Покрай дебатите в парламента и протестите срещи и измененията на Закона за лова и опазване на дивеча във форумите на ловците отново се припомня скандалът от преди две години с отнетия български световен рекорд за отстрелян елен. Решението на Международния ловен съвет беше провокирано от разкритие на унгарски информационен сайт.

Немският ловец барон Еберхард фон Геминген-Хорнберг плаща предварително 2000 евро, за да ловува в стопанство "Елена" в Етрополския балкан, защото сътрудници на собственика Емил Димитров са му обещали да направят така, че да попадне на рядък екземпляр.

Обещанието се изпълнява и баронът отстрелва изключителен елен, а за трофея (рогата) плаща 63 000 евро. Ловните експерти обаче установяват, че еленът е отглеждан във ферма в Западна Европа, давани са му анаболи, стероиди, хормони и химически продукти, за да бъде ускорен растежът му. Дни преди да бъде отстрелян от барона, еленът е продаден за 6000 евро на Емил Димитров. И това става причина рекордът да бъде отменен, а върху авторитета на българския ловен туризъм да бъде лепнато все още неизличимо петно.

От лова печалбата е малко
Тази година ловните стопанства и дивечовъдните станции отчитат добър ловен сезон, макар да не са обобщени все още данните от Държавната агенция по горите. „При нас чужденци и българи са 50 на 50 и тази седмица отстреляха 2 елена. Единият го уби българин, а другия - швед, който обеща догодина пак да ни посети, защото иска да убие муфлон.

В събота започваме свинския лов с една група и не е важно колко са чужденците, а колко са приходите", каза Юри Миков, директор на дивечовъдната станция „Витиня". Професионалният му опит досега показва, че от лова печалба не остава. Около 15 години трябват да минат, за да се превърне един елен от теле в трофей. За глиганите срокът е 8-9 години, за муфлони и лопатари - също десет.

Толкова е приблизително цикълът да се произведе трофей, който се продава на добра цена. В ловните стопанства вече заделят от припечеленото и купуват нови животни от Австрия, Чехия, Унгария или от страната, за да опресняват кръвта на местните екземпляри.

Във „Витиня" тази година хиляди декари гори бяха унищожени от ураган. По прогнозни данни приходите от ловен туризъм в стопанството се очаква да достигнат 130 хил. лв, което е намаление с 50% спрямо миналогодишните. Ограничаването на лова се прави, за да отпочине дивечът.

Според Юри Миков, през последните 10-15 г. дивечът в България е намалял и е достигнал до критичния минимум на стопански запас. За ново развъждане обаче са нужни сериозни инвестиции както за обогатяване на генофонда, така и за охрана и подхранване на животните.

От „осанна" до „разпни"
Три основни идеи от закона подлагат на критика депутати от различни парламентарни групи. Най-много полемики се водят около въвеждането на публично-частно партньорство при стопанисване на ловните стопанства.

„Пет милиона лева годишно ще печели държавата от отдаването на ловните стопанства на частни фирми", заяви председателят на Държавната агенция по горите Стефан Юруков по време на дискусията в Народното събрание при второто четене на поправките в закона. Противниците на идеята твърдят, че така се подготвя „скрита приватизация на държавните ловни стопанства под формата на договори за съвместни дейности и неизгодно за държавата отдаване на държавните дивечовъдни участъци.

В медиите дори бяха посочени определени станции, но Йордан Радославов, заместник-председател на агенцията и отговарящ за лова категорично отрече пред „Икономически живот", че имената на стопанствата и хората от бизнеса с апетит към тях, се знаят отсега.

„Безспорно държавата в момента няма възможност да инвестира в ловното стопанство, а в същото време от лова се интересуват предимно богати и заможни хора", коментира директорът на „Витиня" Юри Миков. Според него щом има свободни капитали, те трябва да се привличат, но да е ясно докъде стига партньорството, а не единият да загроби другия.

Друга конфликтна точка в проекта на закона е как ще се организира 120-хилядната армия български ловци. Предложението е да се дадат изключителни права на Националния съюз на ловците и риборите за сметка на всички останали ловни и природозащитни организации. Според противниците измененията нарушават демократичните принципи на управление, но според защитниците - само така ще може да се наказват бракониерите.

Всеизвестна практика сега е щом заловят в нарушение някой, той веднага се изключва от националния съюз на ловците. Още на другия ден нарушителят се записва в алтернативна ловна организация и пак има право да ловува. Третата точка, по която

природозащитници и ловци са на нож
е предложението за удължаване на ловния сезон за водоплаващи птици от 31 януари до 28 февруари, което според еколозите е в противоречие с изискванията на Директивата за дивите птици, Закона за биологичното разнообразие, както и с ратифицираните от България Бернска и Бонска конвенции.

Предложените промени в Закона за лова са некомпетентни, тъй като заложеното удължаване на сезона за лов на водоплаващи птици до края на февруари съвпада с размоножителния период на някои видове и това ще се отрази отрицателно на тяхната популация", каза в парламента Светослав Спасов от Българското дружество за защита на птиците (БЗДП).

Председателя на Националното ловно- рибарско сдружение Христо Михайлов обаче е напротивно мнение и твърди, че нарушение няма, а предвиденият срок е напълно резонен.

Какво искат ловците
Дебатите в парламента продължават и законопроектът още не е влязъл в пленарна зала, но неговото многократно отлагане показва, че засяга много интереси. Макар че и протестиращите и защитаващите проекта са наясно, че отглеждането на дивеч и уважително отношение към природата се постига много време преди да се натисне спусъка на ловното оръжие.

Възможности за бизнес има и те не са малко - като се започне от създаване на елитни дивечовъдни стопанства и се стигне до съчетаването на селския с ловния туризъм, от преработката на месото на отстреляните животни до организиране на„зелени" училища и станалите модерни тийм-билдинги за сплотяване на колектива в някоя от дивечовъдни станции или на територията на някое от 19-те ловни стопанства в България.

Концесия срещу аренда
Дни преди да излязат в лятна ваканция депутатите от парламентарната комисия по земеделие и гори се споразумяха 39-те дивечовъдни стопанства да могат да сключват договори с частници за срок до 15 години. Допуска се обаче на публично-частно партньорство да бъде отдадена не повече от 33% от територията или обема на дейност.

Процедурата ще може да бъде приложена в 15 стопанства: "Алабак", "Априлци", "Беглика", "Витошко-Студена", "Мазалат", "Миджур", "Родопи", "Росица", "Чепино", "Котел", "Ракитово", "Сеслав", "Широка поляна", "Женда" и "Разлог". Мярката не може да се приложи за останалите 24 стопанства, тъй като те веча са отдадени под аренда и ще трябва да се водят продължителни съдебни процедури със сегашните им наематели, които със сигурност ще искат да запазят правата си, защото отдавна са оградили териториите и са поставили табели с надпис "частна собственост".

Фаворит по закон
Едно от най-скандалните предложения за изменение на Закона за лова е фаворизирането на председателя на Националното ловно сдружение. Той ще получи изключителни права да определя площите на ловните сдружения, да ги регистрира и представлява в Държавната агенция по горите (ДАГ). Националното ловно сдружение ще е единствената организация, която ще е официален партньор на ДАГ за опазване и управление на дивеча!

Това поставя в дискриминационно положение всички ловни и природозащитни организации. В момента ловни сдружения управляват около 85% от ловните територии. Част от тях са независими, друга част от тях са членове на Съюза на ловците и риболовците. С приемането на поправките в закона независимите дружества ще бъдат закрити, а площите им присъединени към съседните ловни сдружения.