От фестивала на лукса до трафика на осакатени. Така Микеле Нардели от Osservatorio sui Balcani обобщава реалностите в Букурещ, които обаче, смята той, могат да се отнесат до всяка източна столица и които описват противоречията на една глобализираща се икономика.

На среща с автора, един служител на Интерпол, занимаващ се с ресор трафик на хора и отговарящ за Румъния и Молдова разказва за новите форми на робството и крайностите на трафика на хора, които няма как да не шокират на фона на Букурещкото Лукс Шоу и други подобни изложения.

Букурещкото Лукс Шоу е панаир за новобогаташи, открит за първи път на 7 декември 2006г.,- място където се промотират най-луксозни хотели, излагат се скъпи коли, всевъзможни златни изделия (всеизвестна е снимката на позлатения Hummer, виждате я горе вдясно), дрехи „за принцеси" и т.н.

Говорим за румънската столица - мястото където миналия май месец на площада пред двореца на Чаушеско имаше изложение на всякакви плавателни съдове с преобладаващи яхти. И където горе-долу тогава  с огромен успех и интерес бе открит експо салон на Ферари - една кола-символ за бизнесмени, които искат да изпъкнат с материалния си статус. Мястото обаче и където хиляди изоставени деца живеят под земята (по думите на Нардели).

Букурещ е един от многото градове, от които идват и ред черни крайности на явлението емиграция - ужаси, за които разбираме от предадения разказ на служителя на Интерпол и чиито резултати, като очевидец мога да твърдя, се виждат по улиците на Рим.

Едно от тях е трафика на хора с осакатени крайници - същества, които могат да докоснат сърцето на минувача, който е клиент за пазара на просията. Именно тази тяхна «рентабилност» прави осакатените в очите на престъпните организации ценни. Те имат по-голяма «производителност», следователно носят по-висока печалба и тяхната цена се качва в сравнение с тази на здраво човешко същество. Един ужасен парадокс, който формира пазар на недъзите на тези, които не могат да се защитят и чийто глас не се чува.

Друга жертва на трафика на хора са младите момичета. Там се борави най-вече с обяви за работа в чужбина като «бейби ситър» или гледачка на възрастни хора. Момичета отзовали се на обявите, чрез различни форми на изнудване и рекет, на тях или на семействата им, свършват като жертви на едно същинско робство на нашето съвремие - проституцията.

Има и истински агенции за работа, които се занимават с набиране на работна ръка за различни сектори. Възнаграждението, което получават те е част от заплатата на «уредения» работник. Част, която в някои случаи стига до 80%.
Друг начин да се излезе в чужбина е чрез «туристически» агенции, които всъщност осигуряват необходими пакети документи за нелегална емиграция. Цената на пакета варира между 2 и 3 хил. щатски долара.

Трафикът на органи също е познато на Интерпол явление. Най-разпространена е покупко-продажбата на бъбреци. А донорите очевидно са хора, които нямат по-светла перспектива за бъдещето от това да се осакатят доброволно срещу заплащане в порядъка на от 3 до 7 хил. щатски долара.

Какво може да се направи? Макар и фундаментално необходими, превенцията и потискането на явленията от страна на полицията не са достатъчни, съгласяват се и авторът, и служителят на Иннтерпол. Трябват активни действия, за да може «крясъкът на алармите», който идва най-вече от организации, занимаващи се с превенция или лечение на жертвите да не остане нечут. Необходима е една кампания, която обаче ще се приеме от народите, към които е насочена, не като обида или демонстрация на пренебрежително отношение, а като инициатива в тяхна услуга. Кампания, която да помогне на всеки склонен към крайни действия подобни на гореизброените да разбере евентуалните ползи и много по-големи възможни вреди от «решението» на собствените си проблеми. И която в крайна сметка би могла ефективно да спомогне да се обуздаят новите форми на робството - «същинско клеймо на века, в който живеем».

За нас като българи е може би тъжно да бъдем слагани под общ знаменател с която и да е друга страна, а особено когато «западнякът» ни свързва с гореизброените черни явления, свързващи неговата реалност с източната. И когато столиците са ни сравнявани с градове, в които «не случайно» са провеждани операциите срещу руската мафия (както е направено в статията). Все пак обаче «болезнената истина» ни помага да погледнем с други, по-студени и обективни очи на натрапващия се лукс, който ни заобикаля и на действителност, която не е толкова очевидна.