Най-полезната медия е на изчезване. Това е повод за загриженост, но не и за паника.

"Добрият вестник според мен е този, в който нацията разговоря със себе си", размишлява Артър Милър през 1961 г.

Десетилетие по-късно, двама репортери на "Вашингтон пост" написаха серия статии, които свалиха от власт президента Никсън, и статусът на печатната журналистика литна нагоре. Вестниците са най-добри, когато искат сметка на правителствата и компаниите. Обикновено те определят дневния ред на новините за останалите медии. Но в богатия свят вестниците днес са застрашен вид. Бизнесът да продаваш думи на читателите и да продаваш читатели на рекламодателите, които затвърдиха ролята си в обществото, се срива.

От всички "стари" медии, вестниците имат най-много какво да губят от Интернет. Тиражите падаха от десетилетия насам в САЩ, Западна Европа, Латинска Америка, Австралия и Нова Зеландия (другаде продажбите се увеличават).

Но през последните няколко години Интернет ускори упадъка. В своята книга "Изчезващият вестник" Филип Мейър е изчислил, че печатният вестник в Америка ще умре през първото тримесечие на 2043 г., когато последният изтощен читател захвърли последния измачкан брой.

Това предвиждане би предизвикало презрение у един лорд Бивърбрук или един Рандолф Хърст, но и най-циничният вестникарски барон не може да отрече, че все повече млади хора научават новините онлайн. Британците на възраст между 15 и 24 години признават, че откакто ползват Интернет, прекарват почти 30 процента по-малко време в четене на националните вестници.

Рекламата преследва читателите навсякъде. Атаката е почти непристойна, до голяма степен защото Интернет е съблазнителен посредник, който сватосва купувачи и продавачи и доказва на рекламодателите, че парите им са похарчени добре.

Особено рекламните обяви бързо обсебват Интернет. Рупърт Мърдок - този лорд Бивърбрук на нашето време, веднъж ги нарече златните реки на бизнеса, но, както самият той отбеляза миналата година: "Понякога реките пресъхват".

В Швейцария и Холандия вестниците изгубиха половината от рекламните си обяви, отстъпвайки ги на Интернет. Вестниците още не са започнали масово да се закриват, но това е само въпрос на време. През следващите няколко десетилетия половината от вестниците в богатия свят могат да спуснат кепенци. Работните места вече се топят.

Според Асоциацията на американските вестници работната ръка, наета в бранша, е намаляла с 18 процента от 1990 до 2004 г. Сриващите се цени на акциите на вестникарските компании, регистрирани на борсата, предизвикаха гнева на инвеститорите.

През 2005 г. група акционери в "Найт Ридър", собственика на няколко големи американски всекидневници, принудиха фирмата да продаде вестниците си, което сложи край на 114-годишна история. Тази година инвестиционната банка "Морган Стенли" атакува "Ню Йорк таймс къмпани" - най-внушителната от всички журналистически институции, след като цените на акциите й паднаха почти наполовина за четири години.

След като загърбваха години наред реалностите, вестниците най-после започнаха да правят нещо. Опитвайки се да намалят разходите, те харчат все по-малко за журналистика. Много от тях се опитват също така да привлекат по-млади читатели, като се насочват към материали за развлечения, лайфстайл и сюжети, повече свързани с всекидневния живот на хората, отколкото международните теми и политиката.

Те се опитват да развият нови видове бизнес - в мрежата и извън нея. И инвестират в безплатни всекидневници, които да не черпят нищо от техните оскъдни издателски ресурси, докато разкриват политическа корупция или корпоративни измами. Засега не личи, че този напън ще спаси кой знае колко от тях. Но дори и да стане, това е лошо предзнаменование за обществената роля на Четвъртото съсловие.

Дали в бъдеще, с отмирането и промените на вестниците, политиците ще претърсват безнаказано офисите на своите опоненти, а корпоративните злодеи ще надават триумфални викове, докато тъпчат жертвите си? Журналистическите университети и мозъчни тръстове, особено в Америка, са разтревожени от ефекта от корозията на Четвъртата власт.

Дали съвременните новинарски организации са годни да се справят със задачата да поддържат информирано гражданство, от което зависи демокрацията?, попита неотдавна доклад за вестниците на "Карнеги корпорейшън" в Ню Йорк, благотворителна изследователска фондация.

Никой не бива да злорадства заради изчезването на някога легендарни издания. Но упадъкът на вестниците няма да бъде така вреден за обществото, колкото се страхуват някои. Спомнете си, че демокрацията успя да оцелее при огромния срив на тиражите, предизвикан от телевизията, през 50-те години на миналия век.

Тя оцеля, въпреки че читателите загърбиха вестниците, а вестниците загърбиха онова, което в по-консервативни времена се смяташе за сериозни новини. Със сигурност ще оцелее и след предстоящия упадък.

Това отчасти е така, защото малкото вестници, залагащи на онзи вид журналистически разследвания, които са най-полезни на обществото, са в добра позиция да оцелеят, стига техните собственици да съумеят да се нагодят към променящите се условия.

Издания като "Ню Йорк таймс" и "Уолстрийт джърнъл" трябва да успеят да повишат цената на своята журналистика, за да компенсират загубата на рекламни приходи заради Интернет, особено след като претендират за по-глобална лидерска роля.

Както в много други браншове, тъкмо онези вестници, които са по средата - нито прекалено интелектуални, нито развлекателно популистки, е най-вероятно да изпаднат от борда.

Полезността на пресата е нещо много повече от разследването на злоупотреби и дори от разпространяването на новини. Тя се състои в търсенето на отчетност от правителствата, изправянето им пред съда на общественото мнение. Интернет разшири състава на този съд.

Никога не е имало повече възможности за търсещия информация. Хората вече не са принудени да се доверяват на шепа национални вестници или, още по-лошо, на местния градски вестник. Новинарски сайтове като "Гугъл нюз" събират информация от източници от целия свят. Сега уебстраницата на британския вестник "Гардиън" има почти толкова читатели в Америка, колкото и в Обединеното кралство.

Освен това, нова армия от "граждански журналисти" и блогъри гори от нетърпение да потърси сметка на политиците. Мрежата откри затворения свят на професионалните издатели и репортери за всеки, който разполага с клавиатура и връзка с Интернет. Няколко компании бяха порицани от аматьорски постинги. Един блогър може да е предубеден или клеветник, но като група, блогърите предлагат на търсещия истина читател безграничен материал за размисъл. Разбира се, Интернет угодничи на по-ограничените умове, но същото важи и за повечето вестници.

Що се отнася до новинарското репортерство (за разлика от коментара) ползата от журналистиката в мрежата, по общо признание, е ограничена. Повечето блогъри работят в креслата си, а не на фронтовата линия, а "гражданските журналисти" са склонни да се ограничават само с местни проблеми. Но това е само началото. Нови онлайн модели ще се появят в процеса на отстъпление на вестниците.

Организацията с идеална цел NewAssignment.Net планира да съчетае работата на аматьори и професионалисти, за да публикува в Интернет журналистически разследвания. Не закъсня помощта от 10 000 долара в брой, отпусната за проекта от Craig Newmark, обединение на безплатни рекламни уебсайтове, което, вероятно, е допринесло повече от всички за лишаването на вестниците от рекламни приходи.

В бъдеще, твърди "Карнеги", висококачествената журналистика ще бъде подкрепена и от непечеливши организации. Няколко уважавани новинарски организации вече се издържат по този начин - включително "Гардиън", "Крисчън сайънс монитър" и Националното обществено радио. Елитна група от сериозни вестници, достъпни онлайн навсякъде, независима журналистика, издържана от благотворителност, хиляди запалени блогъри и добре информирани "граждански журналисти" - има всички признаци, че националният разговор на Артър Милър ще стане по-гръмък от всякога.