Настоящата криза в глобалната икономика е сериозно напомняне какви са последиците от това да живееш извън възможностите си - пише Джеймс Лийп, генерален директор на световната екологична организация WWF, при представяне на влиятелния доклад „Жива Планета" за 2008 година.

Еколозите вече сериозно говорят за кредитна криза в отношенията ни към природния капитал. От статистиките в новия доклад проличава, че екологичният отпечатък (footprint) на жителите на България не прави изключение. Само че при високия регенеративен потенциал на природата на страната ни, България разполага със забележителни „природни фискални резерви".

Както безразборното харчене в света на икономиката води до рецесия, така и безогледната консумация и унищожаване на световните природни ресурси застрашава бъдещия просперитет, предупреждава Лийп. Ето какво можем да научим от доклада за ресурсите и консумацията в България.

От картата, разделяща страните на екологични дебитори и екологични кредитори, при сравнение на 1961 г. с 2005 г. се вижда, че България е едва ли не единствената държава в света, която от екологичен длъжник се е превърнала в екологичен кредитор. Тоест България през 2005 г. разполага с повече екологичен потенциал, отколкото консумира.

Това отслабване на натиска върху природата бе регистрирано още навремето от редица български и чужди учени (напр. от Световната банка през 1994 г.); то се дължеше на освобождаването ни от модела на ударна индустриализация през тоталитаризма.

Но не бе анализирана и направена публично достояние огромната икономическа възможност, която носи това положение на кредитор на България, предвид обратната тенденция в останалия свят. При липсата на регулация от държавните органи и цялостно осъзнаване на този въпрос, през последните години бе загубен много природен капитал в несъобразен растеж (инвестиционни имоти).

В момента България има равнище на консумация на природни ресурси, близко и малко над средното за целия свят: 2.7 глобални хектара (при 2.1 г. ха биологичен капацитет на света). Страната ни стои „добре" единствено на фона на голямата консумация на природа, която се осъществява в по-напредналите икономики.

И на високия биокапацитет на България! България попада сред първите 50 държави в света по биокапацитет на глава от населението, сочи индексът на WWF. Страната ни все още разполага с повече ресурси, отколкото консумира.

Но поглед към данните за България показва, че предимството, което получаваме от по-ниските въглеродни емисии в страната (коефициент 1.3 при средно за света 1.41, последица от спрялата индустрия), губим в твърде висок дял на застроена площ - 0.18 при средно за света 0.07, тоест два пъти и половина повече от средното за света застрояване.

Изводът, който предлагат еколозите в доклада е, че е нужно грижливо управление на природното богатство също и на страните със значителни природни ресурси, каквато е България. Още повече, страната ни има сериозен дефицит в другия, също толкова важен компонент на природното богатство - водните ресурси.

България заема 53то място в света по воден отпечатък (количеството вода, използвано за създаване на стоките и услугите, консумирани от населението в страната). При средно за света използване на 1.24 млн. литра вода на човек годишно, в България стойностите се доближават до 1.395 млн. литра. Това вещае негативни последици за екосистемите в България, които в скоро време могат да бъдат изправени пред водна криза.

България е в състояние на тежък стрес (втората най-тежка от петте категории на стрес) по отношение отпечатъка оказван върху водите, които се изтеглят от водоизточници и се използват, като след това не се връщат в тях (т.нар. „сини води") - главно заради изпаряване при напояване. Това поставя България в списъка на 30те страни в света с най-неблагоприятен отпечатък върху водните ресурси.

Икономическата логика говори за нужда от по-сериозна обществена дискусия за наличното природно богатство на страната и за изработване на серия от политически мерки за опазването му. Нужно е природният фактор да бъде поставен на първо място при реализиране на инвестиционната програма на правителството за следващата година. Инвестиционната стратегия на държавата, дотук поощрявала застрояването, следва да бъде сменена.