Освен че се превърна в безспорен любимец на католическия свят, папата заслужава да влезе в учебниците по бизнес администрация, пише The Economist. Само година беше нужда на Хорхе Берголио, познат като папа Франциск, да вдигне на крака църквата, твърди списанието, разглеждайки дейността на светия отец от корпоративна гледна точка.

Когато папата дойде във Ватикана, най-голямата мултинационална компания в света - католическата църква - беше в криза. Конкурентите ѝ дърпаха сериозно от пазарния ѝ дял в развиващия се свят, включително в Южна Америка, откъдето дойде Франциск.Финансите на компанията бяха в хаос и бъркотия. Изтекли документи уличиха банката на Ватикана като средище на корупция и некомпетентност.

Бордът на директорите беше разединен, след като предшественикът на Франциск - папа Бенедикт XVI, беше първият отказал се папа от 600 години насам. Пълзяха слухове, че основателят и член на борда на директорите - един рядко забелязван възрастен брадат мъж, чийто портрет краси тавана на Сикстинската капела, е имал пръст в оставката на Бенедикт, прави каламбур списанието.

Само за година обаче бизнесът възвърна много от самочувствието си. 85% от американските католици, които са известни като трудна аудитория, одобряват "генералния директор". Броят на клиентите в търговските обекти на компанията отново се увеличава, а агентите по продажби говорят за „Ефекта на Франциск".

Как седемдесетгодишният аржентинец успя да стимулира едно от най-тромавите предприятия в света? Просто - с прилагането на три управленски принципа.

Първият е връщане към основната компетенция на църквата. Франциск насочи организацията към това да помага на бедните. Едно от първите му решения беше да се откаже от папските палати за сметка на пансион, който споделя с още 50 духовници. Неслучайно той прие името на светец, известен с грижата си към бедните и животните.

Изми и целуна краката на 12 питомци на младежки превъзпитателен център (б.ред. нещо като ТВУ). Загърби кадифените пелерини, носени от папите още от Ренесанса и замени червените обувки на Бенедикт с обикновени черни. Заряза Мерцедеса с екстри и се кач на очукан Форд.

Новият ориентация на компанията ѝ помогна да намали разходите за страничен ѝ бизнес - водене на безкрайни теологични спорове и организиране на натруфени церемонии. Стратегията „първо бедните" беше прицелена към развиващите се пазари, с висок потенциал за растеж, но и с жестока конкуренция.

Едновременно с новата стратегическа насока папата използва други два управленски инструмента. Първият - смяна на позиционирането на марката. Той не се отдалеми от традиционната позиция относно абортите и гей браковете, но е доста по-малко критичен от своите предшественици. „Кой съм аз, че да съдя?", каза той за хомосексуалните.

Назначи група от 8 кардинали (както ги наричат,К8), които да извършат щателен преглед на църковната организация и администрация, както и на банката на Ватикана.

Дали стратегията му ще заработи? Познати критици, особено основният конкурент на корпорацията Лу Сифер, смятат, че всичко това не е нищо повече от мъгла от тамян и привидения. Други настояват, че са необходими по-радикални промени, като засилване на ролята на жените.

Позицията на основателя остава неизвестна. Някои анализатори определят липсата на бубонна чума и жаби като знак за одобрение, докато други изтъкват известното: "Неведоми са пътищата... ".