Един дебат, в който мнозинството има категорично становище, е дебатът за последиците от глобализацията върху националната икономика. Дали тези последици са историческа навременност за икономическа експанзия или водят до разрушаването на националната икономика от страна на световната конкуренция? В действителност всеки говори за различни реалности.

Понятието глобализация е изградено върху явления, които често биват смесвани. От една страна това са факти (циркулация на материални блага, хора, информации, делокализация), от друга страна икономическа политика - на първо място либерализиране на търговията, финансите и пазарите на труда. Либерализацията обаче, не е синоним на ненамеса. В една либерална икономика печалбите и разходите са разпределени неравномерно и приходите от свободната търговия зависят от политиката на държавата (селективно отваряна не пазарите, компенсации в секторите засегнати от международната конкуренция). Най-новите изследвания накараха международните финансови институти да коригират традиционното им становище, че излизането на международните пазари е винаги от полза за икономическия растеж. Новите концепции допускат, че икономическият растеж, сам по себе си, не е достатъчен за намаляването на бедността и неравенствата.

Статистиките показват, че от 1980 г. диспропорциите както вътре в страните, така и между страните, са се увеличили и че либерализирането на търговията задълбочава неравенството в заплащането на труда, главно в различните индустриални сектори на бедните страни. Възможно е тези обобщения да са преувеличени, но не може да се отрече, че ефектите от глобализацията върху благоденствието са хетерогенни и засягат предимно бедните слоеве. В Китай силният икономическият растеж беше от полза за земеделците, но с цената на едно дълбоко неравенство и твърде слаб ефект върху либерализирането на пазарите. Безспорно, глобализацията оказва силно въздействие върху националната икономика, но върху какво по-точно? Въздействието може да бъде върху темповете на икономическия растеж, върху бедността или върху неравенствата. Тези три процеса си взаимодействат в един "триъгълник". Икономическият растеж влияе по различен начин върху бедноста и неравенството, докато неравенството от своя страна влияе върху растежа и модифицира неговото влияние върху бедността.

Що се отнася до икономическият растеж, между специалистите все още
няма консенсус върху положителното влияние от либерализирането на пазарите
В противовес на стандартната теория, отварянето към световните пазари може чрез едно реципрочно усилване на печалбите и производителноста, да доведе до създаването на отделни клубове на бедни и богати страни. Дебатът върху въпроса за симетрията продължава. В него се дискутира, дали политиката на протекционизъм може да забави икономическия растеж? За някой специалисти по история на икономиката това е невъзможно. В подкрепа на този аргумент те изтъкват факта, че тъкмо през периодите най-силен протекционизъм, икономическият растеж в някой от голямите индустриални страни е бил рекорден. Във всеки случай до Втората световна война.

Обратната зависимост, според която нивото на бедността определя способността на страната да се възползва от предимствата на глобализацията, също е оспорвана. Налага се впечатлението, че устойчивостта на неравенствата на световно ниво се дължи много повече на засиленото търсене на висши технологии и високо квалифициран труд, отколкото на глобализацията. Пътищата по които глобализацията въздейства върху една национална икономика са различни. Те могат да бъдат промяна на цените и заплащането на труда, разлики в производителността, подвижност на работната сила между отделните сектори, увеличение на физическите капитали или трансмисия на нови технологии.

Кои са печелившите и губещите от глобализацията според доходите? Отговорът е различен в зависимост от страните и социалните групи в тях (напр. губещи могат да бъдат нискоквалифицираните). Например последиците от бедността могат да намаляват, но броят на бедните може да се увеличава. Според оптимистите, в крайна сметка, всеки е печеливш в по-дълъг или по-кратък срок. За реалистите обаче, един голям брой губещи е непремлив, даже и за кратък период, тъй като може да нанесе непоправими вреди върху бъдещите поколения - ако, например, безработните започнат да изтеглят децата си от училищата.
Глобализацията се състои от противоречиви процеси.

При все това, вече се очертава известна увереност за: непредвидимост на ефектите от икономическата политика; край на двустранните противопоставяния между развитите страни и страните от третия свят; съревнованието между изплуващите страни; решаващата роля на държавата в използването на предимствата от глобализацията, както това направи Китай. В замяна, много страни от третия свят, спъвани в тяхното развитие от слаби институции, липса на инфраструктури, почти несъществуващи местни индустрии, както и от недостиг на квалифицирана работна ръка, се намират в твърде неизгодно положение пред настъпващата глобализация.