Пенсиите - все по-голяма част от държавните разходи в ОИСР

Пенсионните разходи съставляват все по-голяма част от държавните разходи в страните от ОИСР. Това е един от изводите на последния годишен доклад Pensions at a Glance 2013 на организацията. В това изследване се разглежда развитието на разходите за пенсии в страните от ОИСР с представителни данни за периода 1990-2009 година.

Състояние

Държавните разходи за пенсии в ОИСР се увеличават с 27% по-бързо от нарастването на националния доход на тези страни в периода между 1990 и 2009 г., от средно 6,1% от БВП до 7,8%. Те често са най-големият товар за националните бюджети, като през 2009 г. възлизат на средно 17% от държавните разходи.

Италия е лидер в това отношение, тъй като тя отделя най-голяма част от БВП за пенсии сред страните от ОИСР през 2009 г. - 15,4%. Други страни с високи разходи са Австрия, Франция и Гърция с около 14% от БВП. Пенсиите като цяло представляват между 24% и 30% от общите държавни разходи в тези държави.

Източник: ОИСР, собствени изчисления за България

Основната движеща сила на растящите разходи за пенсии определено е демографската картина. Това заключение се прави на база както на доклада за застаряването на населението на Европейския съюз (обхващащ 27-те страни - членки плюс Норвегия), така и на националните статистики на страните от ОИСР.

Съществува силна корелация между застаряващото население и разходите за пенсии, но тя далеч не е определяща и еднозначна. Страни като Япония и Швейцария са изправени пред сходни или дори по-лоши демографски проблеми, но имат значително по-ниски разходи за пенсии от изброените по-горе страни.

На дъното на класацията по разходи за пенсии се нареждат Исландия и Мексико, които харчат около 1,7 % от БВП за пенсии и Южна Корея с 2,1%. В Мексико ниските разходи за пенсии всъщност отразяват относително малкия им обхват (обхващат само около 35% от работещите), което се дължи на ширещия се нелегален труд. В Исландия, голяма част от доходите след пенсиониране пък се предоставят от задължителни частни пенсионни схеми, оставяйки по-малка роля на държавата.

Разходите за пенсии имат тенденцията да бъдат с ниски нива в страни с относително благоприятни демографски характеристики като Австралия, Канада, Ирландия и Нова Зеландия. Но все пак това невинаги е така. Турция, например, харчи 6,8% от БВП за пенсии, въпреки че е втората най-млада държава в ОИСР. Това е повече от Дания, Холандия и Великобритания и колкото в САЩ, въпреки че тези страни имат 2-3 пъти по-голям относителен дял на над 65-годишните в сравнение с населението в Турция.

Разходите за пенсии са със сравнително стабилен дял от БВП за периода 1990-2009 г. в шест страни: Белгия, Канада, Ирландия, Швеция, Швейцария и САЩ. В пет страни, обаче, те нарастват по-бавно от националния доход. Например в Нова Зеландия спадът от над 40% е отражение на две политики, които са били предприети: замразяване на стойността на основната пенсия в периода 1992-1994 г. и нарастване на пенсионната възраст от 60 на 65 години. Има значително намаление на пенсионните разходи в Исландия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия и Норвегия.

Тенденции

Дългосрочните прогнози са изключително важен инструмент при планирането на пенсионната политика. Често има дълга времева разлика между пенсионната реформа и времето, което е необходимо за промяна на държавните разходи за пенсии.

Пенсионните разходи се очаква да растат по-бързо спрямо БВП през периода 2010-2060 г. средно в двете групи ОИСР-28 и ЕС-27 със съответно 26% и 21%.

Показателят за застаряване на населението показва намаляване наполовина на броя на хората в трудоспособна възраст в сравнение с броя на хората в пенсионна възраст между 2010 г. и 2050 г. средно за страните от ОИСР. Това би означавало удвояване на дела от националния доход, който отива за плащането на пенсиите.

Пенсионните реформи, които се извършват в страните от ОИСР, се правят с цел реално такова увеличение да не се осъществи. Най-често използваната до момента реформа е тази, свързана с увеличаването на възрастта, на която хората могат да започнат да получават пенсии.

В редица страни като Дания, Франция, Италия, Швеция и САЩ разходите за пенсии са като цяло стабилни през прогнозния период. Само в две страни (Естония и Полша) се очаква значително намаляване на разходите за пенсии във времето. И в двете страни са въведени частни пенсионни схеми като заместител на част от публичните плащания на пенсии. В две от страните пенсионните разходи се очаква да нараснат двойно или дори повече между 2010 г. и 2060 г. В Люксембург публичните разходи вече са над средното за ОИСР и се очаква да надхвърлят 18% от БВП до 2060 година. Скоростта на промяна също е много голяма в Южна Корея. Това бързо увеличение се дължи както на факта, че тя е най-бързо застаряващата страна в ОИСР, така и на ниската стартовата база. Все пак това увеличение няма да се отрази значително на позицията на Корея спрямо останалите страни от организацията по процент на разходи за пенсии от БВП, като той ще остане много под средното за ОИСР през 2060 година.

Как стоят нещата в България?

Ако разглеждаме данните за България към 2009 г., ще открием, че пенсионните разходи представляват най-голямото перо от всички бюджетни разходи и също така техният дял от държавните харчове е далеч по-голям и от най-високите такива съотношения в страните от ОИСР. Според доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на република България за 2009 г., разходите за пенсии представляват 37% от всички разходи или 9,8% от БВП (като този процент варира слабо със стабилно високи нива и в годините преди 2009 г.). И двете съотношения са значително по-високи от средните за ОИСР за 2009 г., което доказва проблемността на системата, тъй като състоянието ѝ не се променя и до днес.

Обновените данни за 2012 г. показват, че процентът на пенсионните разходи спрямо общите разходи вече е 40% (7 255 126 хил. лева). Като процент от БВП те представляват 9,3%, което е лек спад спрямо 2009 г., въпреки по-големия дял от всички разходи. В допълнение на това и съществуващият дефицит от над 50% в пенсионната система сам по себе си показва лошото ѝ състояние. Тези ключови показатели за пореден път доказват нуждата от реформи, които трябва да бъдат предприети в България, и които в много държави от ОИСР отдавна са направени.