„Правителството реши да бори кризата, без да прави реформи", обобщава на първата си страница „Сега"
Приватизация и продажба на въглеродни емисии, а не реформите са важните мерки, на които ще се крепи бюджет 2010. Идеята е от сделки по двете пера да дойдат 750 млн. лв. и заедно с орязаните 450 млн. лв. от администрацията държавата да се спаси от свръхдефицит тази година.
Кабинетът вчера одобри общо 60 антикризисни мерки, като по 59 от тях има консенсус между социалните партньори. Последната мярка, която бе наложена от кабинета, прехвърля тежестта по плащането на обезщетенията за първите три дни болнични върху работодателя и работника. Очаква се общият ефект от мерките да е към 1.6 млрд. лв.
Според много експерти обаче планираните приходи са надценени, а предвидените разходи - доста големи, поради което ефектът за бюджета е спорен. Реформите в здравната и пенсионната система са записани само като теми, по които ще започне дебат. Разходите за издръжка на държавните ведомства се намаляват, но изобщо не се говори за оптимизация на администрацията.
Премиерът Бойко Борисов също не бе оптимист за бюджета и обяви, че все пак може да се наложи вдигане на ДДС. "При това наследство, ако не успеем да развалим необезпечените договори за над 2 млрд. лв., всички на тази маса са информирани и знаят, че няма и да ги питам - отивам и вдигам ДДС", се обърна министър-председателят към работодатели и синдикати.
Въпреки недоимъка на бюджета синдикатите се пребориха за средства в подкрепа на доходите. Около 92 млн. лв. ще отидат за падане на тавана на обезщетенията за безработица, за допълнително субсидиране на заетост, за запазване на пълни осигурителни права при съкращение след работа на намален ден. Продължават и дебатите за механизма за повишаване на минималната заплата. Една от идеите е тя да се върже с минимална пенсия, която в момента е 136 лв.
До края на 2011 г. правителството няма да намалява осигурителните вноски, а здравната вноска няма да се вдига от 1 януари, както бе планирано. Сред приетите мерки има и откровени антипазарни идеи - като например замразяването на регулираните от държавата стоки и услуги.
Още от статията на „Сега"
„Медузата при Октопода", информира от първата си страница „Монитор"
Алексей Петров-Трактора се сдоби с три нови обвинения. До 23 часа вчера съдът разглеждаше мярката му за неотклонение, и в крайна сметка реши той да остане в ареста.
От два дни бившият съветник в ДАНС е станал обвиняем и за изтичане на държавна тайна. Той изнесъл секретна справка, изготвена от бившата Национална служба „Сигурност" по времето, когато се оглавяваше от ген. Атанас Атанасов. Това стана ясно вчера по време на съдебното заседание, на което се гледаше мярката за неотклонение на Трактора и авера му Марчело Джотолов.
Другите две обвинения срещу Петров са за рекет срещу банкера от Плевен Георги Цветанов и принуда срещу Валентин Шотев. Според прокуратурата Трактора притиснал Цветанов да му прехвърли дяловете си от фирма „Геоком", а Шотев да му продаде имот.
Досега прокуратурата обвиняваше Трактора в създаване и ръководене на организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, склоняване към проституция, пране на пари и данъчни и финансови измами.
На вчерашното заседание стана ясно още, че групата на Октопода е била записвана в килиите на Националната следствена служба. Още докато зад решетките бяха всички авери на Трактора, прокуратурата е получила разрешение от съда да оборудва килиите на арестантите с бръмбари. От записите ставало ясно, че „финансистът на Трактора" Николай Велков се похвалил пред другарите си, че държи бившия член на ВСС Иван Димов в подчинение. Макар висшият кадровик да напусна съвета след скандала с Красьо Черния, Велков обявил, че Димов все още имал позиции сред бившите си колеги. Сливенският съдия държал общо 4 гласа във ВСС и можел да ги използва при необходимост, обяснил финансистът на Трактора.
Друг от бившите арестанти Пламен Стоянов-Големия Дамбовец пък се похвалил, че държи в къщата си тайно помещение, в което имал цял арсенал с мощни оръжия. Тези негови изказвания довели и до двата изненадващи тараша, извършени от полицията в офисите му в с. Кремиковци преди месец. В килията Дамбовеца обяснил още и как изглежда престъпната схема на групата на Октопода: „Почваме съвместен бизнес, увеличаваме капитала, правиме това онова и взимаме нещата".
Още от статията на „Монитор"
„Медуза вместо импийчмънт", обобщава две събития от вчера на първата си страница „Стандарт"
Мeдуза опари БСП в навечерието на импийчмънта срещу Георги Първанов. Още по тъмно спецполицаи сложиха белезници на шефа на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов. Той е лидер на местните социалисти, член на червеното политбюро и един от доверените хора на президента. Часове по-късно опитът за сваляне на държавния глава се провали. ГЕРБ и десните събраха само 155 гласа. Докато в парламента течаха дебатите, във Варна вървяха арести и разпити.
Заедно с Гуцанов зад решетките за 72 часа е и соченият за контрабанден бос Даниел Славов-Дидо Дънката. Те се разследват за участие в организирана престъпна група, съставяне на фалшиви документи, присвояване и длъжностни престъпления в особено големи размери. Прокурори нищят и 3 неизгодни сделки с рейсове за 2 милиона евро.
В дома на Гуцанов са открити 100 000 лева в пликове, съобщиха разследващи.
Още по темата от „Стандарт" и „Пълен цирк с импийчмънта"
„Борисов: До 15 дни ще платим 550 млн. лв. на фирмите", пише на първата си страница „Дневник"
За да се разплати бързо с бизнеса, но и за да задържи на хартия фискалния резерв над законовия минимум, правителството ще използва схема с участието на Българската банка за развитие (ББР). Това стана ясно в сряда, малко преди Министерският съвет да одобри антикризисния пакет, договорен с работодателите и синдикатите.
Изготвянето на регистър със задълженията на държавата към компаниите и изплащането им най-късно до края на юни е една от мерките в пакета. Според бизнеса, синдикати и анализатори няколкомесечното забавяне на тези средства допълнително усили негативните ефекти от кризата за българската икономика.
"Около 550 млн. лв., които бизнесът трябва да получи - максимум до 15 дни ще ги получи през държавната банка за развитие. Вече е разработена схемата, по която ще стане разплащането", каза премиерът Бойко Борисов. Идеята на управляващите е да депозират 550 млн. лв. от фискалния резерв в банката за развитие.
От своя страна банката ще се разплати с бизнеса, изкупувайки държавни задължения на същата стойност. Така ББР ще се превърне в кредитор на държавата, която ще й връща средствата най-вероятно догодина. В същото време на хартия фискалният резерв ще остане над минималния по закон размер от 6.3 млрд. лв. за 2010 г.
Счетоводната операция обаче не може да предотврати увеличението на бюджетния дефицит с признатите от кабинета задължения към фирмите - изпълнители на обществени поръчки, основно от строителния бранш.
Според експерти, пожелали анонимност, схемата може да се разшири и с емитирането на облигации на международните пазари от ББР. Привлечените средства ще могат да се използват както за изкупуване на още държавни задължения, така и за стимулиране на кредитирането чрез търговските банки. Според експерти и при двата варианта има риск за банката да реализира загуби. При първия той идва от лихвите по депозита, при втория - от лихвите по облигациите. Как ще се избегне това, вчера не стана ясно.
Това е поредното обещание към бизнеса от страна на държавата. В края на миналата година финансовият министър подписа споразумение да изплати 200 млн. лв. на строителните компании до края на март. По данни на регионалното министерство са изплатени 130 млн.
В сряда сутринта тристранният съвет предложи на правителството пакета от 59 антикризисни мерки. Кабинетът ги прие, като добави и още една, 60-а, свързана с изплащането на болнични, която не се одобряваше от работодателите.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"
„Вдигат ДДС, ако съдът не развали необезпечените договори за 2 млрд. лв.", информира от първата си страница „Класа"
Вероятността да бъде повишен ДДС остава въпреки одобрените вчера от НСТС и кабинета 59 антикризисни мерки (плюс още 1 само от кабинета). „Ако не се развалят необезпечените договори за 2 млрд. лв., сключени от предишния кабинет, вдигам ДДС, без да питам", предупреди премиерът Бойко Борисов. Става дума за образуваното в понеделник досъдебно производство срещу длъжностни лица от предишния кабинет, подписали договори за над 2,15 млрд. лв., но без осигурено финансиране.
Налице са обаче съмнения за ефекта да се стигне до подобно решение, вкл. и от хора от управляващата партия. Според министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев едва ли някой ще бъде осъден заради тези договори, тъй като трудно може да се носи отговорност за това, че липсват пари в следващи бюджети.
След 6 поредни заседания и след 50 часа разговори социалните партньори - правителство, синдикати и работодатели, вчера подписаха финалния документ, който по тяхна оценка трябва да подкрепи фиска, заетостта, бизнеса и домакинствата.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"
„Изграждането на "Тракия" пак засече", съобщава „Сега"
Изграждането на отсечката от Стара Загора до Нова Загора на магистрала "Тракия" може да остане без финансиране и по тази причина да се отложи за пореден път. Сега причината е, че България още не е изпратила в Европейската комисия апликационната форма за проекта. Документът е задължителен, когато се кандидатства по оперативна програма, в случая "Транспорт".
"В момента апликационната форма се съгласува с инициативата "Джаспърс" и ще бъде изпратена в Брюксел около средата на април", оправда се вчера зам.-министърът на регионалното развитие Георги Прегьов. Докато обаче документите бъдат одобрени, могат да минат няколко месеца, а според разчетите на регионалното министерство строителството на участъка от Стара Загора до Нова Загора трябва да започне в началото на май.
"Заради забележки на "Джаспърс" апликационната форма за "Тракия" е била ревизирана 3 пъти", обясни вчера Василка Костадинова от дирекцията, която отговаря за проектите по ОП "Транспорт" в пътната агенция. От думите на зам.-министъра Прегьов пък стана ясно, че документите още не са внесени в управляващия орган към транспортното министерство и в Министерския съвет, въпреки че става въпрос за чисто бюрократична процедура, която не отнема много време.
Вчера не стана ясно какви мерки ще приема държавата, за да не се бави проектът. Обикновено в такива случаи бюджетът поема финансирането на обекта и после си връща парите, когато дойде субсидията от Брюксел. В началото на миналата година предишното правителство вече беше обявило търгове за строителството на "Тракия", но бяха спрени от ЕК заради дискриминационни условия спрямо чуждестранните кандидати.
Още от статията на „Сега"
„Покриването на просрочените кредити намали печалбата на банките с 23%", информира „Дневник"
Разходите за покриване на просрочени кредити продължават да са основната причина за намаляващите печалби на банките, показват данните на БНБ. Към края на февруари тези разходи достигат 191.8 млн. лв. Това е увеличение от 39% спрямо първите два месеца на миналата година. Това е и най-забележимото годишно изменение сред основните финансови показатели на банковата система. Останалите не показват съществена промяна спрямо предходната годината.
По някои от разходните пера, като например административни, банките отчитат съвкупно понижение. Слаб спад отчитат и приходите от лихви (с по-малко от процент) и приходите от такси и комисиони (надолу с 1.2%).
Според данните на БНБ българските банки са натрупали обща печалба от 94.6 млн. лв. към края на февруари. Финансовият резултат е с 23% по-малък от съвкупната им печалба за първите 2 месеца на миналата година. Чистият резултат само за февруари е 32 млн. лв. Месец по-рано банковата система генерира печалба от 63 млн. лв.
Това означава, че на месечна база февруарската печалба е с 49% по-малка от януарската. "Израз на запазващото се доверие в системата е продължилото привличане на ресурс както от граждани, така и от институции, различни от кредитни", коментират от БНБ.
Спрямо януари активите на банките са се увеличили с 900 млн. лв., а в сравнение с февруари 2009 г. увеличението е с 1.8 млрд. лв. Като положителна тенденция от БНБ отчитат продължаващото увеличение на депозитите на домакинствата.
Още от статията на „Дневник"
„Банките купуват държавни борчове", разкрива „Стандарт"
Банки купуват борчовете на държавата към фирми, които са техни клиенти, научи "Стандарт". Интересът към подобни сделки расте, като трезорът ги взема с отстъпка. Така компаниите са доволни, защото получават свеж капитал, а финансовата институция реализира ресурса си срещу сигурна гаранция, че рано или късно ще си получи парите от хазната. Освен това не нарушаваме закона, коментираха банкери за "Стандарт". За да стане пазарлъкът, е достатъчно фирмата да покаже договори или други документи, които да гарантират, че е включена в графика за издължаване.
Друга разменна монета срещу държавните дългове е даването на банкова гаранция на закъсалите заради държавата предприемачи или компенсиране с друг ресурс.
Не са много обаче банките, които предприемат такава стъпка. Много се страхуват от увеличения риск по време на криза. По-гъвкавите обаче нямат нищо против да търгуват държавните задължения, смятат предприемачи.
Правителството реши Българската банка за развитие да издаде ценни книжа срещу задълженията на държавата към фирмите. Така тя ще изкупи тези борчове и ще финансира фирмите срещу парите, което държавата има да им дава. Това е друг начин компаниите да получат глътка въздух.
Още от статията на „Стандарт"
„Шестима комисари изпадат от енергийния регулатор", съобщава „Монитор"
Шестима комисари ще изпаднат от състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Това ще стане с приемането на поправките в Закона за енергетиката, които вчера бяха одобрени от Министерския съвет.
Промените предвиждат сегашният 13-членен състав да бъде намален до 7-членен като включва председател и шестима членове. Занапред няма да има заместник-председатели, каквато длъжност в момента заемат двама от комисарите в регулатора.
Ако промените бъдат одобрени от Народното събрание, комисарите ще имат право на максимум два последователни мандата, съобщиха от пресцентъра на кабинета. Освен това ДКЕВР се задължава да публикува своите решения в интернет страницата си, а не, както досега - в бюлетин, с което се очакват „значителни финансови икономии".
Предвидено е още да се удължи до края на 2011 г. срокът за изкупуване на електроенергия, произведена от съществуващите ТЕЦ с комбинирано производство без постигнати показатели за високоефективност.
Още от статията на „Монитор"
„На българите им е омръзнало от корупция и престъпност", казва в интервю за „Сега" посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик
Менят се времена, хора, посланици, но има една област, която от години е приоритет за всеки ръководител на американската дипломатическа мисия в България. Става дума за съдебната система, за нейната реформа, както и за противодействието на организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Така беше при вашите предшественици - Джеймс Пардю, Джон Байърли, Нанси Макълдауни... Да очакваме ли, че и Вашата мисия в София ще бъде белязана от този приоритет? Какви са Вашите очаквания, в каква посока трябва да се действа?
- Аз ще говоря за бъдещето, а не за миналото. И това, което виждам, е доста окуражаващо. Виждаме значими арести на различни лица, за които се подозира, че са свързани с организираната престъпност. Вече поздравих смелите мъже и жени, които са част от правоохранителната система. Но с това не приключва всичко. Сега нещата са в ръцете на съдебната система, която трябва да гарантира, че ще има справедливо правораздаване. Точно съдебната система трябва да поеме в момента своята отговорност и да направи така, че тези, които са виновни, да получат присъди и да отидат зад решетките.
Ясно е, че проблемите с организираната престъпност и корупцията няма да бъдат решени изведнъж, за една нощ. Ще изискват продължителни усилия. Ще има и моменти, в които ще има отстъпление от поетата посока. Но това, което аз имах възможност да видя и чуя през двата месеца, откакто съм в България, е, че на гражданите им е омръзнало от корупция и престъпност. И е време да се справите с този проблем.
ЕК, а и САЩ не скриха задоволството си от последните операции на МВР и прокуратурата, особено от тази с кодово име "Октопод". Дори остана усещането, че за кратко бе изоставена дипломатичността, за да се адмирира операцията. Може ли това да се тълкува като знак, че МВР и прокуратурата работят, а съдът - не?
- Ще се опитам да бъда пределно ясен, за да коригирам, ако е имало нещо, което е останало неизяснено. На първо място ще похваля съдебната система. Защото преобладаващата част от нейните представители, от съдиите, искат правосъдието да работи добре. Те са отдадени на тази кауза. Но нека погледнем истината в очите - има и корумпирани съдии. Има корумпирани съдии в много страни, включително и в САЩ. Важният въпрос тук не е, че има корумпирани съдии, а че трябва да има начин, по който да се справяме с този проблем. И затова съм изключително окуражен от настоящата дискусия относно реформата в съдебната система и идеята съдиите да се държат отговорни за решенията си.
В обществото има усещане, че в момента институциите - прокуратурата и МВР, от една страна, и съдът, от друга страна, са в състояние на студена война. Всекидневно има декларации, контрадекларации... Какви могат да са последствията от нея? И как може да бъде преодоляна?
- Радвам се да видя, че се водят здравословни дебати между различните институции. В крайна сметка най-важното е да се постигне съдебна система, която да работи добре. И се надявам, че всички са съгласни, че трябва да се изисква съдиите да носят отговорност за решенията си. Корумпираните съдии трябва да бъдат отстранени от съответните съдилища. Също така трябва да има процес на проверка, чрез който да се гарантира, че не съществува риск и новоназначените съдии да се поддадат на корупционни практики.
Доколко САЩ и американски служби са помагали при последните операции срещу организираната престъпност? Чуха се такива предположения, особено за "Октопод" ...
- Операция "Октопод" е 100% българска операция. И българските граждани трябва да са изключително горди със своите правоохранителни институции, които са поели инициативата и са провели толкова успешно тази операция.
Още от интервюто на „Сега"
„Станишев загроби държавата с 2 млрд. лв. от заменки", казва в интервю за „Монитор" Стоян Мавродиев, депутат от ГЕРБ
Г-н Мавродиев, за първи път публично се разискваше дейността на президента. Как ще коментирате поведението на РЗС през последните дни във връзка с искането за импийчмънт на държавния глава?
- По отношение на поведението на РЗС мога единствено да кажа, че е политическо решение на една партия дали да провежда последователна политика, или да се откаже от първоначално заявените си намерения. Колкото до искането за импийчмънт, ще подчертая, че в чл. 32, ал. 2 в конституцията много ясно е записано, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото съгласие. Аз не си спомням г-н Дянков да е дал съгласието си да бъде записван. Тук достигаме и до въпроса за морала в политиката. Така че искането за импийчмънт има принципен характер.
Доволен ли сте от работата на комисията за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната година от мандата на кабинета "Станишев"? Опровергахте ли твърдението на опозицията, че няма смисъл от подобна комисия?
- Представянето на обективната истина, подкрепена с конкретни данни и експертен анализ, винаги има смисъл. Тезата, че дейността на комисията е била лишена от смисъл, цели да заблуди обществото и да омаловажи нашата работа. Същността на комисията не беше в това да е разследващ орган, а включваше анализ на методите на предишния кабинет и извеждане на изводи и препоръки за бъдещи законодателни промени, които да подобрят управлението. Дейността ни и изготвеният от нас доклад безспорно имат смисъл, и то като основателен повод за основни групи действия. Едната би трябвало да бъде чисто законодателната посока на действие на Народното събрание, тъй като даваме различни препоръки за промени на настоящото законодателство с цел по-голяма прозрачност. Втората посока, разбира се, ще бъде изпращане на доклада на главния прокурор. Ние го приканваме да инициира разследване във всички посоки, в които сме посочили, че има факти и доказателства за нарушения.
Някои депутати обаче изразиха мнение, че в доклада има много публични съждения и че са взети предимно материали от пресата?
- Предмет на възложената проверка от комисията бяха разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Бяха изпратени множество писма с искане за предоставяне на информация за значими разходи, сделки и назначения. Комисията анализира и обобщи резултатите от получените данни. Обемът на предоставените материали надхвърля 40 000 страници. Междувременно част от данните бяха станали известни на обществото от разкритията на отделните министри за заварените нарушения във всяко ведомство. Огромната част от доклада се базира на анализа на получените материали, в това число официални справки от министерствата, агенциите и ведомствата, одитни доклади на Сметната палата, съответните инспекторати. Освен това последната дума ще имат компетентните разследващи органи в лицето на прокуратурата. Вече има достатъчно повдигнати обвинения на представители на предишния кабинет от прокуратурата.
Кой е най-фрапиращият случай в доклада според вас?
- Не бих могъл да степенувам включените в доклада случаи, защото всеки един от тях е парче от пъзела, който дава представа за цялостната стратегия и подход на тройната коалиция към парите на българските данъкоплатци. Бих дал обаче няколко по-големи примера, които дават яснота за начина, по който предишното управление е харчило по най-безогледен начин парите на българските данъкоплатци. Показателен в това отношение е коментираният проект „Белене", където има похарчени над 1 млрд. евро, заровени в празна площадка. В крайна сметка виждаме в този проект огромни разходни пера без никакъв ефект за обществото. Само един кратък пример - в момента са похарчени над 90 млн. евро за консултантски услуги, правни консултации, финансови консултации, архитектурни, инженерингови и всички възможни други подобни. Оттам нататък по множество други пера, които са скандални, договорени суми за получаване от Русия, за които да продадем обратно използваното старо оборудване, сме получили едва 20% от договорените суми, въпреки че оборудването е експортирано обратно към Русия. Като друг пример мога да посоча проекта „Цанков камък". Има много крещящи цифри, показващи същия начин на осъществяване на финансова политика. Като при проекта „Цанков камък" например - там вместо първоначално договорената стойност проектът е бил увеличен, забележете, с над 90% от първоначалната стойност, изразяващо се в абсолютни числа в близо 170 млн. евро, от които 60 млн. са платени само за инфлационни добавки за заплащане към изпълнителите заради забавяне на проекта.
Още от интервюто на „Монитор"
„Подписът е на Нанев, но кой му даде папката", казва в интервю за „Стандарт" д-р Ваньо Шарков, зам.-председател на здравната комисия в парламента
Г-н Шарков, здравна реформа няма, обаче скандалите, свързани със здравеопазването, се застъпват - какво става?
- Нещата са свързани, но единствената причина здравната реформа да не се случва, е липсата на достатъчно воля. Тогава, когато не се обясни предварително защо се провежда една реформа и какво точно се прави, се създава чувство за несигурност и дава козове в ръцете на опозицията.
Това ли е по-голямата вина на министъра в оставка Божидар Нанев или по-проблемни са обвиненията на прокуратурата?
- Най-големият проблем, който Нанев не можа да реши, бе да направи промени на второто и третото ниво на управление в министерството. Хората, които преди две или три години работеха с корупционни схеми и са добре запознати с това как да източват пари, продължават да са на работа. Когато нямаш воля да се обградиш с хора, които не могат да бъдат обвинени в подобни действия и се осланяш на такива, които са участвали в предишни управления, сам се обричаш на неуспех.
И вие ли смятате, че е подведен при сделката с лекарствата срещу свинския грип?
- От "Синята коалиция" искаме да разберем кой е човекът или групата от хора, които са подготвили документацията за провеждане на тази процедура и кой е човекът, който е поднесъл папката за подпис на министъра. Има такива служители, които предварително съгласуват цялата процедура. Кои са те?
Кои са?
- Това питам. Обстоятелствата около подготвянето на процедурата и внасянето на ваксината срещу свински грип бяха наистина форсмажорни - обществото беше настръхнало, имаше страх от заразата. Променихме закона за една седмица буквално, за да може да бъде закупена ваксина. А голяма част от европейските страни я бяха закупили, още преди тя дори да бъде произведена - с надеждата първите доставки на тези препарати да бъдат за тях. Европейският съюз разреши първата ваксина, не помня на коя фирма, след това разреши още две и те бяха доставени. Оттам нататък как точно се е случила обществената поръчка няма как да знам, защото нямам достъп до тези неща и не е моя работа да ги проверявам. Що се отнася до поръчката за антивирусния препарат тамифлу - не само Министерството на здравеопазването го закупува. Това правят и министерствата на отбраната, на бедствията и авариите, и на земеделието - в предни години зареждаха с тамифлу във връзка с птичия грип тогава. Тоест - когато има хаос в лекарствената политика, когато няма един административен орган, който да отговаря, и един, който да се разплаща, се случва точно това.
И сега ли е така?
- В момента ситуацията изглежда по този начин. В Министерството на здравеопазването имаме комисия по позитивния лекарствен списък, по ценообразуването на лекарствата, дирекция "лекарствена политика", Изпълнителна агенция по лекарствата и комисия за изграждане на информационна система за лекарствата. Не може да има един отговорен човек при пет комисии, които се занимават с лекарствата. Затова трябва да има една. Разплащането трябва да се извършва от едно място. И тогава нещата ще бъдат ясни и отговорността - непосредствена. Информационна система с електронен регистър на всички, нуждаещи се от определени медикаменти - говоря за хронично болни, онкоболни и така нататък, и информационна система за лекарствоснабдяването. Не може Черна гора да има електронна рецепта, ние в България все още да сме на ниво рецепти на хартия.
Това обаче оневинява ли Нанев?
- Не го оневинява, той носи отговорност, защото е човекът, който последен полага подпис. Без неговия подпис никой не може да изпълнява каквото и да било в Министерството на здравеопазването, освен ако не е делегирал правомощия на свой заместник-министър. А дали е виновен или не - е работа на съда.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Очаквам браншът да генерира 2,7 млрд. евро приходи", казва в интервю за „Класа" Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара
Г-н Тончев, какво очаква туризма тази година и може ли да говорим за възстановяване?
- Тази година ще бъде не по-лоша от миналата. Някои коментират ръст от 15%, аз смятам, че той ще бъде между 3 и 5%. Независимо от кризата туризмът даде 2,5 млрд. евро приходи през 2009 г., тази година очаквам да даде 2,7 млрд. евро. Наред с добрите хотели се появиха и добри предложения за т.нар. допълнителни услуги - СПА услуги, екскурзии, битови вечери. Ще има ръст на германци, румънци, македонци и гърци също.
Спекулира се с това, че туризмът ни предлага лоши услуги. Имаме по-добра материална база. Единствената слабост е качеството на обслужване. Отношението на обслужващия персонал трябва да се промени. Той трябва да разбере, че туристите не идват толкова лесно - за да дойдат в България, те са обект на реклама, пропаганда и всякакви други маркетингови трикове. Сигурността на България като дестинация също е по-добра от тази на съседите. Първите туристи дойдоха - 1000 пенсионери от Германия. Някои говорят, че те идват за жълти стотинки, което не е така. Пенсионерът, първо, си плаща сам, второ, има държавни и частни фондове, така че те харчат около 40-50 евро дневно. Това не е лоша цифра за края на март и началото на април. През май ще имаме не по-малко от 20 000-30 000 туристи по Черноморието.
Още не е завършил зимният сезон. На Пампорово, Боровец, Банско, Добринище, Чепеларе ски съоръженията работят. Очаквам сега и по празничните дни доста от българите да почиват в планинските райони, по морето и особено по балнеоложките центрове. Независимо че има симптоми от оплакване на български туристи от почивката в България, средният бизнес направи големи промоции и намаляване на цени за българи. България е все още по-евтина дестинация за българските туристи. Повечето от комплексите вече са готови за приемане на туристи. Тази година бизнесът има едно наум от силната конкуренция с балканските страни. Трябва да си дадат сметка, че трябва да се работи върху качеството.
Струва ми се, това не се е променило през последните години.
- От много години работя в туризма. Има комплекси, в които качеството наистина е слабо. Други използваха този период, за да подберат и обучат своя персонал. Хората са го решили с правила - не работиш ли, си тръгваш. Обучението не е лошо, аз преподавам на много места. Не разбираме какво значи гостоприемство в туризма - да покажеш най-доброто и да му вземеш паричките. Затова говорим за индустрия на гостоприемството.
Законът за туризма все още се бави. Какво се случва с реформите?
- Бави се твърде много, но сега държавата е в нокдаун. Другата седмица ще бъдат сформирани комисиите, които ще работят по закона. Закон се пише заедно с една стратегия. В тази стратегия трябва да има пари, мерки за оправяне на инфраструктурата. Инфраструктурата е и най-голямата слабост на българския туризъм. Пътят от летище Бургас до Слънчев бряг е час и половина, а човекът идва от Англия за два часа. Пътят между летище Варна и Златни пясъци се минава по обходни пътища, този между летище Варна и Албена също трябва да се оправи. Ако искаме да вземем повече пари, тези неща трябва да бъдат решени.
Още от интервюто на „Класа"
„След Гърция еврозоната ще е много по-взискателна към кандидатките", казва в интервю за „Дневник" Фабиан Цулейг от Центъра за европейски политики в Брюксел
Преди седмица лидерите на страните от еврозоната приеха безпрецедентно решение за помощ на Гърция, ако кризата там се влоши. За новия механизъм и ползата от него, за реакцията на ЕС и за по-дългосрочните предизвикателства, които отвори гръцката криза, разговаряме с Фабиан Цулейг. Той е старши икономист в Центъра за европейски политики, един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Брюксел, който партнира на Европейската комисия в изготвянето на стратегията "Европа 2020".
Преди седмица лидерите на ЕС приеха спасителен пакет за Гърция, но новината не намали високата цена, на която страната заема пари от пазарите. Това означава ли, че показаната европейска подкрепа не постигна целта си?
Целта на Европейския съвет беше този механизъм да съществува, но не и да се използва. Лидерите на ЕС очакваха пазарите да се успокоят от обещанието за помощ на Гърция при нужда, да намалят лихвите и да спестят на еврозоната спасяването на Гърция.
Ситуацията обаче не се подобри в последната седмица и смятам, че Гърция най-вероятно ще трябва да прибегне до европейската помощ. Това зависи от гръцкото правителство - то ще трябва първоначално да се обърне към Международния валутен фонд и да каже, че има нужда от помощ, за да не фалира. Изглежда вероятно да се стигне дотам.
Тази криза често е дефинирана като психологическа, тъй като пазарите загубиха доверие в Гърция и в ангажимента на ЕС да й помогне. Защо дори относително твърдият ангажимент на еврозоната към Атина не смекчава проблема с доверието?
- Проблемът е решен донякъде. Отдавна е ясно, че Европа няма да позволи на Гърция да банкрутира. Сега има малко повече яснота за инструмента, с който ЕС може да предотврати това. Отчасти той все още е мъгляв, но това е нарочно, тъй като правителствата се опасяват от атаки от пазарни спекуланти. Но доверието се върна донякъде.
Проблемът не е само с доверието на пазарите към еврозоната. Гърция има фундаментални проблеми с икономическата си политика и публичните си финанси, които трябва да се решават по-дългосрочно. Не трябва да гледаме само на непосредствената криза и инструментите за решаването й, а да потърсим начин да избегнем риска и други страни в еврозоната да последват Гърция по наклонената плоскост.
Toва е част от решението на Европейския съвет миналата седмица - да се засили контролът върху публичните финанси и да се спазват по-стриктно правилата в еврозоната. Как ще се развие тази идея?
- Има два елемента. Първо, Европейската комисия ще предложи специфични препоръки на еврозоната, базирани на сегашната правна рамка в ЕС. Те вероятно ще бъдат приети бързо, разбира се, ако има политическа воля.
Отделно Европейският съвет създаде работна група с по-амбициозни задачи - да реформира правната рамка така, че критериите да се спазват безкомпромисно за в бъдеще. Това може да включва и промяна в Договора от Лисабон. Очаквам, че препоръките на работната група ще бъдат визионерски, но и спорни.
Казвате, че реформите в правилата на еврозоната ще са амбициозни, но спорни. Какво означават тези бъдещи промени за страните членки като България, които се стремят да въведат общата валута колкото се може по-бързо?
- Първо, тези промени няма да се случат веднага. Ако се стигне до промяна в Лисабонския договор, тя ще е труден политически процес, за който е нужно доста време и консенсус между страните членки. Така че в непосредствено бъдеще, да кажем, през тази година, правилата на еврозоната ще останат каквито са.
Тоест, когато една страна изпълни критериите за конвергенция, би било изключително трудно държавите в еврозоната да отхвърлят кандидатурата й за въвеждане на еврото. В момента всичко зависи от настоящите критерии, но не е изключено работната група, създадена миналата седмица, да започне да ги преработва.
Още от интервюто на „Дневник"