„Четох по Коледа романа на Джозеф Конрад ‘Тайфун'" - откровеничи Джон Кей, колумнист на Financial Times. В тази лишена от сантименталност история се описва как капитан МакУир и екипажът на кораба Nan-Shan спасяват кораба си от буря в Южнокитайско море. Тайфунът разбива сандъците на 200 китайски моряци на борда и по палубата се изсипва поток от анонимни сребърни долари.

Възникналият проблем е известен като дилемата на капитан МакУир. Как можете да разпределите наградата сред група, щом само засегнатите индивиди знаят размера на техния конкретен принос в общата сума за разпределяне и се очаква те да преувеличават? Капитанът решава, че единственият възможен отговор е да раздели парите по равно.

Теорията на игрите предлага решение на дилемата на капитан МакУир, като всеки на борда се поощрява да каже истината. За отговора, виж публикуваната в Journal of Political Economy през 1981 г. статия A Superior Solution to Captain MacWhirr's Problem: An Illustration of Information Problems and Entitlement Structures.

Но изобретателното - ще се отнася до аритметиката - решение на икономистите не е практично като това на капитана. Както вторият помощник отбелязва, „МакУир се справи много добре за такъв глупав човек". Често историята на капитан МакУир се тълкува в насока как лишен от въображение, но решителен човек може да се справи със ситуацията.

Но втората дилема на капитана е по-често срещана и интелектуалните ограничения тук не могат да послужат така добре както в първия случай. Той вижда знаците на задаващата се буря, но пренебрегва предписанията на наръчниците за моряците.

Той се е изплашил, че ако се отклони от курса, за да избегне бурята, може да пристигне два дни по-късно. Тогава ще го попитат „Къде си бил?". „Крих кораба от бурята." - Значи времето е било ужасно? Не знам, отървах се от лошото време.

Ако капитан МакУир бе последвал учебниците по мореплаване, той щеше да е известен като навигаторът, не успял да вкара кораба си навреме в пристанището. Ако Маргарет Тачър се беше старала да убеждава Аржентина да не окупира Фолклендските острови, вместо да нареди на войските да прочистят островите след окупацията им (авторът е британец, бел.ред.), тя щеше да остане в спомените като един неуспешен премиер, задържал се само един мандат.

В политиката, бизнеса и финансите, както и по морето, герой е личността, която се бори с проблема, вместо онзи, чиито действия предотвратяват възникването на проблем. Държавниците, от които се нуждаем, са такива, които избягват войните и предотвратяват депресиите, но такива хора се радват на малко доверие. Те се сблъскват с втората дилема на капитан МакУир. Войните и депресиите може би са ужасно лоши - но не можем да сме сигурни в това, защото сме ги избегнали.

Втората дилема на капитан МакУир обяснява следния парадокс: по-успешните лидери заемат по-малко текст в новините. Ето пример от бизнеса: Ал Дънлап от Scott Paper обяснява преклонението си пред Рамбо: „това момче има нулев шанс и въпреки това винаги печели". Но компанията на Дънлап бе погълната от Kimberly-Clark, от 20 години шеф на последната е г-н Дарвин Смит, който избягна бурята, измествайки акцента на фирмата си от конкурентния бизнес с гланцирана хартия към потребителски продукти с висока добавена стойност.

Дънлап е знаменитост, г-н Смит е слабо известен. Предпочитаме да четем за Ли Йакока и Джак Уелч, поели кормилото в сърцето на бурята. Защо ли?

Във финансовия свят един внимателен капитан трудно ще остане за дълго в играта. Бонусите зависят от поддържането на високото налягане, отклоняването от правия курс означава изпускане на парата. Не бе чак толкова трудно да се предвиди задаването на кредитната криза. Но за изпълнителния директор бе по-добре да рискува кариерата си в задаващите се сътресения, отколкото да я жертва в безсмислен опит да обърне вниманието на колегите си, че курсът, който всички с поели, е опасен.

Копнеем за герои. Уважаваме „джигитите" по пътищата повече от пътната полиция, бизнес пророците повече от компетентните мениджъри, изобретателните финансисти повече от привържениците на стабилните пари. Точно затова толкова често се оказваме в сърцето на бурята.