Проф. Веселин Бояджиев е роден на 22 януари 1956 г. в гр. Девин, Смолянска област. През 1973 г. завършва 23-а гимназия в София, а през 1976-1980 г. е студент по география в СУ „Св. Кл.Охридски".

От 1981 до 1990 г. е асистент, от 1990 до 1995 г. е главен асистент, от 1995 г. е доцент, а от 2013 г. е професор в катедра „Социално-икономическа география" на СУ. Доктор по философия.

Научните му интереси са в сферата на геополитиката и геостратегията, регионалното развитие и др. Има общо 70 публикации, вкл. 5 учебника и участие в 3 монографии (1 самостоятелна). Има публикации и в чужбина: Австрия, Белгия, Франция, Румъния, Македония.

От 1 януари 2014 г. чужденците ще могат свободно да си купуват земя у нас. Защо липсва обществен дебат по темата?

Защото трябва да се признаят провалите на всички правителства от влизането ни в ЕС до днес, а и в бъдеще. Нито едно от условията, заради които бе определен забранителен срок от 7 години не само, че не се изпълнява, но направо са забравени.
Най-важните от тях са: цената на българската земеделска земя бързо да настига европейската, правителствата да имат яснота за какво земеделие по мащаби ще се „борят" - едро, дребно (семейно) или някакво друго. Комасацията в равнинно-низинната част на страната е „забравена", за да могат едрите бизнесмени (наричани на Запад „диванни фермери" - взимат земеделски субсидии, но не се занимават със земеделие), техните поземлени и други фондове, чуждите капитали, да закупят евтина земя и да я окрупнят сами, подготвяйки продажбата й на много по-висока цена.

Най-сетне липсва дебат и защото, с изключение на бившия министър и благоевградски кмет Паскалев, не съм забелязал през годините регионалист да управлява някои от министерствата, които се занимават реално със земята - регионалното и земеделското.
Само в министерствата ли липсват регионалисти?

Няма регионалисти, особено географи, и в парламентарните групи на различните състави на Народното събрание. Вкратце, как да дебатираш нещо, което не разбираш или дори не подозираш? Например, не се разбира значението на поземлената собственост за бъдещето на българските селища, огромната част, от които се обезлюдяват, стопански линеят.

„Самоуправляващите" се общини са мит още от 1977 г., когато се каза кои селищни системи са развити, кои са развиващи се, а имаше и група на онези, които „ще се развиват". Нещо като неродена мома, ама ще е хубава...

И все пак, кой може да организира дебата по темата?

Дебатът може да го организират университетите, учените, но те са стиснати за гушата от липсата на средства, а средствата ги дават... политиците!
Когато преди години в Свищов един колега попита земеделския министър за липсата на регионална земеделска политика, онзи му отговори като Крум Василчев за българския футбол навремето: "Много хубав въпрос..."
Министерството на земеделието и храните ще поиска удължаване на мораториума за закупуване на земя от чужденци. Как оценявате неговите мотиви?

Така каза проф. Греков в ролята си на земеделски министър. Но и този мораториум, ако въобще мине, не променя нищо. Повтаря се историята с кравефермите: все се молим и в ЕС постоянно ни отлагат влизане на изискванията за стандартните ферми, но за реалното им доближаване, което иска пари, какво се прави? Седи министърът на земеделието зад бюрото и чака кой кравар ще му се обади чрез регистрация и преборване на огромните документни и „други" изисквания.
„Чичовците" с по 1-2 крави, в чиято собственост са огромната част от животните, и, които все още населяват малките селища, са „извън хорото". Мораториумът е глътка отдих, който ще свърши... Министерските мотиви са срамежливи и не виждам част от коя политика са!

Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява държавата да поиска от ЕС продължаване на забраната, каквото разрешение вече получиха други страни-членки на съюза...

Отрасловите министерства и отрасловите НПО защитават отраслови интереси. Не зная споменатата от вас НПО каква позиция има, но наскоро по радио „Хоризонт" един ръководител на такъв съюз говори след мен в съвсем отраслов дух. И той, а по-късно и земеделският (отрасловият) министър, чух да казват, че не се „плашат" от продажбата на земеделска земя на чужденци, дори напротив. Не съм сигурен кога кой какво мисли и говори, но зная от десетилетния си опит, че отраслевиците не бива да решават териториални (регионални) въпроси. Особено, ако са собственици или наематели на хиляди декари. Кой пази тогава стадото? Сигурен съм, че въпросът ще остане още дълго съвсем открит.

Ще се затормози ли ходът на развитие на земеделието ни с идването на чуждестранни граждани в България след 2014 г.?

Въпросът ви е пространен. Например, промишлените или търговските обекти, които са у нас и са чуждестранна собственост, част само от българската икономика ли са? Как чужденците-собственици ще се вписват в нашата земеделска политика, отраслово и териториално? Ние не можем да се затворим! Иначе няма да можем да търсим решение на нашите традиционни земеделски проблеми. Бих посочил най-важните: нуждата от капитали и бързото излизане от предпродуктивистката и продуктивистката парадигми, заради които сме с десетилетия назад.

Не трябва ли да се регламентира и количеството земя, която може да притежава всеки един собственик - не само чужденец, но и българин, за да не се превърне земеделието ни в латифундистко?

Зависи от законодателството и държавната политика. Зная, че сега има достатъчно защитници на едрата собственост. Вижда се при всеки дебат и при всяко правителство как се търси най-напред обогатяване на богатите и едва след това те „ще" развиват, каквото си искат (трябва, се надяваме).

Тъй като съм географ и идейно съм центрист, аз съм за кооперацията като защитник на онова, което пише на Народното събрание. Нека се знае, че „Съединението прави силата" има най-напред географски характер и ни напомня дали не сме се отказали от обединението на българските земи. Ако да, срещу какво?
Каква е ролята на географията, за да бъдат защитени интересите на българските собственици?

Ако се продължи забраната, времето трябва да се използва интензивно като се започне от всички научни звена. Не само отрасловите. През 1983 г. една ст.н.с. І ст. в Института „Марица", мисля на „Рогошкото шосе" в Пловдив, се смая как асистент от Софийския университет пише дисертация за зеленчуците. Според нея това „си е работа" на „нашите". (?!) За географията се отреждаше „да разказва, да агитира"... И днес, например, в земеделското министерство забравят, че първите „техни" факултети се създават именно в изолирания днес Софийски университет, чието име се знае, без да се съобщава!

Какво е мястото на държавата в този процес?

Вървеж след събитията и липса на отговорност. Държавата стои и чака. Чака какво ще стане, т.е. какво ще реши някой друг в ЕС. Това много ми прилича на очакването за съветските петилетки. В обществото така и не се появява нещо дългосрочно, планово, програмно. Документ, по който да се сравняваме, да планираме. В това отношение днешното земеделско министерство, а и доста предишни негови състави, отстъпва на своите предци, които разработват Национален Земеделски план 1942-1946г.!
Освен в международен, чака се и във вътрешен план. Който се регистрира и изпълнява, с него ще видим какво ще правим... Вижте ситуацията с младите фермери от вчера. Рурализмът на ЕС не се познава и се бърка със „селското стопанство" и „селските райони".

Вашето мнение за поземления данък?

Едва ли аз като географ мога най-добре да обясня защо той е необходим. За мен са важни последиците от него. Този данък е единствената възможност общините да получат някакви средства от техните природни ресурси. Всички други - води, дървесина, полезни изкопаеми - държавата обявява за свои и ги експлоатира без да се интересува от местните интереси. У нас е обичайно фирмата, която експлоатира даден рудник и чиито четириосни камиони рушат гдето минат, да има седалище в столицата или голям друг град и там да внася данъците си.

За общината и селището, в чието землище е обекта остава ремонта на сгради, пътища и мостове. Така е и със земеделските субсидии на площ. Картата, която много трудно съставих, тъй като не се публикуват данни (според мен, съзнателно) за получаваните субсидии по селища и общини, показва, че общините, в които земеделието е № 1, получават най-малко.
„Шампион" е столицата... Какво повече?!

До какво ще доведе въвеждането на този данък?

Поземленият данък е инструмент на локалната политика. Той ще позволи да се установят точно използваните земеделски земи. Може стойностите да се диференцират географски по природни и обществени признаци. Данъкът няма да натежи на собственици и ползватели, защото ще е минимален - примерно лев-два. С него обаче ще могат да се внесат някои подобрения.

Например, редовна стража за опазване на насаждения, реколта, за охрана на ливади, пасища, хидромелиоративни обекти. Нашият кадастър може да се обогати като в него се включат и данни за стойността на имотите. Така поземленият данък ще е по-справедлив.

Наскоро ми се наложи да се интересувам от Русия. Там данъкът е 0.3% от кадастралната стойност. На 100 лева стойност това означава 30 стотинки. При сегашните цени на земеделските земи у нас той би се движил в рамките на десетки стотинки - до 3-4 лева. Но за обезлюдена община с големи земеделски площи това е добър финансов ресурс. Ще засегне селищното и локалното развитие.