"Най-голямото наказание е управлението от лош човек,
когато добрият сам не желае да управлява"

"Провалени държави" от Ноам Чомски е впечатляваща книга, у нас предложена от издателска къща "БАРД" в добрия превод на Камен Костов. Българският читател може спокойно да посегне към труда на професора по лингвистика и философия Чомски - за мен политически ориентираната "Провалени държави" е далеч по-разбираема от лингвистичните теории, с които авторът се прочу през шестдесетте години. Всъщност не бих се захванал с товара да анализирам идеите на подобен автор, който при това не оставя равнодушен читател, стига това да не бе важно. "Не става въпрос за нещо незначително, а как трябва да се живее ..." твърди Сократ в "Държавата". За някои европейци политиката не е професия, а лично почувствана отговорност, допълва Умберто Еко. Затова предлагам да си направим труда и да се замислим как живеем. Този нов труд на Чомски рисува стряскаща картина на мястото, в което живеем.

"Провалени държави" е книга, посветена на демокрацията: възможността мнението на отделния човек, още повече ако то съвпада с общественото мнение, да се реализира в държавна политика. Скептикът веднага ще каже: "Такова нещо не е възможно. Откак свят светува демокрация не е осъществима. Демокрацията е вредна. Властта и справедливостта принадлежат на силния". Скептикът няма да е прав, разбира се, но си струва да се заслушаме и в неговите думи. Защото обезсърчението относно възможността за социална промяна е угодно на - засега нека напиша САЩ, преди да изложа тезите на Чомски за безличните корпорации, разполагащи с несравнимо по-големи права, отколкото има индивидът.

Критикът на Чомски, преди да го "унищожи" като наивник, нека първо обори устатия Сократ: "Държавата, която е станала по-силна от друга държава, дали трябва да има тази власт като е справедлива, или като е несправедлива?" Въпреки всички уверения, че войските на САЩ се борят за справедливост по света, е очевидно, че в името на измислена "демокрация" те потъпкват основните човешки права. А за опиващите се в думи за собственото си благородство висши американски политици Чомски е подбрал много точен термин: лъжерелигиозни. Нека само си направим труда да разберем колко години от основаването на държавата САЩ са водили войни и колко - живели в мир.

Вижте как Чомски описва мястото, в което живеем: "Демоничното месианство е естествен похват на лидерски групи от крайния спектър в устремяването им към ограничените сектори за бързо домогване до власт и богатства, както и към световно господство. Необходима е търсена слепота, за да не забележи човек, че тъкмо подобни ангажименти определят съвременната политика на Съединените щати". Прилага се "мащабна мобилизация, за да се моделира мисленето и общественото мнение". (стр. 337 цит.изд.). Държа да отбележа, че за мен т.нар. теории на конспирацията са елементаристични. Очевидно в "Провалени държави" става дума за нещо по-голямо.

Предвидени в законите механизми, вменяващи специални привилегии на безличните корпорации, обслужват интересите на групичката най-богати индустриалци, прилепени към властта и регулиращи масата с лостовете на медиите, националистичния призив, масовите психози и митологемите икономически растеж, свободна търговия и човешки права. "Провалени държави" ни провокира да разберем, че в интересите на тази свръхбогата групичка е едно съвсем специфично устойчиво развитие - устойчивото разрастване на тяхното богатство и социално господство. За тази цел брутално се потъпкват човешки права и международни закони, нека не се съмняваме добре известни на професора в MTI Ноам Чомски, който в поредната си политическа книга излага "атаките срещу демокрацията" низ по низ с педантчна упоритост.

Въпросът за врага фокусира доказателствените материали в "Провалени държави". САЩ със своите верни кучета Великобритания и Израел (отбележете, че авторът е етнически евреин) се проявяват като военни агресори, моделиращи - малтретиращи всеки националистически суверенитет, който дръзва да се появи на тяхната запазена територия Земното кълбо. Но най-вече безочливото разминаване между възвишени думи и човекоомразни дела на милитаризираните олигарси хвърля в гняв автора. Министерството на пропагандата на Гьобелс се е хвалело, че използва американски рекламни методологии. Престъпления серщу човечеството, убийства на хиляди мирни жители - и това е отлично документирано в книгата, за която пиша - се водят в духа на най-възвишените хуманни цели и така се представят пред гражданското общество в САЩ.

Милитаризираният едър бизнес, плътно около хората на най-високата държавна длъжност - президентите на САЩ, усърдно пречи на появата на жизнени демокрации по света, навсякъде които има изгледи желанията на народа (не означава ли ‘демокрация' точно това?) да започнат да определят вземаните на държавно ниво решения. Иначе ръководството на САЩ инвестира щедро в ‘демокрация', но само ако тя се осъществява отгоре надолу, твърди Чомски - тоест когато хората във властта нареждат на своите народи как следва да мислят.

Властта в САЩ упражнява или насърчава държавен терор не само в местата, където има природни ресурси - същото се случва и в страните, от които демократичната зараза може да плъзне и да надигне масите, които след това ще трябва да се смачкват.

"Излишъкът на демокрация" заплашва да лиши едрия бизнес от печалбите му, както виждаме в Латинска Америка. Желанието за самоопределение обаче се наказва жестоко от най-разгърнатата армия в света. Чомски дава смразяващи факти за "демократичната" американска агресия в Чили при свалянето на Алиенде, в Ирак, Палестина, войната в Сърбия. Хаити, където американската журналистика е острила перото си (виж книгата "Америка - врява и разум" на Милко Петров), тъне в мизерия и отчаяние, Салвадор в терор, Никарагуа е смазана от наложените й ценности на свободния пазар.

Чомски надига глас в защита на демокрацията и не спира в окопите, а иска да стъпче корена на злото. Врагът разбира се не са хората в Съединените Щати на Америка. Мнозинството в Америка не иска държавата да следва агресорския курс, многократно изтъква Чомски. Но тъкмо това е "провалената държава" - страна, чиято управа избира посока в пълен разрез с желанията на населението, манипулирайки информацията, която достига до хората. В САЩ провалът на демокрацията е съпроводен от изключително умела медийна политика за създаване на масови страхове и образ на обществен враг, който оправдава милиардните разходи във военния бюджет - преди комунистическата зараза, сега тероризмът. Когато фалшивият враг стане толкова очевиден, че вече невъзможен за следване модел, центърът насърчава тъпото консуматорство, обезсърчението, тъгата. "Страхът от предстоящото унищожение от зловещ и опасен враг се корени дълбоко в американската култура, съпътстван от убеденост в благородството на целите". Понякога идеолозите на Белия дом прибягват до изпитаното средство да провокират противниците си, да всеят раздор, подстрекавайки антиправителствени групи, да ескалират обстановката - за да могат след това тържествено да се намесят като благородни спасители.

Работата по текста на "Провалени държави" Чомски приключва в началото на 2006 г. Обаче най-доброто потвърждение на горната теза, а именно че населението на Щатите не иска чужбина да вижда в държавата му водещия военен агресор в света, е изследване от началото на април 2008 г. В представително допитване 81% от гражданите на САЩ отговарят, че според тях нещата са се объркали сериозно и са тръгнали в грешна посока (things have pretty seriously gotten off on the wrong track). Само 21% от респондентите казват, че икономиката на САЩ като цяло е в по-добро състояние, това е най-ниският дял от 1992 г., когато NYT задават въпроса за пръв път. Американците са дълбоко обезпокоени за страната си, макар личните им финанси според тях да са в добро състояние. По-дълбочинни изследвания, ще ги прочетем в Чомски, демонстрират, че публичните финанси на САЩ тотално са се объркали - намаляват разходите за здравеопазване и образование.

Тогава, кой е врагът на световната демокрация? Един от отговорите на Чомски (стр. 330 цит. изд.) е "колективистичните юридически субекти", разпростиращи се далеч извън правата на личности от плът и кръв. "Създадените чудовищно могъщи безсмъртни субекти по закон трябва да страдат от морална недостатъчност ... Позволено им е да вършат ‘добри дела', но единствено ако ще имат благоприятно влияние по отношение на имиджа, следователно по отношение на печалбата и пазарния дял", пише Чомски.

Въпреки че бърза да препоръча и наложи на останалите държави принципите на неолиберализма, правителството на САЩ активно се меси в икономиката на страната и така нанася тежки удари на класическите либерални принципи, демокрацията и пазарите. Обаче как се намесва? На първо място намалявайки данъците за най-богатите, което е реакционен и неустойчив път. Но този път е заложен в основата на държавническата идеология на Америка. Четвъртият президент на САЩ Джеймс Медисън (1751 - 1836) твърди, че "властта трябва да е в ръцете на богаташите на нацията ... по-способните мъже" и че привилегиите трябва да са на притежателите на имущество. Това напълно потвърждава констатацията на Адам Смит, че гражданската власт всъщност е учреждена за защита на богатите от бедните. Медисън, един от "бащите" на Американската конституция, е бил на мнение, че "малцинството на богаташите трябва да бъде защитавано от мнозинството" - което след това бе направено, пише Чомски (стр. 331)

По-нататък Чомски акцентира върху изследванията на Едуард Улф, водещ специалист по въпросите на разпределение на материалното благосъстояние. В периода 1983 - 1998 г. имущественият ценз на горния 1% в населението на САЩ нараства с 42%, докато най-бедните 40% са загубили 76% от "своето твърде скромно благосъстояние". "Ангажиментът на администрацията на Буш да защитава богатите и привилегированите насърчава тези тенденции, довели до ръст на корпоративните печалби" ... а в същия момент "Броят на гладуващите хора поради невъзможност да си закупят храна нарасна до над 38 милиона през 2004 г.: 12 % от домакинствата". (стр. 337, 338)

Критиката на Чомски (който в "Провалени държави" на няколко пъти цитира институционалиста Веблен) се прехвърля към неолибералната икономическа доктрина. До 1970-те години, когато неолибералните програми започнаха да се оформят, реалните заплати в САЩ са най-високи в индустриалния свят, както би трябвало да се очаква от най-богатото общество в света. Сега обаче ситуацията е коренно различна: заплатите са близо до най-ниските нива в индустриализирания свят, доходите се запазват единствено с удължаване на работните часове, неравенството се задълбочава. "Социалните показатели, характерни за икономическия растеж до средата на 1970те години, тръгнаха в друга посока, отбелязвайки през 2000 г. спад до нивото на 1960 г."

И по-нататък, стр. 349: Неолибералните форми са противопоказни при утвърждаването на демокрация. Тяхната роля е не (както се декларира) да се ограничи контрола на държавата, а да се обслужват още по-безпрепятствено нуждитена "съществените хора". Екстремна форма е приватизацията на "услугите", тоест почти цялата сфера от обществен интерес: здравеопазване, образование, водоснабдяване и други ресурси и т.н. "Съществени хора" и "основно население" са взаимствани от Веблен сарказми за естеството на "демократичните" ценности в САЩ.

Добрата в същността си дума и идея за "глобализация" е превърната в неолиберална доктрина за безпрепятствена възможност за корпорациите да произвеждат и продават продукцията си в целия свят. Съответно активните обществени групи за протест, които се противопоставят на милитаризираните претенции на корпорациите в суверенните държави, се заклеймяват като "антиглобалистични" - макар да са тъкмо обратното.

Просветлението в най-важният въпрос - кой е нашият враг, идва в главата "Институционализиране на държавно - корпоративния контрол". Четем: "Реакционните статистици, които упражняват прозрачен контрол над политическата власт, са предани войни. С почти карикатурна последователност и страст техните политики облужват съществените хора - на практика необикновено тесен сектор от тях - и пренебрегват и причиняват вреда на основното население и бъдещите поколения".

"Изпълнявайки ангажимент за реакционно държавно планиране в изгода на деловите кръгове, републиканското ръководство преустрои както Конгреса, така и Белия дом в "йерархични системи", като важните решения са оставени в ръцете на компактна група верноподанници от западното крило на Белия дом в изпълнителната власт, а Конгресът се контролира от малко на брой лидери и консервативни верноподанници по начин, напомнящ диаграмата на производствения процес в най-крупните промишлени компании на Съединените щати. Като структура, тоталитарната държава е политически аналог на една корпорация".

Образователната система все още не е изцяло собственост на държавно - корпоративната система, поради което също попада под ударите на реакционните статистици. Опитът да се наложи държавното регулиране на учебните планове, наемането на работа и обучението се осъществяват под знамето на академичната свобода - "поредното нагло прибягване до техниката ‘Дръжте крадеца!'"

Въпросът какво е демокрация тясно се преплита с въпроса какво е добро и справедливо за хората. Знаейки това, властните кръгове около Президента изключително сериозно се отнасят към реториката, която се поднася в речите по завоюването, още от времето на индианските войни. Тези хора според Чомски не могат да бъдат упрекнати в прилагането на двоен стандарт към себе си и другите, защото за тях стандартът е един: по думите на Адам Смит, подлата максима на господарите на човечеството: Всичко за нас и нищо за другите хора.

Мисля вече разполагаме с достатъчно информация за идеите, които разгръща книгата "Провалени държави", така че несъгласните да запушат уши и да закрещят, за да не чуят, а заинтригуваните да се втурнат към библиотеките, за да научат повече. Обаче отдясно остана един остър подводен камък, а именно въпросът: дали все пак привилегированите елити не знаят по-добре от масата как се управлява? Този контрааргумент, по душата на мнозина, ми е добре известен и виждам в него частица истина. Но във всички случаи става дума за морален и умствен елит на една страна (за него е писал Анри Бергсон), а не за имуществена върхушка или кликата на най-безскрупулните. Възражения, че двете "елитни" категории се припокриват, предвид фактите отпреди 2000 години, няма да приема. Ще се опитам да отговоря с думите на американския писател фантаст Робърт Шекли ("Корпорация Безсмъртие"):

"Правителството ограничава свободата по редица причини. За безопасност, за лична облага, за власт или защото смята, че хората още не са узрели за нея. Но каквато и да е причината, основните факти не се променят: човек се стреми към свобода, а павителството се стреми да не му я даде ...Все същият общ аргумент е бил издиган против утвърждаването на всяка нова свобода. През цялата история се твърди, че човек не е достатъчно благоразумен, за да избира религията си, че на жените не им достига разсъдък, за да прилагат правото на глас, че на народа не бива да се разрешава сам да избира собствените си представители, защото изборът ще е глупав. И разбира се наоколо е пълно с невротици, които биха осквернили дори рая. Но много повече са хората, които ще използват свободите си за добро".

Остана още един подводен камък. Каква е моята лична мотивация да занимая читателя с всичко това, превхърляйки му част от обществения товар връз екзестенциалната тежест, която има да носи? Преди четири месеца, малко преди Коледа 2007 г., в Money.bg пубикувах статията "През 2020 светът ще бъде по-малко американски", която представлява анализ на официалния доклад на ЦРУ за глобалните тенденции до 2020 година. Там в последния абзац употребих фразата "светът все още се нуждае от полицай", за което се извинявам. Нито една държава няма право да оправдава с пустословна цел средства, водещи към морална, екологична и икономическа катастрофа. За Света се грижи Този, за чието Възкръсване празнуваме Великден. За нас остават правата и задълженията, описани толкова точно от Чомски на последните страници на великолепната му книга:

Доктринесрските системи се стремят да внушат песимизъм, безнадеждност и отчаяние. Действителността обаче е различна. През последните години има значителен напредък в безкрайното търсене на справедливост и свобода. Но както и в миналото, не съществува вероятност правата да ни бъдат сервирани даром от великодушни властници или да бъдат завоювани чрез разпокъсани действия ... Както е било винаги досега, за създаване на база за функциониране на демократичната култура, в която обществото играе известна роля при определяне на политиката, се изисква всеотдаен всекидневен ангажимент.