Българският аграрен отрасъл е вече част от единния европейски пазар, готови ли сме да посрещнем предизвикателствата в тази област?

България вече е част от огромен пазар с 500 милиона потребители. Което означава икономическо пространство без митнически бариери, с общи правила и до голяма степен с единна валута. И като резултат - много по-конкурентна среда. Пазар със силно платежоспособно търсене, но и с високи изисквания за качеството на предлаганите стоки.
Въпреки това България запазва активен баланс в търговията със селскостопански стоки. Вярно е, че структурата на износа е неблагоприятна - преобладават непреработените продукти, при които възвръщаемостта по правило е по-ниска, а зависимостта от конюктурата - по-силна. Все пак перспективите са благоприятни - макар и не бързо, страната ще реализира сравнителните си предимства в някои области.

Адаптирана ли е достатъчно нашата аграрна политика с общата селскостопанска политика на ЕС и какво още трябва да се направи?

Ако говорим за законовата основа, то законодателната рамка на ЕС е вече транспонирана във вътрешната нормативна уредба на страната. Разбира се, приложението й не е безпроблемно и в някои областитова изисква време. Големият въпрос е: каква е позицията на България относно развитието на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС? Защото това е политиката, която ще определя развитието не само на европейското, но и на нашето земеделие. И България трябва да намери възможности да отстоява интересите си в процеса на формиране на тази политика.
Развитието на ОСП в перспектива ще се определя в решаваща степен от процесите на глобализация на световната икономика и разширението на Европейския съюз. В селското стопанство глобализацията се изразява в либерализацията на световната търговия със земеделски стоки. Което, от една страна, изисква намаляване на пряко свързаните с производството субсидии, и от друга, повишаване на конкурентоспособността на производителите. ЕС вече направи широки крачки в политиката си в това отношение. В същото време разширението на Изток разкрива нови възможности за създаване на по-конкурентоспособно и жизнено европейско земеделие. Което може да стане факт при съответни промени в политиката, създаващи равни условия за земеделските производители в рамките на целия съюз. На практика това изисква изоставяне на т.н. исторически подход, определящ обема на помощите на база на производството през референтни периоди.

Селското ни стопанство изживя тежки години на преход и реформи. Каква е Вашата оценка за постигнатото, в какво успяхме, в какво - не?

Реформата в селското стопанство се оказа сложен, болезнен, и противно на преобладаващите очаквания, продължителен процес. Нейната сърцевина е възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи. Въпреки че от влизането в сила на Закона за земята изминаха повече от 15 години, процесът все още не е завършил, защото делбите не са доведени до край. Това пречи на развитието на пазара на земята, следователно и на структурните промени, и води до нелегитимно разпореждане със собственост. И още по-важно - липсата на идентификация на собствеността е причина за нерационално използване на най-важния ресурс в земеделието, както и за изграждане на завършен кадастър на земеделските земи.

Структурата на собствеността и организационно-стопанските форми отговарят ли на изискванията за модерно производство, позволяват ли динамично и ефективно развитие на отрасъла?

Структурата на собствеността е силно раздробена и това е исторически предопределено. Все пак тя не е пречка за създаване на рационално земеползване. Статистическите данни показват, че 90% от земята се стопанисва от едри стопанства - кооперации и търговски дружества. За това има чисто икономически предпоставки - конкурентоспособното зърнено производство, както и това на техническите култури, изисква големи компактни площи. Тези стопанства имат сравнителни предимства - възможност за професионално управление, но и слабости - известна нестабилност вследствие наемането на земя.
Интензивните производства - зеленчуци, плодове, животновъдство, засега са съсредоточени в по-дребните стопанства. Очевидно процесът на окрупняване на стопанската дейност в тези сектори ще изисква по-продължителено време.

В този смисъл може ли и какво пречи отрасълът да бъде приоритетен за икономиката на страната?

Селското стопанство е важен сектор за българската икономика - като дял от създавания брутен продукт и от заетостта, както и за експорта на страната. Още по-важен е за жизнеността на селските райони, защото за тях той е преобладаващ икономически сектор. При това България има добър земеделски потенциал и естествено в неин интерес е да се стреми да го оползотвори в максимална степен.

Успехът на земеделската политика на България ще зависи от способността на земеделието да се интегрира в европейското. А това на практика означава да приложи ефективно ОСП на ЕС, както по отношение на въвеждането на регулациите, така и за усвояването на земеделските помощи. Което предполага наличие на съответен административен потенциал.

Какъв е пътят за решаване на проблема с недостига на квалифицирани кадри, с липсата на мениджърски опит в тази област, който в голяма степен опира и до общото развитие на селските райони?

Кризата на земеделието и неблагоприятните икономически условия закономерно доведоха до отлив на квалифицирани кадри от този сектор. Икономическият растеж и стабилизирането на условията вследствие приложението на механизмите на ОСП, както и постепенно увеличаващите се помощи, ще създадат предпоставки и стимули за стопанска дейност в земеделието. Но това не е достатъчно - за да има силно земеделие са необходими жизнени селски общности. Ето защо бъдещето на земеделието ще зависи все повече от степента на развитие на селските райони и интегрирането им в цялостния обществен живот.

Аграрният сектор е сред тези, които привличат най-малко чуждестранни и наши инвестиции, може ли и как да се промени тази ситуация?

Инвестициите се мотивират от очакваната възвръщаемост и стабилността на средата. Въвеждането на ОСП на Европейския съюз в голяма степен решава тези проблеми. Утвърждаването на стопанските единици ще подобри партньорството с търговските банки. Особено значим фактор е подкрепата от Фонда за развитие на селските райони на инвестициите за повишаване на конкурентноспособността на земеделските стопанства и предприятията от хранително-преработвателния сектор. Опитът от САПАРД показва, че са необходими опростени и прозрачни процедури, както и рационално разпределение на средствата между отделните мерки. Благоприятната икономическа среда, наличието на административен капацитет и предприемаческото поведение на мениджмънта са от решаващо значение за повишаване обема на инвестициите в сектора.

Какво да очакваме от средствата по различните фондове на ЕС, готови ли сме да ги усвояваме?

Средствата за подкрепа на доходите на производителите са значителни и постепенно ще нарастват в десетгодишен период. На първо място това са т.н. директни плащания, които през първите години ще се изплащат на база на обработваните хектари земя. Техният обем за следващия тригодишен период надхвърля 430 мил. евро. Предназначението на пазарните интервенции е да стабилизира цените на земеделските стоки и по този начин да подкрепи доходите на земеделците. И последно - експортните субсидии, чиято цел е да направи възможен износа на някои земеделски продукти.
За новите страни членки средствата за развитие на селските райони са значително увеличени. Целта е да се подкрепи преструктурирането на земеделието и преработвателния сектор, въвеждането на екологосъобразни практики и инвестициите за развитие на селската икономика и инфраструктура. За следващите три години българският пакет е в размер на 750 мил. евро. Усвояването му е сериозно предизвикателство, тъй като тази подкрепа се отпуска на базата на защитени проекти.

Има силни настроения в ЕС за намаляване на селскостопанските субсидии, ще спечели или ще загуби България от тези тенденции?

Въпросът е в рамките на по-общия проблем - каква Обща селскостопанска политика е необходима на ЕС? И каква е позицията на България относно развитието на ОСП?
Нереалистично е да се очаква, че България сама ще може да повлияе в значителна степен при формирането на тази политика, но интересите й изискват да даде приноса си за създаване на интегрирано европейско земеделие с равностойно положение на земеделските производители от отделните страни членки.
На първо място следва да се подчертае, че България е заинтересована от запазването на Общата селскостопанска политика, т.е. от развитието на европейското земеделие в рамките на единна политика, създаваща общи условия за стопанска дейност в сектора. На практика това означава, че тази политика трябва да се финансира от бюджета на съюза. Подкрепата на сектора чрез националните бюджети и допустимите сега изключения от прилагането на общите правила не трябва да водят до нарушаване на принципите на справедливата конкуренция.
На второ място, България е за Обща селскостопанска политика за всички страни членки, т.е. политика, която не създава вътрешни разделителни линии. Освен всичко друго това само по себе си е предпоставка за постигане на декларираните цели на ОСП - ефективно производство, хранителна сигурност, запазване на природните ресурси и др. Еднаквият достъп до подкрепа на земеделието ще бъде от полза за европейските потребители, защото новата кооперация на производството ще създаде предпоставки за нарастване на благосъстоянието в съюза.
Трето, още по-голяма преграда пред развитието на конкурентен пазар представляват все по-строгите изисквания относно стандартизацията, сертификацията, фитосанитарните и ветеринарните характеристики на земеделските стоки. Българските производители следва да изпълнят безусловно задълженията си към хранителната сигурност на европейските потребители. В същото време тези изисквания би трябвало да имат относително стабилен характер, а секторът да получи необходимата му подкрепа, за да се приспособи към нормативната уредба на ЕС.

Четвърто, българските земеделски производители, както и огромното мнозинство от европейските потребители, са заинтересовани от създаването на условия за развитие на конкурентно селскостопанско производство. Но това е невъзможно без постепенно намаляване и премахване на съществуващите производствени квоти, както и на обвързването на подкрепата с ограничения върху ползването на земеделската земя и на увеличаването на селскостопанските животни. Освен, че е несъвместимо с формирането на конкурентен пазар, подобна политика би обрекла земеделието на България на застой поради ниското му изходно ниво. Отделно възниква тежкият проблем за администрирането на такава система в България с нейното силно раздробено земеделско производство.

Разширението на Изток разкрива нови възможности за създаване на по-конкурентноспособно европейско земеделие. Възможности, които трябва да се използват, за да може ЕС да отговори на предизвикателствата на глобализацията и либерализацията на световната търговия със селскостопански стоки. Преговорите по линия на СТО и вътрешният натиск вероятно ще наложат ограничаване на подкрепата за земеделието. Сигурно е, че все повече средства ще се насочват за интегрирано развитие на селските райони. От тази гледна точка за България изравняването на условията за подкрепа на земеделието, вкл. и чрез премахване на референтните (базови) периоди, е много по-важно, отколкото самия размер на помощите. Преминаването от подкрепа на стопанства към такава, основана на площ, също отговаря на нашите интереси. Накратко, приоритетна задача на аграрната ни политика е да осигури равностойно положение на българските производители в ЕС.