За първи път след Април 2005 г. еврото премина над психологическата бариера от $1.30 в петък. В следващите редове ще изложим хронология на събитията, които начертаха пътя на валутната двойка до днешния 24 ноември.

През януари 1999 единната европейска валута наречена евро започва официално да се търгува на международните валутни пазари. Разменният й курс е фиксиран на 1.95583 DM, което е и левовата му равностойност до днес. На 4 януари същата година се изчислява първия му валутен курс към долара, който за момента е бил $1,1747 за 1 евро. В определен период след началото на търговията, валутния курс се е движил без резки промени, като еврото достига връх при $1.19

По време и след войната в Косово и американските бомбардировки над Югославия, започва бавната но продължителна обезценка на новата европейска валута. През декември 1999 г. еврото се изравнява за първи път с американската валута.

В периода септември-октомври 2000 г. курсът на валутната двойка е вече $0.85 за 1 евро, а спекулациите, че прекалено слабата европейска валута може да навреди на икономиката, кара Европейската централна банка да направи валутна интервенция на пазара. В този момент централните банки на САЩ и Япония също се включват към инициативата на ЕЦБ за закрепяне на курса на новата валута.

В момента, в който мерките взети от банкерите започват да действат, еврото се срива дори до $0.8225, което е около 30% спад от първоначалната му стойност. Допълнителните усилия на финансистите водят до скорошно покачване на еврото до ниво $0.86.                             

След януари 2001 г., когато ФЕД започна да намалява лихвеното ниво в САЩ, еврото бързо успява да си поеме въздух и да покачи над $0.95.

Девет месеца по късно, по време на най-големите терористични атентати в историята на САЩ, доларът бързо започва да губи тежест. Малко по-късно през януари 2002 г., еврото става и физически монетарен инструмент в Еврозоната, когато всеки гражданин на обединена Европа припознава еврото като родна валута. Замяната на старите монетарни системи с новата обща такава, минава без особени сътресения, а единната валута продължава да напредва спрямо долара.

През юли 2002 г., курсът евро-долар за втори път в историята си се изравнява. 1 Евро се разменя точно за 1 долар.

През март 2003 г. започва тежката военна кампания на САЩ срещу режима на Садам Хюсеин в Ирак. Геополитическата криза, в която е намесен и доларът, бързо дава преднина на еврото като по-сигурен паричен инструмент за момента, а стойността му бързо достига $1.10.

През май 2003 г. еврото за първи път от създаването си започва да се търгува над $1.1747. По онова време, доларът понася негативи не само от затормозяването на щатската икономика с войната в Ирак, но и от невиждано ниските лихвени нива на ФЕД, установени на 1.00%.

През септември 2003 г., финансовите министри и управителите на централни банки от 7-те на развити страни в света се събират на съвещание в Дубай. Тогава те се споразумяват да работят заедно към по-голяма гъвкавост на международните валути и свободното им определяне от пазара. На борсите това моментално бива интерпретирано като сигнал за по-слаб долар.

На 28 ноември 2003 г. Еврото за първи път покачва над $1.20 и продължава бавното си, но сигурно завладяване на все по-високи нива. През юни 2004 г., започва дългоочакваната от пазара рестриктивна кампания на Федералния резерв на САЩ, който покачва основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 1.25%.

През месец ноември 2004 г. преизбирането на американския президент Джордж Буш, кара много пазарни участници да разпродават доларовите си активи от страх, че военната кампания в Ирак и неодобрението към политиката на президента ще отдръпнат инвеститорите от американския пазар. На 10 ноември 2004 г. еврото за пръв път в историята си преминава кота $1.30.

Един ден преди новата 2005 г., а именно на 30 декември 2004 г. европейската валута удря вечния си рекорд, непреодолим и до момента от $1.3667 (централният курс на БНБ за деня беше фиксиран на 1.43 лв. за долар).

Само месец по-късно, стремглавото прибиране на печалбите от инвеститорите купували евро до момента, връщат единната валута до нива от $1.30. Към края на ноември 2005 г., Федералният резерв на САЩ вече е покачил лихвата си до 4.00%, а еврото успява да се понижи до $1.1638. Месец по-късно през декември и ЕЦБ започна политиката си по покачване на лихвеното ниво, като само за няколко дни европейската валута отново преминава над $1.20 нивото.

През март 2006 г., ЕЦБ покачва основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 2.50%, а американската лихва вече е на сериозните 4.75%. В този момент все повече започваха да се чуват коментари на икономисти и инвеститори, че ФЕД и Бернанке вече са към края на покачване на лихвеното ниво. Тези изказвания в допълнение с току-що започналата рестриктивна политика на ЕЦБ, дадоха свежи сили на еврото.

На 22 април 2006 г., финансовите министри и шефовете на централни банки от Г7 отново се събраха на съвещание, като заедно порицаха Китай и останалите азиатски страни за не прилагане на гъвкавост по отношение на валутните им политики. Еврото естествено продължи да се покачва, отново предпочетено от инвеститорите като по-сигурна валута.

Така стигаме и до днешния петъчен ден-24 ноември 2006 г., когато единната европейска валута достигна отново високото ниво $1.3000, не виждано от април 2005 г. Валутните търговци обясниха днешното стремглаво разпродаване на американските пари, с очакванията на пазара за подновяване на възходящото движение на лихвеното ниво на ЕЦБ през следващата година. Всеобщо известно е вече, че Европейската банка ще вдигне лихвата с 25 базисни пункта до ниво 3.50% през декември.

Какво ще се случва на валутните пазари идните месеци, само времето ще покаже. Едно е сигурно, сагата евро-долар продължава, а световната икономика е по-непредвидима от всякога.

Статията е изготвена съвместно с любезното съдействие на екипа на finance.news.bg