Съюзът за стопанска инициатива и браншовите работодателски организации

Автор е на научни публикации в областта на строителните конструкции и на политологията и индустриалните отношения. Член е на Българската асоциация за политически науки. Титуляр на дисциплината "Трудови конфликти и индустриални отношения" в бакалавърска и магистърска програма на Нов български университет. Член е на програмния съвет на Университетския интердисциплинарен център по делови решения и управление на риска в Югозападния университет.

Намираме се към края на един от циклите на функциониране на представителните структури на социалните партньори - синдикати и раблотодателски организации. Ако не настъпят някакви драматични събития на полето на индустриалните отношения, към края на март 2007 г. Министерският съвет ще трябва да обяви новия списък на представителните работодателски и синдикални организации в страната.

Състоянието на индустриалните отношения в България.

Сегашното положение беше установено преди почти три години. През периода от октомври 2003 г. до март 2004 г., протече процедурата за установяване на съответствието на организациите на социалните партньори на критериите за национална представителност, заложени в Кодекса на труда. В този си вид, процедурата протече за втори път за синдикатите и за първи път за работодателските организации. (За първи път установяването на покриването на критериите за представителност на синдикатите, беше извършено през 1998 - 1999 г.). Резултатите от преброяването доведоха до промени в картината на индустриалните отношения в България.

Ако при синдикатите национално представителните организации си останаха същите - КНСБ и КТ "Подкрепа", то при работодателите беше налице появата на нов играч. Съюзът на работодателите в България (СРБ) беше признат за национално представителна работодателска организация. Този факт се оказа многозначителен по няколко причини:

На първо място, СРБ беше най-новата работодателска организация по онова време. (Дори и Асоцицацията на индустриалния капитал в България, която беше призната за представителна след СРБ е създаена преди него - през 1996 г.). На второ място - според тогавашния устав на СРБ, в него по правило можеха да членуват само предприятия и компании с повече от сто наети работници. На трето място - решаващ принос за това СРБ да покрие критериите за представителност имаше Асоциацията на чуждестранните инвеститори (Bulgarian International Business Association - BIBA), която "вля" в неговите редове повече от 250 значими предприятия. Можем да заключим, че с признаването на СРБ за национално представителна работодателска организация, започна нов етап на разграничаване и дори на поляризиране на работодателските организации в България.

От една страна, СРБ даде заявка да представлява най-едрия бизнес, като "хвърли ръкавица" на смятаните до тогава за "големи" работодателски организации - БСК и БТПП. От друга страна, Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) и БСЧП "Възраждане" започнаха да дават все по-сериозна заявка да представляват микропредприятията, малкия и средния бизнес. БСК и БТПП  си останаха в положението на наследници на структури, съществували и по време на тоталитарния период. При тях остана и "наследството" на бившите Държавни стопански обединения, трансформирали се в браншови и отраслови камари и съюзи.

Малко по-късно, към компанията на представителните работодателски организации се присъедини и Асоциацията на индустриалния капитал в България, със собствената си уникална специфика на обединител и лобист на интересите на публичните компании в страната.

Ако по-горе бе направен "разрез" по отношение на характера на преобладаващото членство на шестте представителни работодателски организации, то следва да дадем "разрез" и по отношение на организационната им структура. В БСК и в БТПП доминиращите структури са тези в отделните области (отговарящи на NUTS-3 по европейската класификация). В СРБ и в АИКБ изобщо не поставят особено ударение върху изграждането на някаква организационна пирамида на териториален принцип. (Пак някак си многозначителен е фактът, че СРБ стана член на организацията на работодателите от европейските столици).

Работодателската организация с най-оформена структура, стъпила върху общините (NUTS-4 по европейската класификация) е ССИ. В подобна посока гравитира и структурата на БСЧП "Възраждане". Макар и сто процентова организация на частни фирми, ССИ започна подготовка да стъпи и в социалния диалог в публичния сектор, като предложи създаването на своеобразна браншова асоциация на работодателите от местното самоуправление.

Ако сравним браншовата структура на работодателските организации, ще забележим също отчетлива закономерност. В БСК и в БТПП членуват браншови и отраслови организаци с "широка дефиниция" - общо машиностроене, електропромишленост, строителство (въобще), транспорт (въобще) и т. н. При ССИ и при БСЧП "Възраждане" ситуацията е точно обратна. Техните браншови организации са пример за "партикуларизация".

В ССИ членуват отделни организации от отрасъл строителство - Национална строителна федерация, Национална асоциация на строителите на жилища, Сдружение на производителите на сухи строителни смеси, Асоциация за инфраструктурно развитие. (Срещу тях виждаме организация с "широка дефиниция" - Българската строителна камара, която членува едновременно в БСК, БТПП и в СРБ).

Ако погледнем в БСЧП "Възраждане", там ще открием Асоциация на авиокомпаниите в България и Съюз на корабособствениците. В ССИ членуват Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи и Асоциацията на малката авиация. Срещу тях виждаме организация с "широка дефиниция" - Националната транспортна камара, която членува в БСК. Отлични примери на "партикуларизацията" на браншовите организации са Българска асоциация на консултанските фирми по железопътно строителство, Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България и Българска асоциация за селски и екологичен туризъм - членове на ССИ, както и Българската асоциация на частните училища - член на БСЧП "Възраждане".

Станалата член на ССИ, Браншова асоциация на производителите на асансьори също е пример на "партикуларизацията" при браншовите организации, като много частен случай на машиностроителна асоциация, с много специфична продукция. Забележителното в случая е, че точно ангажирането на ССИ с проблемите на стандартизацията, на сертификацията и на безопасността на продукцията, мотивираха производителите на асансьори да потърсят сътрудничество с него.

Може да се забележи и поляризация по още една ос - организации на големи и малки фирми. Тук има много ясни опозиции - между Българска петролна и газова асоциация (няколко много големи фирми) и Асоциацията на газоразпространителите (член на ССИ - много на брой малки фирми); между "индустриалните полиграфисти" (членове на СРБ) и Съюза на печатарите (много на брой малки фирми); между "индустриалните хлебопроизводители" (организаци - член на СРБ) и Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България", обединяваща много голям брой малки фирми.

В заключение трябва да се отбележи, че напълно в духа на теорията за "многоканалното лобиране" при работодателите (за разлика от едноканалното при синдикатите), сме свидетели на оформяне на работодателски полюси - много едри предприемачи със съответните им браншови организации (СРБ) и съюзи на голям брой микро, малки и средни предприятия, обединени в "партикуларизирани" браншови асоциации имащи силна връзка с общините и активно общуващи с органите на местното самоуправление, каквито са ССИ и БСЧП "Възраждане".

Тази тенденция беше затвърдена в още по-голяма степен, след пълното сливане на СРБ и БИБА в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Съюзът за стопанска инициатива като типична работодателска структура, представляваща малките, средните и микропредприятията

Съюзът за стопанска инициатива е създаден на 22 декември 1989 г., като първата неправителствена, нестопанска организация на частните предприятия в България. Членството на над 4000 фирми, от които около 1200 са с над 20 заети и съществуването на повече от 110 регионални офиса в страната прави ССИ организация с широка гама от дейности. (официалната справка на НОИ през октомври 2003 г., показа, че в ССИ със сигурност членуват 516 фирми с повече от 20 наети работници. Ръстът на броя на тази категория предприятия е много показателен. В ССИ е оформено много дейно "кораво ядро" от около 1800 фирми, които активно взаимодействуват с органите на местното самоуправление).

Браншови организации - членове на ССИ са:

Асоциация "Български пипер"

Национална асоциация на хмелопроизводителите

Национална строителна федерация

Сдружение на  производителите на сухи строителни смеси

Асоциация на геодезическите фирми

Българска  асоциация  на  консултанските фирми в железопътното строителство

Национална асоциация на строителите на  жилища в  България

Асоциация на газоразпространителите

Българска асоциация на регионалните медии

 Асоциация за развитие на информационните технологии

Българска асоциация за селски и екологичен  туризъм

Асоциация на лицензираните информационни посредници

Асоциация на българските кабелни оператори

Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи

Сдружение"Съюз на фирмите за охрана и  сигурност"

Национална браншова камара "Охранители и детективи"

Асоциация за инфраструктурно развитие

Асоциация на тържищата в България   

Асоциация  на  предприятията за  безмитна търговия

Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ)

Българска асансьорна индустриална асоциация (БАИА)

Сдружение на управители и лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта

Сдружение на шивашките производители "ДЕБА"

Съюз на зъботехниците в България

Асоциация на малката авиация в Република България

Сдружение "Собственици и предприемачи на търговски обекти"

Съюзът за стопанска инициатива представлява изброените браншови организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и в други национални органи на тристранно и/или двустранно сътрудничество. Такива са: Надзорният съвет  на Националния осигурителен институт, Управителният съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение, Националният съвет за насърчаване на заетостта, Събранието на представителите на Националната здравно-осигурителна каса, Националният институт за помирение и арбитраж. ССИ и браншовите му организации са представени в тристранните отраслови съвети при Министерството на транспорта, Министерство на земеделието и горите, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката (отрасловият съвет за висше образование), както и в други други институции с ключово значение в индустриалните отношения, трипартитното концертиране и социалния диалог.

ССИ има трима представители в Икономическия и социален съвет на  България. Един от мандатите си в ИСС, съюзът е отстъпил на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

От 1996 г. ССИ е член на Международната организация на работодателите. Членството се осъществява чрез Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която в момента членуват пет от шестте национално представителни организации на работодателите в България - АИКБ, БСК, БТПП, БСЧП "Възраждане" и ССИ. АОБР се председателства на ротационен принцип.

От февруари 2006 г. ССИ е асоцииран член на Съюза на европейските занаятчийски, малки и средни предприятия - UNION EUROPEENNE DE L'ARTISANAT ET DES PETITES ET MOYENNES ENTREPRISES (UEAPME). С влизането на България в ЕС, статутът на ССИ автоматично ще бъде трансформиран в пълно членство. По този начин, ССИ и БСК са двете представителни на национално равнище работодателски организации в България, които членуват в европейски работодателски структури, представителни пред Европейската комисия. БСК е член конфедерацията на едрата индустрия - UNICE, докато ССИ е представена в UEAPME.

ССИ постигна признанието да стане член на европейска работодателска организация, представителна пред Европейската комисия, благодарение на последователната си работа в областта на индустриалните отношения в България, на динамичното разширяване на браншовата си структура и съвсем не на последно място - благодарение на сътрудничеството си с Националната занаятчийска камара (НЗК). Тази камара е по-стар член на UEAPME от ССИ. Според устава на UEAPME, съгласието на НЗК беше необходимо условия, за да получи ССИ сегашния си статут на асоцииран член. Двете организации извървяха доста дълъг път към изграждането на взаимно доверие и  започването на реално сътрудничество. През 2005 г., ССИ и НЗК подписаха безпрецедентно споразумение за сътрудничеството им в рамките на съвместната работа с UEAPME. Двете организации се договориха да участват съвместно в инициативите и проектите на UEAPME, като НЗК е водеща в областта на информирането на малките и микропредприятията, а ССИ е водещ в областта на социалния диалог.

Скоро споразумението между ССИ и НЗК беше развито и в областта на индустриалните отношения на национално ниво. Управителният съвет на ССИ покани лидера на НЗК - Рангел Чолаков, да заеме едно от двете места в състава на делегацията на ССИ в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Така благодарение на развитието на отношенията между НЗК и ССИ, един изявен представител на занаятчиите и на микропредприятията беше включен във висшия орган, където се осъществява тристранното сътрудничество на национално равнище в страната.

От 1993 г. ССИ е член на Европейския съвет за малък бизнес, а от 1995 г. - на Световния съвет за малък бизнес. През последните дванадесет години, ССИ е работил в сътрудничество с: Международния център за икономически растеж - Сан Франциско, Японската асоциация за презокеанско техническо обучение, Японската асоциация за международна търговия, Холандския център за насърчаване на вноса от развиващите се страни, Федерацията на белгийските предприемачи, Унгарската асоциация на предприемачите, Гръцката асоциация на малките и средни предприятия и др.

Създаване на институционален капацитет за трансфер на know-how  в областта на управлението на качеството. Европейските партньори ни в тази област

От  01.11.2002 г. ССИ е асоцииран член на Европейската фондация за управление на качеството. Членството на ССИ в UEAPME, създаде необходимите условия за сътрудничеството със специализираната организация NORMAPME.

Европейска фондация за управление на качеството  (European Foundation for Quality Management - EFQM).EFQM е създадена през 1988 г. от президентите на 14 водещи европейски компании - Bosch, BT, Bull, Ciba-Geigy, Dassault, Electrolux, Fiat, KLM, Nestle, Olivetti, Philips, Renault, Sultzer и Volkswagen, с подкрепата на Европейската комисия. Целта на създадената мощна мрежа (с повече от 700 члена в момента) е да създаде и да развие европейската рамка за повишаване на качеството, редом с възприетите Malkolm Baldrige в САЩ и Model Deming Prize в Япония. През 1991 г. е представен  т. нар. European Model for Business Excellence, днес известен вече като EFQM Excellence Model, като основа на встъпителна самооценка по пътя към Европейската награда за качество (European Quality Award), която е дадена за първи път през 1992 година.

Като асоцииран член на EFQM, ССИ направи постъпки за получаване на статута на National Member Organisation.

Европейски офис на занаятите, търговията и малките и средни предприятия за стандартизация - NORMAPME. Това е международна организация с нестопанска цел (a.i.s.b.l.), създадена в съответствие с Белгийското законодателство през декември 1996 г. от UEAPME  и четири други организации на малки и средни предприятия (EBC, EMU, IFD, Jeune) след две годишна подготовка.

NORMAPME има членове, представляващи 10 милиона малки и средни предприятия от всичките 18 EEA страни. Организацията присъства и във всички страни от последното разширяване на ЕС. Това е уникална европейска организация, фокусирана върху интересите на малките предприятия в областта на Европейската стандартизационна система.

Идеите заради които е създадена организацията NORMAPME са формулирани на Втората европейска конференция на занаятите, малките и средните предприятия, проведена през септември 1994 г. в Берлин. Европейската комисия подкрепя неотклонно NORMAPME през първите години от функционирането на организацията. Понастоящем NORMAPME изпълнява договор с Европейската комисия за предлагане на стандартизационни услуги на малки и средни предприятия.

Още в процеса на кандидатстването на ССИ за членство в UEAPME, представител на съюза беше представен официално на директора на NORMAPME - г-н Лукас Гурцоянис. Очаква се в най-близко време да бъде очертана рамката на реалното сътрудничество между NORMAPME и ССИ.

Двадесет примера от практиките на взаимодействие между ССИ и браншовите му организации

Асоциация "Български пипер"

Организацията на практика е първият български клъстер, възникнал по естествен път, а не по "проектен начин". Асоциацията е много ценена не само в ССИ, но и в работодателските среди въобще, защото производителите на различните видове пипери се справят доста по-добре в сравнение с по-голямата част от земеделските производители в България. Чушките са единственият български земеделски продукт, който има гарантиран пазар в ЕС.

Знаков е фактът, че първите контакти между представители на ССИ и на Асоциация "Български пипер" са осъществени през 2002 г., на научна конференция в СУ "Св. Климент Охридски". В Асоциация "Български пипер" членуват производители на пипери , производители на разсад, производители на семена, превозвачи, търговски фирми (за вътрешния пазар и експортно ориентирани), а в крайна сметка и собствена застрахователна брокерска къща.

Ръководството на асоциацията има оригинални идеи за инвестиционни проекти, при проявен интерес от стратегически партньори - изграждане на завод за разсад и на завод за лиофилизиране на зеленчуци и плодове. Начинът на функциониране на асоциацията може да бъде в някакъв смисъл модел за много от останалите сродни организации. Асоциацията издава всяка година справочник с пълния списък на членовете си и съответни заявки - кой колко ще произведе, кой колко ще изкупи, какви са взаимните изисквания между партньорите.

Асоциацията почти ежедневно изпраща информация до членовете си за делови предложения от различни фирми, за нови видове торове и за текущото състояние на субсидирането на земеделието. ССИ се гордее и с постиженията на членовете на Асоциация "Български пипер" в областта на осъществяването на проекти по програма PHARE.

Подкрепата на ССИ за асоциацията е чисто институционална и политическа - в това число, подкрепа за даване на субсидии за всички видове пипери, (а не както е досега - само за някои видове капия), както и за увеличаване на размера на субсидиите. Също така, ССИ представлява асоциацията в Отрасловия съвет по земеделие при Министерство на земеделието и горите.

Национална асоциация на хмелопроизводителите

Асоциацията си е поставила много трудната задача да възстанови производството на хмел в България. Председателят на асоциацията - Асен Иванов е и регионален лидер на ССИ във Велинград. Той е член на УС на ССИ. Фирмите от асоциацията са експортно ориентирани и работят с много висока натовареност.

ССИ представлява асоциацията в Отрасловия съвет по земеделие при МЗГ. Съюзът оказва и известна консултантска помощ на асоциацията в областта на застраховането.

Национална строителна федерация

Националната строителна федерация (НСФ) е може би втората по големина браншова организация на строителните фирми в България. Председател на НСФ е Илия Тасев, ръководител на "Инжстрой". Федерацията се представлява в управителния съвет на ССИ от Антон Антонов - ръководител на "Контролно заваръчни устройства - КЗУ". Дори и само тези две предприятия са емблематични в контекста на българската строителна индустрия, а НСФ наброява няколко стотин фирми. Федерален секретар на НСФ е Георги Григоров.

Най-големият съвместен успех на ССИ и НСФ е участието им при изработването на проект за Закон за регистъра на строителната професия. Законопроектът има изключително важно значение като прецедент, при който държавата прехвърля административни функции върху браншовите организации. От този закон последваха много важни развития, свързани със започналия нов цикъл в подготовката на Закона за браншовите организации, който е от огромно значение за развитието на диалога между държавата и браншовите работодателски организации.

НСФ е главният опонент на браншовите организации в строителството, които се отнасят с антипатия към малкия бизнес. Организацията е обект на постоянна дискриминация от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което не я допуска вече повече от три години в тристранния отраслов съвет.

Сдружение на  производителите на сухи строителни смеси

Сдружението събира група от много силни фирми, намиращи се в силна конкуренция помежду си на силно конкурентен пазар. В състава му са шест от най-известни български производители на пазара на сухи строителни смеси. Сдружението е създадено с първоначална цел - противопоставяне на корупцията при търговете за обществени поръчки за реновация и рехабилитация на фасадите на обществени сгради. Злоупотребите при конкурсите за обществени поръчки по линия на "Красива България", срещу които сдружението реагира много остро, бяха една от основните теми на първата пресконференция на ССИ срещу корупцията.

Сдружението извършва значителна по обем работа по разпространяване на информация за правилното използване на сухите строителни смеси - като технологии и рецептури.

Асоциация на геодезическите фирми

В асоциацията членуват около  40 геодезически фирми, като към членовете се предявяват умерено завишени изисквания. Така например, голямо предимство при приемането на дадена фирма за член е притежаването на автомобил с повишена проходимост. Друг интересен факт е, че председателят на асоциацията трябва да бъде геодезист по образование, но не трябва да участва на пазара на геодезически услуги, докато трае мандата му. Председателят -Мишо Настев е изпълнителен директор на химическото предприятие "Антикороза" - Кнежа и затова отговаря на това специфично изискване.

Асоциацията е един от най-активните членове на Съвета на браншовите организации при ССИ.

Българска  асоциация  на  консултанските фирми в железопътното строителство

В тази асоциация членуват отново геодезически фирми, но със специални лицензи, издадени от Министерство на транспорта - лицензи за репериране, шениране и пр. Фирми от асоциацията работят по някои от най-големите проекти в страната, като "Дунав мост - 2". Фирмата на председателя на асоциацията -  Илия Илиев е осъществила първия проект по ФАР в българските железници.

Асоциацията и ССИ си сътрудничат тясно в защитата на определена визия по отношение на бъдещето на железопътния транспорт. В най-краткосрочен план, ние сме застъпници на две основни тези:

            - че железопътният транспорт не е отживелица, а е единствената екологична алтернатива на автомобилния транспорт, която може да бъде и рентабилна при определени условия;

            - че е необходимо държавата да инвестира в проектиране, ако иска да може да привлече средства по международни проекти или от стратегически инвеститори.

ССИ и асоциацията постоянно търсят практическо решение на проблема с осигуряването на банкови гаранции за участие в търгове. Известни положителни резултати вече са постигнати.

Национална асоциация на строителите на  жилища в  България

Национална асоциация на строителите на  жилища в  България е една от силните браншови организации в ССИ. Има собствен вестник и неотдавна закупи правата за организиране на едно от строителните изложения в страната.

Асоциация на газоразпространителите

Асоциацията допринесе много за оформянето на образа на ССИ като значима работодателска организация. Асоциацията на газоразпространителите, заедно със Съюза за стопанска инициатива, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи (член на ССИ) и Съюза на превозвачите (от Обединение "Промяна"), бяха организационните двигатели на протестните действия срещу драстичното увеличаване на акциза на пропан-бутана през есента - зимата на 2003 година. ССИ пое отговорност за тези протести и се ангажира с каузата им. Тези действия имаха силен обществен отзвук, още повече, че доведоха до определен успех - размерът на акциза беше повишен с 80 лева на тон, вместо със 100 лева на тон.

Асоциацията е в процес на трансформация от "Асоциация на газоразпространителите" (т. е. на малките и средни фирми, търгуващи с пропан-бутан и метан) в "Асоциация на фирмите за енергийна ефективност". Фирмите от асоциацията "мигрират" към по-ефективен бизнес - строителство на микро ВЕЦ, строителство на вятърни централи, изграждане на когенератори, изграждане на комбинирани обекти - метан, пропан-бутан, бензин, дизел и пр.

Асоциацията подпомага ССИ и в рамките на неговата постоянна антикорупционна кампания.

Българска асоциация на регионалните медии

Единствената представителна работодателска организация по смисъла на Кодекса на труда във вестникарския бизнес (Съюзът на издателите, който обединява повечето ежедневници и влиятелни седмичници не членува в нито една национално представителна работодателска организация). Обединява около четиридесет регионални вестника. Асоциацията е подписала първото и за сега - единствено доброволно споразумение за определяне на осигурителния праг на журналистите в страната, заедно с профсъюза на журналистите от "Подкрепа".

Освен регионалните си издания, членовете на асоциацията предлагат и други - иновационни продукти. Председателят - Галентин Влахов (собственик на Бургаския вестник "Черноморски фар") и изпълнителната директорка на асоциацията - Весела Вацева, успяха да наложат на пазара едни от най-добре позиционираните безплатни издания - "Фактор" и "Сити маркет".

Българска асоциация за селски и екологичен  туризъм

Това е една от най-дейните и симпатични организации в ССИ и едновременно с това - може би най-бедната. Това е донякъде парадоксално, защото БАСЕТ е организация, в която членуват не само фирми, но и общини и национални паркове. БАСЕТ целогодишно разработва проекти - главно в областта на екологичния туризъм. Тази асоциация е създател на много от екопътеките в България. Особено известна е "Трънската екопътека".

БАСЕТ е инициатор за въвеждането в професионалното обучение в България на професия и специалност за обслужване на т. нар. "селски къщи". През тази година асоциацията лицензира собствен учебен център за обучение по тези професии и специалности.

Подобно на ССИ и БАСЕТ разчита в много голяма степен на доброволци. Асоциацията е типичен защитник на интересите на семейните микропредприятия.

Асоциация на лицензираните информационни посредници

Асоциацията е в процедура на преименуване. Новото име, което е по-адекватно на новите условия, ще бъде Асоциация на частните агенции по заетостта (АЧАЗ). Това се налага от промяната в бизнес ориентацията на фирмите - членове на АЛИП. В момента износът на работна ръка става все по-неактуален от гледна точка на интересите на работодателите, дори на моменти е вреден. Затова новата роля на асоциацията, ще бъде участие в регламентацията на вноса на работна ръка, както и регламентацията  и създаването на агенции за временна работа (Temporary Work Agencies - TWA).

В тази област ССИ и АЛИП направиха законодателен пробив - по наше настояване беше ратифициарана Конвенция № 181 на Международната организация по труда, уреждаща мястото на частните и публично - частните агенции по заетостта. Тази ратификация, създава основата за приемане на необходимото законодателство за регламентиране на работата на частни агенции за временна работа (заетост) - TWA, което е ключов елемент при постигане на т. нар. "гъвкавост" на пазара на труда - едно от основните искания на работодателите за постигане на по-висока конкурентоспособност.

Европейската практика в областта на регулацията на временната работа е тя да се осъществява освен чрез нормативната база, но и в рамките на на секторното (отрасловото или браншовото) колективно договаряне. Затова, и дейността на организация като АЛИП / АЧАЗ, ще бъде от ключово значение при бъдещото развитите на пазара на труда.

Асоциация на българските кабелни оператори

АБКО е доста силна и представителна асоциация. В нея членуват най-големите кабелни оператори, като "Евроком" и "ЕСТ" АД, които са в много динамична конкуренция. По тази причина, асоциацията се занимава главно с въпроси от общ интерес, най-вече в областта на законовата регулация и с проблемите, свързани с авторските права. Сътрудничеството на ССИ с асоциацията ще остане изцяло в идеалната сфера - в областта на защитата на интересите на работодателите на национално и браншово ниво.         

Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи

Камарата се солидаризира с едни от най-тежките акции на ССИ. По-горе стана дума за ролята на Камарата по време на протестите срещу акциза на пропан-бутана през 2003 година. Браншовата камара подкрепи много дейно ССИ  и по време на дебатите за приемане на Застрахователния кодекс в края на 2005 година. Тогава ССИ, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи и други работодателски организации се противопоставиха срещу някои явни недомислия в проекта за застрахователен кодекс от позицията на интересите на потребителите те бяха отхвърлени от Бюджетната комисия в Народното събрание.

Браншовата камара успя да докаже пред някои застрахователни компании, като "Лев Инс", че таксиметровите шофьори не са "рисков контингент" и това доведе до нормализиране на застрахователните премии, изисквани от тях при застраховка "Злополука".

            Сдружение"Съюз на фирмите за охрана и  сигурност" и Национална браншова камара "Охранители и детективи".

           Социалният диалог в частния охранителен сектор е абсолютен приоритет на ССИ. НБК "Охранители и детективи", СФОС и Националната асоциация на лицата и сдруженията извършващи частна охранителна дейност (член на БСЧП "Възраждане) са основни участници в дългосрочната стратегия за иницииране и развитие на балансиран социален диалог в чатния охранителен сектор, който да доведе до подписване на браншови колективен трудов договор в него. Разпростирането на браншовия КТД  върху целия частен охранителен сектор, трябва да се превърне в основен инструмент срещу нелоялната конкуренция в сектора и практически ще доведе до въвеждане на реални граници, в които ще се движи минималната цена на стандартната охранителна услуга, без да се сключват картелни споразумения, които са незаконни и на практика - неприложими.

            Председателят на  НБК "Охранители и детективи" лично "пое риска" в неговата фирма да се осъществят първите прояви на бипартитен социален диалог със създадената секция от Националния професионален синдикат на служителите от сигурността и охраната. През август 2005 г. беше подписано първото рамково споразумение за парметрите на социалния диалог в частния охранителен сектор между НБК "ОиД" и НПСССО. По-късно към рамковото споразумение се присъедини официално и НАЛСИЧОД. СФОС одобрява и подкрепя предприетите стъпки към развитите на социалния диалог в частния охранителен сектор.

            Отново НБК "ОиД", СФОС и НАЛСИЧОД (с председатели - Живко Чакракчиев, Васил Велков и Боян Боянов) от работодателска страна и НПСССО успяха да подпишат първото доброволно споразумение за определяне на осигурителните прагове в частния охранителен сектор. Благодарение на това споразумение, частната охранителна дейност беше "изведена в отделен ред" от НОИ - нещо, за което охранителите настояват от години.

            В началото на декември 2006 г., по инициатива на ССИ и на НБК "ОиД", СФОС и НАЛСИЧОД, с помощта на Фондация "Фридрих Еберт" беше проведен форум с международно участие "Диалогът в частния охранителен сектор". В него участваха и петте браншови работодателски организации в частния охранителен сектор, двата браншови синдиката - НПСССО (при КТ "Подкрепа) и Синдикатът на охранителите при КНСБ и представители на работодателите и синдикатите от Литва, Румъния, Русия, Великобритания, Австрия, Германия, Унгария, Словения и Македония. НБК "ОиД", СФОС, НАЛСИЧОД, НПСССО и СО, подписаха изключително важни документи:

- меморандум до министъра на вътрешните работи с предложение за учредяване на отраслов съвет при МВР по проблемите на частния охранителен сектор в съответсвие с предписанията на Кодекса на труда;

- споразумение за започване на преговори за подписване на браншови колективен трудов договор.

Освен това, НБК "ОиД", СФОС и НАЛСИЧОД подписаха меморандум до министър председателя, в подкрепа на подготвения Закон за браншовите организации.

НБК "ОиД" и СФОС партнират колегиално с останалите работодателски браншови организации в частния охранителен сектор. Те участваха и в двете годишни конференции на фирмите от бранша, организирани от НАФТСО (Националната асоциация на фирмите за търговска охрана и сигурност - член на КРИБ, БСК и БТПП).

Асоциация за квалификация на автомобилистите в България

В асоциацията членуват много на брой от по-големите фирми за обучение на водачи на МПС. АКАБ фокусира вниманието си в областта на професионалното обучение и образование и социалния диалог. Председателят на асоциацията - Красимир Георгиев, представлява ССИ в експертната комисия по транспорт в Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО).

Българска асансьорна индустриална асоциация

БАИА стана член на ССИ по своя инициатива, след като хареса някои от позициите, които Съюзът застъпи във връзка с проблемите на стандартизацията в България. БАИА работи най-вече в областта на оценката на съответствието и безопасността на продукцията.

Сдружение на управители и лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

По същество, това е типична работодателска браншова асоциация, обединяваща мениджърите на бившите поликлиники - сега ДКЦ. Говорителят на сдружението - д-р Росен Фиданов е официален представител на ССИ пред Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Д-р Росен Фиданов и президентът на Съюза на зъботехниците - Димитър Цветков представляват ССИ в Отрасловия съвет по здравеопазване, конституиран в съответствие с Кодекса на труда към съответното министерство.

Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта

Заедно с Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи и Българска  асоциация  на  консултанските фирми в железопътното строителство, БССИТ е една от трите браншови организации на ССИ, които представляват съюза в Отрасловия съвет по транспорта при Министерството на транспорта. Този съвет функционира съгласно предписанията на Кодекса на труда и е форма на тристранно сътрудничество на отраслово/браншово ниво, за разлика от колективното договаряне, което е форма на бипартитно (двустранно) струдничество. Отрасловият съвет по транспорта има пет под-отраслови съвета: автомобилен транспорт, воден транспорт, въздушен транспорт, железопътен транспорт, специфични предприятия към Министерството на транспорта (Транспортни болници, Висшето военно трпанспортно училище "Тодор Каблешков" и др.). Чрез браншовите си организации, ССИ участва в работата и на два от подотрасловите съвети - по автомобилен транспорт и по железопътен транспорт. В момента ССИ кандидатства пред Министерството на транспорта за включване на Асоциацията на малката авиация в подотрасловия съвет по въздушен транспорт.

Пернишкият клон на БССИТ, в частност естественият му лидер - Магдалена Милтенова извършиха сериозна работа по борбата с корупцията в общинския съвет и срещу дирижирането на конкурсите по транспортната схема. Пак Пернишкият клон на БССИТ с помощта на ССИ и на екип адвокати, начело с адв. Ваня Траянова, успя за първи път да осъди общински съвет (Пернишкия естествено) в Комисията за защита на конкуренцията за ограничаване на конкуренцията, чрез приемане на некоректни условия по конкурса за транспортната схема на общината.

Съюз на зъботехниците в България

Съюзът на зъботехниците е член на Féderation Européenne et Internationale des Patrons Prothésistes Dentaires (FEPPD) - асоцииран член на UEAPME и негова европейска секторна организация. По време на процедурата за приемането на ССИ в UEAPME беше поискано мнението на FEPPD, съответно - на Съюза на зъботехниците, който даде отлични референции за ССИ. Много скоро след това Съюзът на зъботехниците стана член на ССИ.

Съюзът на зъботехниците постоянно участва в работата на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Президентът на Съюза на зъботехниците - Димитър Цветков, представлява ССИ в събранието на представителите на Националната здравна каса, в пълно съгласие с другата ни медицинска организация - Сдружението на управители и лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ. Пълен е и синхронът в Отрасловия съвет по здравеопазване.

Съюзът на зъботехниците има установена практика на работа с всевъзможни бизнес партньори, предлагащи специални условия за членовете му.

Сдружение "Собственици и предприемачи на търговски обекти"

Сдружението е относително нов член на ССИ със силно влияние в Югоизточна България - само там то обединява повече от шестстотин оператори на магазини - най-много в Хасково (председателят на сдружението Димитър Янев е общински съветник там), Димитровград и Сливен.

В сътрудничество със ССИ, сдружението е много активно в обучението по здравословни и безопасни условия на труд и в обученията на Комисията по търговия (при Министерството на икономиката и енергетика) за правата на потребителите, както и в разработването на различни проекти.