Смешна и тъжна едновременно е вкоренената в нас хората убеденост, че комуналните структури, които си изграждаме, ни предпазват ефективно от превратностите на съдбата, или както е в случая - от произвола на природата. Видяхме какъв хаос по уютните европейски летища причини пробуждането на само един отдалечен исландски вулкан. Не искам да звуча зловещо, но модерното човечество още не е виждало природен катаклизъм с наистина големи размери, какъвто би било настъпването на нова Ледена епоха или сблъсък с астероид.

Дано и не види. Но в светлината на петролния разлив в Мексиканския залив, който заплашва да омърси и последните островчета дива природа по бреговете на Луизиана, като по пътя си нанесе и тежки последици за туризма и местното рибарство (осигуряващо 40% от общия американски улов), не можем да не си припомним думите на иначе много симпатичния американски президент Барак Обама, който преди 40 дни реши да разреши петролните сондажи край бреговете на САЩ, за да спечели подкрепата на Републиканската партия за приемането на Енергиен закон.

Ето какво каза Обама на 31 март: „...Ще приложим нови технологии, които ще намалят ефекта от добива на петрол. Ще пазим зоните от жизнено значение за туризма, околната среда и националната ни сигурност. И ще се водим не от политически идеологии, а от научните доказателства. По тази причина моята администрация ще обмисли потенциала за развиване на нови зони (за добив на петрол) в средния и южния Атлантик и в Мексиканския залив, докато прочуваме и опазваме чувствителните области в Арктика".

Тогава журналистите от msnbc коментираха: някои американци все още помнят петролния разлив от 1969 г. в Санта Барбара, Калифорния, който събуди мощни екологични протести и доведе до отбелязването на първия Ден на Земята през 1970 г. Но времената и технологиите вече са други ...

Оказва се, че ситуацията около петролодобива не се е променила по отношение технологичния риск от разливи. Но трябва да го кажа: нещо много съществено все пак се е променило. Английската BP, компанията - собственик на сондажа, от който от 22 април досега във водите на Мексиканския залив ежедневно изтичат по 5 хил. барела суров петрол, призна пълната си отговорност и гарантира, че ще заплати изцяло за изчистването „до последната капка нефт", както и повдигнатите й обвинения за нанесени щети.

Според американския Закон за замърсяване с петрол, собствениците на сондажите в открито море са задължени да поемат разходите по почистване при замърсяване, както и да покрият щети до 75 млн. долара за един разлив. Това очевидно е крайно недостатъчно, тъй като според експертите на финансовата агенция Блумбърг само почистването ще излезе на BP около 15 млрд. В политическите среди се говори, че предстои екстрена промяна на този закон, като границата на отговорност при щети ще бъде чувствително повишена.

Англичаните отново не протестират и гарантират, че имат достатъчно средства да заплатят на „разумните претенции", в т.ч. на рибарите и туристическия сектор. Пазарът се колебае как да разбира подобно поведение на корпорацията. Непосредствено след разлива акциите на BP паднаха с 16%, днес те се възстановяват с 2.7%. Предложена е и първата технология за спиране изтичането на петрол от дълбоководния кладенец на 1500 м. под морското равнище - стоманена фуния, която ще обере може би 85% от изтичащия петрол; опитите за монтажа й ще започнат на 6-ти май.

От администрацията на Обама вече твърдят, че „не може да се изключи" отказ на президента от предишния му план за вдигане на забраната върху петролните сонди край бреговете на САЩ. Вероятно са прегледани по-внимателно и разрешителните режими за предоставените на BP участъци. В пресата днес изтече информация, че злощастният сондаж на BP през 2009 г. е бил умишлено изключен от задължителна екологична проверка, тъй като три предходни изследвания са показали ниска вероятност от голям разлив. Екологични активисти коментират: дейността на Службата за управление на минералите се е свеждала едва ли не до биене на печати.

А водещите коментатори, говоря за Пол Кругмън и Томас Фрийдмън, вече вдигат плакатите: през всеки буреносен облак си пробива път и един слънчев лъч! Както разливът на Union Oil в Санта Барбара доведе до коренна промяна на нагласите към „енвироментализма" сред американците в началото на 70-те, а и до приемането на Националния закон за екологична политика (NEPA), така и разливът в Дийпуотър Хърайзън може да роди дълго отлагания Закон за енергията и климата.

Наистина, тежки са родилните болки. Петролният разлив в Мексиканския залив в сферата на екологията е нещо като ипотечните ценни книжа на финансовите пазари. Но Фрийдмън е прав, като твърди: „Американската индустрия е готова за действие и казва на Вашингтон: всяка голяма страна в света, започвайки от Китай, поставя ясни, дългосрочни пазарни правила за стимулиране на чистата енергия - освен Америка. Само ни дайте ясни правила и ние ще свършим останалото."

Коментаторите още заявяват: време е да спрем зависимостта си от изкопаеми горива - независимо дали са вносни или американски. Крайно време е да поставим икономиката на Америка на нов път. Барак Обама вече не трябва да търси партиен консенсус, а да се бори за силна кауза, която среща пълна обществена подкрепа. Против сондажите вече е дори и републиканецът Арнолд Шварценегер. Сега Обама трябва да улови момента и да натисне за приемането на нов, по-радикален закон за енергията и климата. Трябва да се постави цена на въглерода, да се насърчи енергийната ефективност, да се допусне повече частен капитал в енергетиката...

Америка остава световен лидер и се надявам тя действително да даде поучителен пример на света как за много кратко време могат да се въвеждат и наложат високи и икономически справедливи екологични стандарти.

Настоящата катастрофа може да доведе със себе си поне още две добри неща: политици от типа на републиканския лидер Раш Лимбо вече да не си позволяват да наричат загрижените за състоянието на околната среда „еко-нацисти" и да забравят за идиотския рефрен "drill, baby, drill".