Чудовищните американски седани от една отминала епоха, все още се движат по улиците на кубинските градове и са основна атракция на туристите посещаващи „Острова на свободата". Тяхното съществуване обаче няма нищо общо с някаква колекционерска страст, която е обхванала болшинството от кубинците.

„Бих я разменил за фолксваген веднага", коментира Мигел палейки своя Шевролет модел 1956 г.  

Десетилетия наред на кубинците им е било забранявано да си купуват автомобили произведени след 1959 г., годината на революцията довела на власт Фидел Кастро. За добро или за лошо, скоро тази странност може да отпадне, както вече отпаднаха забраните за наемане на стая в хотел и закупуване на мобилен телефон.

След поемането на президентския пост от брат си, Раул Кастро започна да либерализира много сфери от живота на своите съграждани. Кубинците вече могат да си купуват свободно микровълнови печки, DVD-плеъри и дори компютри. Вече има и първи сигнали за възможността правителството да премахне нуждата от изходни визи за напускане на страната.

Въпросът сега е дали кубинците ще могат да си купят по-нова кола? До сега, автомобилите на острова се разделяха на две основни класи. В първата се включваха всички регистрирани преди 1959 г., а във втората с регистрация след 1959 г. По-старите (от 50-те и 40-те години) се смятаха за наследство от капиталистическия режим и могат да се купуват и продават свободно. Колите внесени след 1959 г. са държавна собственост, които се предоставят за временно ползване на лоялни комунистически функционери и не могат да бъдат препродавани на трети лица. Това кара много кубинци да сключват фиктивни граждански бракове, за да се домогнат до автомобил, като след това се развеждат.

Дори Раул Кастро, който се вози на луксозно капиталистическо BMW, да реши, че е време да разреши търговията с нови коли, малко ще са онези кубинци, които ще могат да се възползват. Средната работна заплата в страната е $17 на месец, което е твърде малко за мобилен телефон, какво остава за автомобил, който струва няколко хиляди долара. Единствено кубинците, които имат роднини в САЩ и Европа изпращащи им пари, ще имат възможността да си купят „луксозните" придобивки. Има и една друга група от хора, които също биха се радвали на новите реформи.

Първата вълна от кубински лекари, които работеха на разменни начела във Венецуела, сега се връщат в страната. Всеки един от тях има правото да си закупи кола. За да направят това, те могат да изтеглят до $5000 от банковата си сметка, с които да си закупят автомобил. По време на 5-годишния им мандат в страната на Уго Чавес, те са получавали заплата от $4000 годишно. Ако законът за покупка на нови коли не се промени, най-доброто което ще могат да си купят за тези долари ще е Лада на старо.

На черния пазар, където колите сменят собственика си де факто, но не и по документи, цените не са по-ниски. Jeep от 1940 г. върви по $7 000, докато Мерцедес 190 от 1980 г., който във всяка нормална държава се смята за скрап, в Куба струва $35 000.

„Това е идеята за равенство, в която хората не показват демонстративно различията от себеподобните си", коментирал е европейски дипломат в Хавана.