"Бих предпочел да видя финансите по-малко горди и индустрията по-доволна", каза Уинстън Чърчил през 1925, малко преди да вземе съдбовното решение да изложи промишленото сърце на Британия в северната част на страната на ефекта на надценения паунд чрез връщане към златния стандарт. Рядко финансите са били толкова горди както през последните десет години - и никъде така, както в лондонското Сити. Сега за пореден път промишлеността е бедният роднина, оставен да страда от силата на стерлинга, а северните региони все повече изостават спрямо проспериращия юг.

Обаче стана така, че тази есен гордото Сити падна. Акциите на банките се понижиха с почти 20% по сравнение с лятото, когато инвеститорите се притесниха от потенциални загуби, свързани с некачествените ипотеки в Америка. Много работни места в банките бяха съкратени, а финансистите днес не очакват щедри коледни подаръци под формата на бонуси. По ирония, най-сериозната авария се случи в Нюкясъл, североизточната база на Northern Rock. Мъченията на ипотечния кредитор подкопаха доверието в способността на един от най-бедните региони на Британия да изгради постиндустриално бъдеще.

Засега никой не може да измери достоверно колко сериозно е падението на Сити и колко дълго ще трае то. Въпреки че не може да се изключи продължителна банкова криза като тази, завладяла японската икономика през 1990те, сегашните трудности по-скоро са временно обръщане на посоката. Все пак въздействието през следващата година ще е болезнено - не само за тези, които работят в Сити, а и за икономиката и публичните финанси. Разпространяващите се от лондонския финансов център шокови вълни могат да наводнят регионалните фундаменти на продължителната регионална хегемония на Лейбъристката партия.

През миналото десетилетие финансовите услуги нарастваха далеч по-бързо, отколкото икономиката като цяло, а производството почти не отбеляза ръст (виж схемата). В началото на това десетилетие финансовият сектор (банки, ценни книжа, застраховки, специализирани услуги като корабен шипинг и т.н.) формираше 5.5% от националния продукт. През 2004 г. този дял се повиши до над 8.3%. За същия период делът на промишлеността падна от 17.9% до 14.1%. Експанзията на финансовия сектор се запази: през 2006 г. формираше вече 9.4% от икономиката.

Финансите са по-важни за икономиката на Великобритания отколкото в другите страни. Качествената разлика дава ролята на Сити като глобален финансов разпределител, там водещите банки и хората на големите пари се сбират да правят бизнес един с друг. Като център на международните финанси, Лондон има водещата роля. Валутните му пазари са огромни и надвишават нюйоркските два пъти; доминира и в извънборсовата търговия с деривати, а през миналата година по стойност имаше най-много първични предлагания на акции. Лондон дава една трета от финансовия сектор на Великобритания.

Последната експанзия на финансовия сектор във Великобритания под знамената на Сити означава, че секторът, който формира една десета от икономиката на Великобритания, през последните три години формира 30% от общия ръст на БВП на страната. Неприятният извод е, че финансовата криза ще натисне спирачките на цялата икономика. През 2007 г. се очаква икономически ръст от близо 3%, но според икономическият консултант CEBR, ръстът на БВП през 2008 г. ще падне до 1.4%, което е най-бавен темп от 1992 г., когато банките свиха кредитните и търговските си дейности.

Макар че повечето прогнози не са така мрачни, правителството има достатъчно причини да се притеснява за икономически спад, в който тон ще даде финансовият сектор. За изминалите 10 години финансовият сектор на Великобритания формираше близо 30% от приходите от корпоративни данъци. Макар че за борба срещу укриването на данъци трябваше да бъдат положени големи усилия, от данъци от сектора бяха прибрани хубави пари, настрана че в Сити работи голяма част от онзи 1% най-богати, който дава 22% от подоходните данъци на страната. Този фискален дивидент бе от решително значение за увеличението на публичните разходи от Лейбърситката партия.

А сега намаляващото богатство на финансовия сектор заплашва здравето на публичните финанси. Финансовият министър Алистър Дарлинг изчисли през октомври, че кредитите през 2007-08 ще надхвърлят 4 млрд. паунда, а през 2008-09 6 млрд. паунда. Общият бюджетен дефицит ще достигне 38 млрд. паунда. Тези първи оценки на министерството относно обхвата на кризата в банковия сектор могат да се окажат всъщност прекалено оптимистични. Например за дотком балона лейбъристкото правителство вече сгреши.

Кризата, проявяваща се във финансовия сектор ще има и по-широки социални последици ... (очаквайте продължение)