„Мерките срещу спекулата се оказаха спекулация", извежда на първа страница
„Сега"
Само ден след като комисията за наблюдение на цените набеляза спешни мерки за борба със спекулата на пазара, се оказа, че голяма част от идеите не могат да се приложат на практика. Една от тях бе да се дава редовно информация на гражданите къде в страната се предлагат стоки на най-ниски цени. "В никакъв случай нито Комисията за защита на потребителите, нито МИЕ не може да се занимава с антиреклама, каквато са списъците, които казват къде да се купува. Ако това нещо се направи, всички частни структури ще се обърнат към съда за защита срещу такъв род нелоялна атака", обясни обаче вчера министърът на икономиката Петър Димитров. Именно той председателстваше заседанието на комисията "Антиспекула" оня ден.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха за "Сега", че в закона няма изрична забрана за подобно обявяване на цените. Все още никой не се наема да каже и как могат да се санкционират търговците, които продават стоките на значително по-висока цена от тази на производителя. "Все пак търговците са свободни и сами определят цените. Нямаме някакъв полувоенен механизъм за наказание при съществено отклонение от себестойността на стоката, няма и наредена рентабилност, за да обвините някого и да го отведете в съда за това, че рентабилността му примерно е повече от 19%", обясни Петър Димитров.
„Скокът на цените удари спестяванията", пише „Стандарт"
Шоковото поскъпване на повечето основни храни уплаши българите. Всеки втори смята, че цените през юли са се повишили твърде много, сочи анкета на Националния статистически институт за доверието на потребителите. Рязко се покачва и песимизмът на хората за следващите месеци. Близо 40% очакват още по-голям скок на цените през следващите 12 месеца. Това създава идеални условия за още по-голямо изкуствено надуване на цените.
Вдигането на цените удря по желанието на хората да спестяват, както и да влагат парите си в по-дълготрайни придобивки като къщи и коли. Броят на хората, които категорично смятат да спестяват през следващите 12 месеца, се е стопил до 0,1% от анкетираните. Вече 15,4% от българите затъват в дългове, при 14,8% три месеца по-рано. Хората, които смятат да дадат по-голяма сума за ремонти в дома до една година, са паднали от 6,8% на 5%. Заради песимизма, който обхваща българите, се намаляват плановете за покупки на коли и къщи. Заради скока на цените рязко се увеличават хората, които смятат, че финансовото им положение през следващата година ще се влоши. Увеличават се и очакванията за ръст на безработицата и влошаване на общата икономическа ситуация. Това особено се отнася за градското население, което си купува цялата храна от магазините и няма свое стопанство.
„В близките месеци - хлябът без увеличение", пише „Дума"
В близките два месеца няма тенденция за ново увеличение на цените на хляба, каза пред "Фокус" Борис Инчев, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България. Той обясни, че ако се задържат сегашните цени на брашното - около 700 лв за тон, няма предпоставки за ново увеличение. Инчев коментира, че има населени места в страната, където се поддържат по-високи цени на хляба, но това се дължи на липсата на конкуренция. Инчев посочи още, че цената на хляба в България продължава да е най-евтина в страните от Европейския съюз. И в другите страни има поскъпване, но е по -малко, каза още той.
„Кравето сирене мина 7 лв. в магазините", информира „Новинар"
Българинът пак ще се принуди да търси и купува сирена, внос от Германия, Холандия , Дания, Естония и други страни, защото са по-евтини от българските. Подобна криза за млечни продукти имаше по време на правителството на Жан Виденов. След падането му от власт правителството разреши облекчен внос на чуждестранни сирена, за да се покрие дефицитът.
Бялото саламурено сирене мина 7 лева в много от кварталните магазини, показа проверка на "Новинар" вчера. Нови етикети имаше върху кашкавала и други млечни продукти.
Българското сирене поскъпва, но пък вносното все още е по-евтино, каза председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Михаил Тачев. Според него кашкавалът "Гауда", който струва 3,50 евро за килограм, ще ограничи увеличаването на цената на кашкавал "Витоша", който вече мина 10 лева килото. Сиренето тип "Дунавия", което доскоро беше по-скъпо от саламуреното, сега е с 2 лева по-евтино.
„София ще вложи 25 млн. лв. излишък в депо за смет и градини", научаваме от „Дневник"
Столичната община е преизпълнила бюджета до средата на тази година с 25 млн. лв., похвали се в сряда зам.-кметът по финансите Минко Герджиков. Допълнителните приходи дошли от събрани стари данъчни задължения (21 млн. лв.), от нововъведените такси за услуги (221 хил.) и от увеличената 18 пъти такса за строителство (22 млн.), обясни Герджиков.
По-високата таксата за строителство беше отменена от Софийския градски съд напролет, но общината продължава да я събира, докато чака решението на Върховния административен съд. Тя е справедлива, защото ние изграждаме инфраструктурата след строителите, а и София изостава в размера й от Варна и Банско, коментираха от общината.
Допълнителните приходи са 45 млн. лв., но има и пера, по които изпълнението на бюджета изостава, призна Герджиков. София пак има проблем да събере заложените 20 млн. лв. от продажба на имоти. До момента приходите са само 4.5 млн. лв. По думите на зам.-кмета проблемът е в провалената продажба на бившата профсъюзна сграда в кв. Горна баня, която била ненадейно спряна от областната управа. Приходите от реклама се изпълняват, но само защото бяха заложени едва 2.6 млн. лв., колкото общината събра миналата година.
Половината от допълнителните 25 млн. лв. ще отидат за купуването на площадката от 150 дка в с. Кремиковци, върху която в момента се балират и складират отпадъци. Столичният общински съвет вече реши този терен да бъде купен от собствениците за близо 13 млн. лв. В бъдеще той може да бъде използван и за построяването на завода за боклук.
Около 2 млн. лв. общината ще отпусне за щетите от наводненията, а 1.5 млн. лв. за почистване на нерегламентираните сметища. За премахването на всички са нужни 12 млн. лв., а 80% от сметищата са образувани от неправилно изхвърлени строителни отпадъци, уточни Герджиков. Преизпълнението на бюджета ще се използва и за да си върне общината изцяло собствеността върху реституираната зала "Триадица". Пари ще бъдат отпуснати на районните кметства за облагородяване на междублоковите пространства и селските гробища, както и за строителството на нови детски градини.
„Първата в света евтина авиокомпания стъпи у нас", пише „Сега"
Първата в света и една от най-големите нискотарифни авиокомпании - easyJet, стъпва на българския пазар. От 6 ноември тази година всеки вторник, четвъртък и събота авиокомпанията ще прави полет от София до Лондон и обратно. С това на практика полетите от България до Великобритания стават близо 30 седмично, тъй като в момента по тази дестинация пътуват и "България Ер", "Бритиш Еруейз" и нискотарифната Wizz Air.
"Имаме договорени полети от 6 ноември, всеки вторник и четвъртък в 21.15 от София за лондонското летище "Гетуик" и всяка събота от 13.15 часа", казаха вчера от летище София. Според екипа, който е преговарял с британците, easyJet възнамерява по-нататък да увеличи полетите и да открие нови дестинации, но държи това да остане тайна, тъй като навлиза на Балканите крайно предпазливо. В нашия регион easyJet има полети от Истанбул, Атина, Солун и Букурещ, но до ограничен брой летища. В останалата част от Европа нискотарифната авиокомпания вече има изградена гъста мрежа от редовни полети. Според предварителното съобщение двупосочен билет София-Лондон ще струва 75.77 евро с включени всички такси.
„Македония строи ударно елпровод до България", научаваме от „Дума"
Македония строи ускорено електропровода до България, пише вчера македонският вестник "Вечер", цитиран от бгнес. Дългото 150 км 400-киловолтово съоръжение свързва Щип, Македония, и Червена могила, България. Основите на стълбовете на далекопровода в Крива Паланка вече са готови, а в момента се работи в землището на село Опила, община Ранковце.
"Ако времето позволи, до края на август ще бъдат готови и основите на стълбовете в Кратово, а от септември ще започнем монтажа на стълбовете", казва ръководителят на строителните работи от "УМЕЛ-далеководмонтажа" Рами Ибрахимович. Неговата фирма е подизпълнител на обекта, а главен изпълнител е САГ от Германия.
Първата копка на проекта, чиято стойност е 18 милиона евро, направиха преди година тогавашният премиер на Македония Владо Бучковски и българският президент Георги Първанов.
С построяването на далекопровода ще се увеличи значително износът на еленергия от България за Македония. Средствата за построяването му се очаква да се получат от ЕБВР и други евроизточници. Изграждането е част от програмите на двете страни за присъединяването им към Западноевропейската електроенергийна система.
В момента България изнася електричество за Македония по два 110-киловолтови далекопровода, което е крайно недостатъчно според македонски специалисти. Единственият 400-киловолтов далекопровод на Македония е с Гърция.
„Бум на хотелски измами по интернет", разкрива „24 часа"
Най-малко пет несъществуващи хотела рекламират нощувки по Българското Черноморие и събират авансови суми по банков път. В схемата, която е подготвена професионално, са източени хиляди левове и със сигурност участват и други фантоми.Разследване на "24 часа" разкри, че "Пираня" в Китен, "Ина" в Несебър и "Ванеса" в Приморско не съществуват, но събират пари за нощувки чрез реклами в сайта pochivka.bg.
В отлично подготвените и богато аранжирани със снимки обяви е посочен мобилен телефон за връзка 0889421906, както и електронен адрес maxmobil1@abv.bg. От няколко дни телефонът е включен на телефонен секретар. Електронната поща пък освен в туристическите сайтове е посочвана за връзка и в електронния магазин auction.bg. Там измамникът се е опитал да продаде една DVD система, два монитора, три мобилни телефона "Нокия" и дори светлоотразителни жилетки.
„Медът поскъпва двойно от септември", алармира „Дума"
"Българските пчели са застрашени от масова гладна смърт през зимата, ако не бъдат захранени до 25 дни", съобщи вчера на пресконференция Пламен Иванов, председател на Националния браншови пчеларски съюз. Съюзът е изпратил писмо до Министерството на земеделието и продоволствието (МЗП), в което предлага да бъдат отпуснати спешни компенсации от 20 лв. на пчелно семейство, предназначени за есенното подхранване на пчелите. Нуждата от финансово подпомагане е породена от климатичните аномалии, слабото нектароотделяне, ширещите се заболявания и ниския добив.
Субсидията може да бъде и под формата на захар, като за оцеляването на пчелите са нужни около 20 кг на пчелно семейство. Дружества от цялата страна са изпратили писма до съюза, в които настояват да се обяви бедствено положение и да се осигури незабавно подпомагане, което варира между 12 и 20 кг захар.
Средната възраст на пчеларите у нас е 60 - 65 години и те нямат нужните средства, с които да осигурят есенното захранване, каза Иванов. Регистрираните в страната пчелни семейства са 754 хиляди, от които едва 3% са застраховани, а регистрираните като пчелари земеделски производители са 8 170, поясни Иванов.
"Ако не бъдат осигурени средства за компенсациите, единственият ни вариант е национална стачка вероятно в края на септември, на която можем да съберем в София 35 хиляди пчелари", заяви Иванов. От 1 септември медът у нас поскъпва двойно, съобщи още той. По думите му килограм монофлорен мед на дребно ще струва 10 лв., полифлорен Ц 8 лв., а манов Ц 12 лв. На едро цените ще бъдат съответно 8, 6 и 10 лв. Сега крайните продажни цени са около 5 лв., а изкупните цени през последните години са между 1,50 лв. и 1,80 лв.
"Средното годишно производство на мед в България е между 7 и 9 хил. тона, от които обикновено 3 хил. т са експортно ориентирани, 2 хил. т са за вътрешна консумация, а останалото количество залежаваше поради ниските изкупни цени. Тези резерви обаче ще бъдат изчерпани до следващата година", добави Иванов. По думите му тази година се очаква в България да бъдат произведени по-малко от 2 хил. тона мед.
„Няма интерес към селскостопанските застраховки", предаде „Новинар"
Интересът към застраховки за поражения на реколатата, въпреки проблемите със сушата и валежите, не е голям. Това коментира директорът на дирекция "Селскостопанско застраховане" на ДЗИ д-р Димитър Цолов. Вероятно и в следващите седмици интересът няма да се повиши въпреки природните бедствия. Като основна причина за това той посочи липсата на средства. Цената на застраховката е по взаимно договаряне, обясниха експерти, и покрива щети от буря, проливен дъжд, наводнения, пожари. Около 80% от земеделските производители, които кандидатстват по европейските програми, застраховат имуществото си, допълни той.
„Петър Димитров привика ЕРП-тата - не давали дивидент", научаваме от „Сега"
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров смята да привика ръководствата на електроразпределителните предприятия (ЕРП) у нас. Причината е, че трите чужди собственика на седемте ЕРП-та - чешката ЧЕЗ, австрийската EVN и немската E.ON, отказват да платят дивидент от дейността си през миналата година на държавата, която им е съдружник с 33% от акциите.
"Има и недоволство от начина, по който се обслужват клиентите, но пък държавата е съсобственик, а моите задълбочени проучвания не откриха следи от дивидент от тази собственост", каза вчера Димитров, попитан защо е поискал срещи с ръководството на трите компании в България. По-късно от министерството отговориха, че засега е проведена само среща с ръководството на E.ON, а тези дни предстоят срещи и с останалите две фирми.
Димитров отклони отговора на въпроса какво смята да прави, но подчерта, че не е нормално печалбата, която енергодружествата са отчитали преди приватизацията изведнъж да изчезне и те да почнат да калкулират загуби. "Просто няма никаква икономическа логика в това. Явно, че има недостатъци в начина, по който се развива взаимодействието", каза той.
От началото на тази година и трите чужди собственика на ЕРП са регистрирали специални дружества с предмет на дейност продажба на електроенергия. За ЧЕЗ това е фирмата "ЧЕЗ Електро", а за E.ON и EVN - съответно "E.ON продажби" и "EVN продажби". И трите дружества са 100% собственост на фирмите майки, т.е. в тях държавата няма 33% от акциите, каквато има по приватизационния договор в самите ЕРП-та. Създаването им бе разрешено от бившия министър Румен Овчаров, който тогава заяви, че министерството ще пише стратегия за по-доброто управление на своята собственост в енергийните дружества.
От началото на годината обаче в новите дружества преминаха всички търговски дейности, като от тяхната печалба се отпускат пари на ЕРП-тата за дейностите по поддържане на мрежата.
ОТЧЕТИ
Тъй като не са публични дружества ЕРП-тата не са длъжни да публикуват финансовите си отчети. От откъслечни информации наскоро например се разбра, че EVN България е отбелязала 14% спад в печалбата си за 2006 г., а от докладите до ДКЕВР се разбра, че ЧЕЗ е изпълнила едва 30% от инвестиционната си програма.
„Наказват чиновници само за зла умисъл", съобщава „Новинар"
Финансовите одитори ще трябва да докажат, че ако държавен чиновник е направил някаква грешка, например сгрешил е при водене на сметки, е имало зла умисъл. Само в такъв случай да могат да му се отнемат финансови блага като заплати и премии. Това предвиждат промените в Закона за държавната финансова инспекция, приети от правителството, които предстои да бъдат внесени в парламента.
Ако грешката е станала неволно и през останалото време служителят е бил добросъвестен, той трябва да запази заплатата или премията си. Промените предвиждат още за длъжностни лица да се смятат не само тези, които бяха на трудови договори както досега, а и тези, които са на граждански. Финансовият контрол ще следи за измами и нередности, които засягат финансови интереси на държави от ЕС.
„Армията ще купува комуникационна техника", пише „Дневник"
Правителството е дало съгласие Министерството на отбраната да купи нова комуникационно-информационна система за армията и модерно лагерно-походно имущество за военните части в чужбина. То е разрешило да започне подготовката на тръжните процедури за покупката, научи "Дневник" от източници от ведомството. Решението е било взето на едно от последните заседания на Министерския съвет преди лятната ваканция и затова в "Евксиноград" модернизацията на армията е отпаднала от дневния ред.
В нова комуникационна техника през следващите шест години ще бъдат вложени 220 млн. евро. Парите ще са от бюджета на министерството, но едно от условията за сделката ще бъде основните плащания да започнат от 2011 г., уточниха експерти. Военните държат много на този проект, тъй като комуникацията е един от проблемите за контингентите зад граница. Чрез изпълнението му България ще успее да отговори и на част от изискванията на НАТО за модернизация на въоръжените сили - 20 на сто от оперативните способности, определени от пакта. През следващите два месеца се очаква Брюксел да изпрати екип, който за пореден път ще провери как върви покриването на критериите. Към проекта вече са заявили интерес най-големите доставчици на военно комуникационно оборудване.
С ново лагерно-походно имущество ще бъде снабден един батальон за мисии в чужбина. Според плана за модернизация на армията това трябва да стане до края на 2007 г.
Проектите за модернизация бяха спрени почти половин година, тъй като военното министерство трябваше да разбере с какви средства ще разполага през следващата година, за да започне нови търгове. Министерският съвет няколко пъти отлагаше решението си. И сега правителството не е дало разрешение за строеж на четири корвети. Това е един от най-скъпите проекти - очаква се да струва около 700 млн. евро. В предишния мандат конкурсът, в който кандидатстваха германски, холандски и френски компании, беше прекратен поради липса на средства.
Министерският съвет не е разрешил и да се купят всички нови бронирани машини, които армията иска за пехотата. Само за тази година бяха предвидени нови 39 бронетранспортьора. Решено е да се набавят едва 7 машини, за да бъде гарантирана сигурността на българските военни в Афганистан. Според източници от Министерството на отбраната заданието за търга вече е готово и до няколко седмици процедурата трябва да започне. Целият проект за бронирани машини е за 40 млн. евро.