Спадът на цените на стоманата създаде отлични пазарни условия за строителството в глобален мащаб, но частните инвеститори не се възползват от ситуацията. Така пазарът на металната сплав остава под натиска на свитото потребление, въпреки все повечето сигнали, че глобалното икономическото забавяне вероятно е достигналo дъно в последните месеци.

За разлика от цените на нефтените фючърси, контрактите за доставка на стомана са много по-малко зависими от спекулативни фактори, тъй като доскоро не бяха част от електронната фючърсна търговия на големите стокови борси. Но и в този сектор има съществена, макар и сравнително ограничена зависимост от курса на долара.

Цикълът при цените на стоманата

следва в обратна пропорция движението на американската валута, поскъпвайки силно след 2004 г. - до 1 234 дол. за тон през юли 2008 г. или близо година след началото на кризата на пазара на имоти в САЩ.
Спадът на търсенето от строителните компании и от производителите на автомобили, доведе до бързо поевтиняване до 898 долара за тон през ноември 2008 годзина.
А след това, върху пазара продължиха да оказват натиск свръх предлагането, рецесията, липсата на финансиране, отлагането и спирането на много строителни проекти, като цените продължиха да падат, макар и по-бавно, през 2009 г., въпреки въведените мерки за стимулиране на икономиката на Китай.


Правителството на страната прие в края на 2008 г. пакет на стойност 4 трилиона юана (около 580 млрд. д.) в подкрепа на икономическото развитие, голяма част от които бяха насочени към инфраструктурни проекти, като например изграждането на жилища.
Но този стимул изглежда не беше достатъчен, за да повдигне пазара в глобален мащаб и сега надеждите са насочени към въвеждането в действие на мерките за стимулиране на икономиката на САЩ, на обща стойност 787 млрд. д., голяма част от които също ще бъдат използвани за изграждане и ремонт на инфраструктура, като електропреносни мрежи, болници, училища и пречиствателни станции за вода.
В САЩ цената на стоманата е около 300 долара на тон в началото на 2000 година. От януари 2002 г. цената се покачва до около 395 д. на тон, а след това пада отново до 295 д. на тон през март 2003 година.

До октомври 2004 г. цената вече нараства до 580 долара на тон, както в следствие на началото на бума в строителния сектор, така и на поевтиняването на долара, а след това се връща отново към 500 д. за тон през юли 2005 година.
След като остава на това ниво в продължение на няколко месеца, цената на стоманата тръгва нагоре, за да достигне върха си от август 2008 година.


Пикът през 2004 г. е следствие и от превръщането на Китай в глобална икономическа сила. През 2008 г. отново азиатската държава и мерките за възстановяване на последствията от земетресенията в провинция Съчуан бяха в основата на пика в търсенето на стомана. Огромното поскъпване беше резултат от покачването на цените на суровините за производството на стоманата като желязна руда и въглища, както и на увеличените транспортни разходи, като петролът удари 147.27 дол.  за барел с краткосрочна доставка в началото на юли. Високите цени на петрола пък подкрепиха строителната експанзия в Близкия Изток и най-вече в ОАЕ.
Цената на метала нарасна с 80% през първата половина на 2008г., а цената на коксовите въглища с близо 300 на сто.

Цената на стоманата засяга комплексно строителния сектор, тъй като промяната й води до промяна на цените на множество строителни елементи като стоманените пръти, пироните, скрепителните елементи, гайките, болтовете и т.н. Така нейното поскъпване подкрепи покачването на инфлацията в развиващите се пазари, където индустриалният бум се отрази и в по-силното търсене на стомана.
Рекордното поскъпване накара водещите стокови борси да се фокусират  върху търговия със стомана и през април 2008 г.  най-големият пазар за метали - Лондонската метална борса (LME), пусна за електронна търговия регионални фючърси върху стомана.
Увлечението на  цените пък накара строителните компании да потърсят алтернативни начини за изграждане и доставка, което отвори пазара към по-евтината стомана от Китай и Индия.

Ако погледнем

пазара през призмата на крайните цени на желязната руда

от 2008 г. се вижда, че за много кратко време (за което не може да има толкова рязък скок на потреблението) средната цена  на желязната руда е поскъпнала с 80 на сто, от 80 долара за тон в началото на годината, до 144 дол. за тон през април, така че последвалото поевтиняване до 60 дол. за тон е по-скоро връщане към едни нормални, с оглед на пазарните реалности, нива.
Стойността на желязната руда се определя от мястото от което се доставя, от съдържанието на сяра, влажността, съдържанието на фосфор, силиций и алуминий, като поради разнообразието от видове руда тя не е включена в електронната търговия на LME и NYMEX.

В същото време кризата накара китайските вносители на желязна руда да спрат да пращат кораби до австралийските пристанища през ноември и декември, заради затрудненията по получаване на кредитни гаранции за заплащане на товарите, икономическата несигурност около индустрията и високите нива на запасите им. Това пък доведе до огромни разлики в спот цената на предлагане на австралийската желязна руда и цената на търсене.

А в средата на 2008 г., заради силното поскъпване на петрола, наемът за кораб за насипни товари скочи до нива от средно 80 000 д. на ден.
В средата на 2009 г. цените на карго превозите вече са с 90 на сто под този пик, след като удариха дъно в началото на годината, от което са се покачили с 60 на сто. Но през пика от 2008 г. австралийските производители за кратко успяха да се възползват от това, че са по-близо до Азия, отколкото другите страни износители на желязна руда и най-вече Бразилия.

След това търсенето рязко намаля, като през последното тримесечие на 2008 г., според данните на Европейската асоциация на производителите на желязо и стомана (Eurofer), на европейските пазари е регистриран спад със средно 15 на сто. Стоманената индустрия в Европа е с приходи за 160 млрд. евро и 420 000 заети. Европейските металургични предприятия произвеждат около 200 млн. тона стомана годишно, което е 15% от общото глобално производство.
То се сви през първото тримесечие на т.г. заради намаленото търсене, според данните на Световната стоманена асоциация.

Продукцията на сурова стомана в 66 страни, отчитащи се в асоциацията, нарасна до близо 92 млн. т. през март, спрямо 85 млн. т. през февруари, но този ръст се дължи на сезонни фактори, като възстановяването на строителните дейности след зимната пауза. На годишна база обаче има спад с 23.5 на сто спрямо същия месец на миналата година.За първите три месеца на 2009 г. в световен мащаб

производството на стомана намаля с 22.8 на сто

на годишна база до 264 млн. т., а само в Европа беше регистриран спад с 43.8 на сто (до 30 млн. т.), като стоманената продукция на Германия се сви с 25 на сто.
През първото тримесечие на 2009 г. продукцията в Азия се понижи с 8.9 на сто, а в Северна Америка с 52.1 на сто на годишна база, като Китай беше една от малкото страни отбелязали за периода увеличение на стоманодобива. Продукцията на стомана в третата по големина икономика в света през първите три месеца на тази година нарасна с 1.4 на сто, до 127.4 милиона тона.

В САЩ беше отчетено леко увеличение през последния месец на периода, с произведени през март с малко над 4 млн. т. повече на месечна база, като страната е петият по-големина производител на стомана в света, след Китай, Япония, Русия и Индия.
През миналата година обемът на производството на Китай достигна 502 млн. тона, което е увеличение с 2.6% на годишна база, нараствайки два пъти за последните пет години и ставайки първата страна в света произвела над половин милиард тона за 12 месеца. Въпреки това за 2008 г. световното производство на стомана се сви с 1%, до 1.33 млрд. тона на годишна база.
Европейската асоциация на производителите на желязо и стомана очаква 15% спад в търсенето на своята продукция през 2009 година.

Според асоциацията спадът в производството на автомобили е главният фактор, който води до намаляването на търсенето, но не трябва да се пренебрегват и негативните последствия от кризата в строителния сектор и производството на стоманени тръби. От Eurofer прогнозираха, че и вносът на стомана от Русия и Китай ще оказва сериозен натиск върху сектора в ЕС, тъй като европейското производство "ще трябва да направи по-големи жертви, преди пазарът да се стабилизира".

В същото време средствата от пакета с икономически стимули в САЩ ще бъдат насочени основно към подпомагане на местните производители, както стана и в Китай, което ще постави европейската стоманена индустрия в затруднено положение.
Едва ли администрацията на президента Барак Обама ще избяга от принципа "купувай американското", но прилагането му няма да бъде толкова очевидно както през 1984 г., когато САЩ наложи "доброволни" ограничения на вноса на стомана и други готови продукти от Бразилия и Южна Корея, за да облекчи безработицата в стоманодобивните райони в щатите Пенсилвания и Индиана.
Но федералните власти просто нямат избор след 10 поредни месеца (до март) спад на цените на стоманата.

От април се наблюдава известна стабилизация

на пазара, отразяваща най-вече надеждите, че цикличното дъно в сектора е достигнато през март и заедно с въвеждането на мерките от плана на Обама за стимулиране на икономиката на САЩ, търсенето ще започне да се възстановява.
Но през периода юли-август обикновено, заради сезона на отпуските, търсенето на стомана в северното полукълбо намалява, което може да компенсира до известна степен повишените инвестиции в строителството в САЩ и Китай.

В средата на юни цената на фючърсите - търсене/предлагане за доставка след три месеца на стомана от средиземноморско пристанище, търгувани на LME  достигна 350/380 д. за тон, след като удари дъно от 255 д. за тон през март. Цената на тримесечните фючърси за далекоизточна стомана пък се покачи на 12 юни до 335/380 д. за тон, след дъно от 300 д., достигнато през октомври.

Движението на контрактите изглежда силно волатилно, но не и ако се сравнява с петрола и други основни метали, като междувременно цената на тримесечните фючърси на LME за доставка на мед поскъпна със 185% от дъното - 1 890 дол. за тон,  достигнато през декември 2008 г., до 5 388 д.  за тон в началото на юни т. г.

Цените на никела, използван при производството на неръждаема стомана, се покачиха с над 50% от декемвр - до 15 600.00/15 650 долара за тон с доставка след три месеца.
Стабилизирането на цените на стоманата, над дъната достигнати в края на миналата и началото на тази година, доведе до поскъпване на акциите на компаниите в сектора, като индексът Dow Jones  U.S. Iron & Steel ($DJUSST), който претегля пазарната капитализация на публично търгуваните дружества, регистрирани в САЩ, участващи основно в производството на стоманени продукти, или добив и преработка на желязна руда, достигна 240.0 пункта на 11 юни, след като удари дъно от 103.2 пункта на 20 ноември миналата година. Въпреки покачването си индикаторът остава с много под пика от 16 май миналата година - 556.17 пункта.

От японската Nippon Steel, втората по големина компания за производство на стомана в света считат, че през второто тримесечие има възстановяване на търсенето, но то е много по-слабо от очакваното, като известното стабилизиране на индустриланото производство в Япония и Китай, се компенсира от слабите пазари в Северна Америка и Европа.
А запасите от стомана остават във високите си нива, след като се увеличиха с над 70% от началото на тази година, което до голяма степен прекъсва връзката между производителите и доставчиците на сплавта.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) производството на стомана може да не се възстанови до 2010 година.
Въпреки че възстановяването може да се стартира на някои пазари и в края на 2009 г., перспективите за сектора остават несигурни.

Търсенето на стомана е особено слабо в Северна Америка, Европа и ОНД

но показва повече стабилност в развиващите се икономики като Китай, Индия и Бразилия. На практика, освен тези три, всички останали страни са преминали през рязко свиване на производството на стомана.
В последната четвърт на 2008 г., световното производство падна с 21 на сто, на годишна база, като в някои страни спадът беше  от 50 на сто или повече. За повечето страни, процентът на спада в производството се ускори през първото тримесечие на 2009 година.  
В редица страни, степента на използване на капацитета на мощностите за производство на сплавта намаля силно, достигайки исторически минимуми в някои случаи. Така например, в САЩ, индустрията работеше с 90 на сто от капацитета си през август 2008 година. До края на м.г., степента на използване намаля до 40 на сто, най-ниското ниво от 1982 година.

Глобалната търговия със стомана се сви рязко. Обемът на трансграничните доставки се сви до 49 млн. тона през четвъртото тримесечие на 2008 г., падайки с 30 на сто от предходното тримесечие и 20 на сто на годишна база. През първите няколко месеца на 2009 г., тенденцията се запази, като износът на някои от водещите страни производителки намаля с 25-50 на сто, докато в Китай беше отчетен спад с 60 на сто.
Повечето правителства обявиха и вече вкараха в действие или скоро ще задействат  големи икономически стимули в подкрепа на строителния и автомобилния сектори, целейки създаване и запазване на работни места чрез данъчни съкращения и увеличаване на фискалните разходи.

А в някои страни бяха въведени най-различни търговски мерки, които да защитят местното производство на стомана, като от октомври 2008 г. повишиха митата върху вноса и поставиха множество нетарифни бариери, като ограничителни изисквания за лицензиране на вноса и завишени стандарти за качеството на продукта, както и мерки в подкрепа на износа на местните производители на стомана.
Тези ограничения поставят допълнителни пречки за търговията и възстановяването на глобалната стоманена индустрия, заради което от ОИСР прогнозират, че търсенето ще достигне нивата си от 2007 г., чак през 2012 г., като това е един от секторите, които най-трудно ще преодолеят последствията от кризата.