"Стреснаха Радан, канят го за премиер", извежда на първа страница в. "Стандарт"
ГЕРБ стреснаха Радан Кънев, като го предложиха за премиер. "Готови сме да подкрепим кандидатура на Радан Кънев за премиер. Освен титулярния вариант - правителство с премиер г-н Бойко Борисов, ако има несъгласия, свързани с позициите в кабинета и персоналния състав, сме готови на други варианти, включително да подкрепим правителство с премиер г-н Кънев", каза Дончев. И допълни: "В противен случай третият вариант е избори, а той не е добър". Малко по-късно обаче стана ясно, че ГЕРБ има още условия за варианта "Радан Кънев премиер" - мандатът му да не бъде по-дълъг от година или по-точно да има извънредни парламентарни избори заедно с кметския вот догодина през октомври.
"Не съм възхитен", заяви пък в отговор лидерът на ДСБ. Именно Радан Кънев бе реформаторът, който най-твърдо настояваше Борисов да не бъде премиер отново.
Иначе първият вариант - с премиер Бойко Борисов - още седи на дневен ред, твърдят реформатори. На продължила над пет часа среща вчера ГЕРБ и Блокът постигнаха консенсус по програмната декларация, която ще стане основа за управленската програма на двете партии.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Какво следва за КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) изглежда сигурен и така най-сетне хората и фирми с гарантирани депозити ще получат достъп до парите си. Другият топ въпрос около банката е процедурата по несъстоятелност да протече прозрачно и ефективно, което ще зависи основно от назначенията на синдици. Те ще преразпределят активи за милиарди и действията им ще определят колко скоро и каква сума ще получат обратно кредиторите - най-вече фондът за гарантиране на влоговете. И не на последно място кой и каква отговорност ще понесе за източената банка.

След близо петчасови парламентарни дебати в петък и гласуването, че държавата няма да спасява КТБ, това, което следва, е фалит на банката. Повратната точка, която преобърна мнението на ГЕРБ, беше "нагло писъмце" (по думите на Бойко Борисов), което беше нещо като предложение за преструктуриране на банката, но не с характер на правно обвързваща оферта (виж карето). Представеното от управителя на БНБ Иван Искров писмо на консорциума от оманския фонд, австрийците от EPIC и Gemcorp (на Атанас Бостанджиев, доскорошен шеф на VTB Capital в Лондон) обърна мнението на Борисов - от да дадем шанс и да спасим, до няма да дадем пари и няма да спасим.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Задържаха 40 митничари и шефа на ГКПП-Лесово" е заглавиe от в. "Труд"
Шефът на ГКПП-Лесово Димитър Колев е задържан при вчерашната акция на граничния пункт, научи „Труд". Зад решетките са прибрани и две смени митничари и техните началници, общо 40 души. Заради акцията пунктът остана затворен до 15 ч вчера и се изви 5-километрова опашка от тирове и автомобили.
Колев и подчинените му са прибрани по подозрение, че изнудвали граждани да им плащат, за да пренасят стоки. Прокуратурата и ДАНс работили по сигнал. Претърсени били над 40 адреса - домовете на задържаните и работни помещения в пункта. Там били открити левове, евро, щатски долари, турски лири, чиято обща равностойност се изяснява. Били проведени и разпознавания от агентите на ДАНС и прокурорите.
Колев е началник на пункт "Лесово" повече от 9 години. Родом е от Созопол, но живее в Бургас. Баща му - Марко Колев, който починал преди години, работил в Поземлената комисия към общината в Созопол.
Прочети още от в. "Труд"

„Цесиите с депозити и кредити в КТБ стигнаха до 1 милиард лева", пише в. „24 часа"
Цесии или сделки между депозанти главно с негарантирани влогове и кредитни длъжници на затворената КТБ продължават с пълна сила. Прилагат се все повече различни схеми за прехвърляне при намаляване на вземанията с от 30-50% и дори до 70%. Общата сума на тези операции вече гони внушителната сума от 1 милиард лева, съобщиха за "24 часа" отлично информирани източници.

Пред депутатите от временната бюджетна комисия квесторът Станислав Лютов определи сумата на цесиите на 700 млн. лв., но прогнозира, че най-вероятно синдиците ще признаят такива за не повече от 200 млн. лв. Той потвърди, че искания за прехвърляне има всеки ден и броят на тези сделки непрекъснато расте. Както и че в тях участвали и държавни компании и общини.
Прочети още от в. „24 часа"

"ГЕРБ и реформаторите договориха 20 приоритета" е водещo заглавиe на в. "Сега"
0 приоритета ще залегнат в програмната декларация, която вчера беше обсъждана повече от 5 часа на среща между ГЕРБ и Реформаторския блок. "Срещата изчисти част от текстовете. Остават само редакционни корекции, които тази вечер и утре до обяд (днес - б.р.) ще огледаме и двете групи. На практика общо взето сме приключили с програмната декларация по ключови приоритети. Има 20 отделни теми по отделни приоритети, които са обяснени за програмна декларация достатъчно подробно с подточки", заяви след преговорите лидерът на ДБГ Меглена Кунева.

"Имаме общ документ, който отразява принципите и приоритетите на ГЕРБ и Реформаторския блок. Този документ ще бъде представен на Патриотичния фронт и АБВ в опитите ни да търсим по-широка обща подкрепа за нашите цели", каза и Томислав Дончев от ГЕРБ. Ако програмната декларация бъде приета, както сме я изготвили, това ни дава достатъчно сигурност, че има смисъл да се направи едно стабилно управление на България, добави Кунева.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"За 10 минути от „Дружба" до „Младост" с трамвай" четем на първа страница във в. "Монитор"
Столичаните, които живеят в „Дружба 2", ще могат да стигат до центъра на „Младост" само за 10 минути с трамвай. Бързото придвижване ще стане факт, след като бъдат положени релсите по трасето бул. „Копенхаген" - „Цариград-ско шосе"- магазин „Деница". Трасето е част от мащабния проект за реконструкция на три релсови пътя, за които направление „Архитектура и градоустройство" обяви конкурс за проектиране.
Трамваят ще върви по бул. „Копенхаген". Там през 1986 година е изградено трасе от ул. „Искърско шосе" до кв. „Младост", но през 1995 година част от него е демонтирана. 15 години по-късно е възстановен участъкът до ул. „Обиколна". Сега трасето ще се продължи и ще минава под моста на бул. „Цариградско шосе" като стига до ул. „Ген. Радко Димитров" в „Младост 1", където ще има връзка с метрото. Линията ще бъде факт след изграждането на продължението на бул. „Копенхаген", който сега е до бул. „Цариградско шосе". Трасето ще е дълго 4400 м и по него ще се движат безшумни трамваи.
Другият релсов път, за който ще се търсят европари по ОП „Регионално развитие" за периода 2014-2020 г., ще е по бул. „Цар Борис III". Трасето от Руски паметник до трамвайното ухо в „Княжево"е строено през 1988 година и е дълго 7,1 км. Освен ремонта на релсовия път, който трябва да увеличи скоростта на мотрисите и да намали с 3 децибела шума, ще се осигури и достъпна среда.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Новият завод на "Девня цимент" за 160 млн. евро вече е изграден", пише в. "Капитал Daily"
Новата производствена линия за 160 млн. евро на "Девня цимент" вече е изградена и към момента текат тестовете, преди да заработи официално, като откриването й ще бъде идната пролет. Това обявиха от циментовия завод при откриването на новия Международен център на Уникредит Булбанк в София, където са използвани новите прозрачни циментови панели на "Девня цимент" (виж съседния текст). Голямата инвестиция идва в едни тежки години за пазара на цимент, който е наполовина в сравнение с годините преди кризата и сриването на имотния пазар. Въпреки това собственикът на девненското предприятие очаква съживяване на пазара и повишаване на конкурентоспособността на компанията, което ще й помогне за по-добро представяне и на чуждите пазари.

"Това е дългосрочна инвестиция и ние ще бъдем готови да се възползваме повече от другите при възстановяването на пазара. Може би не през 2015 г., но през 2016 г.", заяви Карло Пезенти, главен изпълнителен директор на Italcementi Group, която е собственик на завода в Девня и на "Вулкан цимент" в Димитровград. Ръстът на пазара се очаква да дойде като комбинация от нуждата от инфраструктура и необходимостта от повишаване на енергийната ефективност на сградите и общото съживяване на икономиката.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Няма вариант, при който да се избегнат загубите от КТБ", пише в. "Сега"
Набъбването на държавния дълг е основен риск пред бюджета за 2015 година, казва икономистът Георги Стоев от "Индъстри Уоч"
- Господин Стоев, как си обяснявате колебанията на управляващите за това да бъде ли оздравена КТБ, или не?

- Проблемът с КТБ ще се реши от само себе си, като банката фалира. Сега обаче въпросите са политически - дали сметката ще се плати от всички български данъкоплатци или от вложителите в банката. При първия сценарий държавата ще трябва да оздрави банката и да налее бюджетни средства в нея, като я национализира.

При втория сценарий Фондът за гарантиране на влоговете ще изплати малките депозити, но не и останалите. Няма вариант, при който загубите да се избегнат, защото те вече са направени. Така че избор по средата няма. Проблемът с КТБ е най-важното, което ще се случва в близко време. Какво ще решат управляващите, е от особено значение, нищо че то няма пряко отношение към реалния сектор на българската икономика. Това ще бъде сигнал към инвеститорите каква икономическа политика да очакват и дали да развиват бизнеса си, или да чакат по-добри времена.
Прочети още от в. "Сега"

"Красимир Ангарски: Здравата част от КТБ трябва да бъде спасена" пише в. „Труд"
- Г-н Ангарски, според вас КТБ трябва да бъде оздравена, или трябва да фалира?
- Вече е ясно, че банката е компрометирана и няма надежда да бъде отворена. Причините и виновниците за това са много, но те не са важни в момента. Важно е какво да се прави оттук нататък.
В разискванията в парламента не се даде отговор на най-важните въпроси - какво ще струва на бюджета и на икономиката спасяването на КТБ и какво ще струва решението за фалит на банката.
Във връзка с това финансовият министър, на който му беше дадена много късно думата, каза, че фалитът на банката ще се отрази много сериозно на макроикономическите показатели и бюджета и настоя за закрито заседание на парламентарната бюджетна комисия в понеделник.
Това говори, че има много сериозни аргументи, че не може да се случи това, което някои от депутатите предлагат като най-евтин вариант - класическия фалит и неучастие на бюджета.
Прочети още от в. „Труд"

"НЕК с нови 250 млн. лв. загуба само за 3 месеца", четем във в. "Монитор"
Националната електрическа компания (НЕК) е натрупала нови 250 млн. лв. загуба само за три месеца, става ясно от финансовия є отчет. Това е станало в периода от края на юли до края на септември. Така към 30 септември финансовият резултат на НЕК е отрицателен и е в размер на впечатляващите 425 млн. лв. В сравнение с деветмесечието на миналата година загубата на НЕК се е увеличила с 275,2 на сто.
От държавната компания посочват, че основни причини за лошите резултати са водената ценова политика от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), задължението на компанията да купува повече скъп ток и намаляването на продажбите на регулирания пазар, от който излизат все повече малки и средни компании. Според НЕК компанията поема всички финансови негативи и целия търговски риск на електроенергийния пазар.
Общият спад на покупка на електроенергия от дружеството е 4% за година, сочи още докладът. От НЕК обясняват, че е намаляло купуването на по-евтин ток от АЕЦ "Козлодуй" с 21,8 на сто. Така за регулирания пазар цената на микса на НЕК се е увеличила, а броят на фирмите, решили да излязат на свободния пазар, се е увеличил със 75 на сто в сравнение с деветмесечието на 2013 г. От НЕК отчитат още, че продадената електроенергия за битовите клиенти и за най-малките фирми, които още са на регулирания пазар, до 30 септември е в размер 13 933 008 мвтч, или с 9,3% по-малко в сравнение с продадените количества за същия период на предходната година.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„НАП поглъща митниците около Нова година", пише в. „24 часа"
Агенция "Митници" да се влее в другата приходна агенция - НАП, и да се създаде Единна приходна агенция. Това предвижда концепция, с която "24 часа" разполага. Работата по мегаагенцията върви, въпреки че от финансовото министерство официално отричат.
Митничарските синдикати заплашиха с протести заради сливането.

Документът обаче е готов. Той предвижда новата мегаагенция да заработи от 1 януари 2015 г. Тя ще събира всички приходи - мита, ДДС, акцизи, подоходни и корпоративни данъци, осигурителни вноски, а също и определени със закон частни държавни вземания.

Предвидено е, че някои функции могат да бъдат възлагани на частни структури.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Топят заеми от КТБ с покупка на депозити", пише в. "Стандарт"
Фирми с големи заеми към КТБ изкупуват влогове в същата банка, за да погасят с тях дълговете си. Става дума за операции по прихващане на заеми от поставената под специален надзор банка чрез цесии на големи влогове над 196 000 лв. Това не е забранено от банковото законодателство, каза пред "Стандарт" проф. Валери Димитров, който е юрист и бивш шеф на Сметната палата. "Банката е длъжник по договори за влог и всеки вложител може да прехвърли на друго лице своя влог, като единственото му задължение е да уведоми банката", обясни проф. Димитров. По думите му, КТБ и БНБ не могат нито да отказват и забраняват цесиите, нито пък да ги разрешават, защото в случая са пасивни страни. "Когато си кредитор и имаш да вземаш от един длъжник определена сума пари, можеш да продадеш своето вземане на друго лице, което ще стане кредитор на твоя длъжник. И трябва просто да уведомиш длъжника, че си прехвърлил вземането си на друго лице, на което ще се дължи същата сума пари при същите условия. В това се състои схемата цедиране, според Закона за задълженията и дълговете", обясни проф. Димитров. Според него, освен законни, цесиите са и абсолютно нормално нещо сега, когато вложителите в КТБ нямат достъп до парите си. Те могат да прехвърлят своите депозити на други лица, но ако го правят с цел да увеличат гарантирания размер на влоговете, тези сделки могат да бъдат атакувани като недействителни, защото увреждат интересите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. "Представете си следната схема - имам 1 млн. лв. депозит в КТБ, а защитеният размер е 196 000 лв. Затова прехвърлям на 4 лица по 200 000 лв.
Прочети още от в. "Стандарт"