„Таванът за осигуровки ще се вдигне догодина”, „Лихвена ваканция за борчове към НОИ”, „Пенсионерите свещени крави”, „Спорни мерки ще спасяват бюджета на НОИ”

„Таванът за осигуровки ще се вдигне догодина", прогнозира от първата си страница „Сега"
Освен увеличаването на стажа за пенсия догодина предстои още една промяна в осигурителната система, научи "Сега". Експертите, които работят по реформата, са единодушни, че трябва да се увеличи максималният осигурителен доход. Така според тях ще се повишат приходите в НОИ.

В последните 2 години максималният осигурителен доход у нас беше замразен на 2000 лв., за да не се натоварват разходите за работна заплата в кризата.

Синдикатите и работодателите имат различни позиции за размера на увеличението. КТ "Подкрепа" настоява таванът да бъде обвързан с минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, като се определи на 10 пъти по-висок от него. В момента това означава 4200 лв., което ще е повече от двойно увеличение.

Бизнесът обаче е склонен на далеч по-скромно увеличение - максимумът да е 10 пъти по-висок от минималната работна заплата. Това вече означава 2400 лв. "Склонни сме на този компромис само ако в същото съотношение се обвържат максималната и минималната пенсия", обясни пред "Сега" шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев. Сега минималната пенсия е 136 лв., а максималната - 700 лв.

За вероятното увеличение на максималния осигурителен доход през 2011 г. подсказва и едно от предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване. То предвижда пенсията да не надхвърля 35% от максималния осигурителен доход за съответната година. Досега таванът, който вземат около 41 000 души, се определяше въз основа на максималния осигурителен доход за предходната година. Така, ако се стигне до увеличение на максималните осигуровки, ще се вдигне леко и таванът на пенсиите.

В Консултативния съвет по пенсионната реформа има пълен консенсус по идеята ограничението върху новоотпуснатите пенсии да падне окончателно. Засега обаче е предвидено това да стане през 2012 г. Очакванията са махането на тавана да повлияе положително върху доверието в пенсионната система. Освен това бюджетът на НОИ няма да се натовари кой знае колко, тъй като най-високите пенсии вече естествено се регулират от въведения преди 10 години максимален осигурителен доход.

Разчети например показаха, че ако таванът беше паднал през 2010 г., това щеше да струва само към 3 млн. лв. повече.
Още от статията на „Сега"

„Лихвена ваканция за борчове към НОИ", пише на първата си страница „Монитор
Граждани и фирми ще си плащат борчовете към НОИ без наказателни лихви чак до края на следващия юни. Това обяви вчера социалният министър Тотю Младенов  и поясни, че целта е да се повиши събираемостта на различните видове осигуровки, а не да се прибират на всяка цена високите лихви. Според депутатката от ГЕРБ Вяра Петрова ваканцията без санкции ще важи чак до края на годината.

Мярката ще се отнася за всички стари задължения, за надвзети пенсии, неправилно изплатени майчински и осигуровки на служители, които работодателите са „забравили" да внесат до момента. Сега ако пропуснем да си платим данъците, дължим на държавата размера на основния лихвен процент плюс 10%, но при осигуровките към него се прибавят 20%.

Има идея санкцията да се уеднакви но не е много ясно все още в каква посока. Предложението ще се внесе заедно с всички останали поправки в Кодекса за социално осигуряване, обясни министър Младенов. До края на месеца кабинетът трябва да ги разгледа и приеме, а след ваканцията с тях ще се заемат и депутатите.

Според сметките на НОИ близо 900 жени са получили неправомерно обезщетение за майчинство, на което нямат право, понеже междувременно вместо да си гледат сами децата, са ги дали в ясли. Според закона те губят парите, ако хлапетата са на държавна или общинска издръжка. Според Вяра Петрова работната група, която обсъжда промените, до дни ще получи от НОИ разчети за точните суми, с които е ощетен институтът.
Още от статията на „Монитор"

„Пенсионерите свещени крави", съобщава от първата си страница „Стандарт" по повод подготвените промени в Кодекса за социално осигуряване
Работещите пенсионери стават свещени крави за фирмите си. Шефовете няма да имат право да ги уволняват когато те натрупат нужния стаж и години. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от екипа на министър Тотю Младенов. Единствено професорите и доцентите ще бъдат пенсионирани принудително, щом навършат 65 г. Всички останали обаче няма да имат пречка да се трудят, докато имат сили и желание. Сега законът позволява на работодателите да прекратяват договорите със служители, които имат право на пенсия. За жените условията са навършени 55,6 години и стаж от 34 г., а за мъжете съответно - 60,6 г. и 37 г. Идеята на правителството е с промените да се стимулират хората да работят повече заради застаряването и липсата на средства за пенсии. Според експертите обаче поправките ще имат обратен ефект.
Още от статията на „Стандарт"

„Спорни мерки ще спасяват бюджета на НОИ", обобщава от първата си страница „Дневник"
Пакет от мерки за затягане на контрола върху ползването на осигурителни права предлага социалното министерство с промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Екипът на министър Тотю Младенов се надява до края на юли те да бъдат одобрени от правителството.

Въпреки че проектът още не е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, част от текстовете вече предизвикват недоволство не само сред потърпевшите от промените, но и сред синдикатите и опозицията, показа допитване на "Дневник".  

Най-сериозно е брожението срещу промяната, с която самоосигуряващите се ще бъдат задължени да внасят вноски върху минималния осигурителен доход (420 лв. към момента). Сега те имат право сами да определят върху каква сума да се осигуряват, в рамките на законовия минимум и максимума (2000 лв.).

В доклада на министъра на труда към законопроекта се посочва, че целта на промяната е да се "предотврати получаването на обезщетения, които не отговарят на реалните доходи на осигурените лица". От НОИ многократно са посочвали, че преди да забременеят или в първите месеци от бременността си, за да получат по-високо обезщетение, жените започват да се осигуряват върху максималния доход, въпреки че реално получават по-ниски заплати.

В законопроекта се предвижда, ако при подаването на годишната данъчна декларация самоосигуряващите докажат реални високи доходи, да получат разликата от НОИ. Дотогава осигурителният институт ще им плаща обезщетения от 378 лв. на месец (90% от минималния праг). В текста не е уточнено в какъв срок и накуп ли ще се получат парите, както и дали държавата ще изплаща лихви за отлагането.
Още от статията на „Дневник"

„Водещи банки в ЕС обмислят свой фонд от €20 млрд. за самозащита", информира от първата си страница „Класа"
Водещи европейски банки обмислят предложение за създаване на собствен фонд на стойност 20 млрд. евро. Той ще може да се ползва от изпадналите в затруднение финансови институции, като така трезорите ще могат да се спасяват взаимно, без да ползват програми за помощ от държавата. Това пише в своя статия за вестник „Файненшъл таймс" изпълнителният директор на UniCredit SpA Алесандро Профумо.

Според предложението фондът ще получава доброволни вноски от големи трансгранични европейски банки - най-големите 20, като така ще има възможност да натрупа значително количество рисков капитал за няколко години. Към него ще могат да се присъединят и националните фондове за гарантиране на депозитите. Няма да е необходимо участието на регулаторните органи или страните - членки на Европейския съюз (ЕС).

Фондът ще може да се намесва само ако властите решат, че дадена банка изпадне в затруднение, като ще предоставя гаранции и ще подкрепя финансовите институции в издаването на обезпечени книжа.

Като пример изпълнителният директор на UniCredit посочва, че ако фондът осигури гаранции за 5 млрд. евро, затруднените трезори ще успеят да наберат от пазарите 50 млрд. евро. Гаранциите ще се съобразяват с пазарните условия и ще гарантират, че акционерите не могат да спечелят при евентуална интервенция на фонда. Възможността, която предоставя на властите подобна инициатива, ще убеди пазара, че кризата може да бъде ограничена още в ранния си стадий, посочва още Профумо. И допълва, че фондът е един от основните елементи, благодарение на които ще се избегне държавната намеса при следващи фискални кризи. Чрез подобна инициатива финансовият сектор ще може да избегне данъка върху банките.
Още от статията на „Класа"

„И Македония иска дял в "Белене", съобщава „Стандарт"
Македония се интересува от възможността да получи миноритарен пакет в проекта АЕЦ "Белене". Това научи "Стандарт" от депутати, близки до кухнята, в която се подготвя проектът за втората атомна централа. Скопие е втората Балканска държава, заявила интерес след Сърбия. Засега обаче от Македония не се обявили официално, че също има такива мераци. напоследък от изграждането на АЕЦ се интересуват няколко държави в региона. Ако всички те официално се присъединят към проекта, това ще осигури част от необходимото финансиране на строителните дейности, както и пазар за електроенергията, която ще произвежда АЕЦ "Белене", смятат депутатите.

В петък у нас на официално посещение идва сръбският президент Борис Тадич. Една от основните теми, които той ще обсъди с българския министър-председател Бойко Борисов, е именно включването на Белград в проекта "Белене". От българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че конкретната оферта към Тадич още не е готова и всеки ден до петък детайлите в предложението може да бъдат коригирани.
Още от статията на „Стандарт"

„Програма - отличник по усвояване на европари, буксува почти 1 година", разкрива „Сега"
Опасенията, че закриването на министерства ще блокира европарите, започнаха да се потвърждават. Регистрирано е значително изоставане в 4 оперативни програми, научи "Сега". От почти 1 година буксува доскорошният отличник в усвояването на средствата от Брюксел - оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). "От 1 август м.г. до май тази година, т.е. цели 10 месеца, няма нито един одобрен проект по тази оперативна програма", обяви пред журналисти в Брюксел Мина Шойлекова, експерт в ЕК към дирекция на Европейския социален фонд, от който идват 153 млн. евро за "Административен капацитет".

След закриването на Министерството на държавната администрация управляващият орган на програмата бе прехвърлен във финансовото министерство. Решението бе взето от кабинета на 5 август м.г., но утвърждаването на промяната от Брюксел се оказа доста тежка процедура. "Освен физическото преместване на дирекцията, блокажът настъпи и заради дългите преговори с ЕК за признаване на направените структурни промени в България. Реална бе опасността да се предоговори целият текст по оперативната програма, понеже това е двустранно подписан договор, в който страна е административното министерство", уточниха пред "Сега" експерти от МФ. В крайна сметка промените са одобрени чак на 19 октомври м.г.
Още от статията на „Сега"

"Младите най-активни на ипотечния пазар", обобщава „Монитор", като се позовава на месечния анализ на Кредит Център
И през юни най-активните кредитополучатели са били хората на възраст между 26 и 35 години. Те съставляват повече от 63% от всички, сочат данните на консултантската компания „КредитЦентър". По-възрастните потребители на ипотечни кредити - тези между 36 и 45 години, са следващата по активност група, като техният дял представлява 29,4% от всички.

Най-младите кредитополучатели, а именно хората между 18 и 25 години, през юни са едва 1,4% от всички потребители на ипотечни кредити в страната. По-големият процент самоучастие, което гарантира високо ниво на сигурност, е проблем за тези потребители и ги оставя в сянката на масовия средностатистически купувач на имоти.

Броят на отпуснатите ипотечни кредити расте, но средният им размер през последния месец е спаднал с над 16%. Това показва проучването на „КредитЦентър". Клиентите искат по-малки суми по две причини - по-ниските цени на имотите и ползването на по-малък процент на външно финансиране. Въпреки появата на първите положителни тенденции за подобряване на икономическата среда, хората изпитват притеснение за финансовата си стабилност в краткосрочен план и предпочитат да се възползват от възможността да се сдобият с нов дом с минимален риск.

Средният размер на изтеглените през месец юни ипотечни кредити е 30 480 евро. Съотношението евро/левове на изтеглените кредити се запазва в полза на еврото.
Още от статията на „Монитор"

„Енергийният регулатор прие тайно одитите на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН", разкрива „Дневник"
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) прие на закрито заседание вчера одитите в електроразпределителните дружества ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, съобщиха от комисията. Проверката беше поръчана от премиера Бойко Борисов през април, като резултатите от нея трябваше да бъдат отразени в цената на тока от 1 юли.

Освен това се очакваше да бъде променена и методологията за определянето й. Въпреки че одитите не бяха готови, електрическата енергия поскъпна с около 2% за трите ЕРП-та, без да бъдат взети под внимание резултатите от проверките за разходите на компаниите.

Според предварителния доклад на ДКЕВР, разпространен в медиите преди две седмици, електроразпределителните дружества са допуснали счетоводни нарушения, като и при възлагането на услуги на външни изпълнители.

Тогава от компаниите не коментираха предварителните заключения на регулатора с мотива, че още не са се запознали с тях. Проверка на "Дневник" сред доставчиците на ток вчера показа, че досега нито едно от дружествата не е получило резултатите от проверките.

"Процедурата изисква първо комисията да приеме документа и после той да бъде даден на електроразпределителните дружества", обясниха от ДКЕВР. На въпрос по каква точно методика бяха направени проверките в ЕРП-та и кога резултатите от тях ще бъдат обявени публично от комисията не отговориха до редакционното приключване на броя.
Още от статията на „Дневник"

„ЕК предлага 100 000 евро да е гаранцията за депозит при фалит", съобщава „Сега"
Европейската комисия предложи гаранцията за банковите депозити да бъде увеличена до 100 000 евро. В момента тя е наполовина. Според българския закон у нас са гарантирани влоговете до 100 000 лева.

Освен това Брюксел иска при фалит банките да възстановяват сумите на граждани и фирми до тази сума за депозитите във всички валути. Предвижда се и връщането на парите да става в седемдневен срок, а не за 1 до 3 месеца. Според нашия закон депозитите се възстановяват само в левове.
Още от статията на „Сега"

„ДПС са най-коварни", казва в интервю за „Стандарт" премиерът Бойко Борисов
Не стоварихме кризата върху хората. Запазихме ниски данъците и не пипнахме заплати и пенсии. Това каза в първата част от интервюто си пред "Стандарт" премиерът Бойко Борисов. В него той съобщи, че България ще иска 1 млрд. евро за пътища и инфраструктурни проекти от Световната банка. Днес публикуваме втората част от интервюто с премиера.
Господин премиер, в интервю за в. "Стандарт" на стотния ден на правителството посъветвахте министрите си да бързат бавно. Днес, когато вече изисквате от тях да работят на много висока скорост, какво ще им кажете?
- Много е важно преди да се засилиш, да уцелиш посоката, да не се засилиш наобратно, настрани и да трябва да се връщаш. Затова първата година от управлението е време, в което системите се напасват една към друга, сработват се, придобиват опит. Голяма част от министрите и заместниците им дори не са се познавали, преди да отидат във ведомствата си. Ние нямаме традициите на партиите, които с години готвят екипи и подбират кадри. Ние преди 3 години направихме партия. От нея пратихме представители в Брюксел, в парламента, в Министерския съвет, от нея излъчихме посланици и еврокомисар. Не е лесно. В същото време се отнасяме безкомпромисно към всеки от ГЕРБ, който се издъни. И хората го разбират.

Видяхме. Но когато говорите за безкомпромисност, не може да не Ви попитам за работата на депутатите. Събрахте честни хора, непознати. В началото чинно рапортуваха пред Вас, после започнаха скандалите, които показаха, че и те са склонни да правят лобистки поправки в законите. Доволен ли сте от работата им за една година?
- Може би от тях очаквам най-много през следващите години. Но искам още веднъж да подчертая - от нито един опит да се направи лобистка поправка, не е настъпило вредно деяние или вредно последствие. Всичките навреме съм ги овладял, спрял, отстранил и законодателството е такова, каквото хората искат.

Но каква е гаранцията, че ще успявате винаги да улавяте опитите за лобизъм?
- Затова съм много благодарен на медиите. И затова толкова внимателно наблюдавам какво пишат или правят като разследване. Те са безценен помощник в това отношение. Щом нещо се разшуми, то ми поема вниманието, проверявам го и го правим това, което трябва.

Преди време помолихте главните редактори с писмо да кажат дали се осъществява цензура или не. А вие мислите ли, че медиите са обективни или напротив?
- Тук има няколко обективни истини. Първо, с промяна на закона искаме - и това ще стане скоро, читателите или зрителите да знаят собствениците на вестниците и на телевизиите. Мисля, че медиите са съгласни с мен. Защото когато видя собственика или спонсора на даден вестник или телевизия, предварително мога да кажа какво ще пише или ще се говори. За съжаление много хора, скрити зад медийната независимост и заради неприкосновеността на медията, която и да е тя, скриват своите много подли, много корпоративни и много, бих казал нечестни дори, постъпки, използвайки медиите си за натиск срещу конкуренти, правителство или опоненти. И се приема, че това е правилно. Точно затова идват забележките и от вън. А и мисля, че тиражите веднага се променят, когато се види тази мръсотия. Но го има.

Второ - моето отношение. Както виждате, ГЕРБ нито има влияние, нито има вестник, нито телевизия. Разчитаме на обективност. Тези, които не са обективни, хората за един месец ги разбират.

Винаги сте казвал, че истинската опозиция на ГЕРБ в парламента са Волен Сидеров и Иван Костов. Какво ще кажете на Костов, който ви критикува покрай актуализацията на бюджета?
- Те ни подкрепиха на първо четене. За много от нещата, които трябва, ни подкрепят. Но ги разбирам. От една страна, трябва да ни подкрепят, защото знаят, че ако не сме ние, ще се върне Доган и БСП и те ще станат съучастници в това връщане. От друга - трябва да запазят своята идентичност, да не се асимилират с нас. Затова си давам сметка, че използват всяка възможност да говорят за техни програми, за техни виждания, за това, което смятат за по-правилно. Дали е по-правилно е отделен въпрос. Но във всички случаи те трябва да го правят. И Костов, и Мартин, и Волен. Затова го приемам с разбиране.

Иван Костов заяви намерение да се кандидатира за президент. Смятате ли го за конкуренция на ГЕРБ?
- Ние никога не сме се месили в работата на други партии.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Битката с бедността стана приоритет на Европа", казва в интервю за „Монитор" Духомир Минев, председател на Националната антибедност мрежа
Г-н Минев, може би изненадващо за повечето българи дори старите ­ членки на Европейския съюз, имат проблеми с бедността.
­ Имат проблем и той расте от 20 г. насам. В различните страни е различен, но навсякъде се задълбочава все повече. В общността вече има към 87 млн., които се смятат за бедни и това не е принос на новите страни членки. Важно е да обърнем внимание, че бедността започва да расте от края на 70-те години и това се дължи на определени политики.

Но новите членки влязоха в съюза с едно сравнително хомогенно общество, където всички бяхме горе-долу на едно дередже.
­ Поне за повечето хора различията не бяха огромни, но сега постепенно стават такива. Особеност на новия тип бедност е, че до голяма степен тя е предизвикана от нарастващите неравенства между хората. Доскоро бедността винаги е била резултат от недостиг на ресурси. А сега ресурсите се увеличават, БВП расте, но неравенството унищожава този прираст и води до растяща бедност. То на практика блокира икономическия растеж, като изключва огромни маси от хора от пазара и от потреблението.

Новите членки прихващат болестта?
­ Всички те също попадат в тази група на растяща бедност. Особено при кризата, когато антикризисните мерки често парадоксално водят до увеличаване на бедността. Неотдавна се появи съобщение в британско медицинско списание, според което орязването на социалните разходи, за да се балансира държавният бюджет, ще доведе до преждевременна смърт и увеличаване на заболяванията на твърде много хора.

Кризата беше предизвикана от световните финансови играчи. Но тъкмо след нея светът започна да си задава въпроса дали пък чак толкова либерално трябва да се остави всичко и дали не трябва някак си да се намесва държавата. Какъв е верният отговор?
­ Кризата не тръгна от финансите, основната причина за нея е дерегулацията и растящите неравенства заради либерализацията. Тя обаче започна още през 80-те, когато започна да се увеличава безработица, да растат и дълговете на домакинствата. В началото пострадаха по-бедните, а след това процесът запълзя и към средната класа. И едва накрая, последната фаза, беше сривът на финансовата система.

Но какви уроци донесе тя?
­ Най-важният е да се премисли проблемът за регулацията. Основната идея на либералните икономисти, които носят огромната отговорност за случващото се ( даже не са политиците), беше всичко да се освободи и да гледаме какво се случва. Пазарната теория, която е един от стълбовете на съвременната икономика, няма нищо общо с реалностите. Преди доста години един Нобелов лауреат, американският учен Василий Леонтиев, отказа да публикува статии в знак на протест, че пазарната теория няма нищо общо с живота. А върху нея се градят политиките. Това русло в политическия анализ подвежда политиците. Залива ги с фактически незнания или с идеология на частен групов интерес и по този начин подвежда даже крупния бизнес, който привидно печели от него.
Още от интервюто на „Монитор"

„Заем от МВФ ще бъде лош сигнал към инвеститорите", казва в интервю за „Класа" Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара
Г-н Чернев, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще се търсят 1 млрд. евро от Световната банка за инфраструктурни проекти. Смятате ли, че това би помогнало?
- Проблемите с инфраструктурата са на дневен ред пред всички инвеститори. С разговори с наши членове стигаме до доста парадокси. Например собственик на компания, изпълнител на проект, възложен от Министерството на финансите, в момента не може да си плати данъците. Именно ведомството, което разпределя данъчните постъпления, му дължи пари. Още нещо - държавата не плаща лихва по забавените плащания, но на длъжника му се начисляват допълнителни ставки за просрочените задължения. На всичкото отгоре там, където фирмите могат да си получат парите, трябва да отстъпят със 7%, ако искат да си ги вземат веднага. Ето такива практики спъват работата не само на родния бизнес, но са и негативен сигнал към инвеститорите.

Все пак финансовият министър Симеон Дянков на няколко пъти изтъкна, че едно от най-големите постижения на България е, че не е вдигнала данъците. Това е някакво облекчение за компаниите.
- Да, но таксите си хвърчат, нали така? Един пример с Търговския регистър. Там все още се публикуват данните на еднолични търговци и ООД-та, които могат да са от полза само на престъпниците като неразпределената печалба. Затова и аз съм твърдо „за" подобен род информация да се публикува единствено за акционерните дружества, където акционерите имат правото да знаят какво се случва.

Споменахте Търговския регистър. Колко са реално функциониращите фирми у нас и колко ще останат след предстоящата служебна ликвидация след 1 януари 2011 г.?
- Реално функциониращите фирми у нас са не повече от 300 000-400 000, всички останали са за „баластра". Нещо повече - служебната ликвидация ще струва на всяка компания поне 500 лв.

Излиза ли от кризата българският бизнес?
- Има подобрение, но процесът е изключително бавен. Около 40% от компаниите очакват около 1% икономически ръст тази година. За съжаление това е далеч по-малко от предкризисните нива. Плюс това има браншове, които влизат в кризата по различно време. Машиностроенето може и да излиза от кризата, но строителството все още е замряло. Ще ни трябва поне още година-две за по-трайно възстановяване.

Имаме ли нужда от заем от МВФ?
- На този етап по-скоро не, защото това би означавало по-високи данъци. А и ще е още един негативен сигнал към чуждестранните инвеститори. Постоянно говорим, че трябва да се привличат капитали у нас, а в същото време има наши фирми, построили обекти, които чакат 5 години за пускането им в експлоатация, защото пречиствателната станция например не е готова. А тя е задължение на държавата. Давам ви пример с конкретен проект в к.к. „Св. Константин и Елена". Е, в такъв случай как ще дойдат чуждите компании, като ние не сме коректни към родните? А проблемът с пречиствателните станции тепърва ще се задълбочава и ни грозят сериозни санкции от Европа. Франция плати 70 млн. евро глоба за 3 непостроени подобни сгради. У нас не сме изпълнили по-малко от половината от необходимите проекти.
Още от интервюто на „Класа"

„Строежите на Витоша трябва да се узаконят догодина", казва в интервю за „Дневник" Тони Кръстев, шеф на дирекция в Изпълнителната агенция по горите
Инж. Тони Кръстев е шеф на дирекция "Горска политика и стопански дейности" в Изпълнителната агенция по горите. Той беше ръководител на експертната група по новия закон за горите, който миналата седмица беше внесен за гласуване в правителството.
Първоначално законопроектът имаше два варианта - с едно централизирано търговско предприятие, което да поеме стопанските функции в горите, или с шест регионални. Защо се спряхте на втория?
- Това беше единствената разлика между двата варианта. Решението на практика беше на политическото ръководство на ГЕРБ, но ние го подкрепяме, защото то има няколко предимства. Въпросът може да бъде преформулиран: колко не трябва да бъдат предприятията.

Нашите анализи показаха, че ако са повече от 9 например, една част биха били с отрицателен финансов резултат и няма да могат да изпълняват дейностите, за които са създадени. Шестте предприятия ще съвпадат с регионите за планиране в България.

Това ще дава възможност да се прави регионална политика в горския сектор и ще може да се кандидатства за европейско финансиране. Ще се създаде и конкуренция между отделните предприятия.

Очаквате ли съпротива срещу забраната за преобразуване на придобитите чрез замяна гори?
- Такава забрана има и в сегашния закон - тя беше приета през октомври м.г. и причина за това бяха обществените настроения. Така че ние просто я запазихме, ограничавайки я до защитените територии, мрежата "Натура 2000" и зона А и Б на черноморското крайбрежие.

Вън от тези места обаче предвидихме възможност за промяна, защото на строителството трябва да гледаме и като на инвестиции, на работни места. Само че тази промяна вече ще става по специална наредба, в която цените ще бъдат построени по различен начин от досегашния - по пазарни оценки, за да може да се защити общественият интерес.

Вятърните и фотоволтаични централи вече ще се допускат в горски територии, без те да се вадят от горския фонд. Какъв е смисълът на тази поправка?
- При ветрогенераторите ще учредяваме право на строеж за основите, а за останалата прилежаща площ - сервитут. По този начин запазваме горската територия и даваме път на един от приоритетите на правителството - развитието на възобновяемите енергийни източници.

Изрично е записано, че когато правото изтече, собственикът ще премахва за своя сметка всички конструкции и ще възстановява територията във вида, в който я е получил. И още нещо: парите от правото на строеж и сервитута ще влизат по сметка на съответното държавно предприятие за държавните гори.

Така те веднага ще се реинвестират в горскостопански дейности. При промяна на предназначението те отиват в централния бюджет и не е много сигурно връщането им за залесяване.

Така няма ли опасност да се появят много перки вместо гори?
- Не. Вярно, че това е улеснение за инвеститора - разходът става по-малък и годишен вместо еднократен (което пък ще е добре за предприятията, понеже ще имат ежегодни приходи). Когато става дума за предоставяне на сервитут в защитени територии, ние задължително искаме становище от министерството на околната среда.
Още от интервюто на „Дневник"

„Само 10% от пшеницата тази година ще стават за хляб", предупреждава в интервю за „Класа" Радослав Христов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България
Г-н Христов, наистина ли е толкова сериозна ситуацията с прибирането на житото тази година?
- Дъждовете продължават. Дори сега, когато говорим, в Стара Загора вали и комбайните не могат да работят. По-малко са засегнати площите между Пазарджик и Чирпан, там в момента може да се жъне. Работят също колегите от северозападната част от страната - във Врачанско и Монтанско. За добивите прогнози съм се зарекъл, че няма да правя, но е сигурно, че ще са по-ниски от очакваните.

А какво ще е зърното, обикновено 30 - 35% от пшеницата са с добри хлебопекарни качества?
- Тази година не повече от 10% от зърното ще имат необходимите качества за правене на хляб. Гарантирам ви, че при тези дъждове в Североизточна България никой няма да жъне хлебна пшеница. Още по-лошото е, че една част от другото зърно започва да покълва на клас, което означава, че няма да може да се реализира даже като фуражно. До десетина дни това ще се случи при 10 - 15% от ранните сортове. Картината е много различна, но вече може да се каже, че две трети от страната е засегната от проливните дъждове, защото валежите бяха 80 - 100 л на кв. метър. Там посевите са в критично състояние. Разбира се, има землища с паднали по 30 - 40 л на кв. м и там все още не е толкова страшно. Но дори да стане по-добро времето оттук нататък, трудно ще се влиза със земеделска техника.

Възможно ли е зърнопроизводителите да бъдат обезщетени за загубите, които са нанесени от лошите метеорологични условия?
- Възможно е, дори може да стане с европейски средства. Наясно сме в какво положение е държавният бюджет. Но съществува регламент 1853, който урежда процедурата за компенсиране на производители, чиято продукция е провалена от лоши природо климатични условия. Нашата администрация трябва да направи анализи къде и колко са засегнатите площи и да се задейства процедурата. Подобен механизъм беше отключен през 2007 г., когато сушата предизвика сериозни загуби при фермерите. В момента в асоциацията подготвяме официално писмо до министъра на земеделието, в което настояваме да бъдат включени всички общински служби и да се направи обследване на посевите. Според регламента при напълно пропаднали площи ще бъдат компенсирани разходите, които са направени. Има и друг регламент, при който се взимат за база средно получените приходи през последните три години. Ако се установи, че сега те са намалени с 30%, също може да бъдат предоставени компенсации. Но това е по-сложна процедура, защото трябва да се анализират данните от счетоводните отчети на всеки един производител.
Още от интервюто на „Класа"