"Тракторист във финансите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Камериерка, тракторист и помпиер изскочиха от щата на финансовото министерство по времето на Симеон Дянков. Благите служби са били разкрити в ловно стопанство "Кричим". Това обяви финансовият министър Петър Чобанов по време на колоритен дебат в парламента за калинките на ГЕРБ.
За да осигури бройки на заплата в "Кричим", Дянков закрил Агенцията за икономически анализи и прогнози. Една институция със 17 г. стаж, подчерта Чобанов, който бе неин шеф до затварянето й. В царската резиденция бившето вице дало работа още на дивечовъд, цветопроизводител, полевъд и лесовъд. Сред близо 3 часа скандали депутатите решиха анкетна комисия начело с Таско Ерменков (БСП) да разследва назначенията по времето на ГЕРБ.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Фантоми за ДДС надуват дълговете между фирмите", пише в. „24 часа"
Mеждуфирмената задлъжнялост продължава да расте, отчете онзи ден проучване на БАН. Когато говорим за дълговете на фирмите обаче, трябва да разграничим три процеса.
Работодателите изтъкват предимно значението на един от тях. Той е основният икономически смислен процес и е притеснителен. В нормална икономика увеличаването на междуфирмената задлъжнялост показва несъвършенство на финансовото посредничество. Това е опасен процес - фирмите могат да бъдат въвлечени във верижни фалити Затова винаги се бие тревога, когато се увеличава междуфирмената задлъжнялост.
Това е и смисълът на съществуването на финансовата система, която би трябвало да може да кредитира отделните участници и да преразпределя рисковете.
Задлъжнялостта със сигурност нараства, защото в годините на кризи и депресия видимо банковият кредит намалява. Това налага фирмите да минават обратно към инструментите на междуфирмена задлъжнялост. Този факт се доказва и от забавянето на разплащанията в страната.
Прочети още от в. „24 часа"

"Русия обеща по-евтин газ от "Южен поток"" е заглавиe от в. "Труд"
С обещание за по-евтин газ и по-изгоден заем за строителство завършиха четиричасовите извънредни преговори между Русия и България за газопровода "Южен поток". Финалът им бе символична заварка, излъчвана пряко в Министерския съвет от село Расово, Монтанско.
"Сутринта мислех, че сме договорили почти всичко, но се оказа, че не е така", обяви премиерът Пламен Орешарски. Той допълни, че закъсненията по проекта са почти наваксани и изтъкна, че България няма да инвестира нито лев.
Орешарски каза също, че "Газпром" ще намали цената на синьото гориво за българските потребители, след като тръгне газопроводът. Думите му повтори и шефът на "Газпром" Алексей Милер, който дойде за преговорите и заварката.
Газопроводът ще пресече Северна България и ще струва 3,5 млрд. евро. България трябва да осигури половината от сумата - 1,75 млрд. евро. Първоначално се планираше да заемем тези пари от Москва и да ги върнем с транзитните такси за първите 15 години работа на тръбата.
Прочети още от в. "Труд"

"Управляващите дават заден ход за банките" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Управляващите, които вече пети месец обещават драматични промени на банковия пазар, вчера изсипаха нова серия намерения. Вицепремиерът Даниела Бобева обяви план за справяне с най-лошите лихвари - фирмите за бързи заеми, а депутатът Румен Гечев обясни, че всички банки у нас ще бъдат задължени да образуват лихвите по заемите си по еднакъв начин. Гечев, който е известен като ляв икономист и е водещ автор на готвените промени за дисциплиниране на банките, вчера призна, че някои първоначално лансирани идеи няма да бъдат приложени. Една от тях беше да се забрани банките да гонят неплатежоспособни клиенти от жилищата им.

"За съжаление, в България не е възможно да се въведе испанският модел, при който безработни в невъзможност да плащат кредитите си остават в жилището, дори то да е вече собственост на банката", обясни проф. Гечев по Нова тв.

"Не е възможен и датският модел - общината да поема грижите за хората, които са останали на улицата. Тук не разполагаме с такива бюджетни средства", призна депутатът. Според него единствената защита, която може да се осигури на хората, заплашени да загубят единственото си жилище, е имотите им да се оценяват по пазарни условия и цени. Гечев изтъкна, че сега тези имоти се продавали от съдебни изпълнители на цени, много под пазарните.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"ГЕРБ задействала схема за фалит на болници" четем на първа страница във в. "Монитор"
ГЕРБ е задействала схема, по която да бъдат фалирани болници по време на тяхното управление. През януари тази година бившият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков е подписвал договори с тях, в които бюджетът за месеците октомври и ноември е нулев. За тези два месеца не са посочени никакви средства за разплащане с лечебните заведения. Това разкриха за „Монитор" експерти от касата вчера.
Подобна теза изказа преди броени дни и здравният министър д-р Тоня Андреева.
„Има болници в последните 4 години, които са водени към фалит, надявам се това да не е умишлено, а от неразбиране", каза тя пред Нова телевизия и като най-критична посочи университетската в Стара Загора.
От здравната каса припомниха, че обичайната практика е за декември да се плаща през януари, когато се отчете дейността.
1 млрд. 189 млн. 511 хил. лв. са средствата в бюджета на финансовата институция за разплащане с лечебните заведения през 2013-а. Не е ясно по какви точно причини за въпросните два месеца не са посочени никакви суми за лечебните заведения,
както и защо техните директори са подписали документи, в които не фигурират конкретни цифри в левове, с които касата да покрие дейността им за лечението на пациенти по клинични пътеки.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

""Южен поток" в България тръгва със заем от "Газпром"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще вземе заем от 620 млн. евро за изграждането на газопровода "Южен поток" на българска територия, което "условно" започна в четвъртък, а участъкът междувременно поскъпна с още 400 млн евро. Това стана ясно след продължилата около 4 часа среща в четвъртък в Министерския съвет на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев с президента на руската "Газпром" Алексей Милер, чието поредно посещение отново не беше предизвестено. На нея според участниците са били изгладени висящите въпроси, свързани с финансовия модел на проекта и адаптирането му към европейските енергийни регулации.

Посочената в изказванията след срещата обща цена на българския участък е 3.5 млрд. евро. Според последните оценки от юли сумата беше 3.1 млрд. евро.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Старите коли с катализатор ще ползват 30% отстъпка от данъка", пише в. "Сега"
За данъка за старите автомобили с мощност до 74kW, снабдени с катализаторни устройства, ще бъде приложено компромисно решение. Собствениците на такива автомобили ще ползват догодина 30% отстъпка, ако не покриват екостандартите от Евро 3 нагоре. Облекчението ще намалява поетапно с по 10% през 2015 и 2016 г. и от 2017 г. ще отпадне напълно. Това предвиждат внесени на второ четене промени в закона за местните данъци и такси. Бюджетната комисия в НС вчера продължи да обсъжда текстовете и след редакционното приключване на броя.

В момента всички собственици на коли с катализатори ползват 50% отстъпка. Промените в закона първоначално предвиждаха за Евро 3 и 4 отстъпката да се намали на 30%, а да остане 50% само за Евро 5 и Евро 6. Тази промяна би увеличила данъка на стотици хиляди собственици, като при най-старите коли ръстът щеше да е двоен.
Прочети още от в. "Сега"

"Пенсионната реформа във фризера до 2016 г. " пише в. „Труд"
Увеличаването на възрастта и стажа за пенсия може да бъде спряно не само през 2014 г., но и през 2015 г. Това стана ясно на заседание на социалната комисия в парламента. С изключение на депутатите от ГЕРБ, народните представители подкрепиха на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване, с които пенсионната възраст и стаж за догодина се замразяват.
"През 2014 г. няма да бездействаме, а ще работим усилено по механизъм за повишаването на пенсионната възраст в зависимост от нарастването на средната продължителност на получаване на пенсията", каза зам.-председателят на комисията Георги Гьоков от БСП и добави: "Ако се наложи, мораториумът върху вдигане на възрастта може да продължи и през 2015 г."
Прочети още от в. „Труд"

"Прокопиев налял €9 млн. в обща фирма с Плевнелиев", четем във в. "Монитор"
Девет милиона евро офшорни капитали е налял енергийният олигарх Иво Прокопиев само за година в дружество, свързано както с него, така и с президента Росен Плевнелиев. Това става ясно от официални документи, които напълно разбиват паническите опити на държавния глава да отрича както връзката си с Прокопиев, така и офшорните си обвързаности. В центъра на схемата е строително-инвестиционната фирма „Дани консулт", а милионите с неясен произход са излети в нея чрез сложни маневри, включващи дружества, регистрирани на Кайманите и Малта - все места, известни като данъчен рай и пристан за съмнителни капитали.
Стартът е даден през юни 2006 г.
когато един от бизнесмените от обкръжението на Прокопиев и Плевнелиев - Георги Ранчев, създава „Дани консулт" - дружество, което строи в района на Черноморец и Созопол (където къща в местността Аклади има президентът), а впоследствие прави редица проекти и в София. Към момента на създаването на фирмата Плевнелиев е управител на „Линднер имобилиен мениджмънт", сред чиито управители в момента е именно Ранчев.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Времето на спадащи печалби в банковия сектор продължава", пише в. "Капитал Daily"
Свито кредитиране и намаляващи банкови печалби. Това показват данните на БНБ към края на септември и потвърждават негативната тенденция за сектора, която е продължила и през третото тримесечие. Броят на банките със загуба за периода се увеличава спрямо предходното тримесечие. Годишният темп на растеж на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни) продължава да се забавя.

Делът им обаче леко нараства спрямо предходното тримесечие, защото кредитният портфейл не расте поради това, че не се отпускат достатъчно нови кредити. По този начин няма как да бъде компенсиран макар и малкият ръст на просрочията. Разходите за обезценки на банките също намаляват на годишна база (спрямо същия период на миналата година), като вероятното обяснение е отписване на заеми от балансите и продажба на пакети от кредити.

В края на септември десет банки са били на загуба (при седем в края на юни). Те са основно сред по-малките кредитни институции и клоновете на чужди банки, някои от които не за първи път са на загуба (виж таблицата). Две от банките, които отчитат отрицателен финансов резултат, са от топ 10 - ОББ и Райфайзенбанк. Първата приключи и цялата минала година на червено (43 млн. лв.), като покри загубата с резерви, натрупани от печалби от минали години.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Съюз на животновъдите: Крупни фермери са се договорили с министър Гечев да им опрости кредити", пише в. „24 часа"
Крупни фермери са се договорили със зам.-министъра на земеделието Явор Гечев да им бъдат опростени целеви кредити. Това каза пред журналисти по време на днешния протест Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите в България, цитирана от Фокус.
Представители на четири от асоциациите в животновъдството са подписали декларация, с която е било договорено да станат изискуеми целевите кредити на животновъди, които не са запазили броя на животните си. Кредитите са отпускани още през 2008 година от ДФ "Земеделие".
В декларацията се казва още, че трябва да бъдат опростени кредитите на тези, които са успели да запазят броя на животните си. Според Христова, това е престъпление спрямо многото дребни фермери, някои от които са фалирали вече и са продали животните си.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Пускат длъжници в обществените поръчки", пише в. "Стандарт"
Длъжниците към държавната хазна ще могат да кандидатстват за обществени поръчки. Това е едно от предложенията, които ще бъдат внесени между първо и второ четене на промените в Закона за обществените поръчки от соцдепутата Страхил Ангелов и негови колеги. Идеята е, ако фирма има неплатени данъци към общината или държавата, също да може да кандидатства за даден проект. Вероятно ще се сложи праг за неплатени налози от 200 000 лв., над който възложителят ще трябва сам да прецени дали ще допусне дадената фирма до конкурса, уточни Ангелов. В условията на криза много фирми имат задължения към хазната, но работят коректно и не би трябвало да бъдат отрязани от достъп до обществени поръчки, смятат депутатите. Вероятно ще отпадне и изискването към фирмите да показват наличните суми по банковите си сметки, за да участват в конкурсите. Не е ясно защо трябва да искаме това от участниците, има авансови плащания от страна на възложителя, коментира соцдепутатът.
Прочети още от в. "Стандарт"