Муамар Кадафи е убит и това сложи практически край на военната операция на НАТО в Джамахирията, въпреки че се твърдеше, че залавянето и ликвидирането на полковника не е цел на Алианса, а опазването на мира в страната. Неотложният въпрос, който сега възниква е - накъде се е запътила Либия?

Дали отново ще има безплатно образование и здравеопазване в Джамахирията, дали ще се продължи да се дават по 7 000 долара на новородено дете. Все социални придобивки, които западната демокрация показа, че не може и не желае да извършва. Дали сега либийските граждани ще се чувстват по-добре защитени, дали ще могат да работят за по-големи заплати. Това са все въпроси, които висят със страшна сила, но по-всичко до момента изглежда, че техния отговор е отрицателен.

Падането на Кадафи сложи и край на доста социални привилегии, на които малцина в днешния глобален свят се радват. Сега обаче е по-важен въпросът, какво ще се появи след ерата на полковника. Вероятно много чуждестранни фирми ще могат да изнесат дейността си на територията на Джамахирията и да ползват евтина работна ръка. С намаляващите си доходи либийците ще бъдат принудени да плащат за своето образование и здравеопазване.

Те ще трябва с цената на повишени данъци да платят възстановяването на руините след американските бомбардировки, което и ще затрудни допълнително и нелекото им икономическо положение.

Моделът на западната демокрация доказа през годините, че бързо се концентрира, както бе предвидил още Маркс и от тази гледна точка ще направи щастливи определени бизнесмени, които само за няколко години ще се превърнат в мастити олигарси.  Така спокойно може да се каже, че в Либия триумфира капиталът.