Изборът е ясен, но изглежда не е толкова лесно да бъде направен Повече от месец Агенцията за приватизация не може да вземе решение за избор на участник, спечелил конкурса за приватизация на Бояна Филм ЕАД, след като офертите на тримата кандидати бяха подадени и финансовите им параметри (цена и инвестиции) публично обявени на 25 Февруари 2005 година. По принцип такъв дълъг срок не е прецедент в досегашната практика на агенцията и това поредно "забавяне" не би следвало да учудва никого, ако в случая не бе налице драстична разлика в предложението на един от кандидатите, което значително надвишава останалите две предложения. На 25 февруари 2005 г. подадените оферти бяха както следва: Ню Имидж 12 223 937,5 лева, Ийлинг Студиос 7 581 945 лева и Бавария Филм 8 977 626 лева. Така, на база представените предложения за цена и инвестиции и при равни други условия Ню Имидж би следвало да има преднина от най-малко 20 точки пред останалите две оферти съгласно условията на конкурса за приватизация. Нормално е да се очаква, че най-високата оферта за цена и предложени инвестиции ще бъде класирана на първо място. Който предлага най-много е и най-сериозният купувач на дадено дружество. Такава е житейската, бизнес и финансова логика. Дали и в случая с Бояна Филм ще се окаже така, обаче, не е ясно. Причината е, че Агенцията за приватизация е определила 50 точки тежест при оценката на предложенията за цена и инвестиции и 50 точки тежест за оценка на предложените от кандидатите стратегии за развитие на Бояна Филм. Може би това разпределение на тежестта на оценката е прецедент в приватизационната практика, тъй като на цената и инвестициите се дава толкова малка тежест. Това е разбираемо с оглед значението на Бояна филм като национален кино-център, какъвто бе в миналото и какъвто би трябвало да стане след приватизацията според декларираното намерение на правителството. Но от друга страна, високата тежест на оценката на стратегията за развитие на Бояна Филм може да бъде интерпретирана от някои като средство за субективна и дори произволна оценка на подадените оферти и възможност всеки от кандидатите да "бъде класиран първи" според желанията на един или друг фактор. Трудно е да се очаква подобен подход. В интерес на приватизацията на кино-центъра и развитието на българската филмова индустрия, е задължително предложените стратегии да бъдат преценени обективно на база представените в тях възгледи за развитието на Бояна Филм, прогнозни бизнес и финансови резултати, програма за заетост, вид и предназначение на инвестициите, посочени от всеки един от участниците. Преценка на стратегиите за развитието на кино-центъра на този етап може да се прави само съобразно профила и бизнеса на всеки един от тримата кандидати, тъй като е нормално да се предположи, че стратегията за развитие на Бояна Филм е и част от тяхната собствена бизнес стратегия в международен мащаб. Кои всъщност са играчите и какво предлагат? Ийлинг Студиос От 50 млн. паунда до 11 млн. евро За българската общественост Ийлинг е почти неизвестна компания. Нейни представители за пръв път се появиха в страната през лятото на миналата година, когато официално бе открита приватизацията на Бояна Филм. Ийлинг направиха впечатление с гръмките си обещания като например инвестиции от 50 000 000 паунда (обвързващото им предложение в офертата за Бояна е едва 11 000 000 евро) и публичното подписване на необвързващ меморандум, че ще снимат 7 български филма годишно, което е два пъти повече от общия брой филми, заснети от компанията за последните 50 години. Като етап от инвестиционната програма на "Ийлинг студиос" е създаване на медийно градче в "Бояна филм", което ще привлича клиенти от филмовия и медийния бизнес. Според директора Шон Хинтън до 2010 г. киноцентърът може да произвежда почти два пъти повече филми всяка година ­ от 28 на 45, а стойността на продукциите да стигне 300 млн. евро. Печалбите могат да се повишат от 20 000 на 6 млн. евро. Ангажират се да подпомагат производството на 120 минути българска анимация годишно и да предложат най-малко 20 на сто отстъпка за местни филмови продукции. Акцент в програмата е и специална помощ за родните студенти ­ ще им се осигуряват работни стажове във Великобритания чрез обменни програми, услугите на "Бояна филм" за тях ще са с отстъпка най-малко 50% и в последствие изцяло ще се реализират най-добрите студентски проекти. Британската компания ще помогне и на Националната филмотека. От "Ийлинг студиос" обещават да дадат безвъзмездно помещения и мощности в Бояна за съхраняването на българските филми. Освен това ще помогнат поне с 50 000 евро възстановяването, реставрирането и дигитализирането на архива на филмотеката. Всъщност, интересното е, че за последните 50 години Ийлинг е произвела едва 3 филма. По данни от Интернет Ийлинг има във филмотеката си общо 102 филма като почти всички те са произведени до края на 50-те години на миналия век. Това се видя и на прес-конференциите на компанията в София, където бяха демонстрирани черно-бели кадри, които изглеждаха като "усмивки от старите ленти" на фона на помпозни обещания за модернизиране на кино-центъра. По същественото е, че Ийлинг понастоящем е малко студио във Великобритания (на фона на Пайнууд студио например), което се занимава изключително с доставка на услуги за производство на филми, заснемани от външни компании. По предмета си на дейност и зависимостта си от продуцентите на кино-продукции, Ийлинг по нищо не се различава от Бояна Филм, която също е само доставчик на услуги, силно зависим от външни продукции, очевидно неконкурентноспособен в региона и в незавидно финансово състояние. При нито една от публичните си изяви досега Ийлинг не са споменали предстояща или планирана кино-продукция, която евентуално да заснемат в Бояна Филм в изпълнение на своята бизнес програма. Бавария филм Игра за друг купувач Името на компанията е известно в Европа като един от водещите германски доставчици на услуги по филмо-производство. Компанията обяви гръмки цифри относно бизнеса си, финансовото си състояние и резултат. Това, което не бе огласено е, че тези цифри се отнасят до цялата група на Бавария филм, където сегментът "филмо-производство" е само една част. Факт е, че основната дейност на Бавария филм е в сферата на телевизионните продукции. Бавария филм не продуцира кино и не е специализирана в предоставяне на комплексни услуги за кино-производство. Мажоритарен акционер в Бавария филм е немската държава. Дейността на компанията е изключително зависима от държавно субсидиране и публично финансиране в Германия, което е основно в немското филмо-производство. За да получава такова субсидиране Бавария филм трябва да реализира продукциите си на територията на Германия, използвайки немски режисьори, сценаристи, оператори, актьори и екипи. Ето защо, реалният интерес на Бавария филм към кино-центъра и неговото развитие е твърде съмнителен. Това се потвърждава и от обстоятелството, че Бавария филм официално заявява и настоява да закупи киноцентъра и да го развива в консорциум с българската СИА Адвъртайзинг като дори декларира, че ще прехвърли първо миноритарен, а после и контролния пакет от акции в кино-центъра на българското дружество. Очевидно е, че приватизацията на кино-центъра от Бавария филм не е всъщност приватизация в полза на СИА Адвъртайзинг. СИА не може да участва в конкурса, тъй като не отговаря на критериите за допускане до участие. Но чрез Бавария филм и последващо прехвърляне на контролния пакет от акции на СИА, целта е постигната. Оказва се, че немският инвеститор, чийто сериозни интереси към България, така или иначе поради обективни причини са силно съмнителни, е само един параван за придобиването на киноцентъра от някой друг, например от СИА. Каква стратегия за развитие на кино-центъра би предложила компания като СИА. Първо, край с кино-производството. СИА е продуцент на телевизионни продукции, който така или иначе трайно се е настанил под наем в киноцентъра ­ шоу-продукциите "Биг брадър" и "Стани богат" ползват наети територия и снимачен павилион там. Второ, СИА е компания, която желае да развива производството на рекламни клипове. Ето как, Бояна Филм от кино-център, се превръща в място за заснемане на телевизионни шоу-програми от национален мащаб и цехче за производство на рекламни клипове. Всъщност макар и да не отговаря на критериите за допускане до участие в приватизационната процедура СИА е кандидат, който съвсем не е за подценяване. Съдружникът в СИА Димитър Гочев е роднина на Стефан Данаилов, сочен за ключова фигура в Коалиция за България и сигурен депутат в 40-то Народно събрание, където се очаква червените да имат мнозинство. Ню Имидж Реалната кинокомпания Ню Имидж е сравнително добре позната в България. Компанията е тук повече от шест години. Заснела е в България повече от 40 филма, инвестирала е над 75 000 000 лева в кино-продукции, осигурява постоянно заетост на над 500 души, изгради сравнително малко студио с обща площ от около 18 декара в София, успя да привлече в България кино-продукции със звезди като Харви Кайтел, Уесли Снайпс, Мира Сорвино, Рей Лиота, Вал Килмър, Крисчън Слейтър, Дарил Хана, Стивън Сегал, Жан-Клод Ван Дам, и други. В момента компанията започва заснемането на най-високо бюджетната продукция, снимана не само в България, но и в региона ­ филма "Черната Далия" ­ с бюджет около 80 000 000 долара. Режисьор е носителят на Оскар Браян де Палма, дизайнер носителят на Оскар за 2004 г. за филма "Авиаторът" Данте Ферети, с участието на носителката на Оскар за 2004 година за главна женска роля във филма "Момиче за милион долара" Хилари Суонк, носителката на Оскар Скарлет Йохансон, Джош Хартнет и други. Всъщност, за разлика от другите кандидати, АП не би следвало да има затруднения при преценката на приложимостта на стратегията на компанията за развитие на кино-центъра. Това, което Ню Имидж правят, може да се види от всекиго ­ привличане на кино-продукции, осигуряване на финансиране, закупуване на техника и оборудване, изграждане на декори, предоставяне на услуги за външни продукции (миналата година компанията засне продукцията "Иконата" за Холмарк). Ню Имидж работят по своя график с продукции за тази календарна година (от следващия месец започва пред-продукцията на филма "Договорът" с носителя на Оскар за 2004 година Морган Фрийман и Джон Кюсак). Би следвало да се предположи, че ако Ню Имидж купи Бояна, дружеството ще се развива главно като център за производство на кино-продукции, тоест като кино-център, какъвто е било и би трябвало да бъде. Тъй като Ню Имидж е гарантиран със собствени продукции, съществува голяма доза сигурност относно финансовото обезпечаване на бъдещата дейност на киноцентъра. Някои кинодейци изразиха опасения, че продуцентска компания като Ню Имидж "ще затвори" Бояна като я запълни със собствените си продукции и няма да допуска външни продукции. Всъщност, тези опасения са неоснователни ­ работата с външни продукции е нещо нормално за всяко голямо филмово студио, пък било то оперирано от продуцент. Ню Имидж предоставиха например комплексна услуга по заснемането на продукцията "Иконата" за Холмарк миналата година. Изискванията на приватизационния конкурс налагат развитието и на производството за анимация в кино-центъра. Ню Имидж вече е изградил високо технологично студио за компютърна графика в София. Евентуалната приватизация на Бояна ще има за резултат развиването и разширяването на това студио на територията на кино-центъра. Извод От този сравнителен анализ и пред вид предложените цена и инвестиции по всичко изглежда, че АП има един правилен избор за решаване на бъдещето на киноцентъра. Очевидно, обаче, да се направи този избор се оказва не дотам лесно. Може би, защото приватизацията е и политически процес, в който се намесват политически фактори, които нямат нищо общо с икономическата логика, може би защото интересите да не се приватизира кино-центъра за пореден път надделяват след повече от 7 години опити за раздържавяване, или вероятно, защото зад фасадата на кино-центъра стоят много и атрактивни земи, включително такива, които са изключени от активите на Бояна Филм, и това значително променя логиката и параметрите на приватизационната сделка.