- Всекидневно говорим с представители на фирми от различни сектори у нас. Някои от бизнесмените още преди месец казаха, че забелязват намалена активност във своите външнотърговски партньори, усеща се и охлаждане сред потенциалните инвеститори. Това са първите сигнали, които са резултат от затрудненията в Западна Европа.
А както е известно, 60% от външната ни търговия е в рамките на ЕС, оттам са основните партньори на българските фирми. Оценките на нашите експерти също сочат, че кризата няма да отмине никого. Важното в случая е всички, в т.ч. статистиката и анализаторите, внимателно да следят какво се случва всеки ден в икономиката. Задължително е да има добра комуникация между бизнеса и управляващите и ако се наложи, да се вземат бързо мерки.
В интерес на истината вече имаме достатъчно канали за контакти с управляващите чрез Националния съвет за тристраннно сътрудничество, Консултативния съвет по европейска интеграция, чрез Съвета за икономически растеж и Икономическия и социален съвет. Тези органи обаче не бива да съществуват формално, трябва да се активизира дейността им, ако е необходимо да се привлекат допълнително експерти и да се води постоянен диалог. Всички негативни индикатори да се отчитат и да се търсят точните мерки за реакция.
България е данъчен рай - нали това често ви казват управляващите, когато се срещате с тях? Какво още, според вас, може да направи правителството в полза на бизнеса?
- България, като изключим работата на правосъдната система и вътрешния ред, наистина е привлекателно място за инвестиции. А това за данъчния рай го чухме и преди няколко дни от министър Орешарски, когато разговаряхме за новия бюджет. Но всяко едно недоглеждане ще ни струва след това много скъпо. За нас не е толкова важно каква ще бъде рамката, в която ще се водят разговорите, не държим да има шумотевица около този диалог, но искаме нещата да се наблюдават, да се анализират и да се взимат адекватни мерки.
Един пример може да бъде Съветът за икономически растеж, който изигра добра роля в процеса на присъединяване на България към ЕС. Ръководителите на ключовите министерства се срещаха с неправителствените организации всяка седмица и това даде добър резултат. Не по-малко е предизвикателството сега по време на кризата. Понеже тя започна от банковия сектор, може да бъдат привлечени представители на Централната банка. Вижда се, че банковият сектор не е способен да се справя и нещата опират до публични пари. Какво показва кризата в Щатите? Давани са кредити срещу гаранции недвижими имоти, които са били надценени.
Надценена е и пазарната ликвидност. В момента наблюдаваме, че някои от реакциите на нашите банки не са адекватни. Не може, когато се очаква стагнация, да се повишава лихвеният процент. Не това е начинът за ограничаване на кредитирането. Точната мярка е обратното - намаляване на лихвите, но в същото време работата на кредитните отдели на банките да стане много по-стриктна.
Какво означава, че е даден един кредит, който после не може да бъде обслужван? Това означава, че служителите в кредитните отдели не са оценили платежоспособността на длъжника и са надценили обезпечението. Каквито и да са причините, в крайна сметка резултатът е грешна политика. Неслучайно сега в най-добре работещите икономики, каквито са Сингапур и Хонконг, се говори за намаляване на лихвите.
Да не искате да кажете, че банките имат нуждата от обществен надзор?
- Искам да кажа, че банките трябва да вземат мерки - внимателно да отпускат кредити, а не да вдигат лихвите. Преобладаващата част от българските банки се управляват по правила, които важат в ЕС, защото са дъщерни дружества на големи вериги, но фактът, че даже в САЩ това се случи, трябва да е много силен сигнал у нас. Ако съм на мястото на банковия мениджмънт, аз бих наложил много по-строги мерки при оценката на платежоспособността на клиентите.
Страхува ли се бизнесът, че по-трудно ще взима кредити?
- Ясно е, че ще има затруднения при взимането на кредити. Но пък от друга страна, това ще е здравословен процес, защото хвърлянето на пари като кредити, чиито бизнес планове не са добре оценени, е разхищение на средства. Редно е парите да отиват при добре обмислени инвестиции.
Работодателските организации имахте сериозни разговори с управляващите за бюджетния излишък, разбрахте ли се за какво да отидат парите?
- Излишъкът започна да се харчи, но ние продължаваме да настояваме, че трябва да има много стриктен контрол и това да бъде само производствено харчене, не консуматорско. Част от опасността за България идва от неадекватното увеличаване на заплатите. Не е реално заплатите в частния сектор всяка година да растат с темпове, които са колкото инфлацията и порасналата производителност на труда в съответния сектор плюс още нещо отгоре. Това е нездравословно за икономиката.
Не казваме да не растат заплатите, но искаме и работодателите да не излизат далеч над рамките на повишената производителност на труда. Необходим е и още по-строг обществен контрол върху дейността на монополите - от ценообразуването до разходите за ремонтите. Монополите не бива за сметка на бизнеса и на гражданите да правят печалби, по-големи от нормалните за съответния бранш. А колко са нормалните печалби, ще каже статистиката. По никакъв начин пари от излишъка да не се дават в нереформирани сектори.
Една година измина, откакто са отворени оперативните програми, а резултатите са твърде скромни. БТПП направи проучване сред представители на бизнеса, получихте ли отговор на въпроса защо толкова трудно и бавно се усвояват еврофондовете?
- Нашето проучване показа, че информацията не е достатъчна. 35% от бизнеса казва, че голяма част от информацията за еврофондовете получава от министерства и ведомства, около 30% - от БТПП, 20% - от други НПО. Оказва се, че интернет не е достатъчен, 50% от получилите информация от сайтове се нуждаят от обучение в присъствието на експерти. Колкото и да е странно, излиза, че веднъж обявени, условията после се променят, на практика чиновниците си позволяват да проявяват „творчество".
Не се спазва и Законът за опростяване на административните процедури, според който бази данни, които се намират в държавна институция, не могат да се искат отново от друга държавна институция. Веднага ще дам пример: Агенцията за вписвания притежава информация за вписаните фирми, задължена е да я публикува в интернет и никой няма право в България да иска удостоверение за актуално състояние за една пререгистрирана фирма.
Когато обаче трябва да се получат бизнес визи, поканите се заверяват в отдел „Миграция" на МВР и ако погледнете какви документи се изискват, на първо място ще видите, че е посочено удостоверение за актуално състояние. Това е очевидно нарушение на закона. Много от чиновниците отказват консултации на фирмите и претекстът е, че като обяснят, ще поставят в неравностойно положение другите кандидати.
За 20 % от фирмите проблем е сложността на процедурите, 11%, сред които основно са малките и средните фирми, смятат, че са твърде кратки сроковете за подготовката на проектите. Има и съмнения в прозрачността на процеса. След като е утвърден някой кандидат, трябва да се качат всички данни в интернет - както на успелите, така и на неуспелите. Но срещу това наше предложение има огромно съпротивление. В момента в интернет се обявяват само одобрените кандидати, но дори за тях не се дават подробности.
Мислите ли, че финансовата криза ще повлияе върху усвояването на европейските фондове?
- Около 40% от компаниите казват, че срещат трудности при съфинансирането на проектите, и е логично да мислим, че тези пречки ще се засилват заради затегнатия режим на кредитирането. Затова администрацията пък трябва да облекчи достъпа до еврофондовете. А има фирми, които се жалват, че документите им са връщани по три-четири пъти.
Затова настояваме само веднъж да бъдат връщани документите за преработване, не бива безкрайно да се поставят нови и нови условия. Най-силно се притесняваме, че е възможно фирмите да се обезсърчат и да се оттеглят. Това ще е най-голямата загуба за България, особено на фона на тази сериозна финансова криза в света. Голям грях ще е, ако не успеем да усвоим парите, на които има право държавата.
USD
CHF
EUR
GBP
