В последния си тримесечен анализ на икономическата ситуация в Централна и Източна Европа италианската банкова група "Уникредит" ревизира в низходяща посока очакванията си за развитието на България, като вече очаква рецесия в страната за следващите две години, която ще бъде  по-тежка през 2009г.

В доклада, с автор главният икономист на UniCredit Bulbank - Христофор Павлов, разпространен в четвъртък, за българската икономика се прогнозира  свиване от 3% през тази година и с 0.9% през 2010 г.

Според доклада икономиката изглежда ще навлезе в рецесия през 2009 г., като дългосрочните капиталови инвестиции се очаква да намалеят значително.
 
Но като една по-положителна бележка, на фона на бързото забавяне на вътрешното търсене, дефицитът по текущата сметка и инфлацията вероятно ще се подобрят значително.
 
От гледна точка на политиката, основният фокус ще е върху юлските
парламентарни избори, в които води леко опозицията.
 
В контраст с някои страни от ЕС глобалната рецесия удря българската икономика след значителен период от време.
 
Икономиката ни е загубила инерция само през Q4/08, заради отслабването на външното търсене и забавянето на чуждестранните капиталови потоци.
 
В резултат растежът на БВП се забави до 3.5% на годишна база, предимно заради рязкото свиване на материалните запаси, което изважда 2.6% от общия БВП.
 
В перспектива, като се има предвид слабото външно търсене и по-ограниченият приток на чужди капитали е малко вероятно икономиката  да избегне рецесията.
 
Според прогнозата на Уникредит БВП на страната ще намалява на годишна база в продължение на шест последователни тримесечия, от Q2/09, като положителният растеж ще се възстанови през 2011 г., за която се очаква ръст на БВП с 2.3%.

От банката прогнозират, че българският брутен вътрешен продукт ще достигне 34.3 милиарда евро през тази и 34.6 млрд. евро през следващата година, спрямо 34.1 млрд. евро през 2008 г.

Безработицата в страната ще нарасне до 10.2 през тази и до 12 на сто през следващата година, което е двойно повече от нивото от 6.3 на сто, отчетено в края на 2008 година.

След силния ръст на потреблението в частния сектор през миналата годна, през 2009 г. ще има спад с 2.0% и понижение с 1.4% през 2010 г., в публичния сектор също се очаква намаление съответно с 0.1% и ръст с 0.4%. От банката прогнозират инфлация от 3.5% за 2009г. и от 1.8% за 2010г.

Инфлацията остава в низходяща тенденция в началото на 2009 г., след като достигна 7.8% на годишна база в края на 2008 г., като в резултат на поевтиняването на енергията и храните и под натиска на свиващото се потребителско търсене, инфлацията ще намалее още.
 
Дезинфлационната динамиката ще бъде подкрепена от страна по-ниските цени на енергията, въпреки увеличенията на акцизните данъци и регулираните цени, които ще действат в обратна посока.

Дългосрочните капиталови инвестиции ще се понижат на годишна база с 14.0 на сто на годишна база през тази и със 7.6 на сто през следващата година.

Преките чуждестранни инвестиции, които през миналата година бяха 16.7 на сто от БВП ще паднат до 7.5% от БВП през 2009 г. и до 6.0% от БВП през 2010 година.

Прогнозата за износа е мрачна, като се очаква спад с 11.6 на сто на годишна база през тази и с 2.3 на сто през следващата година, докато вносът ще намалее съответно с 12.2% и с 4.8%.

Това ще доведе до свиване на дефицита по текущата сметка до 9.8 на сто от БВП през тази и до 6.9 на сто от БВП през следващата година.
 
В същото време този процес има и отрицателна страна, като официалните резерви намаляват със 7% през първите три месеца на годината. Големите външни задължения на частния нефинансов сектор и по-специално техния краткосрочен компонент остава основен източник на уязвимост.
 
Според анализа значителен дял от този дълг ще бъде разсрочен в предвид, че над 51% от него е свързан с търговски банкови заеми.
 
Независимо от това, автоматичното рефинансиране на дълга от трети страни не може повече да се приема за даденост, в контекста на задълбочаване на глобалния процес на дилевъридж.
 
Общият размер на външния дълг ще намалее от 107.7 на сто от БВП през миналата, до 102.9 на сто от БВП през тази и 102.5 на сто от БВП през 2010 г.  
 
Рискът за плащанията на българската икономика е значително облекчен от сравнително малкия дълг на публичния сектор и от фискалният резервен фонд от 4.2 млрд. лв. 
 
Въпреки големите буфери в бюджета рязкото икономическото забавяне ще доведе до спад в приходите, което ще наложи съкращаване на разходите и замразяване на заплатите в публичния сектор.
 
Според анализа бюджетният излишък от 3.0 на сто от БВП през миналата година, ще намалее до дефицит от 0.4 на сто през 2009 г. и от 1.5 на сто от БВП през 2010 г.