Инвеститорите през 2008 г. могат да оценят благоприятната възможност, открила се между стойността на валутите на развитите страни и валутите на новите пазари, съветва автор на Financial Times.

Вместо да акцентират върху факти от рода, че единната европейска валута е поскъпнала спрямо долара на САЩ с 40% от 2002 година досега, те трябва да си зададат въпроса защо валутите на водещите нововъзникващи пазари са се повишили само с 17%.

Защо се получава това недооценяване? Страхът е единият от отговорите. Не е забравено девалвирането на валутите от развиващите се страни през 1990те и началото на 2000. За някои инвеститори влагането на средства в такива валути е свързано с отговора „Не, благодаря, твърде рисково е".

Друг отговор е самодоволството. Този, който си е купил акции в новите икономики, отказва да открива валутни позиции по причина, че „вече участвам на emerging пазарите".

Самодоволните инвеститори отчитат, че акциите от нововъзникващите икономики са се покачили с 320% за петте години, свършващи през 2007. Обаче при средно значение 17 на показателя „цена/ печалби", акциите средно са 20% по-скъпи от дългосрочното им значение. В Китай акциите са надценени даже още повече. Така че ако се очаква поскъпване на китайския ренминби, ще е срамно да се погледне към валутата чак тогава, когато акциите тръгнат да падат.

Притеснените от девалвиране инвеститори трябва да си припомнят, че централните банки на новите икономики са изградили резерви от долари и евро от кризата досега. В началото това натрупване е било с предпазна цел и за да се потушат страховете на чуждите инвеститори: ако правителството държи валутни резерви, то може да изкупи обратно собствената си валута веднага щом инвеститорите поискат да я продадат. След това мотивацията се обърна към ограничаване на поскъпването на местната валута с цел предпазване на експорта.

Обаче приходите и разходите за нововъзникващите пазари от последващо натрупване на валута се променят. Централните банки изграждат резерви, купувайки с местната си валута долари и евро. Това има своята цена и тя е инфлация и „стерилизация".

Разходите от стерилизация възникват, когато централната банка заменя задължението си да издава пари с продажба на активи, за да изсмуче местната валута, току-що емитирана. Най-вече се издават облигации. Лихвите по тези облигации могат да надхвърлят печалбата на централната банка от покупката на долари и евро. Така че има разход за стерилизация.

Доларът все още е главната резервна валута. Всяко намаляване на лихвата от страна на Федералния резерв на САЩ повишава тези разходи. Бразилия е просто поредната нова икономика, която  създава суверенен фонд, чрез който огромните резерви се впрягат да работят за получаване на по-висока възвращаемост.

Обаче когато централната банка не стерилизира изцяло натрупването на резерви, може да се появи инфлация. Големите emerging пазари днес имат показател за инфлация над целите на централната банка. Инфлацията е непопулярна, особено в страни с голям брой бедни.

Предвид тези нарастващи разходи, правителствата и централните банки на нововъзникващите пазари гледат на поскъпването на валутата си като на изход. Например миналия април Резервната банка на Индия позволи на рупията да поскъпне в подкрепа на анти-инфлационните мерки които провеждаше, оттогава валутата е поскъпнала с 14%. Централните банки на Румъния, Чехия, Полша и Словакия изрично отчитат силата или слабостта на националната валута, определяйки равнището на лихвите си.

Централните банки в страните - износителки на петрол като Саудитска Арабия и ОАЕ обмислят да развържат валутите си от щатския долар и да им позволят да поскъпнат спрямо него, отново мотивирани от покачващата се инфлация.

Какъв отговор дава това за страхливите или самодоволни инвеститори?

Дълг в местна валута - облигации, издадени в местна валута от емитенти на нововъзникващите пазари. Местният дълг дава на чуждестранните инвеститори валутни позиции, без да им налага да държат вероятно скъпите акции. Ако поскъпващата валута се използва в борбата с инфлацията, цената на боновете също ще се покачва.

От перспективата на активния мениджмънт, най-вълнуващият аспект на местния дълг е шансът да се разкрие несъответстващата цена в сектора.

Има повече от 25 страни, между които може да се избира. Пазарите на локален дълг варират от примитивен до напреднал и възможностите са многобройни. Локалният дълг днес може би е една от най-интересните области за инвестиции с фиксирана доходност.