"Време за мъже", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Вотът на българския народ изправи политиците пред тежко изпитание. Цели 8 партии влизат в най-шарения парламент, който трябва да излъчи новия кабинет. ГЕРБ спечели убедително вота с над 33%, оставяйки далеч зад себе си БСП (15,1%). Червените претърпяха непомнен крах и почти бяха настигнати от ДПС, за което гласуваха почти половин милион избиратели.
Реформаторите влязоха като четвърта сила, следвани от Патриотичния фронт и "България без цензура". Изненадващо за социолозите в Народното събрание отиват "Атака" и АБВ.
Сега осемте партии трябва да намерят спасителния вариант за управление на държавата в критичен момент. "Настана време за мъже", коментират наблюдатели. Победителят Бойко Борисов още снощи призова останалите лидери да се смирят и ако им е мила държавата, да загърбят личното.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Осем формации в новия парламент" четем на първа страница във в. "Монитор"
формации ще имат свои представители в 43-тото НС, показаха данните от паралелното преброяване, които бяха огласени след приключването на вчерашния изборен ден.
Според „Галъп интернешънъл" ГЕРБ заема първото място с 33,8% от гласовете. На второ място остава БСП с 16%, следвана от ДПС с минимална разлика от едва 0,4%. Четвъртото място е за Реформаторския блок с 8,7%. За Патриотичния фронт пък бюлетина са пуснали 7,1%, за ББЦ - 5,5%, за „Атака" - 4,5%, а за АБВ - 4,2%.
Според „Екзакта Рисърч Груп" за ГЕРБ са гласували 35,2% от избирателите и партията ще има вероятно 87 законотворци. На второ място е БСП с 15% и 43 спечелени мандата, а на по-малко от процент след червенитее ДПС. На движението, което съвсем застигна столетницата, се полагат 41 от парламентарните места. РБ остава на четвърто място с 9,6% и 22-ма депутати, следван от ПФ с 6,7% и 16 народни избраници и „Атака" и ББЦ, които със своите около 5% ще разполагат съответно с 16 и 15 представители в НС. АБВ, която очевидно е на кантар да прехвърли 4-процентовата бариера за влизане в парламента, пък получава 4,5%. Така най-вероятно 43-тото НС ще бъде с рекорден брой формации - една повече от 40-ото, в което имаше 7 парламентарни групи.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Петнадесет банки са заявили интерес към покупка на кредити от ТБ "Виктория"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Петнадесет банки са заявили желание за покупка на пакети кредити от ТБ "Виктория", която е собственост на Корпоративна търговска банка (КТБ). Три институции проявяват интерес към покупка на целия кредитен портфейл заедно с необслужваните заеми, а една иска освен здрави и само необслужвани фирмени заеми (виж таблицата). Така малко над половината от банките в страната (27 заедно с клоновете и без КТБ и "Виктория") са проявили интерес към пакетите кредити.
Кредитният портфейл на "Виктория" е разделен на обособени части по сегменти - големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски заеми с ипотека, отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти. Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно фирмени и на физически лица.
Три банки - Банка ДСК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Инвестбанк - са проявили интерес към целия портфейл на "Виктория", включително и към необслужваните. Българска банка за развитие (ББР) е заявила интерес към фирмените просрочия в портфейла и към пакетите малък бизнес и големи и средни корпоративни клиенти. По закон функциите и дейността на държавната ББР са да подпомага развитието на малкия и средния бизнес, осигурявайки ресурс на достъпни за него цени, затова е странен интересът към лошия портфейл на големите клиенти.
Най-голям интерес са предизвикали частите от портфейла, в които са пакетирани заеми "малък бизнес", ипотечните и потребителските кредити с ипотеки - 12 банки са заявили интерес към тези сегменти в портфейла.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Кой спечели, кой изгуби гласове", пише в. „24 часа"
Ако на вчерашните предсрочни парламентарни избори са гласували приблизително 3 300 000 избиратели, това означава, че ГЕРБ е получил около 1 160 000 гласа.
Това е повече от резултата им от парламентарните избори миналата година, но по-малко от гласовете, които ГЕРБ получи на парламентарните избори през 2009 г.
Гласовете за БСП са около 495 000 - много по-малко в сравнение и с 2013 г., и с 2009 г.
За ДПС се очертава резултат около 470 000 гласа - повече, отколкото през 2013 г., но по-малко в сравнение с 2009 г.
Реформаторският блок получава около 317 000 гласа - повече, отколкото е сборът от гласовете за СДС, ДСБ и "България на гражданите" на парламентарните избори през 2013 г.
Прочети още от в. „24 часа"

"Германски кабинет на хоризонта?" е заглавиe от в. "Труд"
Коалицията (не)възможна, раздробен парламент и още по-трудно сформиране на правителство. Това е най-очевидният извод от предварителните резултати от предсрочните парламентарни избори.
ГЕРБ очаквано победи с около 34%, но се очаква да има по-малко депутати - 90, отколкото в 42-рия парламент - 97. БСП са втори, но далеч назад - около 16% и около 45 депутати - почти двоен спад, според различните социологически агенции, правили екзит пол. Трети са ДПС с между 12 и 14% и около 40 мандата, но без данните от гласуването в чужбина. Четвърти е Реформаторският блок с около 9% и към 21 депутати. Следват ББЦ и Патриотичният фронт, които са с около 6% подкрепа и могат да очакват по около 16-17 места. На ръба на 4-процентовата бариера са АБВ и "Атака" и данните на социолозите се разминаваха дали и двете формации, или някоя от двете я прескача. Ако и хората на Волен Сидеров, и тези на Георги Първанов останат в Народното събрание, ще имаме рекорд - 8 формации в парламента. Досега броят им бе най-много на вота през 2005 г., след който се роди тройната коалиция. Тогава в НС имаше 7 формации. През 2009 г., когато ГЕРБ управлява с малцинство, партиите бяха 6.
Прочети още от в. "Труд"

"ГЕРБ спечели изборите, но не и властта" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Силно фрагментиран парламент с присъствие на 7-8 партии и тежки проблеми при формирането на нов кабинет. Такава картина се очертава според прогнозните резултати на социолозите от вчерашните предсрочни парламентарни избори. В търсене на алтернатива народът наказа големите партии, като гласува за по-малките.

ГЕРБ запазва лидерските си позиции с около 33%, но е далеч от въжделеното мнозинство от 121 депутати. В зависимост от броя партии, които ще влязат в следващия парламент, партията на Бойко Борисов ще има между 85 и 100 мандата. БСП се срина главоломно, като допусна най-тежката изборна загуба за целия преход. Социалистите ще имат под 50 депутати със скромните си около 15%. В същото време ДПС стопи разликата със столетницата до 1% с потенциал да я достигне и дори задмине при преброяване на гласовете от чужбина. Вотът за ДПС се характеризираше с ниска активност в смесените райони и висока мобилизация зад граница. Наблюдатели предположиха, че става дума за изкуствено задържане на вота в традиционните бастиони на движението, за да не се нагнетява етническо напрежение. Със своите около 14% партията на Местан може да се надява на 34-45 места в бъдещото Народно събрание, но с вота от чужбина е възможно те да са повече.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„"Водстрой 98" продава строителна фирма с дългове към КТБ", пише в. "Капитал Daily"
Строителната компания "Водстрой 98", която се свързва с Делян Пеевски и ДПС, продава дъщерното си дружество "Промишлено строителство холдинг". Сделката е на финала, като се чака само разрешение за концентрация от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Купувач е бургаското дружество "Строй инвест", чийто собственик Ивайло Николов има бизнес в областта на външната реклама и никакъв опит в строителството до момента.

Страните по сделката отказват коментар за условията по нея, но не е изключено тя да е част от конфликта между Делян Пеевски и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. "Промишлено строителство холдинг" бе приватизирано през 2011 г. с кредит от банката и основните му задължения все още са към нея, докато "Водстрой 98" вече избяга от КТБ чрез рефинансиране от държавната Българска банка за развитие. Същото направи и контролираният от Пеевски "Булгартабак холдинг", но там кредити бяха взети и от други институции.
Кой е купувачът.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Българският ликвиден капан", пише в. "Сега"
Ликвиден капан (liquidity trap) в кейнсианската икономика се нарича ситуацията, при която ново увеличение на паричното предлагане не води до намаление на лихвените проценти - количеството пари расте, лихвеното ниво остава неизменно. В тази ситуация инструментите на паричната политика за стимулиране на икономическата активност вече не действат, лихвата е ниска, близо до нулата, а икономическите агенти предпочитат да държат налични пари и губят интерес да влагат парите си в лихвоносни активи. В икономика, паднала в ликвиден капан, почти целият свободен доход се спестява, а инвестициите са минимални. Тук няма да разискваме този добре известен феномен, а един друг - уникалния български модел на ликвиден капан.
Законодателните промени от 1997 г., с които се въведе валутният борд, наложиха тежки репресивни ограничения на банките в страната. За да се предпази валутният борд от изкушенията на кредитната експанзия, беше забранено не само текущото рефинансиране на банките от централната банка, но бе изцяло елиминирана важната функция на кредитора от последна инстанция. Писаният под диктовката на МВФ нов закон за БНБ забрани на централната банка да кредитира банките по какъвто и да е начин (чл. 33, ал. 1). След остри, но малобройни критики (главно моя милост), при обсъждането на законопроекта и след купища аргументи, че банкова система с частични резерви (fractional reserve banking) е невъзможна или най-малкото екстремно рискова без кредитор от последна инстанция, т.е. без възможност за ликвидна подкрепа на банките при криза на банковата система, в закона бе допуснато "изключението" (чл. 33, ал. 2), което уж решава проблема и уж позволява намеса на централната банка при системни кризи (пр. като юнската).
Прочети още от в. "Сега"

"От 2015 г.: мъжете в пенсия на 64 години, жените - на 61" пише в. „Труд"
От 1 януари 2015 г. мъжете ще се пенсионират на 64 години, а жените - на 61 години. Всички ще трябва да работят с 4 месеца повече, отколкото сега - за мъжете ще са нужни 38 години стаж за пенсия, а за жените - 35.
Това ще се случи, ако Кодексът за социално осигуряване не бъде променен в оставащите по-малко от 60 работни дни до края на тази година. Преди два месеца социалният министър Йордан Христосков каза, че в края на мандата на служебния кабинет ще предложи варианти как да продължи пенсионната реформа. Намеренията, които се обсъждат на закрити заседания от експерти, засега остават скрити с обещанието, че ще се разкрият след изборите. Но няма никаква гаранция, че следващото управляващо мнозинство ще се съобрази с тях.
Според източници на "Труд" идеята е пенсионната възраст да започне да се повишава с по няколко месеца всяка година. Не е ясно дали стъпката ще е 4 месеца, както е сега в закона. Преди седмица завесата на тайната леко се повдигна.
Прочети още от в. „Труд"

"Фирми налели над 8 млрд. лв. във ВЕИ централи за година", четем във в. "Монитор"
Над 8 млрд. лв. са налети от инвеститори във ВЕИ централи в рамките само на една година. Това е записано в анализ на Европейската комисия за това в кои страни съществуват дефицити в тарифите на електрическата енергия.
Общо за 11 европейски страни е установено, че съществува такъв проблем, като наред с България, Испания, Португалия, Гърция, Малта и Румъния в списъка попадат и държави, като Германия, Франция, Италия, Унгария и Естония.
В доклада се подчертава, че номинално токът у нас е най-евтин и в периода 2008-2012 цената му почти не се е променила. Освен това през последните пет години сме претърпели бум на въвеждането на зелени мощности благодарение на щедрите преференциални тарифи, които са определяни за еленергията от слънце и вятър. До 2012 година делът на възобновяемите източници в енергийния микс в България е бил под средното за ЕС ниво - под 5 на сто, след което се е увеличил рязко, като страната ни вече е изпълнила европейските си цели.
Това в комбинация с дългосрочните договори за изкупуване на енергията от американските тецове и забавената либерализация на пазара на електрическа енергия е довело до проблема с дефицита в тарифите, става ясно още от европейския доклад. В него се подчертава още, че огромните вложения в зелени централи трябва да бъдат изплатени от допълнителни такси, плащани от потребителите в следващите години.
Дефицитът в цената на електричеството в анализа е определен като липса на достатъчно приходи за системата, който се получава, когато регулираната цена на електричеството не покрива разходите на енергийните компании. От ЕК
оценяват дефицита в цените на тока у нас в рамките на 1-1,5% от БВП, като за целта от Брюксел ползват доклада от миналата година на Световната банка. Към края на 2013 г. това прави 800-1,2 млрд. лв.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Проблемът не е, че купуват гласове. Проблемът е, че са много много евтини", пише в. „24 часа"
Не премахнем ли беднотията, не може да твърдим, че сме свободни
Ако в България има партия, лидерът на която може да се закълне, че никога, по никакъв повод не са купували гласове или не са се възползвали от контролиран вот, той ще е най-обикновен лъжец.
Да, у нас гласове се купуват. Всички знаят това и всички го клеймят и се "борят" с това отрицателно явление. Но има ли смисъл да се клейми толкоз яростно нещо, което процъфтява? Възможно ли е изобщо да бъде победено със силови методи.
Не са ли всъщност просто глупаци тези, които
гласуват заради идеи, а не за пари.
А всички братя роми са просто едни практични граждани?
Истината е, че идеологии у нас няма. Най-многото, което предлагат партиите, е лек нюанс към отношенията с Русия и Запада и техните бизнес начинания у нас. Друго няма. Няма дясно, няма ляво. Няма програми, няма защита на права. Няма дори празни обещания (с малки изключения). Политиката е лишена от смисъл. Защото нейната цел е да живеем по-добре - всички заедно или поне повечето от нас.
А у нас целта е да се вземе властта и инвестираните пари - в гласове, в медии или в партийно строителство, да бъдат възвърнати с добавена стойност. Политиката се е инструментализирала - превърнала се е в средство за печелене на пари - като мелница или ценна книга.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"3-стайните жилища поскъпват най-бързо", пише в. "Стандарт"
Цените на имотите спряха своя спад и дори отбелязаха минимален ръст през първото и второто тримесечие на годината, сочат данните на Националния статистически институт. Основната причина за това е повишеното търсене на имоти, което води и до по-бързо сключване на сделките. Според данни на imot.bg. средният едностаен апартамент, обявен за продажба в София, е с площ от 45,15 кв. м и има цена от 31 878 евро. Така цената на квадратен метър е 706 евро. От началото на годината едностайните жилища са поскъпнали с 2,5%. А най-скъпият обявен за продажба едностаен апартамент в столицата е в Лозенец, като за площта му от 65 кв. м се търсят 130 000 евро. Средната цена на двустайните жилища в София е 55 477 евро, което прави по 796 евро за кв. м. Този род имоти са средно от 69,7 кв. м. При тях повишението на цената от началото на годината е с 0,8%. Най-скъпо продаваният двустаен апартамент в столицата е с цена от 380 000 евро, има площ от 175 кв. м и се намира в кв. "Изток".
При тристайните жилища средната цена е 89 207 евро за 106 кв. м. Така квадратът излиза 841 евро. Този род жилища са поскъпнали най-много от началото на годината - с 4,1%. Най-скъпо продаваният тристаен апартамент е с цена 846 293 евро, има площ от 404 кв. м и е в нова сграда в центъра.
Прочети още от в. "Стандарт"