„Всички разходи в семейния бюджет трайно се увеличават”, „Бонуси за силикон”, „9 млн. лева на година в бизнеса с кръв”

„Всички разходи в семейния бюджет трайно се увеличават", обобщава от първата си страница „Сега"
Разходите по всички важни пера в семейния бюджет растат въпреки ниската инфлация. Това показва статистиката на Националния статистически институт (НСИ) за доходи, разходи и потребление на домакинствата, която е за последното тримесечие на 2011 г.

За година харчовете на средностатистическия гражданин са се увеличили с 67.72 лв. (7.3%) и вече достигат 933.35 лв. Последните месеци на годината са рядък случай, когато доходите изпреварват по ръст разходите. Те са се увеличили със 72.31 лв. спрямо четвъртото тримесечие на 2010 г. и вече са 996.59 лв. на лице от домакинство (7.8% ръст).

Макар да продължава тенденцията за "нормализиране" на дела от семейния бюджет, който отива за храна, тя ни струва все повече (5.4% увеличение). Храните и безалкохолните напитки заемат 35.7% от общия разход, а допреди няколко години бяха по-близо до 50%. Спрямо последното тримесечие на 2010 г. обаче сме изхарчили със 17 лв. повече, или 333.25 лв. на човек. Сериозно увеличение има в още едно перо - жилища и битови сметки (вода, електроенергия, горива). Те поглъщат 137.93 лв. на член от домакинство - с 20.75 лв. повече спрямо същия период на 2010 г. Стана традиция забележимо да растат и разходите за здравеопазване (12.5% увеличение). Те вече са 54.13 лв. на човек, с 10.74 лв. повече, отколкото през 2010 г. Тук влияние оказва вдигането на минималната заплата през септември, което автоматично повиши и таксата за преглед при лекар и престой в болница.

Домакинствата отчитат по-високи разходи и за данъци, макар че при тях номинално промяна няма спрямо 2010 г. За последното тримесечие на 2011 г. средностатистическият българин е платил 46.62 лв. за налози, с 6.83 лв. повече, отколкото през 2010 г. Същото се отнася и за социалните осигуровки, но при тях повишението е 3.68 лв., а платената сума - 52.07 лв. на човек. Началото на зимния сезон е оказало влияние и върху други разходи - семействата са похарчили 34.85 лв. за облекло и обувки на човек, с 5.8 лв. повече от същия период на 2010 г. Увеличение има и при алкохола и цигарите - с 4.37 лв. до 41.97 лв. (11.2% ръст).
Още от статията на „Сега"

„Бонуси за силикон", четем от първа страница на „Стандарт"
Шефката на здравната каса Нели Нешева е раздавала солидни бонуси освен на себе си и на приятелски болници. Така 43 избрани здравни заведения са взели през 2011 г. около 50 млн. лева повече, отколкото им се полага. Това алармираха пред "Стандарт" шефове на клиники. Сред най-драстичните примери е център за пластична хирургия край Елин Пелин. Вместо планираните по бюджет 120 000 лв. лечебницата е получила цели 425 000 лв. Като мълва се носи, че в същия център със силиконови гърди са се обзавели няколко високопоставени служителки на здравната каса.

Много от облагодетелстваните клиники са свързани с настоящи депутати или с хора от ръководството на касата, твърдят още здравни шефове. "Не познавам мои колежки със силиконови гърди. Плащаме допълнително на болниците, които са привлекли повече здравноосигурени пациенти", коментира Нешева за "Стандарт". Според нея становище на юристите на НЗОК я оневинявало за взетите 12 516 лева бонуси за 2011 г., които тя няма намерение да връща.
Още по темата от „Стандарт"

„9 млн. лева на година в бизнеса с кръв", разкрива от първата си страница „Труд"
Човек не трябва да боледува в България! Когато се срещне със сериозен здравословен проблем, вместо да му помогне, системата поставя пациента и близките му пред невероятни изпитания. Една от най-унизителните практики в болниците е лекарите да искат бележка за дарена кръв преди планова операция. Ако хирургическата намеса е тежка, пациентът трябва да намери повече кръводарители. Който е на зор, плаща на някой "дарителите", които чакат пред кръвните центрове. И така попада в лапите на истинска мафия.

Минимум 9 милиона лева е годишният оборот на пазара на кръвта в България, показва проучване на "Труд". Кръводарителите у нас за 2011 година са били близо 160 000 души. Те са с 20 000 повече от 2000 година. Амбицията на Министерството на здравеопазването и Националния център по трансфузионна хематология е те да бъдат поне 185 000 годишно.

В числото на "доброволците" обаче попадат и даващите кръв срещу пари. Според професор Петкан Проданов, който е председател на асоциация "Доброволно безвъзмездно кръводаряване и кръвопреливане", процентът на платените донори у нас е 75 на сто. Същата е статистиката и на Световната здравна организация. По техни данни през 2007 г. в България едва 25 на сто от кръвта е била от истински доброволци. Излиза, че платените "дарители" са към 130 000, а при минимална цена на банка кръв от 70 лв. сумата минава 9 млн. лв. "Сделки" в София и Пловдив обаче се сключват и на цени от 250 лв.

Според закона за кръвта, търговията с живителната течност е забранена, но че тя процъфтява, може да се види пред всеки от петте центъра по транфузионна хематология. Те се намират във Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и София. Търговията в столицата е най-оживена заради големия брой елитни болници. Кръвни центрове има и във Военната болница, и в бившата Окръжна ("Св. Анна"). Отделения по трансфузионна хематология има и във всеки областен град.
Още от статията на „Труд"

„Последни залози за БТК" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Петък, 17 февруари. Това трябваше да бъде денят, в който да е ясно кой иска да придобие Българската телекомуникационна компания (БТК), като подаде обвързваща оферта. Той обаче е удължен с десет дни според три независими източника на "Капитал". Причината е, че един от желаещите е поискал отсрочка, за да вземе окончателно решение за участието си.

През миналата есен банките - кредитори на телекома, наеха Morgan Stanley за консултант по продажбата на компанията, след като преговорите по преструктурирането на задълженията на групата не стигнаха до конструктивно решение.

Необвързващи оферти се приемаха в лондонския офис на Morgan Stanley до края на ноември. След това кандидатите, които подадоха, бяха допуснати да направят детайлно проучване на БТК и сега се очакват обвързващи им предложения.

По неофициална информация някои от заинтересуваните компании са се отказали от участието си, други пък не са били поканени от консултанта да го продължа в наддаването. Така на 27 февруари максималният брой оферти, които се чакат, е три или четири.

Кой участва

Последното преброяване на "Капитал" през януари показа, че четири са основните кандидати, останали в надпреварата за българския телеком. Това бяха собственикът на "Мобилтел" - Telekom Austria, скандинавският оператор TeliaSonera (чрез поделението си Turkcell), бившият собственик на БТК - исландецът Тор Бьорголфсон, както и банкерът Цветан Василев. От тях само представителите на Turkcell официално оповестиха в корпоративно съобщение, че разглеждат БТК като потенциална възможност за разширяването на бизнеса им в региона.

И кой отпадна

Малко преди финала за обвързващи оферти обаче кандидатите вече оредяват. Telekom Austria няма да подаде оферта, съобщават от компанията пред австрийския вестник Die Presse. Компанията реално не подаде необвързваща оферта пред Morgan Stanley, а по-скоро оповести интереса си и че води разговори директно с кредиторите на БТК, които са и реално продавачите. Основната причина да се оттегли за момента обаче е не толкова самият срок за оферти за телекома, колкото вътрешните мениджърски разногласия в австрийската компания.
Още от статията на „Капитал Daily"

"1 см сняг на квадратен метър в Балкана става на 2 литра вода", предупреждава от първата си страница „24 часа"
Няма данни за залпово снеготопене до края на месеца, успокояват синоптиците. Според тях времето едва ли ще се затопли толкова чувствително, че да потопи страната.

Не може да се изчисли точно колко сняг ще се превърне във вода в близките дни, зависи от прекалено много фактори. Най-общо може да се каже, че в планината покривка с височина 1 сантиметър върху 1 кв. метър площ при разтопяване дава приблизително 2 литра вода. В ниските части, където снегът не е толкова плътен, се равнява грубо на 1 литър вода. Това пресмятане направи синоптикът от TV-MET Даниел Пенев.

Снегът е най-много в Родопите. Там от началото на сезона досега са паднали към 350 л на кв. м.

Следващата седмица ще има условия за умерено топене в Южна България, но почти никакви в Дунавската равнина, защото там температурите ще останат ниски, смята експертът.

При нашия климат снегът в планините се топи до месец май в зависимост от времето през дадената година, обясни хидрометеорологът от НИМХ Ерам Артинян.

Според него може да се прогнозира, че в каскада "Арда" дотогава ще се влеят около 550 милиона кубика вода и още толкова почти във високопланинските язовири "Въча", "Доспат", "Батак", Белмекен - Сестримо". Артинян също смята, че няма данни до края на месеца да започне ударно топене по високите части, а снегът в ниските не застрашава сериозно водоемите. Още повече че 10-дневната прогноза за времето с известна сигурност предвижда постепенно, при това не много голямо, затопляне.

У нас заради географското разположение и релефа покривката се топи най-бързо при по-трайно високи температури и южен вятър, наричан снегояд по това време на годината.

Още днес времето пак прави крачка назад и захладнява, само в неделя и понеделник дневните температури ще са по-високи, но това не е достатъчно за сериозно топене, смятат метеоролозите. Минималните температури пак ще са минус 10 - минус 5 градуса, през деня между минус 4 и 1 над нулата. Слаб сняг ще завали в Централна и Северна България, но до вечерта ще спре. От северозапад обаче ще се заоблачи отново и утре пак ще завали, в планините ще се добавят нови 4-5 сантиметра. Леко ще се вдигнат градусите през деня и ще са в рамките на 2 под нулата и 2 над нея. В неделя в Южна България живакът ще се вдигне до 7-8°, но в Дунавската равнина ще е под нулата или около нея заради мъгли, предупреди Даниел Пенев.
Още от статията на „24 часа"

"Moody's сложи на прицел 114 европейски финансови институции", информира от първата си страница „Класа"
Рейтинговата агенция Moody's готви нов удар. Вчера от оценителя съобщиха, че обмислят понижаване на кредитния рейтинг на 114 финансови институции в 16 европейски страни и на още 17 глобални банки. Като причина се изтъква, от една страна, влиянието на европейската дългова криза, която прави средата за банките в региона много трудна, влошаването на рейтингите на правителствата в Европа и в дългосрочен план значителните предизвикателства пред финансовите институции във връзка с по-строгите регулации и достъп до кредитиране.

Заради дълговата криза при 109 институции агенцията наблюдава дългосрочния кредитен и депозитен рейтинг. При 66 агенцията следи краткосрочния рейтинг, а кредитната оценка на 99 европейски банки и инвестиционни дружества е поставена под наблюдение. Под прицел Moody's е сложила най-много кредитни институции от Италия - 24, следвана от 21 в Испания, 10 във Франция и девет във Великобритания. Оценките на осем австрийски и датски банки се преразглеждат, както и на 7 германски, 6 португалски и пет холандски. Заплашени са и банки в Швеция (5), в Словения (4), в Швейцария (2) и във Финландия, Норвегия, Белгия и Люксембург с по една.

В друго съобщение на оценителя се посочва, че 17-те глобални институции могат да се простят с оценките си, като от тях 9 са базирани в Европа. Швейцарските UBS и Credit Suisse, както и щатската Morgan Stanley могат да се простят с три степени. С две степени понижение са заплашени Barclays, BNP Paribas, Credit Agricole, Deutsche Bank, HSBC Holdings, както и Goldman Sachs. Bank of America и Nomura са сред институциите, чийто рейтинг може да бъде орязан само с една степен. "Фирмите, които оперират на капиталовите пазари, се сблъскват с редица предизвикателства, като крехки условия за финансиране, по-тежка регулация и др.", пише още в официалното изявление на Moody's.
Още от статията на „Класа"

"Биг брадър за крадците на парно", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Биг брадър ще лови крадците на парно. Става въпрос за топломерите с възможност за дистанционно отчитане, за които се предлага да станат задължителни и всички абонати да се снабдят с тях, за да се реши проблемът с кражбите на парно. Това предлага зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-шеф на комисията по икономика и енергетика в НС Валентин Николов. Ако при обсъждането на тази идея тя получи обществена подкрепа, ще вкарам предложение за промяна в Закона за енергетиката, така че тя да може да се реализира, обясни пред „Монитор" Валентин Николов.

Предложението на Николов идва в момент, в който предстои масова подмяна на топломерите. Тази година трябва да бъдат сменени 60 на сто от всички уреди по радиаторите в топлофицираните жилища у нас, а през 2013 г. вече да няма стари разпределители. Общо техният брой за страната е около 1,5 милиона.

Според зам.-шефа на ПГ на ГЕРБ законовото изискване би следвало да задължи  фирмите за  топлинно счетоводство да предлагат само уреди с възможност за радиоотчет. Положението с кражбите на топлоенергия вече е нетърпимо и трябва да се намери вариант те да бъдат преустановени, а сметките за парно да са реални всеки месец.

В тази посока се обмислят още няколко мерки. Едната от тях е топлинните счетоводители да бъдат задължени да си купят термокамери, с които ще могат да засичат, че някой се грее с уж демонтирани радиатори. Цената на един такъв уред е около 20 хил. лв. За да има ефект това обаче, първо, термокамерата трябва да бъде призната като надеждно средство, което доказва кражбата на парно. И, второ, в Наказателния кодекс кражбата на парно да бъде призната за престъпление. Валентин Николов обясни, че и пред двете няма пречки да бъдат законово регламентирани.

Наред с всичко друго се предвижда на етажната собственост да бъдат дадени широки правомощия. Така на практика съседите ще могат да следят кой краде парно и ако имат съмнения, да могат да влизат заедно с полиция в дома на „заподозрения" и да проверят дали се топли нерегламентирано.
Още от статията на „Монитор"

„Съседи ще дебнат кой краде парно", съобщава „Сега"
Съседите да се дебнат и да докладват кой колко топлоенергия консумира, а всяка асоциация на етажната собственост да разследва за измами и да хваща "крадците", е последната екзотична идея на ГЕРБ в областта на енергетиката. За нея съобщи зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на икономическата комисия Валентин Николов.

"Искаме да предотвратим кражбите на парно. Те се състоят от три части - да задължим всички фирми да подменят уредите за разпределение на абонатите, които да бъдат с радиозасичане; да задължим всички фирми, които извършват топлинното счетоводство на входовете да имат така наречените термокамери за заснемане и да криминализираме измамите с топлинната енергия, които натоварват честните абонати и да дадем повече правомощия на етажната собственост да извършват проучването на своите съседи с цел хващането им в измамите с топлинна енергия", каза Валентин Николов. И допълни, че положението с кражбите на парно вече е нетърпимо. "Има голям брой необясними сметки, които получават абонатите, включително и аз. Работим по тази тема и при всички случаи ще има извънредна комисия. Ще свикаме всички заинтересовани лица с цел да намерим вариант потребителите да знаят и да са ясни сметките, които получават, и да са наясно с топлинната енергия дали са я изразходили, или не", обяви депутатът.
Още от статията на „Сега"

„Цената на бензина скочи с 16 ст. за 45 дни", информира „Труд"
С 4 стотинки за литър поскъпнаха бензинът и дизелът вчера по бензиностанциите.

Това е поредното повишение от началото на годината. Сметките сочат, че от 1 януари до сега цената на най-масовият тип бензин А 95 Н е набъбнала с общо 16 стотинки за литър. Увеличението при дизела за месец и половина е 10 стотинки.

От вчера най-масовият бензин А 95 вече струва 2,56 лв. за литър. Високооктановият А 98 се продава срещу 2,72 лв./л, като по-качествените варианти А 98 със специални добавки достигат до 2,82 лв.

С нова цена от четвъртък е и дизеловото гориво. Литърът вече струва 2,70 лв., вместо досегашните 2,66 лв. От началото на седмицата поскъпна и пропан-бутанът, който вече струва 1,37 лв. за литър. Само преди 10 дни горивото се продаваше за 1,30 лв.
Още от статията на „Труд"

"Губим европари за туризъм", пише „Стандарт"
България може да загуби европари за туризъм в края на програмния период през 2013 г., заради ниската усвояемост, гласи доклад на Сметната палата за периода 2008-2011 г. Според него има незадоволително изпълнение на дейностите по сключените договори и съответно не са изпълнени целите по оста за туризъм от Оперативна програма "Регионално развитие". Бавните темпове на договаряне и изпълнение създават риск за усвояване на средствата за туризъм до края на програмния период, констатират от палатата. В доклада се посочва, че не са оценени правилно условията за реализиране на схемите, както и проблемите на бенефициентите. Даден е пример с една от схемите, по която въпреки одобрените 47 проектни предложения при предварителния подбор, на следващия етап кандидатстват само 27 фирми. Бавни са темповете по договаряне за схемата в подкрепа на паметници на културата. По нея към края на септември 2011 г. са сключени едва десет договора. Общата стойност на договорените средства е 33 352 335 лв., които представляват 7,8% от средствата по ос 3 (426 554 051 лв.).

За подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт са сключени договори за 9 проекта на стойност 43,47 млн. лв., или само 10,2% от средствата по ос 3.
Още от статията на „Стандарт"

" НЕК иска с 6% по-скъп ток", информира „Класа"
Националната електрическа компания ще поиска от ДКЕВР токът на едро да поскъпне с поне 6%, каза пред "Класа" изпълнителният директор на компанията Михаил Андонов. По думите му това се налага заради изкупувания от обществения доставчик по-скъп ток от топлофикациите и възобновяемите енергийни източници. Компанията в момента взима и по-големи количества ток от топлофикационните дружества заради сериозните студове у нас, а цената на еленергията оттам е в пъти по-висока от тази на АЕЦ "Козлодуй". Андонов добави, че заради ниските температури с около 20% се е повишило и потреблението на ток у нас. Доскоро бе включен и целият студен резерв у нас, което допълнително покачва цената на тока, който купува НЕК.

Дружеството в момента няма и вътрешни резерви заради спрения износ на електроенергия. От експорта на ток компанията печели най-много, като съумява с това да покрие и загубите си от продажбата на ток на регулирания пазар.

Документите за исканото увеличение ще бъдат представени на енергийния регулатор, въпреки че оттам обясняват, че няма да приемат поскъпване на тока на едро преди 1 юли. Ако се одобри искането на НЕК, то няма как поскъпването за крайните потребители да се задържи до 7-8 на сто от средата на годината, както планираше регулаторът.

От НЕК са се договорили с френската банка BNP Paribas за разсрочване на заема от 250 млн. евро, който бе взет за строежа на АЕЦ "Белене". Вече е изпратена чернова на документа за съгласуване с БЕХ и ДКЕВР, като плащанията ще бъдат разсрочени за една година, обясни Андонов. Износът на електроенергия от страната все още не е възстановен, като се очаква това да се случи веднага след като "Мини "Марица-изток" доставят достатъчно въглища, за да се покрият резервите на централите в региона.
Още от статията на „Класа"

„ЧЕЗ влага €100 млн. в ТЕЦ „Варна", съобщава „Монитор"
100 млн. евро ще вложи собственикът на енергото в Западна България - чешката компания ЧЕЗ, за да направи ТЕЦ „Варна" по-екологична централа. Това съобщи вчера регионалният директор на ЧЕЗ за България Петър Докладал.

Чешката държава подкрепя изцяло инвестициите на ЧЕЗ в България, каза чешкият посланик у нас Павел Вацек. И припомни, че чешката държава е мажоритарен собственик в компанията майка ЧЕЗ.

Разгледани са общо 12 варианта на екологизация на ТЕЦ „Варна". Преценено е, че към момента е най-добре да се реализира този, който предвижда изграждането на сероочистващи инсталации на 4-и, 5-и и 6-и блок на централата, а първите три блока да работят до края на 2015 г. в рамките на позволените им часове на година. Освен това ще бъдат направени инвестиции за намаляване на азотните окиси включително смяна на въглищата, които се горят.

По план до юни тази година ЧЕЗ трябва да избере технологията за сероочистките, да изготви техническото задание и да обяви обществена поръчка за изпълнител на проекта. Очаква се изпълнителят на проекта да бъде избран до края на 2012 г. Същинската работа по проекта трябва да започне през 2013 г. и да приключи до края на 2015 г. След реализацията на проекта животът на ТЕЦ „Варна" ще бъде удължен до 2030 г. и ще бъдат изпълнени екоизискванията на ЕС.

След приватизацията на ТЕЦ „Варна" ЧЕЗ е инвестирала 500 млн. лв. в централата, съобщи още Петър Докладал. Важността й за енергийната система на страната е много голяма, ние разбираме нашата отговорност и правим всичко възможно, за да удължим живота й, каза Докладал. Той обясни, че за само за последните пет месеца, считано от октомври, студеният резерв на централата е активиран четири пъти, за да не се допусне срив на електроенергийната система. За цялата 2011 г. студеният резерв е активиран общо 41 пъти, добави шефът на ТЕЦ „Варна" Камен Бошнаков. За такъв служат три от общо шестте блока на централата, а още един произвежда енергия за регулирания пазар.
Още от статията на „Монитор"