„Всички спечелиха от футбола, но най-много ФИФА”, „1 милиард за пътища”, „България отчете пред ЕК първия обвинен действащ министър”, „Пестим €7,4 млрд. годишно, ако реализираме важните пътни проекти”

„Всички спечелиха от футбола, но най-много ФИФА", разкрива от първата си страница „Дневник"
Докато глобалната криза продължава да тормози бизнеса Световното първенство по футбол се превърна в доходоносно начинание поне за три страни - домакина Южна Африка и финалистите Холандия и Испания. Но най-много от едномесечния турнир печели Международната футболна федерация (ФИФА).

Домакините изчисляват положителния ефект в икономически, социален и политически план и пресмятат ще помогнат ли приходите от мачове по ръгби за покриване на сметката от 40 милиона долара за поддръжка на десетте модерни стадиона след края на футболната фиеста. Милиарди пред телевизорите и над 3 милиона зрители по стадионите наблюдаваха 64-те срещи.

Създадени бяха над 115 хиляди нови работни места. Само туризмът ще донесе над 10 пъти по-голям приход в сравнение с похарченото за маркетинг през последните години. Политическият ефект е трудно още да се оцени, но страната стана център на вниманието в последните 30 дни.

"Световното първенство ребрандира и препозиционира Южна Африка в глобалната икономика. Това, което туризмът се опитваше да постигне от години, се получи само за няколко седмици. Вече имаме репутация в световен мащаб", коментира изпълнителният директор на организационния комитет Дани Джордаан.

Холандия и Испания, които в неделя определиха 19-ия световен шампион, очакват допълнително повишаване на икономическия растеж от 0.25% до 0.5% при спечелване на титлата. "Щастливият потребител харчи повече. Затова успехът е толкова важен", споделя пред "Блумбърг" Хайн Шотсман, главният икономист на холандската банкова група ABN Amro.

Телевизионните компании отчитат нови рекорди - в САЩ зрителите са се увеличили с 50% спрямо 2006 г., в Германия безпрецедентните 32 млн. души (или 90% пазарен дял) са наблюдавали полуфинала с Испания, а същият мач е бил гледан от всеки трети испанец.
Още от статията на „Дневник"

„1 милиард за пътища", пише на първата си страница „Стандарт" и уточнява, че премиерът Борисов готви договор със Световната банка
1 милиард евро за пътища и инфраструктурни проекти иска България от Световната банка. На 8 август у нас идва шефът на институцията Робърт Зелик. Целта е да подпишем споразумение за парите, които ще се използват за кофинансиране и проектиране. Това съобщи премиерът Бойко Борисов в интервю за "Стандарт" вчера. Привечер той привика в резиденция "Бояна" министрите Симеон Дянков, Томислав Дончев, Александър Цветков и Росен Плевнелиев, за да подготвят българската позиция.

Европейски пари за електропреносната мрежа иска да договори още премиерът Борисов. Според него средствата по европрограми, които не можем да усвоим, могат да бъдат пренасочени.
Интервюто на премиера Борисов за „Стандарт" тук

„България отчете пред ЕК първия обвинен действащ министър", информира от първата си страница „Сега"
България прави пореден опит да докаже, че изпълнява предписанията на Брюксел по отношение на съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Месец преди да излезе докладът на Европейската комисия, страната отчита първото обвинение срещу действащ министър в лицето на Божидар Нанев. Това е записано в резюме за постигнатото за периода август 2009 - май 2010 г.

Здравният министър бе обвинен в края на март за сключване на два неизгодни договора за противогрипни препарати и същия ден подаде оставка. От тогава до днес няма публично известни данни какво е развитието в разследването срещу него.

В графата дела срещу висши представители на властта се споменават и тези срещу бившия социален министър и настоящ депутат от БСП Емилия Масларова, ексминистъра на отбраната Николай Цонев, бившия аграрен министър Валери Цветанов, бившия зам. вътрешен министър Раиф Мустафа (който бе оправдан на първа инстанция преди седмица), бившия зам. здравен министър Емил Райнов.

Отчетени са и наказателните производства срещу бившия председател на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, ексшефа на НАП Мария Мургина, председателя на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев, подалата в края на април оставка директорка на НЗОК Жени Начева.

"Укрепен бе капацитетът на специализираното звено на прокуратурата за противодействие на злоупотребите със средства на ЕС. Преди създаването му в периода 2005-2008 г. са образувани 95 такива дела, през 2009 г. те са 399, а само за първите пет месеца на т.г. - 398. За същите периоди влезлите в сила присъди са съответно 5, 28 и 55", се казва в доклада.
Още от статията на „Сега"

„Пестим €7,4 млрд. годишно, ако реализираме важните пътни проекти", съобщава от първата си страница „Класа"
Около 7,4 млрд. евро годишно икономии ни очакват, ако си оправим инфраструктурата и в резултат намалее времето за пътуване с автомобил и влак при превозите на пътници и товари. Преди това обаче трябва да вложим в летища, пътища, пристанища и жп линии поне 6 млрд. евро до 2030 г. Това предвижда общият генерален план на транспорта, който е изготвен от компанията АЕКОМ-България и е финансиран със средства от Оперативна програма „Транспорт". След като бъдат направени инвестициите в инфраструктурата, приходите от събирането на различни такси (пътни, летищни, пристанищни и за жп инфраструктурата) ще стигнат 8,7 млрд. лв.

„Планът ще бъде база за програмиране на всички бъдещи инфраструктурни транспортни проекти, които ще бъдат финансирани по европейски програми, държавен бюджет или публично-частни партньорства", коментира при представянето му зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски.

Консултантите от АЕКОМ са получили 7 млн. лв. по оперативната програма за изработването на плана, съобщиха транспортни експерти. Консултантите обаче трябва да бъдат глобени с 10% от стойността на договора, тъй като са закъснели с работата около 9 месеца, разкри Московски. Но бе категоричен, че мастер-планът ще е много полезен при подготовката на бъдещите пътни проекти.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"

„Авери на Трактора плашат свидетели от килията", разкрива от първата си страница „Монитор"
Част от свидетелите по делото срещу престъпната група на Октопода са започнали да получават заплашителни обаждания. Това научи „Монитор" от източници сред разследващите. Те обясниха, че преди няколко седмици част от жертвите на престъпната група, оглавявана от Алексей Петров - Трактора, започнали да получават заплахи по телефона.

Обажданията били кратки и предупредителни, обяснили пред разследващите заплашваните свидетели. Често се случвало обаче в слушалката да се чува само мълчание. Загадъчни били и телефонните номера, от които се получавали обажданията. След проверка се оказало, че те са на виетнамски и хондураски мобилни оператори. Разследващи обясниха, че най-вероятно СИМ  картите са внесени нелегално у нас чрез някой от контрабандните канали. Тези карти се използват често от представителите на организираната престъпност, тъй като обажданията от тях много трудно се проверяват, освен това собствениците им са анонимни.

По данни на разследващите странните заплахи съвпадат времево с настаняването на Алексей Петров в МВР болница. Преди десетина дни Петров смени килията в националното следствие с болнична стая. Трактора е настанен в МВР болница за нагревки на стари рани, получени при двата атентата срещу него.

На 15 август 2002 г. срещу Петров бе извършен неуспешен опит за убийство на басейна „Спартак". Тогава на излизане от офиса си в комплекса той бе застигнат от няколко куршума, но извади късмет и оцеля. На една от мерките му за неотклонение преди няколко месеца Трактора дори се появи с патерици в съда. Според разследващите в бъдеще Петров ще използва здравословното си състояние като мотив да бъде пуснат от килията.
Още от статията на „Монитор"

„Годишно надприказване", е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Първият рожден ден на всяка власт винаги е повод за яко говорене. Защото за година време какъвто и да е кабинетът, вече е направил своя прощъпулник, избрал е посоката на своята политика и вече уверено крачи по нея. За разлика от човешките индивиди правителството навършва пълнолетие, щом изпълни един цял годишен цикъл в коридорите на властта. Каквото и да е отношението им към властта в момента, всички, които докопат микрофон или им е под ръка вестникарска страница, се чувстват длъжни да се изявят по повод годишнината. Приказват онези, които държат да се идентифицират с властващия режим, говорят опонентите му, дори хората, които стоят настрана от политиката, участват в годишното надприказване, за да придърпат общественото внимание към проблемите, които за тях са важни.

В глъчката изобилстват крайните становища. В един и същи ден, та дори един след друг пред един и същи микрофон или пък един до друг във вестника, можем да се дивим на диаметрално разнопосочни изказвания. Адептите на властта се чувстват длъжни да ни уверят, че ни оглавява уникално по своята мъдрост, храброст, честност и умения правителство. Ако следите опозиционните изяви, може да се вцепените от страх - куп ужаси ще ви обадят. Опонентите са в неистово търсене на най-язвителни думи. Оценки като срив, провал и катастрофа ги нямаме за нищо, те хвърчат безогледно във всички посоки.

Чудя се как ли ще говорим, ако наистина икономическата ситуация се влоши до катастрофична степен? За жалост в тази вербална суматоха критиката болезнено липсва. "Критика" не е да ругаеш колкото можеш. Ако вярваме на Лексикона на Лидъл и Скот, "критика" идва от гръцкото "критикос", в превод: "способен да разпознава". В смисъл да отличава (обективно) доброто от злото, посредственото от изключителното. Да критикуваш означава преди всичко сам да намериш оптимално решение и след това да посочиш какво не достига, за да се постигне оптимумът. Не е критика отрицанието. То отхвърля, а първата работа на критика е да намери обща основа с критикувания и застанал на същата позиция, да потърси какво може да бъде подобрено, накрая - да каже как да стане. Безкритична ругатня е да кажеш: аз мисля, че тези са маскари и некадърници, не ги понасям и за мен всичко, което те правят, е пагубно. Ако наистина мислиш така и не те е страх - вдигни въстание, иначе бягай в гората и се крий или си намери друга държава (вече е позволено). Поне от позицията на икономическата реалност, която се познава в сравнението, трябва да дадем по-скоро положителна оценка на първата година от днешната власт.
Още от статията на „Сега"

„Интендантството остава препъникамък в спора за царските имоти", анализира „Дневник"
Състав на Окръжния съд в Пловдив с председател съдия Надежда Желязкова отхвърли на първа инстанция иска на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да се признае правото им на собственост върху двореца "Кричим". Става дума за постройки с 2384 кв.м застроена площ и 371.5 дка ниви. От 24-те страници на съдебното решение се разбира, че основните аргументи на съда са два:

1. Приема се, че от решението на Конституционния съд (№ 12 от 4.06.1998 г.), което обявява за противоконституционна наредбата-закон от 1947 г. за одържавяване на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, не произтича възстановяване на собствеността, а е необходим специален закон.

2. Царското интендантство, на чието име са нотариалните актове на царската фамилия за двореца "Кричим", е признато от съда за държавно учреждение, а не за частна канцелария за управляване на финансите и имотите на царя в качеството му на гражданско лице. От което се прави изводът, че те принадлежат на държавата.

И двете основания повтарят едно към едно версията на опонентите на реституцията.

За да докаже липсата на възстановително действие на решението на КС, съдът се позовава на Закона за Конституционния съд, според който възникналите правни последици от отменения акт трябва да се уредят от органа, който го е постановил. "В конкретния случай обявеният за противоконституционен акт (наредбата-закон от 1947 г. - бел. ред.) е закон, поради което и възникналите правни последици от неговата неконституционосъбразност следва да се уредят със закон", пише съдът. Опонентите на това схващане разглеждат наредбата-закон като конфискационен административен акт, а не като закон. На това основание те правят извода, че самото решение на КС възстановява правното положение отпреди одържавяването на имотите на царете.
Още от статията на „Дневник"

„Общините са в най-тежката ситуация от 20 г. насам", съобщава „Класа", като се позовава на интервю на кмета на Смолян Дора Янкова пред БНР
Българските общини не са били в по-тежка ситуация в последните 20 години, правителството трябва да разбере, че няма силна държава със слаби общини. Това заяви вчера кметът на Смолян Дора Янкова, която е и председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в предаването „Неделя 150" на БНР. По думите й особено тежко било положението в малките общини, които били изключително притеснени. Там се е натрупал и много структурен дефицит.

Янкова отбеляза, че за 145 общини изравнителната субсидия ще се намали с 8%, а за по-големите общини - с 12%

Тя обясни още, че общините посрещали със смесени чувства актуализацията на бюджета. „Все пак ни отнеха 100 млн. лв., а за нас и това е много. Една община е една малка държава и реално ние сме много притеснени", допълни тя.

Кметът на Смолян припомни, че в структурен дефицит са над 80% от общините и този дефицит щял да се задълбочава. Неразплатени разходи имали почти всички общини. Самата Янкова 3-4 пъти е обявявала за продажба имоти в центъра на Смолян и никой не се е явил да купува.

„В изключително тежка ситуация сме и водим едни постоянни дебати", подчерта Янкова. Според нея за общините е изключително важно каква ще бъде рамката на бюджета за 2011 г. „Ние искаме категорична промяна в бюджетните отношения държавен бюджет - български общини", обяви тя. „Еврофондовете ги отложихме за следващата година заради съфинансиране. Поставя се под въпрос модернизирането на България и дебатът трябва да се води по хоризонтала и по вертикала", уточни Янкова.
Още от статията на „Класа"

„Край на доматите по 2 ст. от Македония", предупреждава „Стандарт"
Вносът на домати и дини по 2 стотинки ще бъде спрян, заяви по Дарик радио министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Това ще стане със специална нова наредба, която вече се подготвя, стана ясно от думите му. В момента често плодове и зеленчуци се внасят от Турция и Македония на много занижени цени. Това удря България по две направления. Първо ДДС се плаща върху нереално ниските цени на земеделската продукция и се ощетява хазната, и второ - страдат българските фермери, които не могат да се конкурират на пазара.

Идеята на земеделското министерство е вносът на плодове и зеленчуци на изключително ниски цени да бъде блокиран. Това може да стане с въвеждане на нещо като минимални прагове на цените при внос или изискване да се докаже, че обявените във фактурите цени са реални. В момента схемата за укриване на ДДС е много лесна. Доматите и дините се внасят от Македония и Турция на изключително ниски цени и върху тях се плаща ДДС. След това зарзаватът се продава, сякаш е произведен от фермери в България. Така не се плащат никакви допълнителни данъци. Всички дини, които се продават, имат надписи, че са от Любимец, от Харманли, а реално са вносни.

Псевдоземеделските производители имат по 250 кв. м земя, от която по документи излиза, че произвеждат 4-6 тона дини, което е невъзможно.
Още от статията на „Стандарт"

„€170 млн. са чуждите инвестиции от началото на годината", информира „Монитор", като се позовава на интервю на изпълнителния директор на Българска агенция за инвестиции Борислав Стефанов пред mediapool.bg
От януари до април в страната са направени 170 млн. евро преки чуждестранни инвестиции, които се формират основно от "Нефтохим", циментовите заводи, инвестиции в имоти и енергийни източници, което е много малко в сравнение с предишни години. Това съобщи изпълнителният директор на Българска агенция за инвестиции Борислав Стефанов пред mediapool.bg,  Три години поред у нас има спад на инвестициите с по 50% - през 2007 г. са 9 млрд. евро, през 2008 г. - 6 млрд., през 2009 г. - 3 млрд. Такава е обаче картината в целия регион в условията на криза и нашата страна не прави изключение.

По първоначални данни на БНБ за първото тримесечие на 2010 г., които по-късно бяха ревизирани, имахме 22 млн. евро отрицателни инвестиции, което на практика означава отлив на инвестиции от България. Причина за това е фактът, че няколко големи чуждестранни компании със заводи у нас са прехвърлили капитал от България към компаниите майки или към други техни клонове в чужбина, уточнява Стефанов.

През тази година правителството очаква около 2 млрд. евро чужди инвестиции. Досега са издадени 10 сертификата предимно за инвеститори от клас А. До месец от агенцията ще издадат още 20 такива удостоверения. За сравнение през цялата минала година имаме издадени 13 сертификата, уточнява Борислав Стефанов.
Още от статията на „Монитор"

„Пазарът на строителна техника се готви за ново дъно", обобщава „Дневник"
Рестарт на строителството на магистрала "Тракия", търгове за ремонт на пътища, изграждането на завода за боклука в София - всичко това даде надежда не само на строителния бранш, но и на дилърите на техника, че ще могат да излязат от шоковия спад на продажбите през 2009 г. Спирането на част от пътните ремонти, както и анулирането на търга за жп инфраструктурата от Пловдив до Бургас обаче силно помрачиха оптимизма. Очакванията на фирмите за продажба на строителна техника засега не се оправдават. Затова и повечето прогнози вече са за ново дъно на пазара през 2010 г. и начало на възстановяването от следващата година.
Шоков спад на продажбите
Преди кризата пазарът на строителна техника се оценява от компаниите на около 600 млн. евро. Такива обеми са правени през 2007 г. и 2008 г. "Тези години никога вече няма да се върнат. Ако през 2008 г. продавахме по две едри строителни машини на ден, то за първото тримесечие на 2009 г. имахме само две продажби. Първите месеци на 2009 бяха шокови за нас", каза пред "Дневник" Киро Киров, собственик на "Киров" АД. "През 2009 г. оборотите паднаха три пъти в сравнение с пиковите години", коментира Димитър Илчев, генерален мениджър на "Евромаркет груп". Пазарът е намалял най-малко с 40% по думите на Николай Младжов, собственик на "Зет и Ем прайвит Ко".

Няма точни данни за броя на продадената строителна техника. Националната статистика следи търговията на едро с машини и оборудване със стопанско предназначение, но в този показател влизат всички индустрии. Според него намалението на продадената техника е 34.2% към май т.г. на годишна база, а за периода януари-май спадът в търговията с машини със стопанско предназначение е 35.7% в сравнение със същия период на 2009 г.

За продажбите на строителна техника може да се съди и по данните на Министерството на земеделието, където тя се регистрира според наредбата към закона за контрола на земеделската и горската техника. През 2009 г. от ведомството дори отчитат минимален ръст от 47 машини, но това се дължи на факта, че между договора за покупка на техниката и доставката й минава определено време, до половин година при по-тежките машини, обясниха от ведомството на министър Мирослав Найденов.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

"Нов закон дава рамо на големите играчи в хазарта", анализира „Сега"
Новият закон за хазарта ще даде рамо на големите и утвърдени на пазара хазартни фирми и ще отстрани конкуренцията от страна на малки или нови играчи. Това стана ясно по време на обсъждане на проектозакона, подготвен от екипа на назначения от Симеон Дянков нов председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) Калоян Кръстев. Нормативът въвежда солидни изисквания за опит и инвестиции, които целят да окрупнят бизнеса с "игрите на щастието".

Всяко дружество, което желае да се занимава с хазарт, трябва да докаже инвестиции за поне 500 000 евро и отделно да разполага с още 500 000 евро за организиране на лото игра или на залагания върху резултати от спортни състезания. За казино изискванията са 300 000 евро инвестиции плюс още толкова за самата игра. Собствениците на игрални зали пък трябва да докажат вложения за 50 000 евро и още 100 000 евро за играта.

Отделно дружествата, които искат да се занимават с т.нар. "игри от разстояние", например интернет залагания или sms игри, трябва да докажат, че имат 5-годишен опит със съответния вид хазарт - лото, бинго, казино или друго. Така тези игри стават запазено пространство за съществуващите големи играчи от България или ЕС. За хазартните оператори от трети държави, т.е. извън съюза, има още повече ограничения. Те ще имат достъп до родния пазар само ако имат казино в хотел с поне четири звезди или са инвестирали над 10 млн. евро в друг бизнес в България.

Мотивите за закона, който в противовес на конкуренцията предоставя извънредни привилегии на големите и наложили се вече играчи, така и не се изясниха по време на обсъждането му. Разбра се само, че хазартът е специфичен бизнес, и фирмите, които искат да се занимават с него, трябва да разполагат с достатъчно средства и опит.
Още от статията на „Сега"

„Колеги изпели митничаря Бранков", е заглавието на разследване на „Стандарт"
Скандалният митничар Сергей Бранков, нашумял с палатите си и приятелството с вече бившия зам.-шеф на парламента Лъчезар Иванов, е разработван от МВР от 17 март. Това съобщиха за "Стандарт" отлично осведомени източници от ведомството. Бранков бил взет на мушка след два сигнала срещу него. Те постъпили малко след като митничар номер 1 Ваньо Танов предприе чистка на пункта в Калотина. Първият сигнал срещу Бранков, който е шеф на смяна, дошъл от негови бивши колеги. Те били възмутени, че Сергей организира схемата с рушветите, но е останал сух. В донесението имало споменати общо 10 имена на служители на Калотина, митница София и Агенция "Митници". Описвала се цялата верига, по която става прибирането на парите, както и конкретните тарифи. Посочвало се и как рушветите се разпределяли нагоре, стигайки чак до зам.-директор на  агенцията.

Според бившите митничари, за да вземат кантарна бележка, шофьорите на тирове плащали между 5 и 20 евро. Пропускането на камион с цигари в страната или към Сърбия носело приход от 80 000 евро. За износите на дрехи и обувки на Запад митничарите прибирали по 5 на сто от дължимото ДДС по фактура. Това правело средно по около 3000 лв. на бордови камион от 10 тона.

Според сигнала, заведен като заявителски материал в МВР, графикът на смените на Бранков бил нагласен така, че да съвпада често със смяната на Гранична полиция, ръководена от шеф с прякор Дудука. "Това не е случайно от гледна точка, че при пропускането на дадени стоки трябва да има добър синхрон между митничари и полиция", пишат в сигнала уволнените колеги на Бранков. Според тях контрабандните цигари минавали, зазидани "в кожух" от тухли.
Още от статията на „Стандарт"

„Пускането на еврофондовете е оценка за свършеното от ГЕРБ", казва в интервю за „Монитор" Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ
Г-жо Неделчева, вие участвате в организирането на конференция, посветена на Дунавската стратегия. Бихте ли разяснили как България би могла да се възползва от европейските средства, които ще бъдат опуснати по нея?
- На 15 юли в ЕП в Брюксел организираме публична дискусия на тема „България и Дунавската стратегия". Имаме невероятното удоволствие да открием събитието с министър Плевнелиев, а и хубавата новина е, че с нас ще бъде и българският комисар Кристалина Георгиева. Целта е пред представители на ЕК, от които ще чуем какво е сегашното състояние на разработената стратегия, има ли вече идентифицирани проекти, на какви критерии трябва да отговарят те, да представим и ние своите виждания. Освен това чисто времево конференцията се случва на границата между двата етапа, които маркират Дунавската стратегия. От февруари до сега протичаха дискусии, дебати и форуми във всичките 14 страни, които попадат в Дунавския регион. Проведоха са срещи с гражданите на всички крайдунавски градове, села и общини. Краят на тези дискусии ще бъде отбелязан в средата на месец юли, след което предстоят двустранни преговори между комисията и всяка една от държавите членки.

Големият страх беше, че няма да има средства?
Идеята е, че няма да бъде създаден нов финансов механизъм, но всички неусвоени средства от структурните фондове, от кохезионния фонд ще има възможност да бъдат пренасочвани към развитието на точна тези като цяло малки крайдунавски общини и градове по поречието на реката в 14-те държави, които попадат в района. От тук и голямото предизвикателство за България.  Трябва да направим един анализ, който да ни позволи тези средства да бъдат пренасочени към въпросните общини. Едва ли е нужно да напомням, че Североизточният и Северозападният дунавски регион в България са сред най-бедните в Европа. Идеята е да се получи едно устойчиво развитие и да се приближи стандартът на живот на хората по тези региони в България с този на западните държави.

В кои области ще се разработват проектите?
Предложенията, по които се набират проекти, са по т.нар. три оси. Първата е „Свързаност". В нея попадат всички инфраструктурни и транспортни проекти, както и проекти в областта на енергетиката. Тук България има коридори 4, 7, 9 и 10, които са изключително важни за нас. Втората ос, която е идентифицирала ЕК, е свързана с опазването на околната среда, опазването на биоразнообразието и превенция на риска. В третата ос, която е наречена „Социално-икономически потенциал", съответно попадат няколко други ключови за България неща, като културния туризъм, където смятам, че страната ни има много какво да покаже. Пряко за България всяка една от тези оси има конкретно приложение. Ето при транспорта, всички знаем какво е състоянието на пътищата, особено в тази област, да не говорим за връзката между Велико Търново и Русе. Когато говорим за енергетиката, давам пример с всичко, което е свързано с възобновяемите енергийни източници. Околната среда ни е изключително важна. Дунав е богата на толкова много рибни видове, имаме невероятно биоразнообразие, което за съжаление не се опазва и години наред не е правено нищо.

Значи става дума за подобряване на стандарта на живота?
- Точно това е целта, повдигане стандарта на живот на хората и устойчиво и по-голямо развитие на тези региони. Защото пак казвам Видин и Лом например са двете най-бедни области в цяла Европа.
Още от интервюто на „Монитор"

„Създаването на модерна инфраструктура е шансът да излезем бързо от кризата", казва в интервю за „Класа" Божидар Данев, председател на БСК
Г-н Данев, преди дни по време на заседанието на Съвета за икономически растеж беше представена стратегията за развитието на българската икономика и отраслите, които трябва да са приоритетни според българското правителство. Какви са вашите коментари?
- Първо, бих искал да приветствам възобновяването на Съвета за икономически растеж, на който беше представена стратегия заедно с анализ на икономиката. Всяко осъждане на подобни проблеми е изключително важно. Но като твърдя, че е добре да се коментират такива материали, трябва да кажа и какво ми липсва. Като начало не е ясен хоризонтът на тази стратегия. Дали срокът е 2013 г., докогато е финансирането от ЕС по сегашния програмен период, дали е 2020-а - годината, определена от Лисабонската стратегия, или пък е 2050 г.

В представения анализ се казва, че досегашният растеж се дължи на притока на чуждестранни инвестиции, които не са били в най-устойчивите сектори. Развивали сме предимно недвижимите имоти и финансовото посредничество. Това за каква икономика говори?
- Анализът показва, че българската икономика е силно деформирана. Ние от бизнеса добре знаем за сметка на какво се получи това изкривяване. Но се изкушавам да спомена и някои други цифри, които ще допълнят анализа. През 1997 г. в структурата на добавената стойност на страната ни селското стопанство е имало 26%. През 2009 г. земеделието е едва 6%. За сметка на това делът на бюджетно финансираните институции е бил бил 8%, през миналата година е 18%. Т.е. за периода от 12 години сме напомпали администрация. Четири пъти се е увеличил секторът на строителството благодарение на спекулативните инвестиции. С погрешна политика е създадена една крайно деформирана структура на българската икономика.

Как трябва да бъде променена отрасловата структура?
- В този материал не виждам кои ще бъдат инструментите за промяна на структурата на икономиката, не я ясно върху какво трябва да се работи. Липсва и един от основните двигатели на икономиката - човешкият ресурс. Не се казва какво е неговото състояние, каква е квалификацията му и как би могло човешкият капитал да подпомогне развитието на икономиката.

Но пък е откроена идеята България да стане входна врата за инвестиционни и търговски потоци от Китай и Източна Азия към ЕС. Има логика - Китай е най-големият вносител в ЕС. Дори в стратегията е обяснено, че това не може да стане през пристанищата, но подобно на Люксембург и Украйна, е възможно да се случи по въздух. Това са съвсем конкретни идеи, нали?
- Наистина един от ключовите отрасли, на който се залага с тази стратегия, е развитието на търговски отношения с Китай. По-скоро идеята е България да бъде логистична база, през която да минават транзитните потоци на китайския износ за Европа. Позволете ми да направя едно сравнение с ГМО-тата в земеделието. Ние не знаем една монополна държавна структура, каквато е китайската, по какъв начин ще навлезе през страната ни. А и къде е нашата инфраструктура, която ще обезпечи тази логистика? Цяла Европа изнася за Китай с 30% по-малко, отколкото е износът за Швейцария. Т.е. в момента съществуват едни доста деформирани отношения, наблюдаваме агресивната политика на Китай към другите страни. Според мен много внимателно трябва да се пипа тази област. Някак си е странно да се залага подобно нещо като основен инструмент за развитие на българската икономика. Още повече че нямаме подходяща инфраструктура, липсва капацитет на пристанища и летища, където може да пристига стоката.
Още от интервюто на „Класа"