„Взрив с мощен политически заряд", обобщава от първата си страница „Дневник"
Самоделна бомба избухна рано сутринта вчера пред редакцията на близкия до Алексей Петров седмичник "Галерия", който в последните седмици предизвика скандала с огласените разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с министри, депутати от ГЕРБ и премиера Борисов. Главният редактор на вестника Кристина Патрашкова и заместникът й Явор Дачков (на снимката) обявиха, че взривът е политически акт и опит за сплашване.

Шефът на службата за подслушване и следене СДОТО Цветан Иванов най-вероятно ще бъде освободен заради изтеклите записи, правени със СРС (виж вляво). Според политици от ГЕРБ вътрешният министър Цветанов все още може да запази поста си, но те очакват още атаки и нови записи.

Премиерът Бойко Борисов обяви, че оценката, която ще даде на МВР и ДАНС, ще зависи от залавянето на хората, поставили взрива. Той посочи, че не е изненадан от инцидента, и намекна, че знае кои са извършителите. Световните агенции  разпространиха новината за взрива, който съвпадна с посещение на трима еврокомисари, включително по вътрешен ред. "Еврокомисията очаква от властите в България пълно разследване", обяви говорителят на ЕК Пиа Хансен.
Още по темата от „Дневник"

„Каскет с бомба", четем от първа страница на „Стандарт"
Напоследък всеки четвъртък човек с каскет хвърляше властта в оркестъра с флашка. Вчера обаче вместо поредния скандален запис гръмна бомба. Самоделката потроши редакцията на вестник "Галерия". И вероятно стресна четиримата еврокомисари, които дойдоха в София.

Тътенът от бомбата обаче удари най-много МВР шефа Цветан Цветанов. Опозицията веднага скочи да му иска оставката. И настоя спешно да разкрие кой е сложил бомбата. Според премиера Бойко Борисов обаче тя е дело на същите конспиратори, които бият журналисти и взривяват хора. В ГЕРБ пък се усъмниха, че кръгът на Алексей Петров сам е инсценирал атентата.

Целта е да ни запушат устата след скандалните разкрития за властта, настояват от "Галерия".
Още по темата от „Стандарт"

„Държавата пак ще въвежда стандарти за менюто в училищата", съобщава от първата си страница „Сега"
Държавата ще направи нов опит да наложи стандарти за храната в детските градини и училищата. "Ще утвърдим стандарти за качеството на храните в детските градини и ученическите столове и в тях ще се предлагат единствено и само такива продукти", заяви ветеринар №1 д-р Йордан Войнов, който от вчера е шеф на Българската агенция за безопасност на храните.

Агенцията ще прави и "актуализация на съществуващите вече стандарти".

Това е стара идея на аграрния министър Мирослав Найденов, която се провали заради отпора на родителите и липсата на лаборатория за контрол на скъпите колбаси. Майки пресметнаха, че ако храната поскъпне с 1 лев на ден, таксата за детска градина ще се вдигне от 60 на 90 лв.

"Храната може и да не поскъпне, ако успеем да оберем този луфт между качество и доставчици, защото при системата за обществени поръчки и доставки нали ви е ясно, че някой някъде нещичко взема. Но да бъдат добри да не вземат от нашите деца", заяви вчера министър Мирослав Найденов. Преди половин година обаче той беше на друго мнение: "Ако някой смята, че ще си води детето за 20 лв. на месец на детската градина и то ще яде качествено, нека ние да обясним на тези драги родители, че това няма да стане. За децата си трябва да извадим пари и да си платим. Вижте какво се яде сега в детската градина - едни намазани филии с не знам какво и отгоре поръсено с още не знам какво".
Още от статията на „Сега"

„50 лв. глоба за фас, хвърлен на улицата", предупреждава от първата си страница „Монитор"
С глоба от 50 лева ще бъдат наказвани столичаните, които хвърлят фас на улицата или паркират в зелени площи. Санкцията ще бъде налагана с фиш, който софийските инспектори ще пишат на място, съобщи зам.-кметът по финансите Минко Герджиков вчера. По закон размерът на глобите с фиш може да варира от 10 до 50 лева.

Досега на хората, които са хванати в нарушение на общинските наредби, са  издавани квитанции за санкция в размер на 10-20 лева. Другият вариант за наказание е акт, чиято стойност определя районният кмет.

„Целта е увеличаване на приходите в бюджета от глоби. Досега имаше забавяне на актовете при районните кметове", обясниха съветниците от ГЕРБ. През миналата година от санкции в хазната са постъпили 2,4 млн. лева. Заложените за тази година приходи са двойно повече - 5,7 млн.
Още от статията на „Монитор"

"Кристалина Георгиева е сред най-добрите еврокомисари", съобщава от първата си страница „Класа", като се позовава на проучване
Българският еврокомисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева е оценена като една от най-ефективните в ЕК, съобщи "ИЮ Обзървър". Проучването е на независимата PR агенция Burson-Marsteller.

Работата на цялата комисия се определя като средна, а повечето комисари получиха оценка под средната. Екипът на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу преживя тежка първа година от мандата си, съпътствана от криза в еврозоната и опит да се наложи Лисабонският договор. Най-одобряваните комисари са отговарящите за правосъдието Вивиан Рединг, за цифровите технологии Нели Круз и за конкуренцията Хоакин Алмуния.
Още от статията на „Класа"

„Свлачище саботира магистрала "Люлин", информира „Сега"
Небивал напредък в строителството на магистрали, връщане на доверието на ЕС и отпушване на еврофондовете отчете вчера ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" в анализа си за 2010 г. Междувременно се оказа, че по злополучната магистрала "Люлин" се е появил пореден проблем - свлачище, активизирало се точно преди Нова година. Земните маси са се раздвижили около 16-ия километър на магистралата, но на 100-200 м навътре в обработваемите земи. Свлачището е с размери около 100 декара, а геоложка фирма вече пише план за овладяването му. "То не би трябвало да забави пускането на платното от Перник за София, насрочено за 15 март," обясни Лазар Лазаров, член на Управителния съвет на АПИ.

Затова пък с магистрала "Тракия" нещата вървят "по вода". Над една пета (22%) от отсечката Стара Загора - Нова Загора вече е завършена на 22%, а напредъкът по Нова Загора -Ямбол и Ямбол - Карнобат е съответно 16% и 10%, отчете шефът на агенцията Божидар Йотов. Със завършването на трите лота през 2012 г. ще летим по магистралата със 105 км в час при сегашна средна скорост около 68 км/ч., а пътуването до морето ще е по-кратко с 45-50 минути, обещават от АПИ.

"За първи път през 2010 г. имаме автомагистрала с акт 16 - "Марица", похвали се Йотов. При идването си на власт сегашното правителство установи, че в България шосетата масово се експлоатират, без да са въведени в експлоатация по законовия ред.
Още от статията на „Сега"

„Водата с еднаква цена в страната", информира „Стандарт"
Водата ще има единна цена в цялата страна, без значение дали се използват електрически помпи за доставката й до абонатите или не. Водата ще се доставя на единна цена до градовете. След това към цената й ще се добавят само нужните разходи за поддържане на тръбите от местното ВиК дружество. Крайният резултат ще бъде, че разликата в цената на водата между различните градове ще бъде доста по-малка отколкото досега, стана ясно от думите на Христо Станков, шеф на Дирекция "Държавни дружества" в МРРБ. За да се осъществи идеята, трябва да се създаде Национална водна компания по подобие на НЕК, която да доставя на ВиК компанията във всяко селище питейна вода на еднаква цена. Тя ще се изчислява като микс от цените за добиване на водата в различните краища на страната - гравитачно като в София или чрез помпи както в Добрич. Така водата в София ще поскъпне, а в Добруджа ще поевтинее. Идеята е държавната водна компания да поеме собствеността върху магистралните водопроводи, питейните язовири и пречиствателните станции.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата ще субсидира покупката на електромобили", информира „Монитор"
Правителството ще се ангажира с помощ за производството и за навлизането на електромобили в страната. Първата стъпка обаче е да се избере подходящ бизнесмодел. Това стана ясно по време на конференцията "Електромобилите - предизвикателства на новата мобилност", която се провежда в София под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов.

Според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, чието ведомство е организатор на конференцията, държавата задължително ще въведе данъчни стимули, за да стимулира навлизането на ековозилата. Те биха могли да са свързани с ДДС облекчения или с безплатно паркиране например. Би било добре и да се поеме някаква част от цената на електромобила, каза още Трайков. Той даде за пример Португалия, където при покупка на ековозило собственикът му получава право на безплатно зареждане на батерията. „Ще настоявам в бюджета за следващите години да се предвидят данъчни облекчения и други стимули", каза Трайков. Всички възможности се обсъждат в специално сформирана за целта междуведомствена работна група.

Неотдавна от Индустриален клъстер „Електромобили" предложиха покупката на електромобили да не се облага с ДДС. Както и от специален „зелен фонд", който акумулира приходи от продажба на въглеродни емисии, да се отпускат по 5000 лв. за всеки закупен елмобил. Друго предложение е всяко физическо лице да намалява годишния си данък с 25% от стойността на елмобила, но не повече от 5 хил. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Големият публичен сектор изкривява пазара на труда", казва в интервю за „Дневник" Христофорос Писаридис, нобелист по икономика за 2010 г.
Роденият в Никозия британец Христофорос (по-известен като Кристофър) Писаридис получи през 2010 г. нобеловата награда по икономика заедно с американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за модела им за анализиране на трудностите при хармонизирането на търсене и предлагане, особено на пазара на труда.

Писаридис е отличен за разработването на теории, обясняващи как регулацията и икономическата политика могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите. Според него колкото по-активно се търси работа, толкова по-вероятно е да се предлагат работни места от компаниите, защото ще бъде по-лесно да се попълнят. 62-годишният икономист е професор по икономика в London School of Economics.

Нобеловият лауреат е член на Британската академия, на Европейската икономическа асоциация, на Асоциацията на икономистите по труда и на много други международни организации, бил е консултант и на Европейската комисия. Привърженик е на идеята, че правителствата трябва постепенно да орязват разходи, за да избегнат скок на безработицата.

Интервюто е предоставено на "Дневник" от журналиста Михалис Персианис от кипърския вестник "Катимерини".
Предвид ситуацията в ЕС виждате ли някакви структурни размествания (например в съотношението между безработните и свободните работни места), които да променят начина, по който действа трудовият пазар?
- Наистина трудовият пазар функционира по различен начин, т.е. настъпили са структурни промени в икономиката, които правят по-трудна връзката между бизнеса и търсещите работа. Не е много лесно да се напаснат нуждите на предприемачите от служители и на безработните от работа.

А значителна ли е тази промяна?
- Да, защото с модели не може да се обяснят такива големи размествания в безработицата, ако не се е променило нещо фундаментално. Става дума за нещо повече от рецесия. Проблемите на Испания например са структурни. Там имаше значителни ограничения на трудовия пазар и хората сключваха 4-годишни договори.

Така се създаде двойна архитектура - едни работници имат постоянни договори до пенсиониране, а други - за 4 години, и техните работодатели не желаеха да ги подновяват след изтичането им. Ликвидират се работни места, без това да е свързано с фактори като производителността. Просто бизнесът е несигурен за перспективите в следващите месеци и затова не иска да подновява договорите.

Вероятно моделът е по-приложим за постоянно заетите - служителите в публичния сектор - които са значителна част в европейските държави?
- Когато имате голям публичен сектор, предоставящ сигурност на заетостта, в крайна сметка губещи се оказват безработните. Те виждат как други се радват на сигурност на работното си място, но търсенето на точно такава сигурност е неефективно. В някои държави има и временно наети в публичния сектор. Всичко това е изкривяване на трудовия пазар.

Държавата не е сред съставните елементи, въздействащи на модела във вашата теория, но имате ли идеи как да се подобри функционирането на трудовите пазари?
- Със сигурност има политики за подобряване на производителността. Това е много важно, защото така се стимулират по-високата заетост и по-добрите заплати. Инфраструктурните проекти, от които имат полза много компании и значителен брой работници, могат да окажат съществено влияние на пазара на труда.

Проекти като пътища и пристанища, разбира се, са нещо старомодно, но то все още вършат работа. Другото важно нещо - особено в модерните икономики - са услугите. Днес държавите се нуждаят от по-модерни шосета, пристанища и т.н., но и от цифрова инфраструктура, а по принцип към инфраструктурата може да включим още регулаторната и правната рамка на една страна.
Още от интервюто на „Дневник"

„Никой няма да преработва мляко извън евростандартите от 2012 г.", казва в интервю за „Класа" д-р Йордан Войнов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните
Г-н Войнов, какво точно ще представлява стандартът за хляба?
- В хляба няма да има никакви Е-та, ще се прави от брашно, сол, мая и вода. Срокът на годност няма да е дълъг. Съвсем скоро ще стартира експертният съвет и на една маса ще седнат представители на контролния орган, на браншовите организации, на технолозите и заедно ще създадат тези три стандарта за хляб - „Бял", „Добруджа" и „Типов". Разбира се, всеки, който иска, може да прави хляб извън този стандарт, стига да е безопасен и всички съставки коректно да са изписани върху етикета. Искаме потребителите да имат право на избор. Без съмнение хлябът, който се прави по стандарта, ще бъде и по-скъп.

Доколкото става ясно, няма да е стандарт тип БДС, каквито бяха приети за млечните продукти и които минават процедура през Българския институт по стандартизация?
- Ще е утвърден стандарт като „Стара планина", който беше направен за месните продукти. Така по най-бързия начин ще го наложим на пазара. Процедурата през института по стандартизация трае повече от две години. Ако чакаме този срок, ще стане 2013 г. Подозирам, че може да има съпротива от страна на сивия сектор. Но както знаете, аз имам непоносимост към сивия сектор. И това вече сме го доказали - само през миналата година унищожихме над 700 т меса в екарисаж. Бяхме безкомпромисни и за нерегламентираната търговия с животни.

В края на годината изтича преходният период за сектор мляко. Какво ще стане с фермите, които не успеят да се модернизират и да произвеждат според европейските хигиенни стандарти?
- Още в края на 2008 г. - началото на 2009 г. аз повдигнах въпроса, че има проблем с преходния период за нашия млечен сектор, и дори ме обвиниха, че България иска дерогация за качеството на млякото. А тогава бяхме пред опасността за тотално затваряне на доста ферми. Съвместно с Румъния получихме нова отсрочка за 2 години, която изтича в края на 2011 г. След 1 януари 2012 г. никой в страната няма да приеме и да преработва краве мляко, което не отговаря на стандартите.
Още от интервюто на „Класа"