Според хлебопроизводители, цената на хляба в България е нормално да бъде поне 2.00 лв, тъй като към настоящия момент те работят на загуба. Честните хлебари не могат да бъдат конкурентни на производителите от сивия сектор.  

„Никой не би дал 2.00 лв. за хляб от 700 гр., при наличието на хляб, който струва наполовина по-евтино", коментира Валери Кръстев - хлебопроизводител в Монтана и председател на регионалния съюз на хлебарите и сладкарите.

Най-интересен за потребителя е въпросът как се образува цената на хляба. Практически колкото производители има, толкова и цени на хляба има, обясни Кръстев.

В момента най-масовата производствена цена за хляб тип „Добруджа", с тегло от 700 гр. е 0.80 лв. Дори и в най-бедните райони на страната производствената цена в момента трябва да е поне 1.00 лв, като в тази цена са включени транспортни разходи, разходи за човешки труд, за иновации и т.н.

От своя страна търговците слагат надценка от 10 - 15 - 20 %. За един килограм хляб, производствената цена варира между 1.45 и 1.50 лв. с ДДС, т.е. е нормално цената на хляба в магазините да бъде поне 2.0 лв.

В момента в Монтана производствената цена е 1.00 лв., в Пловдив за 650 гр. - цената е между 0.62 -0.75 лв., Хасково за 700 гр. - 0.70 лв., Бургас за 600 гр. - 0.96 - 1.00 лв., в Пазарджик за 700гр. - 0.60 - 0.65 лв., в Русе за 600 гр. цената е между 0.45 и 0.95 лв. В София цената за 650гр. е 0.90 - 1.00 лв. От данните става ясно не само, че в столицата ядем най-скъп хляб, а и че цената практически се определя от сивия сектор (който не плаща данъци).

Липсата на работна ръка се изтъква като все по-проблемно явление. В България работниците в хлебопекарните вземат заплата от порядъка на 400 - 500 лв., докато в Европа заплащането е многократно по-високо. Дори в Сърбия работниците получават 1000 евро, а в Румъния - 1200 евро. Ниското заплащане у нас естествено води до изтичане на кадри. Ситуацията дотолкова се е влошила, че се налага да се търсят работници от чужбина.

От 4500 фирми в страната, регистрирани по Закона за храните, 50% работят по „сиви" методи. Тези, които не успеят да „маневрират" с укриването на данъците, със системата „ХАСАП" фалират или пренасочват дейността си.  

От думите на Кръстев излиза, че в скоро бъдеще ще трябва да преглъщаме по-скъп хляб. Доколкото това се дължи на увеличението на производствените разходи, поскъпването е оправдано. Аргументите на хлебопроизводителите за спад на търсенето на хляб при по-високи цени обаче противоречат на икономическата теория и потребителските навици на българина.

Цената на хляба (поне в България) не спада към еластичните цени, т.е. може да се увеличава цената на насъщния, а търсенето му ще се запази относително константно. Възможно е сигналите за „нормална цена" на хляба от 2.00 лв. чисто и просто да ни подготвят за предстоящо ценово увеличение.