„За блок без домова книга може да се плаща двоен данък сгради”, „Кредити за осигуровки”, „И гражданският брак влезе в кошницата”, „Брюксел: България все още не усвоява европарите с нужната скорост”

„За блок без домова книга може да се плаща двоен данък сгради", предупреждава от първата си страница „Сега"
Собствениците на апартаменти в блокове, които нарушават Закона за етажната собственост - не са провели общо събрание, не са избрали управително тяло на входа и не са се регистрирали в общината, да плащат данък сгради в двоен размер. Идеята бе лансирана вчера от зам.-председателя на парламентарната комисия по регионално развитие Николай Пехливанов ("Атака"). Той твърди, че тя вече е обсъждана с регионалното министерство и ще бъде създадена специална работна група, която да оформи конкретните промени в закона до края на март.

До момента само 10-15% от съкооператорите са се регистрирали като етажна собственост, въпреки че законът повеляваше това да стане до 1 ноември 2009 г. "Процентът на регистрираните в кметствата е още по-малък - едва 2", съобщи Пехливанов. Затова управляващите решиха срокът да се удължи до 30 юни 2010 г. Предложението бе одобрено вчера на първо четене в парламентарната комисия по регионално развитие.

Пехливанов отбеляза, че много хора дори не са разбрали, че регистрирането на етажната собственост е задължително, че има императивен срок и за неспазването му се налагат глоби. На много места в страната пък домоуправителите са се престаравали и в домовата книга собствениците са посочвали не само по силата на какъв документ притежават жилището си - нотариален акт, договор или нещо друго, а и номерът. Такова нещо законът обаче изобщо не изисква. Кметовете също са на път масово да не спазят закона. Те са задължени до 1 февруари 2010 г. да организират общи събрания и избор на домсъвети в неизрядните блокове.

Шефът на регионалната комисия Любен Татарски (ГЕРБ) обаче коментира пред "Сега", че не е редно нарушение на закон да се наказва с вдигане на данъци. "Логично е да се налагат глоби, друг въпрос е, че вероятно трябва да затегнем и да увеличим санкциите, защото предвидените в закона май не респектират", каза депутатът от ГЕРБ.

Сега за собственик на апартамент глобата е до 100 лв., за член на управителния съвет на входа - до 1000 лв., а за кметовете, които не са изпълнили задълженията си, санкции не са предвидени.
Още от статията на „Сега"

„Кредити за осигуровки", е едно от заглавията на първа страница на „Стандарт"
Осигуровки на кредит. Такава мярка за борба с кризата обсъжда кабинетът с бизнеса и синдикатите, съобщи социалният министър Тотю Младенов.

Идеята е банките да отпускат заеми на закъсалите предприемачи, които да плащат осигуровките на работниците си. Подобен модел вече е приложен в Белгия, поясни Тотю Младенов. Дали тази практика може да се пренесе и у нас и как точно, тепърва предстои да се уточни. За момента търговските банки обаче не са склонни да отпускат подобни кредитни линии, посочи зам. социалният министър Красимир Попов.

Проблемът с невнесените пари става все по-осезаем, призна социалният министър. По данни на ГИТ, НАП и НОИ в момента голяма част от предприятията имат изключителни затруднения и плащат със закъснение заплатите и осигуровките на служителите си.

В момента и държавата е голям длъжник на предприемачите, алармира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според неговите данни невърнатото на фирмите ДДС многократно надвишава обявената от финансовото министерство сума от 440 милиона лева. "Нефактурираните плащания възлизат на най-малко още толкова", уточни Данев. "Държавата виси на бизнеса с поне 1-2 милиарда лева", изчисли и Иво Прокопиев от КРИБ.
Още от статията на „Стандарт"

„И гражданският брак влезе в кошницата", съобщава „Монитор" от първата си страница
Гражданският брак най-накрая влезе в потребителската кошница и занапред ще влияе върху равнището на инфлацията у нас. Както е известно, чрез наблюдения на цените на стоките и услугите в кошницата Националният статистически институт (НСИ) измерва равнището на инфлацията. За първи път от тази година статистическият институт започва да наблюдава таксите за бракосъчетание в делнични дни и отделно в събота и неделя, обясни Aлбена Данчева, която е началник отдел "Статистика на потребителските цени" в НСИ. Като цяло през 2010 г. има увеличение на броя на стоките и услугите, които се включват в голямата потребителска кошница, каза още Данчева. През 2009 г. са били наблюдавани 549 стоки, докато тази година техният брой е 568. За 2010 г. в кошницата са добавени 38 нови стоки, а са отпаднали 21. Така например НСИ вече няма да наблюдава на какви цени се харчи българският коняк. За сметка на това обаче от 2010 г. в кошницата влиза водката родно производство, обясни още Албена Данчева. Подобно е положението и с пилешките бутчета. Замразените кълки вече отпадат от потребителската кошница, а на тяхно място влизат охладените. Албена Данчева от НСИ обясни че причината да се правят подобни замени е, че при наблюденията на НСИ е установено, че интересът на потребителите към някои стоки спада до такава степен, че тяхното предлагане в магазините намалява. Така идва момент, в който се обезсмисля да се следят цените им. Освен това, както е в случая с пилешките бутчета, просто се прави замяна на продукти от един и същи тип, като акцентът се поставя върху по-търсения.

Точно поради тази причина от кошницата за 2009 г. е отпаднало и телешкото с кости. На негово място са включени свинските котлети, обясни още Данчева. Изключително любопитна е появата в кошницата на фризьорската услуга, но не само подстригването, а комплексната услуга ­заедно с измиването на косата и прическата със сешоар. Досега са били наблюдавани само подстригването и сешоарът, без направата на прическа. Смяната на капачките на дамските обувки явно също е станало доста търсена услуга, защото от тази година НСИ ще наблюдава и нейната цена. Лаптопът, енергоспестяващите крушки, LCD телевизорите, както и билетите за вътрешни и междуградски превози също стават част от потребителската кошница, съобщиха още от НСИ. Нови услуги в нея са и предплатените услуги на мобилните оператори.
Още от статията на „Монитор"

„Брюксел: „България все още не усвоява европарите с нужната скорост", избира за заглавие на първата си страница „Дневник" изводът на Еврокомисията
За пет месеца сегашното правителство е успяло да изплати повече средства по оперативните програми, отколкото кабинетът "Станишев" за две години и половина, но Европейската комисия още не е доволна от темпа на усвояване на евросредствата. Това става ясно от писмо на директора на генерална дирекция "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер до вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Писмото е получено на 13 януари - същия ден, в който българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева получи слаба оценка от комисията по изслушването й в Европарламента.

"В оценката на Европейската комисия се изразява безпокойство за забавяне при сключването на някои договори, като тревожно е посочено ниското ниво на извършените плащания по пет от оперативните програми", се съобщава в информация, публикувана на правителствения портал за еврофондовете www.eufunds.bg. Писмото на Анер обаче не е качено на сайта. То анализира напредъка по ИСПА и оперативните програми от тяхното начало до края на миналата година.

Посочено е, че Брюксел очаква допълнителни действия от кабинета "Борисов" по определени теми. Пред "Дневник" Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие и ръководител на едноименната оперативна програма, съобщи, че Еврокомисията иска да получава на всеки два месеца актуална информация за изпълнението на оперативните програми, както и за решаването на проблемите.

Тези теми от вчера се дискутират с представителите на Еврокомисията в рамките на годишната среща за преглед на националната стратегическа референтна рамка, която е основният документ по усвояване на евросредствата. Участници в обсъжданията от българска страна съобщиха пред "Дневник", че представителите на Еврокомисията ясно са изразили притеснението си, че България много закъснява с плащанията по програмите и ако не ускори силно темпото, няма да успее да усвои всички предвидени за страната евросредства.

"Няма никаква изненада в писмото. То констатира това, което вече сме установили и съвместно с Брюксел работим за решаването на проблемите", коментира за "Дневник" Юлияна Николова, секретар на съвета по европейски въпроси и съветник на премиера Бойко Борисов. Бившият вицепремиер по еврофондовете и настоящ депутат от БСП Меглена Плугчиева отказа коментар с мотива, че не е запозната с писмото.

Плугчиева заяви, че ще поиска документът да бъде разгледан в парламентарната комисия по европейски въпроси. До момента по 7-те оперативни програми общо са изплатени близо 208 млн. евро до края на 2009 г. От тях над 106 млн. евро изпълнителите на проекти са получили през петте месеца от управлението на кабинета "Борисов" по справка на финансовото министерство. Въпреки това усвояването на средствата е едва 2.6% за три години. За периода 2007 - 2013 г.

България трябва да оползотвори 6.673 млрд. евро от Кохезионния и структурните фондове на ЕС. В края на 2009 г. за около месец правителството въобще спря плащанията по оперативните програми с мотива, че всички проекти трябва да бъдат въведени в информационната система за управление на еврофондовете.
Още от статията на „Дневник"

„Инфлацията удари 10-годишно дъно", информира от първата си страница „Класа"
Инфлацията за декември 2009 г. спрямо декември 2008 г. е 0,6%, което бележи най-ниската годишна инфлация за последните 10 години, отчетоха от Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени за декември 2009 г. спрямо ноември 2009 г. е 100,5%, т.е. месечната инфлация е 0,5%, като през 5 от общо 12-те месеца на годината е била измерена дефлация.

Основна роля за лекото поскъпване играят повишаването на цените на хранителните продукти (+1.1%) и на стоките и услугите за туризъм, развлечение и културен отдих (+3.3%). Най-ниски стойности са отчетени и при средногодишната инфлация за периода януари - декември. През изминалата година тя е била в размер на 2,8%, което е 6-годишен рекорд. През 2003 г. индексът на потребителските цени е бил 2,3 на сто. „Октомври и ноември са първите месеци, в които се забелязва увеличаване на продукцията в преработващата промишленост, след дългия период на спад в сфери като химическата и текстилната индустрия, като това обаче не се отнася за строителството, където свиването продължава", обясни председателят на НСИ Мариана Коцева. Според нея може да се говори за трайно излизане от кризата едва ако има ръст в производството в продължение на поне 3-4 поредни месеца.

„За момента не се знае дали страната сериозно излиза от кризата, или след лекото подобряване ще настъпи нов спад. Това се опитват да установят и анализаторите в останалите страни от Европейския съюз", коментира Коцева. Възможно е в някои страни от Европа оживлението да се дължи на субсидирането от страна на държавата. Бившето правителство на тройната коалиция предвиди инфлацията в края на 2009 г. да достигне 5,4% на годишна база. По-късно цифрата бе коригирана на 4,6%, а в края на годината НСИ отчете 2,8 средногодишна инфлация. Според бюджетната прогноза за 2010 г. пък инфлацията трябва да бъде 2,2% и да не не надвиши тази стойност, за да може страната ни успешно да се кандидатира за влизане в чакалнята на еврозоната ERM 2.
Още от статията на „Класа"

„Още евродепутати с проблемни участия във фирми", разкрива „Сега"
Румяна Желева не е единственият български евродепутат с проблемна декларация за финансови интереси. Под въпрос са още двама представители на ГЕРБ в Европейския парламент - Емил Стоянов и Илиана Иванова, показа проверка на "Сега".

Според фирмените регистри Емил Стоянов и Илияна Иванова участват в управителни органи на търговски дружества, което е забранено от правилника за дейността на Народното събрание. Според Търговския регистър Емил Стоянов е член на директорския борд на "Телевизия Европа", управител е и на фирма "Реклама и консултации", 100% негова собственост. В регистъра липсват данни да са правени постъпки за оттегляне на Стоянов от ръководните постове, въпреки че той самият твърдеше, че отстъпва председателското място в борда на директорите на новите собственици на телевизията. "Ако има такива постъпки и заявлението все още не е обработено, то въпреки това ще фигурира в досието на съответното дружество като чакащо обработка", обясни вчера и.д. шефът на Агенцията по вписвания Анастас Георгиев. Според досието на "Телевизия Европа" бордът на директорите е вписан през 2008 г., а мандатът му изтича на 1.10.2010 г. Емил Стоянов е вписан като управител през 2008 г. и промяна в това обстоятелство няма. В декларацията си за финансови интереси като евродепутат Стоянов е вписал и двете фирми, както дружеството Vega invest consluting Gmbh. До редакционното приключване на броя "Сега" не успя да се свърже с Емил Стоянов, за да уточни детайлите около участията му.

Илиана Иванова пък според фирмените регистри е управител на фирма "Седона", в която държи 75% дял. Фирмата е вписана от съда в началото на 2008 г., но не е пререгистрирана и по тази причина все още не фигурира в базата данни на Търговския регистър. Това не позволява проследяването на актуалното състояние. Вчера от офиса на Иванова не можаха да отговорят дали тя се е оттеглила от управителния пост след избора й за евродепутат. Иванова не е вписала фирмата в декларацията си пред ЕП.
Още от статията на „Сега"

"Над 1000 мераклии да произвеждат зелена енергия", разкрива „Монитор"
Броят на заявленията за изграждане на водни централи, вятърни и соларни паркове мина 1000. Това става ясно от информация на екоминистерството и на колегите им от Министерството на икономиката и енергетиката. Според данни на икономическото ведомство само към края на 2008 г. са подадени заявления за 112 вятърни централи с обща мощност от близо 9 хил. мегавата и за 33 соларни парка с мощност от около 2 хил. мегавата. В същото време окончателни договори са сключени само за 17 вятърни парка, чиято мощност е близо 1200 мегавата. По отношение на водните централи пък от общо 840 заявления за изграждане са реализирани едва 100-120, обявиха от ековедомството. "До момента са разрешени безброй проекти често в разрез със закона. Затова оттук нататък никой не трябва да смята, че тази практика ще продължава", обяви в сряда министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Караджова съобщи още, че в рамките на следващите 5-10 дни ще стане ясно дали идеята за временно преустановяване на приемането на нови заявления за изграждане на мощности за зелена енергия ще се реализира. Последната дума по въпроса ще има парламентът, уточни тя.

Засегнатите ще са само онези проекти за вятърни и соларни паркове и за водни централи, които към момента не са влезли в никаква процедура. Всички останали процедури продължават, заяви пък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Това означава, че всички, които са в процедури по оценка на въздействието на околната среда, по издаване на визи за строеж, по присъединяване към елмрежата, ще продължат, допълни го Караджова. Ако Народното събрание постанови ековедомството да спре временно приема на заявления за екооценки на ВЕИ проекти, очакванията са това ограничение да важи най-много до август тази година. Дотогава според министър Трайчо Трайков трябва да е готов националният план за развитието на ВЕИ. Той ще се разработва докъм април-май, така че до 30 юни 2010 г. да бъде предаден на ЕК.
Още от статията на „Монитор"

„Разследват кмет за афери на "Титан", разкрива „Стандарт"
Скандалната фирма "Титан АС" вкара в капан кмета на Горна Оряховица Йордан Михтиев. Районната прокуратура го разследва заради неизгоден и незаконен договор за почистването на града. Той е сключен с кърджалийското подразделение на фирмата - "Титан-Клинър". Той е за 180 месеца или 15 години. Договорът е за 1,7 млн. лв. годишно. По друг контракт те получават пари и за цялостното озеленяване на града.

"Материалите по случая вече набъбнаха до 11 тома. Делото засега се води срещу неизвестен извършител", съобщи за "Стандарт" районната прокурорка на Горна Оряховица Даниела Харитонова. Според нея прокурорската проверка е твърде задълбочена, работи се на няколко етапа. "До месец ще имаме решение", заяви тя, без да уточни дали кметът ще бъде официално обвинен. Засега разследването срещу Михтиев се води за сключването на неизгодна сделка, от която са произтекли значителни вреди. На практика прокуратурата разследва сключването на двата договора на общината - и със "Заубермахер" през 2006 г., и с "Титан-Клинър" през 2008 г.

Самият Йордан Михтиев също е бил разпитван по случая. В предварителната проверка са констатирани драстични нарушения на ЗОП. Според кмета на Горна Оряховица, който е бивш военен, разследването се води срещу процедурата. В документите била допусната грешка от 60 месеца. На практика обявлението било за 120 месеца или 10 години, след това се появил срок от 180 месеца или 15 години. Накрая все пак грешката е коригирана и договорът е сключен за 10 години за 17 млн. лева, обясниха от прокуратурата. Заради тези грешки обаче тричленен състав на Върховния административен съд е постановил, че договорът с "Титан-Клинър" е незаконосъобразен. Сега решението се обжалва пред 5-членен състав на ВАС.

По време на разследването прокуратурата установява, че Общинският съвет е дал мандат за сключване на договор с "Титан АС" за озеленяване на централния площад с екзотични растения. Накрая обаче кметът сключил поръчка за цялостно озеленяване на града. Материалите за това са отделени и изпратени във Великотърновската окръжна прокуратура с мнение за повдигане на обвинение по чл. 282 за длъжностно престъпление. Преди няколко дни станало ясно, че магистратите в старопрестолния град са отказали да образуват предварително производство по казуса, съобщи Харитонова.
Още от статията на „Стандарт"

„Празничното пазаруване извади икономиката от дефлацията", обобщава „Дневник"
Инфлацията през миналата година е била 0.6%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Само през декември (на месечна база) пък е имало покачване на потребителските цени с 0.5%.

Данните потвърдиха и прогнозите на икономистите, които "Дневник" потърси в края на миналата година. След като през октомври за пръв път от началото на кризата бе отчетена дефлация на годишна база (-0.3%), а през ноември понижението на потребителските цени бе 0.1%, анализаторите коментираха, че празничното пазаруване ще стимулира икономиката. Затова на месечна база, а и за цялата година все пак има инфлация, макар и минимална.

Според статистиката през декември най-сериозно са повишили цените си именно стоките, свързани с празниците. По категорията "свободна време, развлечение, културен отдих" има средно поскъпване 3.3%, а при хранителните стоки и безалкохолните напитки - средно с 1.1%.

Анализаторът на "Елана" Цветослав Цачев коментира, че през тази година инфлацията няма да е висока и ще е в рамките на 2 до 3%. По думите му един от главните инфлационни фактори - суровините, най-вероятно ще продължат да страда от слабо търсене. Причината пък е бавното възстановяване на индустриалното производство и крайното потребление. "В глобален мащаб виждаме как цените на производител нарастват по-бързо от потребителските. Производителите са принудени да не пренасят междинната инфлация върху крайните цени и е малко вероятно това да се промени настоящата година", коментира той.

Икономистът изтъкна, че в България вече също се наблюдава свиване на вътрешното търсене и крайното потребление. Това се усеща дори от нецикличните отрасли, като пример за това е слабото поскъпване на хранителните продукти. Явлението е нетипично за четвъртото тримесечие, но бе факт през 2009 г.
Още от статията на „Дневник"

„Дянков ще сваля данъка върху хазарта", информира „Сега" за поредното отстъпление на правителството от предварително обявени намерения
Две седмици след като влезе в сила повишеният данък върху хазарта, финансовият министър Симеон Дянков е подготвил промени, според които реално налогът ще падне. Тото, лото игрите и залаганията върху спортни състезания ще се облагат с 25%, но върху разликата между направените залози и изплатените печалби.

От 1 януари данъкът върху цифровите игри се вдигна от 10% на 15%, но те се изчисляват върху цялата сума на направените залози. Например ако залозите са за 1000 лв., данъкът е 150 лв., независимо че например 600 лв. са върнати на играчите под формата на печалба. Ако се приемат промените на финансовия министър, ставката ще е 25%, но само върху остатъка от 400 лв. Т.е. това значи платеният данък да падне от 150 лв. на 100 лв.

Само преди два месеца с гласовете на ГЕРБ налогът върху цифровите игри бе вдигнат наполовина - от 10% на 15%, което предизвика остра реакция у бизнеса. Промяната засяга най-вече държавното тото и игрите на бизнесмена Васил Божков "Еврошанс" и "Еврофутбол". Тогава мотивът беше, че от допълнителното увеличение на налога в бюджета ще дойдат извънредни 70 млн. лв. приходи, които трябва да отидат за компенсация на земеделските производители заради отпадналите данъчни облекчения за тях през 2010 г. Сега мотивът е, че трябва да се направи по-справедливо облагането на хазартната дейност, която в момента плаща по-големи суми от обикновения бизнес.
Още от статията на „Сега"

„ВСС иска Полиграфическия комбинат за съдиите", съобщава „Класа"
Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъжда възможността държавата да купи сградата на бившия Полиграфически комбинат "Д. Благоев" на бул. "Цариградско шосе" 47 за нуждите на Софийския районен съд (СРС) и Софийската районна прокуратура (СРП). На вчерашното заседание на съвета стана ясно, че премиерът Бойко Борисов е разпоредил да бъде сформирана междуведомствена работна група, която да огледа два обекта. Единият е сградата на бившия Полиграфически комбинат, а другият имот е между 4-ти и 6-и километър на "Цариградско шосе", който е собственост на Министерството на отбраната. Става дума за бившия щаб на Трета армия. В работната група, която е създадена с решение на премиера Бойко Борисов, са участвали представители на съдебната власт и на министерствата на правосъдието, регионалното развитие и финансите.

Според докладна записка на главния секретар на ВСС Славка Каменова групата е изготвила становище, че сградата на бившия Полиграфически комбинат е по-подходяща за нуждите на СРС и СРП. Според документа в сградата, която се намира на бул. „Цариградско шосе" 47, в момента се извършва изключително качествен ремонт. Преградни стени могат да се поставят навсякъде, където би било нужно за обособяване на помещения за съда и прокуратурата, а паркоместата са напълно достатъчни и са за общо около 350 автомобила. С имота на МО има проблем, защото не е изготвен регулационен план, и въпросът с предоставянето на част от него за нуждите на съдебната власт трябва да се отложи поне с пет години.
Още от статията на „Класа"

„България бяга от гръцкия сценарий", разкрива „Сега" тактиката на управляващите да запазят най-нисък бюджетен дефицит в ЕС
Защо правителството се отказа да "занули" приходите и разходите в бюджет 2009 г.? Много или малко е дефицит от 0.8%, кои са здравословните стойности и къде започва рискът? Защо парламентът разреши до 500 млн. лева превишение на разходите над приходите и откъде се запълва тази "дупка" в хазната? Как ще се справи бюджетът през 2010 г.? Вестник "Сега" "изпита" икономисти и политици и установи, че по част от въпросите леви и десни са на едно мнение, а по други са на двата полюса.

Пламен Орешарски, депутат от БСП, смята, че бюджетът за 2009 г. приключва на минус заради лошите постъпления през второто полугодие. Той твърди, че у нас кризата ударила най-лошо България до средата на миналата година, когато управляваше тройната коалиция. Бившият финансов министър е убеден, че тъкмо неговото правителство е смекчило негативните ефекти. Картината в края на юли обаче казваше друго - че в предизборната залисия кабинетът "Станишев" е допуснал разходите на хазната да задминат приходите с половин милиард лева.

"През лятото се очертаваше опасна тенденция тази "пробойна" да продължи да расте, което можеше да има катастрофални последици", подчертава Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Според него министър Дянков заслужава признание задето е успял да спре лавината на голямото харчене и е потърсил начини да закърпи бюджетните постъпления.

На практика недостигащите приходи от месеци се заместват с пари от фискалния резерв. "В средата на 2009 г. (април-юни) фискалният резерв бе 8.3 млрд. лв., а в края й - около 7.5 млрд. лв. Затова според Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН отказът от балансиран бюджет и оставянето на дефицит от 0.5 млрд. лв. в края на годината не беше въпрос на избор, а на принуда.

Валентин Стоянов, икономически експерт на СДС, припомня, че завещаният от тройната коалиция бюджетен дефицит е безпрецедентен за последното десетилетие и това само по себе си е проблем: "И обществото, и политическата класа трябва да осъзнаят, че спускането по дълговата спирала е крайно опасно - влезем ли веднъж в нея, трудно ще се спрем и може да затънем дълбоко, и то в дългосрочен план. Не трябва да забравяме и Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната."

Георги Ангелов илюстрира как се развинтва спиралата: "Когато се целеше балансиран бюджет, някои твърдяха, че малък дефицит до 0.5-1% е по-полезен. Сега, когато има такъв дефицит, се говори, че можело да е и малко по-голям. Точно по тази логика други държави стигнаха до фалит".

Ангелов прави паралел между България и Гърция. Южната съседка ни превъзхожда в доста отношения - по-богата е, по-отдавна е в ЕС, член е на еврозоната, може да ползва евтино финансиране от Европейската централна банка. Но стигна до двуцифрен бюджетен дефицит и се озова на прага на фалита - доверието към Гърция не е голямо и пазарите се стъписват пред такива големи дефицити. А доверието към България е още по-крехко, защото е най-бедната и е най-отскоро в ЕС, прослави се с корупция и престъпност, провали се с еврофондовете, няма достъп до пари от ЕЦБ. "Ако си позволим дефицит, дори да е в пъти по-малък от гръцкия, може да влезем в гръцки сценарий. Затова трябва да следваме много строга и консервативна фискална политика", заключава анализаторът .

Според проф. Минасян е важно не дали дефицитът ще е 0.5, или 3%, а как фискалната политика се вписва в общия икономически ландшафт. "В предни години се поддържаше бюджетен излишък, като противодействие на високия дефицит в текущата сметка на платежния баланс - около 25% от БВП през 2008 г. Сега дефицитът в текущата сметка вече е 7-8% от БВП, а това позволява безрисково поддържане на бюджетен дефицит в разумни граници - до 1.5-2%", коментира професорът.
Още от статията на „Сега"

„Нови задължения за акцизния бизнес", разкрива „Дневник"
Тази година акцизното законодателство наложи най-големите промени в сферата на данъчното облагане. Освен широко коментираните промени в ставките основна част от промените засягат търговците на акцизни стоки. Двигател за тези промени, от една страна, са нова европейска директива, заменяща досегашната, която регламентира движение на акцизни стоки, а от друга, желанието за подобряване на контрола и борба със сивата икономика. 
Повече  контрол
С цел подобряване на контрола се въвежда изискване за използване на средства за измерване, предаващи автоматично данни в системите за отчетност, което да осигури обмен на информация с митническите органи. Срокът за изпълнение на това задължение е три месеца след приемане на наредба относно изискванията към средствата за измерване, което се очаква да стане всеки момент. Проект на наредбата беше публикуван вече на интернет страницата на Агенция "Митници".

Изискването ще засегне както производители, така и търговци на акцизни стоки. Промяната не би трябвало да засегне търговците на дребно с цигари и алкохол, които получават предварително опаковани продукти. В противен случай някои от тях щяха да се принудят да се обърнат към дистрибутори, които отговарят на новите изисквания. 

Не така стоят  нещата по отношение на регистрациите. Промените в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) въвеждат допълнителни задължения, които засягат не само тези, които тепърва ще се регистрират, но и вече регистрираните търговци, които трябва да се пререгистрират. Целта е да се осигури спазването от тяхна страна на нови изисквания (например да използват одобрени измервателни уреди) и представянето на допълнителни документи като декларации, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация, за липса на данъчни и митнически задължения и др. 

Подобни изисквания се въвеждат и по отношение на получаването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от нерегистрирани търговци, което направи режима още по-трудно приложим на практика. От лицензираните складодържатели също ще се изискват допълнителни документи като одиторски доклад. Последните ще могат да произвеждат и складират само акцизни стоки, които са включени в обхвата на лиценза им.
Още от статията на „Дневник"

„Строителят на "Тракия" ще мине през иглени уши", казва в интервю за „Стандарт" министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев
Най-важният търг на година - за магистрала "Тракия", стартира във вторник. Ден по-късно премиерът Бойко Борисов даде ултиматум за строежа на аутобана "Люлин" на турския консорциум, пътната агенция и консултанта на проекта. Премиерът поиска магистралата да бъде готова до края на годината. Ще караме ли скоро по европейски шосета и ще започнем ли да усвояваме големите суми от Брюксел, попитахме министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Г-н Плевнелиев, какви са приходите от продажбата на винетки досега и колко очаквате да са за цялата година?
- До вчера (14 януари - бел. ред) са продадени 103 481 винетки на обща стойност 4 787 674 лева. Заложили сме 200 млн. лв. в бюджета, базирани на най-оптимистичните продажби. За разлика от предишните дистрибутори на винетки, тези ще бъдат по-гъвкави от начините, по които ще продават - в хипермаркетите, на банкомати. Сега ще имаме и много по-точна информация за продажбите, защото софтуерът на избраната компания е много добър и ще получаваме данни за всеки ден веднага.

Има ли санкции за дистрибутора при липса на седмични или месечни винетки в продажба, каквито проблеми имаше често досега?
- При липса на винетки гражданите могат да се оплачат в пътната агенция. След като сигналът се потвърди, разпространителят се глобява при всеки конкретен случай със стойността на липсващите стикери, умножена по 10. Ако нарушението се повтори в рамките на един месец, глобата се удвоява. При некачествена услуга дистрибуторът може да бъде глобен и до 30% от стойността на поръчката.

Ще бъде ли завършена магистрала "Люлин" до края на годината?
- Категорично да. В сряда бяхме на среща при премиера Бойко Борисов заедно с финансовия министър Симеон Дянков и представители на консорциума"МАПА- Дженгиз", пътната агенция и консултанта по проекта. До 20 януари трябва да бъде разписан конкретен график за работата, който ще бъде ангажиращ за всички страни. Възложител, изпълнител и пътната агенция ще трябва до тази дата да опишат подробно всички 38 претенции на турските компании. Те трябва да се остойностят и да се проведат предварителни разговори за изпълнението им. Не по-късно от две седмици след 20 януари трябва да се подпише окончателен анекс, в който да са включени финансовите аспекти, както и ангажиментите на изпълнителя оттук нататък.

Съществува ли още проблем между турски и български работници на аутобана?
- Вече има подписан ангажимент от 31 март да се намали броят на турските работници от 300 на 240 от общо 1100 човека на обекта. Голяма част от българите не работят директно на договори към турските компании, а към подизпълнителите. Получават същите заплати и не стачкуват. Премиерът със сигурност иска ясни ангажименти от всички, от които зависи тази магистрала да бъде завършена до края на годината.

Предвиждате ли нови неустойки и глоби при забавяне, които да бъдат включени в новото споразумение?
- На този етап не можем да говорим за неустойки поради факта, че в момента държавата е в изключително неизгодна ситуация. Има поне 10 неща, които предходното правителство е пропуснало да свърши. И те са много ясно протоколирани. Така че ние не сме в силна позиция да преговаряме за неустойки. За да обърнем нещата, първо трябва да има разписан план-график и разписан анекс.

В споразумението ще има ли допълнителни изисквания за качеството на новото шосе?
- Независимо дали към договора има ново споразумение или не, качеството трябва да се спазва. И за това има разписани ясни изисквания и стандарти. Ние сме изпратили независима лаборатория, която е направила проверки и е изискала допълнителни сертификати за качеството на използваните материали. Отделно има и такава лаборатория, която работи към инженер-консултанта. За да сме напълно сигурни в качеството, сме възложили втора проверка, която да направи независими тестове.
Още от интервюто на „Стандарт"

"Европа дава 190 млн. лв. за образование", казва в интервю за „Монитор" Светлана Ломева, зам.-министър на образованието
Г-жо Ломева, кои европроекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" ще стартират през 2010 г.? Какви са акцентите и колко са осигурените средства?
- Осигурени са около 190 млн. лева за проекти, които ще бъдат финансирани тази година и за продължаване на проекти, които са от миналата. Акцент в тези програми следват приоритетите на министерството, които са заложени в четиригодишната програма. Да започнем от първия приоритет - качество на образованието. Това директно се връзва с един от проектите по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" - "Информационни и комуникационни технологии в образованието". Това е проект, който ще продължава и тази година, един доста мащабен проект. Той обхваща по-голяма част от учителите. Амбицията на колегите през следващите година е вече да обхванат 70-80% от учителите, които имат възможност да получават безплатен домашен интернет. Това дава добра възможност на преподавателите да имат достъп до интернет, където да подготвят своите учебни часове. През следващата година ще стартира и програмата "Наука и бизнес" - тема, която е много актуална на европейско ниво. Да направим усилия да свържем науката с бизнеса. Тоест научните открития и постижения да имат веднага приложение в бизнеса. И бизнесът да участва в поставяне на задачи.

А как образованието в училище ще се обвърже с практиката и изискванията на бизнеса?
- Друга тема, свързана с проекти, е връзката на образованието с бизнеса. Много е важно е да се обвърже образованието с практиката. Много се радвам, че с колегите успяхме да защитим пред Комитета за наблюдение по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" една програма, която ще стартира през следващата учебна година за общообразователните училища, която ще даде възможност на учениците да ходят на практики в реална бизнес среда. Досега имахме такава програма, която беше по-скоро свързана с професионалното образование - да отидат през ваканцията на практики. Сега даваме такава възможност на всички училища. Например в езиковите гимназии децата с английски да усъвършенстват своя език. Те ще имат възможност през ваканцията да отидат на практика във фирма, която ще им позволи реално да практикуват своя език. Програмата ще обхване около 3000 деца. Междувременно в края на 2009 г. приключи събирането на проекти по две от програмите по човешки ресурси. Те са насочени към втория приоритет в нашата програма - включващо образование - интегриране на деца от малцинствата и деца със специални образователни потребности. Две програми бяха обявени - едната за интегриране на малцинства е на стойност 12 млн. лв. Другата за деца със специални образователни потребности - за включваща среда, е на стойност 10 млн. лв. През следващата година се надявам проектите по тях да бъдат изпълнявани добре. Защото едва след затварянето и намаляване броя на помощните училища започва действителната интеграция на тези деца и то след развиване на включваща среда в общообразователните училища.

Какъв е стимулът на един директор в нашите общообразователни училища да включи точно такива деца в класовете си?
- Един от стимулите е възможността да се спечели проект и с него да подготви и учителите в своето училище и самата среда да е подготвена за децата със специални потребности. Другата алтернатива е наказанието. Но това не е най-добрият вариант. Не винаги когато се върви към наказание, се постига нещо добро. Винаги съм държала директорите да бъдат стимулирани, така че чрез допълнително финансиране чрез неправителствени организации да работят с такива деца и разбира се да постигнат добри модели на работа и свързване на всички деца в едно училище, независимо от етнос и образователни потребности.

А ще бъдат ли наказвани директори, ако не се грижат за интеграцията на децата?
- Разбира се. И сега има такива възможности по нормативна уредба. Ние сме дискутирали и с Държавната агенция за закрила на детето, че въпреки тези възможности в законодателството това не работи. Досега нито един директор не е наказан заради това, че не е приел дете със специални образователни потребности. Самата процедура е сложна за доказване. Съвсем скоро преди месец имахме среща с родители, които споделиха проблемите си, че децата им не могат да бъдат приети в училище. Дискутирали сме, че трябва да помислим оттук нататък за по-строги наказания. Но не наказанието е решение - трябва да има нормативна уредба, но постигането на истински включваща среда става с промяна на мисленето, с промяна на нагласите от страна на учители и родители.
Още от интервюто на „Монитор"

„Жалкото е, че бизнесът загуби доверие в европейските програми", казва в интервю за „Класа" Камен Колев, заместник-председател на БСК
Г-н Колев, с какво впечатление останахте, след като се запознахте с писмото, което генералният директор на ГД "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер на 8 януари т.г. е изпратил до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и в което се прави анализ на усвояването на европейските фондове у нас?
- Нещата не изглеждат никак добре. Явно има някакво ускоряване при договарянето, но самото разплащане, крайния резултат го няма. Вярно, че договарянето е важно, в писмото се отбелязва, че 23% са сключените договори, което не е лошо. Но въпросът е, че от момента на договаряне до финалното разплащане има още твърде много рискове, които тепърва предстои да преодоляваме. Истината е, че крайният резултат липсва, и то три години след влизането ни в ЕС. Тук вече се появява опасността, която е свързана с правилото N + 3. Ако и тази година няма някакъв решителен напредък, ние по всички оперативни програми ще загубим много пари. И като че ли нещата някак си са предопределени от опита ни в предприсъединителните програми.

Виждате, че само 36% от ИСПА са усвоени, и то три години след еврочленството на страната ни. А по ИСПА бяха проекти в областта на транспорта и околната среда. В тези сфери не успяхме почти нищо да усвоим. По същия начин продължаваме да имаме проблеми с тези ресори и в оперативните програми. Слабостите продължават да са същите, административният капацитет остава проблем.

Как бихте систематизирали причините, които водят до всички тези неблагополучия?
- Ето, например за ОП "Конкурентоспособност" мнението на чиновниците от Брюксел е, че схемите не са добре фокусирани. Не съм сигурен какво точно имат предвид, но го тълкувам, че това, което е обявено, не е актуално и не е наложително. Това е доста обща констатация. Съгласен съм обаче, доста се бавят двете важни схеми. Едната е за изграждането на консултантските мрежи. Тази схема трябваше да стартира първа с цел да подпомогне бенефициентите в усилията им за усвояване на средствата по всички европейски схеми. Разглеждаха се няколко варианта, проучваше се чуждият опит, но в крайна сметка администрацията не предложи никакъв вариант.

Продължава да е сериозен проблемът с финансирането. Много са бавни сроковете за обработване на документите, за оценяване, за сключване на договори. Сериозно е затруднен достъпът до финансиране. Хубаво, сключват се договори, обаче оттук натам трябва да се намерят средства, с които да се реализира проектът, и едва след това парите ще се възстановят. Сега, в условията на криза, балансите и отчетите на фирмите са много зле. Компаниите не са атрактивни за кредитиране, значително паднаха цените на обезпеченията, които те предлагат. Банките искат допълнителни обезпечения. Авансовите финансирания са много малки и освен това гаранциите по тях са доста сериозни. Трябва едва ли не да имате средствата, за да получите банковите гаранции.

Проблемът с финансирането е основният риск, който в момента съществува. Заради него има опасност голяма част от договорените проекти да не се изпълнят и да не се разплатят. И тук основната слабост е забавянето на една схема по програмата ДЖЕРЕМИ. Договорът за холдинговото дружество с капитал от 200 млн. лв. все още е само на хартия. Точно това не е добре фокусирано и е сериозно основание да търпим упреците на Брюксел. А основна цел на ДЖЕРЕМИ е да подпомогне бенефициентите при осигуряване на финансиране за изпълнение на проекти по оперативните програми. Досега трябваше да са факт гаранционните и рисковите фондове, фондовете за микрогарантиране и т.н. Освен това българските бенефициенти нямат необходимите инструменти да подготвят своите проекти. И една програма „Техническа помощ", която малко се използва за повишаване на административния капацитет. Но средствата трябва да се насочват и за повишаване на подготвеността на самите бенефициенти. И не е само попълването на формите, те не знаят как идеята, която е в главите им, да я превърнат в проект.

Уж е повишаван административният капацитет, но една от критиките на Брюксел е свързана именно с проблеми в администрацията.
- Така е, например твърде дълги са сроковете, в които администрацията дава своите отговори. Когато от началото до края на кандидатстването мине повече от една година, вече и самите бенефициенти губят доверие, че това, което ще получат, си заслужава усилията. И в повечето случаи те предпочитат да вземат стандартни кредити, да си реализират проектите и да започнат да работят реално, вместо да се борят с администрацията месеци и години, защото няма никаква сигурност, че ще получат субсидия.
Вече е напълно ясно, че още не сме си върнали доверието на Брюксел. Но пък ние поставяме въпроса и по друг начин: трябва да се направи и невъзможното, но да се върне доверието на българския бизнес в европейските програми. Жалко е, че нашите фирми вече не вярват в ползите от европейското финансиране. А този процес много внимателно се следи от банките. Като спечели проект, бенефициентът отива в банката, но там не вярват особено, защото винаги имат подозрението, че финансирането може да бъде спряно. Банкерите виждат, че няма разплащане, наясно са, че има сериозни спънки и бариери. Фактът, че някой е спечелил проект, не носи никакъв бонус при преговорите за кредитиране. И банките поставят стандартни условия, защото са наясно, че ще има хиляди причини да не се изплати проектът, причини дори извън кредитоискателя.
Още от интервюто на „Класа"

„Преразгледахме критериите си за отпускане на кредити", казва в интервю за „Дневник" Луик льо Пишу, изпълнителен директор на "БНП Париба Лични финанси
Как се отрази кризата на небанковото финансиране през 2009 г.?
- През 2009 г. пазарът беше доста нестабилен, защото потреблението намаля значително. Това естествено оказа влияние и върху нашия бизнес и върху обемите, които реализираме. Всички участници на пазара взеха мерки за адаптиране към и реагиране на кризата - например всички станаха малко по-селективни в начина, по който одобряват кредитите. Така че през 2009 г. конкуренцията беше доста ожесточена. Освен това през 2009 г. пазарът на предлагането на кредити се насочи повече към специализираните дружества и небанковите финансови институции и беше малко по-слабо фокусиран върху банките.

Как се отрази намаляването на потреблението върху търсенето на небанкови кредити от страна на клиентите?
- Първият ефект от по-малкото потребление очевидно е по-малко стоки за купуване и съответно по-малко молби за кредит. Същевременно наблюдаваме, че някои клиенти са по-внимателни по отношение на това дали да вземат кредит и обмислят много по-дълго това решение, тъй като времената са по-несигурни.

Промени ли се равнището на молбите за кредити, които одобрявате?
- Забелязахме значителен спад през 2009 г. в сравнение с 2008 г. в резултат на намалялото потребление и на по-малкия брой молби. Влияние оказа и фактът, че както и нашите конкуренти, взехме мерки да сме по-стриктни при одобрението на клиентите. Клиентите също са по-внимателни, преди да кандидатстват.

Заплаха ли е значителното увеличаване на просрочените кредити за стабилността на пазара?
- Равнището на просрочените заеми се увеличи навсякъде и това не е изненада. Бих казал, че това вече доведе до някои последствия, тъй като всички финансови институции трябваше да вземат мерки, за да посрещнат ситуацията. Както казах, преразгледахме критериите си за отпускане на кредити, но освен това преразгледахме и условията си за заделяне на провизии.
Смятаме, че сме предприели подходящите действия, за да сме сигурни, че сме се справили с този проблем за в бъдеще. Така че сме уверени по отношение на равнището на провизии и по отношение на качеството на бизнеса, който правим в момента, което ще даде резултат и в бъдеще.

Взимате ли мерки, с които да помогнете на клиентите си да преодолеят тези трудни времена?
- През 2009 г. увеличихме ресурсите и времето, което посвещаваме на събиране на вземанията, защото това е основен двигател на печалбата ни. Направихме доста, за да осигурим повече ресурси, да подобрим ефективността си и това даде резултат. Същевременно разработихме и специфични инструменти, които да ни позволят да вземем под внимание състоянието на клиентите и заедно с тях да открием разумни решения.
Предоставените дългове трябва да се връщат и нашата работа е да получим тези плащания - ние я вършим, като се опитваме да намерим решения съвместно с клиентите, така че да ги накараме да изплатят задълженията си, като същевременно останат в добро финансово състояние.
Още от интервюта на „Дневник"