Плътно един до друг на плажа, пиеш алкохол с кофи - и едновременно с това оставяш малко пари в страната - такъв според Deutsche Welle е масовият туризъм на Майорка. България, пише германската медия, прави същите грешки - но още не е твърде късно.

Както коментират германците, българските курорти по Черно море са пред дилема: от една страна никой не иска да повтаря грешките на Испания, от друга масовият туризъм е твърде привлекателен. Най-малкото, краткосрочно с масов туризъм може да се спечели много, затова инвеститорите са издигнали грамадни курорти.

През последните години легловият контингент на българското черноморско крайбрежие далеч изпреварва търсенето, в следствие на което конкуренцията се е изострила драматично. Цените вървят надолу. Една нощ в самостоятелна стая струва средно две евро (??), нощувка в апартамент - 25 евро. Хотелите без изглед към морето са почти празни, казали са на германците от националната агенция по туризъм.

Празните легла обаче са само единия проблем, с който туризмът на Черно море трябва да се пребори.  Един от най-големите недостатъци е, че не се напредва с изграждането на туристическата инфраструктура, казва Марин Нешков, шеф на туристическата камара Варна.

Имал съм удоволствието лично да слушам коментари на г-н Нешков, който горещо подкрепя развитието на алтернативен туризъм в страната ни, както и промяна във философията на конвенционалния, масов туризъм.   

Специалистът е казал за германците: „Предприемачите инвестират милиони в прекрасни туристически съоръжения, барове и други търговски зони. Изграждането на пътни и комуникационни мрежи и на ВИК обаче вече не съответства на новосъздадените капацитети".

Например, един хотел се строял бързо, но образовани и добри специалисти не се създавали толкова бързо. Образованието им трае много години. Според Нешков проблемът не е в липсата на образователни възможности в българските университети или специализирани учебни заведения. Много студенти през лятото вече не работят в българския туризъм, а в чужбина.

„В туризма в България се плащат най-ниските средни заплати. Това не е логично, като се замислиш, че международният туризъм съставлява 14% от брутния социален продукт на страната". За година това означава два милиарда евро приходи - близо половината от търговския дефицит на България.

По тази причина туризмът остава една от основните надежди за икономически възход на България. Към силните страни на България спада, че броят на нощувките сега, както и преди, се повишава. Освен това наличните хотелски капацитети се модернизират извънредно бързо. За разлика от Румъния, българските хотели - пак според Нешков - били поне на средно - европейско качество.

Не трябвало да се залага само на масовия туризъм на Черно море. Важно било да се вземат под внимание не само общите приходи, а и печалбите на един турист. Нужна е смяна на стратегията.

От агенцията по туризма са казали: Опитваме се да продадем България като целогодишна туристическа дестинация. Активно рекламираме възможностите на рекреационния и Wellness-туризма, защото България има много минерални извори. В следващата година ще се постави акцент върху културните паметници и върху това, че България е страна с многопластово културно минало.

Германската медия обобщава: концепциите са налице, липсват действия за осъществяване на бърза промяна.

Малко обобщение по повод публикацията в Deutsche Welle. Туризмът в нашата държава с толкова богата култура и природа в момента се върти от неподходящи хора. Дали наистина с Балкантурист-мисленето е свършено? Трябваше ли да дочакаме тази сериозна световна медия отново да ни обясни нещо, за което говорим от десетилетия: с брадвари - сервитьори и турбо-чалга туристическата печалба скоро ще замине на куково лято.

Да помислим защо заплатите в туристическия бранш са толкова ниски: от една страна масово се наема неквалифициран персонал, защото неспециалистите са по-лесно манипулируеми, включително и откъм заплати. От друга се дават по-малко пари, защото се очаква „тружениците в туризма" сами да си ги получат от чужденците. Който - както може. Най-често със сервилничене, дори лъжа и измама.

Доброто е това, че оптимистичните германци ни вярват: все още нищо не е загубено за туризма в красивата България. Страната ни наистина е прекрасна, но бетонните хотели без съответната инфраструктура замърсяват красивите ни кътчета с плашещо упорство.

Липсва контрол върху предприемаческите намерения. Стратегии за алтернативен туризъм има предостатъчно, както може да се убеди всеки заинтересуван.