Изправен пред увеличаване на рисковете от "стагфлация", Китай не трябва да продължава курса на намаление на лихвените проценти и на изискванията към резервите и капиталовата адекватност на банките, според доклад на Държавния информационен център, публикуван в сряда.

Отхлабването на няколко пъти на парична политика на Китай през втората половина на 2008 г., пониженията на лихвените проценти и изискванията за банковите резерви, след като световната криза удари третата по големина икономика в света, помогнаха за задържане на годишния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на ниво от  6.1 на сто през първото тримесечие на 2009 г.

Според доклада на центъра, който е част от Националната комисия за развитие и реформи, през последните месеци цените на енергийните и други суровини се покачват, показвайки че дъното на глобалната икономическа криза е достигнато, въпреки че реалната икономика все още не е сигнализира за такава тенденция.

От центъра считат, че в бъдеще Китай вероятно ще премине през период на стагфлация  (силна инфлация и слаб икономически растеж)  с индекс на потребителските цени, покачващ се много по-бързо от дългосрочния среден тренд, при по-бавно увеличаване на БВП от дългосрочния му среден темп на нарастване.

В доклада се посочва, че процесите на стагфлация ще се развият още в третото тримесечие на тази година и се предлага на правителството да промени своята парична политика, от проактивна към неутрална ако инфлацията на потребителските цени се повиши над 3 на сто, а ръстът на БВП на годишна база остане под 9 на сто.

Днес китайската статистическа служба отчете дефлация на потребителските цени през май за четвърти месец и шести месец на спад на цените на производителите.

През май индексът на потребителските регистрира спад от 1.4 на сто на годишна база,  след като през април беше отчетен спад от 1.5 на сто.

В същото време индексът на производствените цени отбеляза рекордно понижение от 7.2 на сто на годишна база, сигнализирайки че потребителските цени ще продължат да падат и в следващите месеци.

Но центъра очаква огромните икономически стимули, приложени от правителството и силното отхлабване на паричната политика на централната банка, съчетани с глобалното покачване на цените на суровините, скоро да доведат до рязко покачване на инфлационния натиск.