В търсене на решения, удовлетворяващи широката публика, не едно правителство прибягва до риторика и недостатъчно премерени действия, свързани с т.нар. социално пазарно стопанство (СПС).

Твърде често (ако не като правило) симпатиите на макроикономическия елит произтичат от магическата привлекателна за политиците сила на прилагателното социално, без достатъчно разбиране и вникване в същността на идеите. Това, което се търси и подразбира от конкретното управление, е активното преразпределение на произведения продукт в името на неясно формулирани социални цели.

Последните се конкретизират от управленския партиен елит в присвоеното им качество на грижовни патриотични стожери при аморфни представи за източниците на тяхното финансиране. В крайна сметка това, което реално се залага при подобен тип управление, е движението към и осигуряването на егалитаризъм, разбиран в неговата примитивна форма - недопускане на относително висока материална диференциация на населението независимо от причините за нейния произход.

Като "духовни бащи на социално ориентираната пазарна икономика", според О.Шлехт, следва да се посочат В.Ойкен и Л.Ерхарт. Дори и при най-последователните защитници на СПС обаче може трудно да се намери ясна и недвусмислена дефиниция на СПС, както и да се разграничат специфичните й отличаващи я характеристики. В своя основен труд по СПС О.Шлехт използва различни нееднозначно тълкувани (както и размити и неоперационални) съждения и определения.

Може би най-ясна е постановката, че "...пазарната икономическа система се нуждае от едно социално допълнение или от активна социална политика, осигуряваща съществуването на старите хора, на децата и болните". В тази си форма обаче тя е общовалидна за развитите общества и е нещо съвсем различно от стремежа за активно преразпределение на произведения продукт, който се подразбира у нас.

В добавка следва да се отбележи, че в двата основни труда на В.Ойкен не може да се открие използването на прилагателното социален в контекста на СПС. В.Ойкен акцентира върху нещо по-различно, а именно, че принципът на свободата е сърцевината на социалния въпрос, и че "...социалният въпрос по своята същност е въпрос за свободата на човека", както и че икономическият растеж има приоритет пред преразпределението. В такъв контекст социалният въпрос на В.Ойген едва ли може да възбуди каквито и да са негативни реакции и възражения.

Нобеловият лауреат Ф.Хайек е един от икономистите, който реагира много остро на злоупотребата с прилагателното социален. По негови думи прилагателното социален и свързаните с него комбинации са "...вероятно най-объркващия израз в целия наш морален и политически речник". Той счита, че при използването на понятието СПС Л.Ерхард никога не е имал предвид представата, която се придава на словосъчетанието впоследствие.

В разговор с Л.Ерхарт последният го уверява, "...че за него пазарната икономика не трябва да се прави (к.Ф.Х.) социална, а е била вече такава като резултат от своя произход".
Нашата практика познава немалко опити на злоупотреба с прилагателното социален. Показателна е например нестабилността, която се наблюдава понастоящем в сочените за "отличнички" страни от Централна Европа, членки на ЕС, именно поради ограниченото разбиране, тълкуване и прилагане на понятието социално.

Както винаги при политическите истории става въпрос за привличане на публика с примамливи и добре звучащи словестни конструкции. Било поради невежество, било поради съзнателно изкривяване (самозалъгване?!) се пускат в оборот икономически концепции, чието приложение на практика спъва постъпателното и прогресивно развитие на социално-икономическите процеси.

Вероятно невъзможността на икономиката едновременно, първо, да работи достатъчно ефективно; второ, да осигурява единствено приятни емоции на хората, трето, да удовлетворява желанията на всички членове на обществото, е причината преди повече от 150 години английският историк Т.Карлайл да лепне на икономическата наука етикета "мрачна наука", който и до днес не е забравен.

Последствията от заблужденията никога не са били добри, но въпреки това е сигурно, че подобен вид злоупотреби ще се появяват и в бъдеще. Те са толкова по-вредни за българското общество, което традиционно изповядва егалитаризма във възможно най-непривлекателната му форма.