"Живи след 4 дни глад и градушка", извежда на първа страница в. "Стандарт"
След 70 часа сървайвър изгубените в Балкана студенти бяха спасени вчера следобед. Виктор, Веселин и Христо сами се измъкнаха от Джендема. Момчетата стигнаха до ВЕЦ "Тъжа", без трите хеликоптера, които кръжаха над централата, да успеят да ги засекат. "4 дни не сме яли, пихме вода от реката и спахме в колиба", били първите думи на момчетата. Студентите са навъртели 30 км, лутайки се из Балкана. Зъзнали, застигнала ги и градушка. Виктор оцелял на косъм, увисвайки над водопад. И Веселин пострадал, затова се прибра у дома с премазана ръка.
За да намерят пътя, момчетата първо следвали светлините на телевизионната кула, които ги водели към връх Ботев. После се сетили за златното правило на сървайвъра Беър Грилс - следвай реката. И тя ги извела до Тъжа.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Една жена пазарува колкото петима мъже" е заглавиe от в. "Труд"
Петима мъже не могат да насмогнат на темпото на една жена, когато става въпрос за пазаруване на ризи и блузи. Това са най-често купуваните и най-евтините дрехи, чието потребление се следи от националната статистика. При обувките, костюмите, палтата и якетата дамите също пазаруват със значително по-висока скорост.
През 2013 г. всеки 100 домакинства са си купили средно 140 дамски ризи за 16 лв. броя и над пет пъти по-малко мъжки ризи - 27, със средна цена 20 лв. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). От ниските цени може да се направи изводът, че голяма част от хората купуват дрехи при намаления или втора ръка, а през останалото време само се разхождат из магазините.
Разликата в темпото на шопинга донякъде се дължи на по-големия брой жени сред населението на България. Това обаче надали е решаващият фактор, тъй като мъжете у нас са само с 3 процентни пункта по-малко. Обяснение за доминацията на дамите, извън клишето за пословичната им страст към пазаруването на дрехи, може да се намери в цените.
Прочети още от в. "Труд"

"Печалбите и приходите на фирмите падат", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Миналата година е била трудна за бизнеса в България. Това показват обобщените данни за финансовите резултати на компаниите през 2013 г., които те са длъжни да декларират в Националната агенция за приходите (НАП).

Общо приходите на фирмите са се свили с 8.8%. Същевременно дружествата са се опитвали да орежат и разходите си с приблизително същия процент. Въпреки това компаниите не са успели да запазят печалбите си на нива от предходната година и общият им финансов резултат е намалял с над 500 млн. лв. до 17.5 млрд. лв. за всички 270 хил. активни фирми в страната. Спадът спрямо 2012 г. е с почти 3% (виж. графиката). Това показва статистиката на НАП на база подадените данъчни декларации от бизнеса за миналата година, които поиска "Капитал Daily".

Печалбите на дружествата, преизчислени за данъчни цели, са се свили общо с 1.2 млрд. лв. (7.8% спад) през 2013 г., което означава и по-малко приходи за бюджета. За сравнение - през 2012 г. имаше ръст на този показател с около 10%. Общата сума на декларираните загуби през 2013 г. пък е намаляла до 5.3 млрд. лв., което е с 13% по-малко спрямо предходната година.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"12 000 българи не са платили в срок данъка върху доходите си" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Близо 12 000 българи не са платили в срок дължимия подоходен данък и закъсняват със сумите повече от 2 седмици, показват последните данни на НАП за хода на данъчната кампания. Всички тези данъкоплатци вече са получили уведомителни позвънявания от Националната агенция за приходите. При отказ доброволно да платят НАП ще премине към принудително събиране на сумите.

В момента приходната агенция не разполага с обобщена информация какъв е общият размер на неплатените в срок данъци от физическите лица. От НАП обясниха, че засичането на тази информация се прави на различен принцип, като се отчитат всички задължения на дадено физическо лице като данъци, невнесени осигуровки, глоби и др. Не е ясно и каква част от неиздължилите се в срок попадат в групата на българите, които бяха задължени да довнасят данък заради законодателни промени и премахването на авансовото удържане на налога върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на 2013 г. 160 000 данъкоплатци, които в предходната година не са довнасяли суми, са били задължени да доплащат заради тази законодателна промяна, сочат данните на НАП. Авансовото удържане на данъка за последното тримесечие върху тези доходи бе премахнато с аргумента да се даде възможност на данъкоплатците да ползват предлаганите от НАП отстъпки. Неофициално от финансовото министерство коментират, че промяната създава повече затруднения, отколкото предимства, и трябва да бъде отменена.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Народът въоръжен с 350 000 законни пушкала" четем на първа страница във в. "Монитор"
350 000 законни пушки и пистолети са регистрирани у нас. Това показа проверка на Върховната касационна прокуратура, която беше разпоредена от обвинител №1 Сотир Цацаров след кървавата баня в Лясковец. При нея психично болният Петко Петков уби командос и рани трима негови колеги, които се опитаха да изземат от дома му законно притежаваните от него пушки, за които разрешителното беше изтекло.
Според цифрите, обявени вчера от Цацаров, над 200 хиляди българи притежават разрешително за носене и съхранение на оръжие. Най-голям брой от тях - около 120 000 души, са обявили, че се нуждаят от пушка или пистолет за лична охрана.
Още близо 100 000 лица са поискали да станат притежатели на ловно оръжие. За охранителна дейност раздадените разрешения на лица и фирми са около 13 000.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Тунелът през Кресненското дефиле ще струва най-много 400 млн. евро", пише в. "Капитал Daily"
Прокопаването на 15-километровия тунел, част от магистрала "Струма", през Кресненското дефиле ще струва най-много 400 млн. евро. Около тази стойност се обединиха представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство (БАГТС) в отговор на твърденията на техни колеги от пътния сектор, че цената на съоръжението ще надмине 700 - 800 млн. евро и ще глътне почти целия бюджет на оперативна програма "Транспорт".

Индикативната стойност на тунела е 1.1 млрд. лв. (550 млн. евро), но две от големите тунелни компании - "Станилов" и "Евро Алианс тунели", смятат, че могат да изпълнят строителството и значително под този бюджет.

След като преди седмици строителни експерти от пътния сектор излязоха с позиция, че строителството на 15-километров тунел ще е скъпо, сложно и на практика неосъществимо в рамките на новия програмен период (2014 - 2020), сега тунелните компании изнесоха данни в защита на проекта.
Според изпълнителния директор на групата "Евро алианс" инж. Валентин Трашлиев тунелът може да бъде изграден за 50 - 60 месеца. Това е възможно, ако се строи по класически способ (с взрив), а не с тунелопробивна машина, и трасето се раздели на отсечки, които се работят успоредно една с друга. Така строителството ще върви не само от двата края на тунела, а и през пробиви - в междинен участък между тях.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Как да се пенсионираме по-рано", пише в. "Сега"
Човек не трябва да има никакви дългове, а спестяванията му да се равняват на около 25 пъти по дохода, който иска да има като пенсионер, съветват експертите.
Докато на Запад хората работят, за да си почиват на стари години, тук ще се трудим, докато не умрем - подобна мисъл се върти в главите на много българи, когато става дума за повишаване на пенсионната възраст.

Когато обаче над 20% от населението на страната е на възраст над 65 години, а населението в трудоспособна възраст е около 60%, като намалява с бързи темпове, и предвид продължаващия проблем с раждаемостта, вдигането на пенсионната възраст звучи като логична стъпка. Според последните идеи на правителството и мъжете, и жените в България ще се пенсионират на 65 години. В момента възрастта е 60 години за жените и 63 години за мъжете.

Много хора с добър бизнес обаче не мислят да чакат до 65 години. Далеч по-добре звучи млад пенсионер на 40 или хайде, от нас да мине - на 50 години.
Прочети още от в. "Сега"

„Компютърна мъгла ще допълва облачните услуги", пише в. „24 часа"
Клауд услугите постепенно започват да се налагат и все повече компании се престрашават да поверят данните си за съхранение и управление на отдалечени сървъри. Въпреки това виртуалният облак не е идеален и има своите проблеми, които му пречат да бъде реализиран в мащабите и по начина, по който всички очакват.
Затова някои водещи технологични компании вече започват да се съсредоточават върху следващото поколение системи, съобщава в. "Уолстрийт джърнъл". В Cisco дори имат и готово име за тях - fog computing.
Виртуалната "мъгла" ще трябва да реши някои от основните проблеми на клауда. Името е вдъхновено от идеята, че, за разлика от клауда новата технология ще е по-близо до потребителя. Тя ще се намира в обикновените компютри и устройства, в колите, смартфоните, домакинските електроуреди.
"Мъглата" всъщност ще цели да намери по-практичен и лесен начин за управление и обработка на огромното количество информация, което ще се генерира от интернета на нещата. Целта е да се намали зависимостта от сървърите и дейта центровете, както и те да не се претоварват. Затова самите устройства, както и оборудването, което поддържа интернета на нещата, ще трябва да се включат в обработката и съхранението на данните.
Прочети още от в. „24 часа"

"Започват газовите преговори с Турция" пише в. „Труд"
Работна група, в която влизат представители на министерството на икономиката и на "Българския енергиен холдинг" заминава утре за Турция, за да договаря изграждането на новата газова тръба между двете страни.
Българският участък от газопровода ще струва 100 млн. лева и се очаква строителството му да започне през 2016 г.
Прочети още от в. „Труд"

"Намаляват мераклиите за кредити", четем във в. "Монитор"
Делът на българските домакинства, взели кредит е намалял с една трета за 4 г. Броят на теглилите заем през 2013 г., е 22,8% срещу 33,8% за 2009 г., пише в доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
По-малкият брой длъжници през миналата година обаче обслужва почти идентичен обем задължения от малко над 18 млрд. лв. Относителният дял на „лошите" кредити е 18-19% срещу 5-6% през 2009 г.
Около 30% от проблемните кредити са на софиянци, а останалите областни градове са с дял от 42%, се казва още в доклада. След 2009 г. вземането на заеми спада в столицата и нараства в провинцията. Всеки четвърти проблемен кредит е на жител на малък град.
Изследване, направено от академията, констатира силно негативните нагласи на българите към тегленето на заем. 75,9% от всички анкетирани определят условията за отпускане на кредити от страна на банките като прекалено тежки. За почти 4-ма от 5-има анкетирани лихвите и разходите по обслужването на заема са прекалено високи.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Дават 1000 лева на декар ниви заради "Южен поток" ", пише в. "Стандарт"
Без посредници в доставките на газ, само цар Нептун е между България и Русия, каза Игор Елкин

По 1000 лв. на декар обезщетение за нивите, през които ще мине тръбата на "Южен поток", ще получат собствениците им в Провадия, съобщи кметът инж. Филчо Филев. Компанията е внесла предложение в общината за компенсиране с над 1 млн. лв. на близо 130 собственици на частни имоти по трасето, като сумата може да достигне до 1000 лв. на декар. Обезщетението се дава еднократно за следващите 20 години за учреден сервитут на земите и това се равнява приблизително на изплащане на средната рента от декар, която в момента е 58 лв., за всяка година през този период. Кметът на Провадия подчерта, че след строителството общинските пътища, по които е минала тежката техника, ще бъдат ремонтирани за сметка на компанията. Дискусия за най-големия инфраструктурен проект за последния четвърт век в България напълни залата в читалище "Алеко Константинов" в понеделник вечер в Провадия. Тя беше инициирана от областния управител на Варна Иван Великов с участието на Игор Елкин и Владимир Инков, изпълнителни директори на "Южен поток България" АД. Те припомниха, че мегапроектът ще осигури на страната 3,5 млрд. евро инвестиции, 2,84 млрд. евро постъпления в бюджета от такси, данъци и осигуровки и разкриването на 5000 работни места.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Кой създава кризите - 3", пише в. „24 часа"
В ПЪРВАТА част ("24 часа" от 15 април т.г., стр. 12 ) видяхме една от най големите PR манипулации на ХХ век - как американските политици чрез масмедиите и умели PR стратегии представиха Голямата депресия като продукт на свободното общество и предприемачество, "замазвайки" своята вина за възраждането на протекционизма, ограничаване на международната търговия и неадекватна парична политика, превърнала една рецесия с безработица под 10% в Голямата депресия с безработица над 25%. Във втората част ("24 часа" от 2 май, стр. 8) разгледах най-значимите кризи между рецесията от 1937 г. и петролната криза от 1973 г. Характерно за всички тези рецесии, без следвоенната от 1945 г., са категоричните данни, че държавната намеса също е в дъното им - дали чрез безконтролно увеличаване на паричната маса (печатане на пари), дали чрез непазарно стимулиране на ипотечния пазар, дали чрез квоти, високи мита или забрана за внос, американските политици неизменно са основните виновници за периодите на икономическия упадък.
Петролната криза от 1973 г. е поредният пример за политически интервенции, довели до сериозен икономически упадък. Уникалността на тази криза е, че тя комбинира свиваща се икономика с инфлация - нещо, което било смятано за невъзможно от кейнсианските икономисти на тогавашното статукво и повечето политици. Първият фактор, довел до кризата, са инфлационните шокове в края на 60-те г. и между 1970 и 1973 г., вследствие на разпадането на златното обезпечение на американския долар. Причините за разпадането са сложни, включително и практическа неустойчивост на това обезпечение в тогавашната форма в дългосрочен план.
Прочети още от статията на в. „24 часа"