Значително увеличеният брой заразени с Covid-19 очаквано, и дори със закъснение, доведе до заявка на властта да затегне здравните мерки в опит да постави заразата под контрол. Обявените в понеделник мерки, които утре Министерски съвет трябва да одобри и прецизира, обаче изглеждат зле обмислени и повдигат основателни въпроси за баланса между укротяване на разпространението на коронавируса и неизменните и тежки икономически щети, които те ще нанесат на крехката българска икономика.

Едно такова решение, което вероятно ще нанесе повече щети, отколкото ще помогне, е свързано с планираното затваряне на всички нехранителни магазини. Още в понеделник вечерта в социалните мрежи се появиха основателни въпроси за значителното неудобство, което подобна мярка (и то за съвсем неясен период) ще нанесе не само на бизнеса, но и на потребителите. Примерите най-често засягаха железариите и магазините от типа "Направи си сам" (DIY): всеки е наясно, че има непредвидени аварии и ремонти вкъщи, които не търпят отлагане. Именно заради това на Стария континент този тип магазини се смятат за "essential", важни, и продължават работа при спазване на здравните мерки.

Но още по-тежък ще бъде икономическият и социален ефект от подобна мярка. Което е добре осъзнато от останалите държави в Европа.

Справка на DIY International сочи, че подобни мерки няма почти никъде на Стария континент. Дори Белгия - страната, която бе засегната най-тежко от кризата, не е издала нареждане за затварянето им.

Такава е ситуацията и във всички останали държави с изключението на Австрия. В съседна Германия обаче те работят във всички 16 федерални провинции под стриктни хигиенни изисквания: задължително носене на маска, дезинфектанти за ръце, спазване на дистанция от 1,5 м, контрол на броя на клиентите в магазина и други. Забрана липсва и дори в "червените" зони в Италия. В някои други държави има ограничения на работното време, както и т. нар. "коридори" за възрастни хора.

Какви ще бъдат щетите?

Постигнатият баланс в мерките, приложени от европейските държави, изглежда разумен предвид факта, че заразяването с коронавирус при спазване на дистанция и носене на маска в големите и добре вентилирани магазини изглежда малко вероятно.

В същото време тотално спиране на бизнеса - и то точно преди празничния сезон, когато много от тях бележат най-високия си оборот - ще нанесе непоправими и дълготрайни щети върху икономиката, нивата на безработицата, а както посочи днес и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията - ще доведат и до значителен ръст на кражбите и обирите.

Въпреки намаления оборот, решението нехранителните магазини да продължат да работят през първия локдаун през пролетта, успя да спаси десетки хиляди работни места. Пълен локдаун сега ще остави без доходи много домакинства. Търговията на дребно има огромна тежест в стопанството: в София, например, според скорошно изследване на ИПИ, този сектор съставлява над една пета от икономиката, носейки 19 млрд. лв. през 2019 г.

Вторият проблем е, че финансите на компаниите вече са под огромен натиск от началото на годината и пълно затваряне означава само едно: част от търговците няма да издържат затваряне, ще фалират и повече никога няма да отворят. Което от своя страна означава загубени завинаги работни места и доходи точно преди празниците.

Тъй като нито един сектор не съществува самостоятелно и откъснат от икономиката, можем да очакваме "ефекта на доминото" върху българските производители и доставчици, които също ще бъдат принудени да съкращават разходи (да се чете работни места). Опасението от загуба на работни места пък ще засегне и всички останали отрасли и ще потопи цялата икономика, тъй като несигурността ще накара българите да затворят портфейлите и да спрат да харчат, докато не са уверени, че работното им място е сигурно и няма да има нужда да живеят от спестяванията си.

Проблемите на бизнеса мигновено се пренасят и върху банките, които кредитират българския бизнес.

Както и върху държавната хазна, от която се очаква да плаща заплати, пенсии и обезщетения за безработица.

Фискът ще пострада поради няколко причини: на първо място ще се вдигнат рязко разходите за безработица, а от друга ще се сринат приходите от ДДС, осигуровки и данъка върху печалбите на компаниите. За държавата единственият начин да се справи с подобен дисбаланс е чрез разширяване на вече раздутия дефицит и заеми, а подобен ход е меко казано нежелане и крие редица рискове. Част от тях са тегленето на нови огромни заеми, които ще бъдат изплащани от бъдещите поколения. Високата задлъжнялост от своя страна пък води до по-слаб растеж на икономиката, а оттам и на заплатите в бъдеще. Тоест за едно грешно решение днес ще плащаме с години, ако не и десетилетия. И не на последно място, превишаване на дефицита почти със сигурност означава, че вратата пред България за влизане в "клуба на богатите" - еврозоната - ще бъдат затворена с трясък.

А когато се сетим, че преди и след затварянето на нехранителните магазини ще има опашки от потребители, то подобна мярка изглежда самоубийствена.

Какво може да се направи

Вместо пълно спиране на икономиката, далеч по-балансиран и смислен ход е просто затягане на мерките и следене дали те се спазват, по подобие на европейските държави. Въвеждането на пропускателен режим и допускането на ограничен брой клиенти едновременно в магазините както Германия и Полша изглежда като най-доброто решение в момента.