Големи производители на текстил и облекло от Западна Европа изнасят производствата си от Украйна в България. Същевременно очакванията на компаниите са, да плащат същата цена на ишлеме, каквато е в Украйна. Това са сравнително висок клас марки, които са инвестирали директно в собствено производство в Украйна и тези производства в момента са затворени. Това каза в интервю за БТА председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Радина Банкова.

Увеличеният обем на поръчките от западните компании към българските фирмите обаче отключва отново проблема, свързан с дефицита на работна ръка у нас.

"Големият конфликт на интереси обаче е свързан с цената на продукцията, защото западните фирми са планирали производство в Украйна, а ние не можем да работим на тези цени, тъй като те не могат да покрият текущите ни разходи", коментира председателят на БАПИОТ пред БТА.

Ценовият шок се засилва и заради скока на всички разходи на българските производители. "В момента обаче се борим за компромисни решения, защото е важно да задържим клиентите", допълва Банкова. Тя изтъкна, че в момента непрекъснато текат запитвания и договаряния, има голям интерес, но не може да се каже колко дълго ще продължи той, предвид факта, че има голямо ценово несъответствие спрямо това, което тези западни фирми очакват да платят.

Близо 20% от заетите в бранш "Облекло" в България са загубили работа, 10% от фирмите в бранша са затворили. От началото на годината състоянието в бранша е сравнително стабилно, но нивата от преди пандемията не могат да бъдат достигнати.

По данни от четвъртото тримесечие на миналата година, общият брой на заетите в бранша е бил около 81 000, като около 11 000 души работят в "Текстил", а останалите са в "Облекло и трикотаж".

Заради инфлацията, тревожна става и картината на вътрешния пазар. В момента всяка поръчка се договаря индивидуално, защото няма дългосрочни договори нито за ток, нито за газ, а същото важи и за доставчиците от Европа, коментира Банкова и напомня, че по-голямата част от материалите, които се използват в българската индустрия за облекло, са от Европа.

В момента всички доставки идват с "колосално закъснение" - два до три месеца, като не е ясно дали доставката ще пристигне на същата цена, на която преди това е била договорена, казва Банкова пред БТА. Асоциацията също настоява да има дългосрочни договори за доставки на електроенергия, а акцизът върху горивата да бъде намален.

Цените на текстилните изделия

Поскъпването на облеклата и текстила на вътрешния и на външния пазар е заради поскъпването на суровините, на които България, както и страните от ЕС, не е производител. Европейските производители на текстил купуват вълна от Австралия, Нова Зеландия, Латинска Америка, някои райони на Китай и Монголия, памук - от Далечния Изток, Китай, Индия, САЩ, а логистичните разходи са скочили 3,5 пъти, коментира председателя на БАПИОТ.

Отделно има забавяне по цялата верига на доставките и тези комплексни причини водят до кумулативен ръст на производствените цени на крайния продукт с повече от 30% и почти с толкова и на дребно. Дори и да говорим за най-обикновения полиестер, който е производен на нефт, при всяко колебание на суровината, се променя и цената на този текстил, дава пример Банкова.

Най-чувствително е поскъпването при стоките с високо качество - коприна, кашмир, агнешка вълна, пима памук, където увеличеното на цените на крайния продукт е дори с над 50%.

Водещите пазари за българския текстил и облекло са европейските държави, като най-много продукция се изнася за Германия, Франция, Италия. Има и клиенти от скандинавските страни.