Какви са реалните цени на агнешкото и сиренето? Говори шефът на Асоциацията на овцевъдите

Симеон Караколев има магистърска степен по "Предприемачество и стратегически маркетинг".

В периода 2000 г.-2015 г. се е занимавал с животновъдство и земеделие.

Караколев е председател на Управителния съвет на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България от 2006 г.

От 2016 г. Симеон Караколев е съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, която е най-голямата браншова организация в сектора на животновъдството у нас.

А от 2013 г., Симеон Караколев е член на Консултативния съвет по животновъдство към министъра на земеделието.

От 10 години е член на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Източник: Национална асоциация на овцевъдите и козевъдите

Г-н Караколев, да започнем с въпросите, които сега интересуват много хора - какви се очертава да бъдат цените на агнешкото у нас преди Великден и Гергьовден - "на едро" и "на дребно", живо тегло и месо?

Цените на дребно при закупуване на агнета от фермите сега са между 10 и 12 лева за килограм живо тегло. Изкупната цена на едро варира между 8,50-9 лв./кг живо тегло.

Що се отнася до търговската мрежа, сега се наблюдават цени от 19 лева до 29 лв. за кг в някои от веригите за хранителни стоки, но те са за различни разфасовки, котлети и др.

При покупка директно от фермата, овцевъдите продават месото за 24-25 лева за кг.

Бих казал, че спрямо миналата година по същото време, сега посочените цени за агнешкото са по-високи средно с 1-1,5 лева при живо тегло и 2-3 лева - разфасовано месо.

На фона на ниско търсене и растящи цени: В Перник килограм агнешко стигна 40 лева

Засега пазарът е стабилизиран и не се наблюдават драстични увеличения

Агнешкото за празниците ще може ли да бъде осигурено изцяло от българските фермери? Откъде препоръчвате да се купува агнешко?

Агнешкото месо родно производство е достатъчно, за да задоволи пазара за Великденските празници. Но вече имаме информация за внос на месо от Северна Македония, както и на живи агнета от Румъния. Това поставя в опасност реализацията на българските агнета. Миналата година поради същата причина останаха над 20 000 нереализирани български агнета.

От години апелираме закупуването на агнетата при възможност да става от овцефермите, а при невъзможност да се търси в магазинната мрежа месо със син печат, т.е. месо от български агнета.

Г-н Караколев, бихте ли описали в най-общи линии състоянието на сектора на овцевъдството у нас.

В сравнение с края на 80-те години на миналия век, овцете са намалели 10 пъти, а овчето мляко - 4 пъти.

А за последните няколко години броят на овцете се задържа в границите на около 1 милион овце, а овчето мляко е около 65 000 тона годишно.

Източник: БГНЕС

Много от членовете на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация произвеждат сирене. Те продават ли продукцията си в големите търговски вериги? Каква според Вас трябва да е цената за крайния потребител в магазините?

Много от членовете ни произвеждат сирене и кашкавал, но единици продават в търговските вериги. Повечето реализират продукцията си директно от фермите или на фермерски пазари из страната.

Според нас, овчето сирене не бива да се продава "на дребно" над 20 лева за кг, като при покупка директно от фермите, цената му е около 14-16 лв./кг.

Как гледате на инициативата на Министерството на земеделието за изравняване на субсидиите с тези за големите страни членки на ЕС?

Много добра възможност, но решенията за подобен ход се вземат от старите държави членки. А те изглежда нямат такова желание - защото досега е имало и други подобни, за съжаление, безуспешни опити в тази посока.

В крайна сметка, земеделския сектор в България подкрепя това решение на Министерството на земеделието.

Страната, в която лукът е три пъти по-скъп от пилешкото месо

Сега в тази държава най-вероятно лукът е най-скъп в света

Г-н Караколев, какви са очакванията Ви като браншова организация в животновъдството за подкрепа от държавата?

С голямо задоволство ще споделя, че нашите членове са най-сдружени спрямо всички останали фермери в страната. От общо около 500 сдружени земеделски производители във всички сектори, над 300 са нашите членове. Това е бъдещето за малките и средни животновъдни стопанства в животновъдството! За да се изградят обаче тези структури и да бъдат устойчиви е необходима подкрепата от всички нива на администрацията.

Давам пример - още през декември миналата година, организациите на производители в селското стопанство, получихме за първи път разбиране и подкрепа от министъра на иновациите и растежа Александър Пулев и неговия екип, относно необходимостта от облекчени условия за кредитиране от държавната Българска банка за развитие (ББР) на тези специфични структури, но важни стратегически за развитието и укрепването на сдружаването. А сега е април и все още няма правилен подход от ББР към нас...това обезсърчава фермерите да планират и да бъдат стимулирани от държавата.

Източник: БГНЕС

Бихте ли пояснили какво по-конкретно имате предвид като финансова подкрепа от държавата?

В крайна сметка не всичко опира до раздаване на "едни пари". Понякога е важно и прилагането на комплексния подход, а именно - преференциално кредитиране на животновъдите и техните организации, насърчаване на сдружаването, осигуряване на обработваема земя от Държавния поземлен фонд за животновъдите. Защото българските животновъди страдат от огромен дефицит на земя, справедливо разпределяне на общински и държавни пасища и т.н.

Трябва ясно да се очертаят националните ни интереси в селското стопанство и да се реализират, защото това което наблюдаваме от 20 години насам, основно е задоволяване на корпоративни интереси... Час по-скоро трябва да осъзнаем, че след няколко години дори и да има осигурена финансова подкрепа, може да няма желаещи да отглеждат животни в селата и тогава вече "с гордост" ще се превърнем в консуматорско общество!

Смятате ли, че у нас би проработил подхода на някои европейски страни, където фермери се сдружават и продават продукцията си в своя верига магазини и то на по-ниски цени, по с по-висока печалба от тези в големите търговски вериги? Каква би била ролята на ББР тук?

За да могат да продават българските фермери в свои магазини, те първо трябва да се сдружат в кооперативи, което би трябвало да бъде подпомогнато от държавата - като насърчаване и конкретна финансова подкрепа от ББР. Защото пътят за постигане на продажби на фермерски продукти чрез верига фермерски магазини, минава през обща преработка на продукцията и формиране на общ бранд. А повечето фермери не разбират от маркетинг и финанси. Затова ни е необходима подкрепата на държавата.

Сега имаме подкрепата от министъра на земеделието, министъра на икономиката, министъра на иновациите и растежа. Обаче конкретното финансиране от ББР се бави, според фермерите - от чиновническа мудност и неразбиране на проблемите на фермерите.

Защото според нас, ролята на държавната ББР е да подпомага земеделието и фермерството, а не да поставя същите условия за отпускане на кредити, както частните търговски банки. Още повече, че от декември миналата година чакаме новия продукт на банката, предназначен за фермери. Много се надяваме въпросът да бъде решен в най-скоро време и фермерите да се възползват от отпускане на кредити от ББР.