Майкъл О'Лиъри е бил наричан по всякакъв начин и не винаги много любезно. 47 годишният изпълнителен директор на Ryanair, най-голямата и най-успешна нискотарифна авиокомпания в Европа и може би в света е бил наричан бик, див капиталист, шоумен и бандит.

Сега някои смятат, че ирландеца е самоубиец. В лицето на първата очаквана загуба откакто компанията стана публична преди 10 години, той прави онова, което почти никой друг превозвач не се осмелява: понижава цените.

Едни анализатори наричат плана за намаляване на цените на билетите средно с 5% на фона на прогнозирана годишна загуба от 60 млн. евро за годината "тотална катастрофа".

Други пък смятат, че доходността на Ryanair е "крайно притеснителна" предвид това, че високите цени на горивата натискат печалбата на цялата индустрия.

Всъщност авиокомпаниите не се отклоняват от изпитаната формула, когато растящи разходи стопяват печалбата: намаляват полетите и увеличават цените и го правят бързо.

Именно това планира British Airways, един от главните конкуренти на Ryanair. „Това са едни от най-неблагоприятните условия за бизнес в историята на индустрията и цените вероятно ще се увеличат, като намалим и част от полетите през зимата, за да се справим с безпрецедентната стойност на петрола", каза изпълнителният директор на British Airways, Уили Уолш, на 1 август, когато съобщи за 90% спад в печалбата на компанията.

Ryanair следва първата част на формулата, но не и втората. Акционерите не одобряват този ход. Когато компанията обяви прогнозите за загуба, пазарната й стойност се понижи с повече от една пета.

Няколко дни по-късно, на 4 август, цените на книжата й удариха 52-седмичен минимум от 2.19 евро, което е спад от 62% от най-високата им стойност, постигната миналата година. Според ценните си книжа Ryanair вече не е и половината от компанията, която беше.

Има ли нещо, което О'Лиъри знае и което никой друг шеф на авиокомпания не знае? Едва ли. Всъщност той дори не прояви благоразумието да хеджира цените на горивата, когато цената на петрола галопираше от 100 долара за барел до 140 долара, грешка, която струваше на компанията милиони.

Делът на разходите за гориво на компанията сега представлява 50% от нейните оперативни разходи в сравнение с 36% неотдавна.

Но О'Лиъри знае или мисли, че може да победи във войната с конкуренцията на принципа на най-издръжливия играч.

Въпреки срива на печалбите Ryanair, чиито бизнес план е клониран в по-малка или по-голяма степен от Southwest Airlines, има няколко големи предимства, страхотен баланс, удобно големи парични резерви и изключително уверен директор, който е склонен да жертва краткосрочната печалба за сметка на дългосрочния ръст.

Неговата стратегия е да минира полето под по-слабите си конкуренти и докато те се борят с кризата, да им отнеме маршрутите и летищата.

Именно това направи Ryanair и миналата година, когато "летящото зомби" Alitalia напусна летище Малпенса и малко след това Ryanair вече беше заел свободното място.

Разбира се, тази стратегия, сама по себе си, не е нова, Американската Southwest я използва успешно в САЩ.

Потенциалът за успех в Европа обаче е много по-висок заради простата причина, че процедурата по фалит на авиопревозвач на Стария континент е много по-бърза.

В САЩ, компаниите неспособни да покрият задълженията си, могат да се облегнат на глава 11 на закона за защита на банкрутиралия и да оперират с месеци и дори година, отблъсквайки исканията на кредиторите.

Вече около дузина по-малки европейски авиопревозвачи са фалирали или са били погълнати от по-големите.

Самият О'Лиъри прогнозира, че едва пет европейски компании в сектора ще могат да оцелеят след кризата водеща до високите цени на горивата: Air France, British Airways (която се опитва да се слее с испанската Iberia), Lufthansa, Ryanair и главният й нискотарифен конкурент easyJet.

Друга причина, поради която тази стратегия на миниране на терена работи по-добре в Европа, е, че пазарът там, както и този в Средиземноморието, предлага много повече възможности за растеж за разлика от пренаситения пазар в Северна Америка.

Страни като България, Либия и Турция се съживяват, разширяват летищата си и окуражават чуждестранните превозвачи да им доставят стабилен поток от туристи и бизнесмени.

Това, което някои виждат като самоубийствена мисия, О'Лиъри вижда като тактическа стратегия за растеж, в която конкурентите биват елиминирани и се прибавят нови маршрути.

За да докаже сериозността си в това да смачка конкуренцията Ryanair рекламира септемврийски оферти - 10 паунда от британските летища до дузина европейски дестинации (като от компанията обещават, че няма да има повишение при промяна на цените на горивата).

Ще проработи ли? Не може да се каже, защото нито една авиокомпания няма бизнес план, който да й позволи да оцелее по принцип при високи разходи за горива и нисък ръст на БВП.

Ryanair залага, че тези условия ще няма да траят толкова дълго, но ще бъдат достатъчно продължителни, за да сринат по-малките й конкуренти.

Няма съмнение, че О'Лиъри ще тества нервите на инвеститорите си, като загубите на компанията ще нарастват с намаленията на цените на билетите й. Но лудият ирландец може би е намерил бизнес модел, който работи при всякакви икономически условия.