Илиян Скарлатов участва в последния епизод на съвместния подкаст между Infostock.bg и Money.bg. Той е управляващ партньор в Mane Capital, а по време на разговори говори за отминалия форум "Силата на инвестициите", за развитието на Българската фондова борса и ... за голямо предстоящо IPO, което заедно с екипа си подготвя.
Какви добри новини произлязоха от форума "Силата на инвестициите"?
Основните направления, в които имаме позитивни новини, са това, че следващата година се очакват да стартират ефективни, централизирани, автоматизирани къси продажби. Това бе нещо очаквано повече от 10 години, защото нормативната база го позволяваше, но реално отношенията бяха изцяло билатерални. Тоест инвеститорите подписваха един договор на хартия, разменяха се едни акции, като се ползваше посредника като сетълмент агент. Юридически погледнато това са къси продажби, но те не са институционализирани и автоматизирани. Сега се очаква това да се случва в реално време на платформата за търговия на БФБ. Така инвеститорите ще могат да залагат и на падащ пазар, колкото повече падат цените, толкова повече те ще печелят от това.
Вярвам, че това ефективно ще доведе до един по-добър и ликвиден пазар и така няма да ни е страх, когато идва криза. При низходящ пазар всички големи борси позволяват на инвеститорите си да изкарват пари, докато при нас такава възможност нямаше. В допълнение късите продажби ще подобрят и ценообразуването на акциите, което също не е за пренебрегване. Така че това е може би основният акцент за 2024 година.
Втората добра новина бе, че също от следващата година емитентите ще могат да избират да се котират на борсата в евро или в лева. Така да се каже борсата вече е в еврозоната. Това се говори вече от 12 - 13 години за присъединяване на Централен депозитар към Target 2 Securities. Знаем, има такъв стандарт при банките Target 2. Това е аналог на ниво депозитарни институции или на така наречения "пост-трейдинг левел". Именно това позволява една акция от България с един клик да достигне във всяка една институция, свързана с тази системата, което е задължително условие при двойни листвания. Това е една крачка в правилната посока.
Третата добра новина, която бе и последната за форума, е създаването на Клирингова институция. Какво значи това обяснено простичко? Ако двама инвеститори сключат договор за доставка на ценни книжа и в конкретен момент този, който е поел ангажимент да ги достави, ги няма, другият инвеститор "увисва" и трябва да го "гони" юридически. Ситуацията се усложнява, когато вторият инвеститор е направил договор с трети инвеститор, за доставка на същите книжа. В реалния свят тази верига може да е доста дълга и ако се "счупи" от една неизпълнена доставка, тя поражда верижна реакция от неизпълнение и пазара "запича".
Клиринговата институция е създадена за да предотврати такова събитие, като заема ролята на централен контрагент. Тоест двамата инвеститори сключват договор не един с друг, а с клиринговата институция; и ако единия контрагент не достави, това се покрива от Клиринговата институция и тя после го гони като неизправна страната. Това реално е ролята на централния контрагент, който гарантира непрекъсваемостта на доставките на финансови активи за всички пазарни участници. За момента институцията стартира само със стоков клиринг, но, имайки регистрирана клирингова къща с български флаг, е само въпрос на време да видим клиринг и за финансови инструменти.
Много е важно, за да може да случва каквото и да било във финансовата сфера и тя да се развива, да има изградена адекватна финансова инфраструктура. Както за една държава е важно да има магистрали, така артериите на финансовия сектор е технологичната и юридическа инфраструктура. Бавничко става за сега, но се върви в правилната посока. За къси продажби минаха повече от 10 години, Target 2S - също повече от 10 години, клиринговата институция - отново повече от 10 години. Да, мина време, но вече ги има!
Сега нещата ще могат да станат по-бързи. Ще видим ли в близко бъдеще фючърси, опции и други инструменти?
За мен да можеш да търгуваш свободно индекс е изключително важно. В момента това е възможно единствено през ETF - борсово търгуван фонд. Но това упражнение първо - е скъпо, и второ - е бавно. Вярвам, че индексите BG40, BG REIT, beamX и SOFIX трябва да се търгуват с един клик и при разход, равен на една борсова транзакция. Както и да може да се отиграватт на късо. Това е изключително важно. Това ще подобри ликвидността по начин, по който нищо друго няма да може да го направи.
Какви други стъпки би трябвало да се направят, за да видим повишение на ликвидността. Може би търговия с държавни ценни книжа?
Моето лично неангажиращо мнение е че: първо - депозитарите трябва да се обединят. В момента има два депозитара - един на БНБ и този, който всички ползваме - ЦД. Да се поддържат два депозитара в толкова малка държава е неефективно. Съберат ли се двата депозитара, ще се отключи една възможност нещата с държавния дълг да се случват по-бързо и по-ефективно. За мен е абсолютно задължително държавният дълг да се търгува на борсата. Абсолютно наложително е аукционите да се правят за всички и да се правят централизирано. В момента са организирани по един по-особен начин, като веригата е с една стъпка по-дълга. Веригата трябва да максимално къса и директна - държава-инвеститори. Всичко това е въпрос на политическа воля. Не критикувам никого и не давам оценки. Аз споделям виждането си, че това би било една стъпка в правилната посока.
SOFIX се отличи с 30% ръст последната година, изпреварвайки световните индекси. Ще продължи ли доброто му представяне следващата година?
По-големият ръст на родните индекси може да се погледне от два ъгъла. Първият - че борсата ни е сравнително по-малка и по-неликвидна. И когато някой иска да влезе, особено ако е по-голям институционален инвеститор, това покачва лесно процентa на доходността. Вторият - че България е една добра икономика, а борсата е огледало на икономиката. Вярвам, че независимо от геополитическите събития в световен мащаб, България е по някакъв начин изолирана. Но... подчертавам по някакъв начин, защото тя не може да бъде напълно изолирана, тъй като сентимента на хората е един и същ при глобална криза или възход. И нека дам един пример. По време на световната криза от 2008 година отчетите и по-конкретно приходите на почти всички компании бяха нагоре. Продажбите бяха нагоре, печалбата беше нагоре и дългът беше в границите на нормалното. Точно в този момент обаче паниката беше колосална. България се превърна във втория най-губещ индекс на планетата Земя.
И тук питам - къде е логиката и връзката качество-цена? Няма логика и няма връзка! Отчетите - нагоре. Икономиката - ръст нагоре с 5%, нисък държавен дълг, реално нямаше нито държаваен, нито корпоративен риск. Сентиментът обаче беше изключително лош. Интересен факт е, че най-губещата борса тогава беше Ирландия. Но страната беше обявила официално фалит. Банките бяха фалирали. Те паднаха с 92%, а нашият SOFIX се срина с над 85%. Ето че логика няма! Така че съвет към всички, които инвестират на борсата, - не търсете само логиката и математиката. Те са изключително важни, но са недостатъчни при инвестиране. По аналогичен начин видяхме още парадоксални неща през последните години. Отрицателни цени на фючърсите на петрола с претекста, че нямало къде да се складира петролът. Оправдания винаги се намират, но това не е подчинено на правилата на финансите.
Виждаме сега трети феномен, който теоретично не би трябвало да се случва - деформирана крива на доходността на държавния дълг. Тоест късите пари, тези за една, две години, струват по-скъпо и плащат по-висока доходност, отколкото дългите пари. Като пазара ценообразува на база на това, че тази криза ще отмине за 1 - 2 години и след това нещата ще се нормализират. Но реалността е, че няма логика късите пари да ги купувате по-скъпо, отколкото дългите. В заключение мога да кажа че ставаме свидетели на неща на капиталовите пазари, които са алогични. Именно за това съветвам инвеститорите да не гледат само финансовата логика и ходовете им да са винаги премерени. Когато големите играчи искат да "изтръскат дървото" от узрелите плодове, те ще го направят по един и друг начин. Гледайте внимателно, не са само в цифрите.
Появата на BEAM раздвижи инвеститорите. Достатъчно ли е то обаче, за да видим по-траен интерес от участниците на капиталовия пазар?
BEAM е един интересен проект, който дава няколко възможности, и виждаме, че тези възможности работят и за емитентите, и за инвеститорите. Първо - България няколко пъти е определяна като най-добрата стартъп дестинация в Европа. Второто - България традиционно има изключително силни IT инженери и специалисти, реално традицията в сектора я има. Тези две неща в съчетание водят до това страната ни да е на челните места в класацията. Има много български стартъпи, защото има много хора, които са грамотни, искащи и можещи. Инвеститорите, които се движат около тези хора и стартъпи, са обикновено млади и надъхани. На тях им е важно нещата да са бързи и ефективни. BEAM дава поле именно за това - облекчени условия за листване и бързина на изпълнение. Проспектът струва малко да се направи и одобри и като време, и като пари, което е изключително важно.
Така се хваща една възрастова група, която е насочила вниманието си към един динамичен и силен за страната ни сегмент - стартиращи компании с големи амбиции. И затова нещата работят. Разбира се, това е облечено със съответния по-висок риск, което пък обуславя тавана от 8 милиона евро. Така на BEAM видяхме инвеститори, които никога иначе не биха инвестирали на БФБ. Когато си купят една компания на BEAM, ще погледнат и втора, после и трета. След това, когато техните компании се качат на основния пазар, ще погледнат и към други компании. Тези инвеститори ще са натрупали опит и знания, ще са видели как работи пазара, какви са правилата. Това е малко като образованието - няма как да искаме да имаме кадри днес, ако не сме посяли семката преди 12 години.
Това, че имаме индекс beamX, също е похвално. Той дава една обобщена картина за сентимента и представянето на този конкретен пазар. Осем милиона евро за размерите на ЕС е малка сума, но за размерите на България това са 16 милиона лева (закръглено) - което покрива може би 70% от IPO-тата в исторически план. Тоест имаме висока скорост, ниски разходи и свежи инвеститори, или много преимущества с едно единствено ограничение, което реално работи прекрасно за икономика с размер като Българската.
Като че ли напоследък наблюдаваме суша при новите предлагания. Ще видим ли промяна на тази ситуация през 2024 година?
Причините за липсата на IPO-та през тази година са две. Първата е, че изпратихме 2022 година с четири IPO-та на сегмента BEAM, едно след друго, в четири поредни седмици. Това е изключително преекспонирано за българския капиталов пазар и неговия размер. Тук е важно да има комуникация между консултантите и компаниите, които правят първични публични предлагания, за да няма такова струпване и канибализиране, от което всички IPO-та да страдат. Добре е да има едно отстояние от поне месец между две първични публични предлагания. Не може всеки петък да има IPO. Реално може, ако сме Уолстрийт, или Франкфурт, но ние не сме. У нас капацитетът на инвеститорите не е толкова голям и възможността за ходове са ограничени. Те си казват - "ще купя това, а няма да купя онова". Няма как да купят всички четири нови емисии и това доведе до умора в дребните инвеститори, които са най-активни на пазара BEAM. Ако тези IPO-та бяха на официален пазар, където могат да влязат и пенсионните фондове, нещата биха изглеждали различно. В допълнение липсата на напредък в отношенията между Украйна и Русия и неяснотата с нарастването на лихвените проценти, влияещо на облигациите, и достигане на рекордни лихви по тях, като цяло влияят негативно на пазара на акции. И именно за това има едно затишие при IPO-тата. Очаква се догодина да е годината на първичните публични предлагания, поне на външните пазари.
Какво ще предложите на пазара през следващата година?
Още тази година се надявам през декември да предложим едно IPO на BEAM. Компанията е хубава и не е стартъп. Има печалба, работи от години, има солидна клиентска база и прекрасна услуга. За сега не мога да разкрия името й. За догодина готвим една много голяма емисия за около 20 милиона, за която също не мога да кажа много. Но черешката на тортата за следващата година ще е едно изключително мащабно IPO - на компания с очаквана пазарна капитализация от 700 милиона лева. Най-вероятно предложените акции ще са 10% за около 70 милиона лева.
Доколко случващото се на международните пазари е заплаха за инвеститорите на БФБ?
Няма как да сме изолирани от случващото се на международните пазари. Когато има страх на улицата, няма как борсата да върви, освен ако не играете на късо. Тоест хем сме изолирани до известна степен, хем сме зависими от случващото се в света. Аз очаквам следващите шест месеца да видим поне още едно конфликтно огнище на геополитическия фронт. Като цяло още от миналата година не съм особено голям оптимист в геополитически план. Ако геополитиката страда, то тогава страдат и пазарите.
Варантите са един от най-горещите инструменти на БФБ. Очакваш ли успеха им да се прегърне от други компании през следващата година?
Варантите са един великолепен инструмент. Ние издадохме първите варанти в България още преди 14 - 15 години. И съм много щастлив, че мениджмънтът на Софарма прегърна тази идея, която легна много добре в петгодишния инвестиционен план на компанията. Всъщност досега нито един "син чип" не беше издавал варанти. Те са прекрасен инструмент с много възможности. Аз съм убеден, че пазарът все още не е разбрал в цялост структурата им като инструмент и какви възможности имат те. Така че колкото повече емисии имаме и колкото повече инвеститорите видят тези възможности, толкова по-добре за пазара. Дай Боже всички компании да имат варанти. Въпреки че това е предимно спекулативен инструмент, той влияе положително за ликвидността, защото дава възможности и за арбитраж. Така че всяко едно нещо, което добавя, а не отнема от пазара, е добре за него.
Дивидентите съдействаха за това Софарма да струва 1.3 милиарда лева. Може ли да очакваме тя да се превърне в първата 2-милиардна компания на БФБ?
Преди две години седнахме на една маса с мениджмънта на Софарма и разчертахме един много детайлен петгодишен инвестиционен план. Обсъдихме различни структури, инструменти и размери. Като бяха поставени две основни условия - този план трябваше да служи оптимално на инвестиционната програма и целите на групата, като същевременно трябваше да е разработен по такъв начин, че нито един акционер на компанията да не бъде ощетен. Политиката на Софарма е на "равен шанс за всички". Видяхме го на практика с варантите. Всички имаха равен шанс да си купят. И това бе една от основополагащите идеи на мениджмънта - да се гледа в бъдещето структурирано и всички инвеститори да са част от успеха на компанията. Има още много неща, които инвеститорите ще видят от тази инвестиционна програма на групата - като инструментариум и ходове. И това, че се гледа в дългосрочен план, вярвам че ще доведе до изключителни резултати. Това е мое лично мнение, което е неангажиращо и не е препоръка нито за покупка, нито за продажба на акции.
Темата с дивидентите е една то любимите ми. Много хора ме попитаха - "защо Софарма раздава дивидент?" Да, раздава - когато една компания генерира много пари и бюджетът за разходването на тези пари е примерно след 12 месеца, защото конкретна сделка или инвестиция ще узрее след този период, не е необходимо точно тези пари да "стоят на трупчета". Раздават се като дивидент, защото точно след 12 месеца "трезорът отново ще е пълен".
Същото видяхме при още една компания, която консултира МЕЙН Кепитъл - казва се Амон Ра. Инвестиционната програма на компанията се забави с около 12 месеца, заради забавяне на разрешителни в България и Румъния. И собственикът каза - "след 12 месеца ще съм изкарал толкова пари, колкото има сега в касата. Дай да ги раздадем на хората!".
Доброто управление на средствата гласи да не се държат пари без да работят. Това го виждаме както в компания с оценка от 100 милиона лева, така и в компания с капитализация от 1.3 милиарда лева. Аз вярвам, че всички по-зрели компании, които са "кеш-дженърейтинг", трябва да раздават дивидент, когато това не е за сметка на инвестиционната им програма.
USD
CHF
EUR
GBP
