Повечето хора хич не обичат да говорят за пари. Особено трудни са разговорите на тази тема с отдел "Човешки ресурси" - при кандидатстване на ново място или при предоговаряне на условията на сегашното. Усещането, че едва ли не трябва да се пазариш, кара мнозина да бъдат възможно най-скромни в подобни ситуации.
От представянето ви по време на тези преговори обаче зависи много - това, за което се разберете, определя траекторията на вашето заплащане в компанията за години напред. Най-често служителите получават по-малко, отколкото биха могли, защото са робували на митове, които нямат особена връзка с реалността, пише HR консултантът Кели Томсън в своя публикация за Quartz.
Тя дава и конкретни примери.
Мит №1: Грубо е да повдигате темата
Всъщност няма нищо лошо или опасно в това да седнете с човек от HR и да преговаряте за своето възнаграждение. По-важно обаче е ясно да изясните за себе си кои са ценностите, на които най-силно държите и с които не бихте направили компромис. Около тях трябва да построите цялата си стратегия, съветва Томсън.
"През всичките ми години в HR, включително през рецесията през 2008 г., никога не съм оттегляла оферта за работа заради лошо протекли преговори. Всъщност, даже по време на рецесията преговаряхме и някои служители получаваха повишения на заплатите си. Забелязах, че мъжете са по-активни от жените в това", пише тя.
Мит №2: Трябва да оправдаете искането си с житейската си ситуация
Персоналните нужди са важни за служителите, но нямат сила на масата за преговори с компанията, категорична е Кели Томсън. Затова и експертът препоръчва да се въздържате от разказите за това как ви трябват още пари поради това, че, например, жена ви е спряла да работи на пълно работно време, за да се посвети на децата.
По-добрият подход е да покажете данни. Проучете как вървят заплатите във вашия сектор, оправдайте всеки допълнителен лев възнаграждение с конкретните ползи, които компанията получава от вас като служител и които можете да надградите при корекция в позитивна посока. Какви резултати можете да дадете като пример за това, че работодателят трябва да инвестира във вас? Фирмите вземат решенията си на база на прецизна информация - предоставете им я!
Мит №3: За пари и придобивки се говори само накрая
Важно е да разберете, че за рекрутърите и останалите специалисти по управление на персонала говоренето за пари е нещо естествено, което не ги смущава по никакъв начин. Подходете отворено към темата със заплащането и социалния пакет - не чакайте края на разговора, за да питате за конкретика и съобразявайте отговорите със своите собствени ценности.
Важно е да научите всичко, което ви трябва да знаете, но и да спазвате професионалния тон.
Мит №4: Щом е повече от сегашната ви заплата, няма какво да преговаряте
Не трябва да "закотвяте" очакванията за заплащането си само на база на собствения опит. Има различни платформи, в които можете да проверите колко е средното заплащане за дадената позиция - в България пример в Zaplatomer, но освен него в сайтовете за обяви все по-често има конкретни параметри, по които можете да се ориентирате.
Не боли и да използвате мрежата си от контакти в LinkedIn - така ще знаете не само колко да си поискате, но и много детайли за компанията, в която кандидатствате.
Мит №5: Само заплатата подлежи на предоговаряне
Изреденото до момента не важи само за парите. Ако имате пред себе си данни за това какво предлага пазарът, а също и по какъв начин вие можете да допринесете за компанията, можете спокойно да обсъждате теми като конкретна позиция, възможности за гъвкаво работно време или хибридна работа, покриване на обучения, комисионна за работещите в "Продажби" и т.н.
Някои от тези могат да бъдат по-важни и от заплащането - преценете с кое можете да направите компромис, съветва Томсън.
При всяко положение, ако в хода на разговорите не получите това, което смятате, че ви се полага, поне ще получите достатъчно бързо отговор и ще можете да обмислите следващите си ходове.