За петдесет години съществуване Катар, малка и слабо населена държава, се превърна във важен международен играч. Траекторията, по която това беше постигнато, е впечатляваща, пише в анализ за френския всекидневник La Tribune Лама Факих, доктор по съвременна история и международни отношения на Близкия изток и Арабско-Персийския залив от Университета "Свети Йосиф" в Бейрут.

Как една "млада" държава, независима едва от 1971 г. и лишена от всякакъв класически атрибут на властта, за няколко години се превърна във водещ международен играч, върху който са насочени прожекторите на целия свят, тъй като се подготвя да бъде домакин на Световното първенство по футбол?

За да разберем грандиозната траектория на Катар, си струва да проучим външнополитическите стратегии, които Катар е използвал, главно съюза си с големите сили, практиката на "хеджиране" (подход, състоящ се в поддържане на добри отношения с всички участници в международната общност, пренебрегвайки различията, които някои може да имат помежду си) и "нишова дипломация".

Ако тази външна политика имаше за цел основно да осигури суверенитета на емирството, тя бързо беше поставена в услуга на прекомерен стремеж към власт, благоприятстван от отслабването на традиционното лидерство в арабския свят. Поради това Катар постепенно успя да се издигне в челните редици на регионалната сцена, не без да предизвика критики, включително от своите съседи.

25 години в сянката на Рияд

Британски протекторат от 1916 г. до 1968 г., Катар - малко емирство на Арабския полуостров с площ от 11 571 km2 (приблизително тази на Ил дьо Франс, за сравнение) и населено от около 2,5 милиона души днес, едва 10 % от които са катарци, а останалите жители са чуждестранни работници - има само една сухопътна граница, която освен това е предмет на спор: с огромната Саудитска Арабия, почти двеста пъти по-голяма по площ.

След независимостта си през 1971 г. страната се развива близо 25 години в сянката на Рияд. По това време няколко фактора представляват реална заплаха за съществуването й. Първо, деликатна геополитическа ситуация, утежнена от граничните спорове с Бахрейн и Саудитска Арабия. След това природните й ресурси, които със сигурност са в изобилие, също се оказват в опасност, защото могат да възбудят апетитите на съседите й, особено на Иран. Всъщност Катар споделя с последния най-голямото газово находище в света, Северен Дом/Южен Парс, който се простира на 9700 km2, от които 6000 km2 във водите на Катар.

За да избегне напрежението, Доха се стреми да поддържа добри отношения с Техеран, като пренебрегва определени заплашителни изявления или дискретно докладва за някои инфилтрации на свои сондажи в негови води. Тъй като находището се разработва, то изглежда е условието за развитието на Катар, което парадоксално увеличава неговата уязвимост. Всеки голям антагонизъм с Иран би бил разрушителен за неговата икономика, 90% от приходите на която идват от въглеводороди. Правителството е длъжник на международни банки и държави, с които е подписало договори за финансиране на инсталациите, необходими за втечняването и транспортирането на газа. Тогава емирството далеч не разполага с финансовата щедрост, която има днес.

Със скромната си армия, малката държава предпочита да води последователна политика спрямо Саудитска Арабия. Освен това в първите години от съществуването си тя е много слабо населена (500 000 жители през 1995 г.).

От 1972 до 1995 г. Катар се управлява от Халифа Бин Хамад Ал -Тани. Както е обичайно в тази страна, той се качи на трона, като освободи своя предшественик Ахмад бин Али Ал- Тани, който беше ефимерният първи суверен на независимото емирство. Той централизира властта, поставя близките си на ключови позиции, със сигурност води социална политика, но пилее приходи от наеми. Така през 1991 г. 54 видни личности му изпращат петиция с искане за реформи, особено законодателни. Той делегира много дела на сина си Хамад, когото определи за престолонаследник в началото на управлението си. Последният няма да пропусне да го свали от власт през 1995 г. След това той ще работи, за да осигури собственото си управление, като основава правителствени институции, приема конституция и кодифицира правилата за наследяване, преди да предаде през 2013 г. властта на сина си Тамим бен Хамад Ал- Тани, който е начело на държавата и до днес.

90-те години и съюзът с Вашингтон

Първата война в Персийския залив през 1990-1991 г. беше историческа повратна точка за страните от Персийския залив. По-специално, тя ще окаже голямо влияние върху отношенията между Доха и Вашингтон. С нахлуването на Ирак в Кувейт Катар осъзнава собствената си уязвимост и лекотата, с която един от могъщите му съседи може да го анексира. Той смята, че американският чадър за сигурност е единствената реална гаранция за оцеляване.

В резултат емирството се сближава със Съединените щати и му се предлага пълна защита при няколко условия. Например, сключване на споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, позволяващо предварително разполагане на войски и военно оборудване на негова територия. Или да се даде преобладаващо място на американските компании за експлоатация на газ.

Страната постепенно се очертава като привилегирован регионален съюзник на американците - особено след дворцовата революция от 1995 г., за която Вашингтон несъмнено даде съгласието си. По този начин тя се конкурира пряко със Саудитска Арабия, с която напрегнатите отношения стигнаха до дипломатическото прекъсване между 2002 и 2008 г. Тя отново ще бъде изолирана от своите съседи между 2017 и 2019 г. Всъщност последните я обвиняват в силно участие в " Арабската пролет", по-специално чрез своя тв канал "Ал -Джазийра", подкрепата й за "Мюсюлмански братя", възприемани като фактори за дестабилизиране на местните регионални власти, и самодоволството му спрямо Иран.

Ако Хамад Бин Халифа Ал -Тани се стреми преди всичко да гарантира суверенитета на страната си, като разчита здраво на Съединените щати, той не възнамерява да залага всичко на този съюз: Катар умножава партньорствата до степен да се утвърди доста бързо като ключов играч в концерта на нациите. Всъщност Доха избира политика на "хеджиране", която се състои в поддържане на добри отношения с противниковите играчи, за да се намалят възможните рискове в дългосрочен план.

"Хеджиране" и "нишова дипломация"

Заимстван от финансовата лексика, този термин обозначава в международните отношения специфичен модел на поведение, различен от крайните нагласи на съобразяване и ограничаване.

Хеджирането приканва към възприемане на балансирана позиция, насочена към поддържане на добри отношения с всички държави, особено с най-мощните. Този подход позволява на "малките" да придобият влияние за насърчаване на своята политическа автономия. Сред другите примери, нека споменем, че в емирството се помещава израелски търговски офис от 1996 г., докато подкрепя ливанската "Хизбулла", която се бори срещу Тел Авив. По същия начин, то приема на своя земя USCENTCOM, колосална американска военна база... докато е домакин или е бил домакин на "Мюсюлмански братя" и представители на талибаните. Това впрочем коства на Катар обвинения в подкрепа на тероризма, отправени след ексклузивните изяви на Бин Ладен по катарския новинарски канал "Ал- Джазийра" ден след нахлуването в Афганистан през 2001 г. Емирството всъщност успя да създаде образ на страна, която защитава всички мюсюлмани, независимо от техните различия, като същевременно е отворена и към Запада. Следователно Катар превръща исляма в политически инструмент, който му позволява да се намеси в различни събития от Индонезия през Судан до френските предградия.

И накрая, Катар развива нишова дипломация, предпочитана стратегия за малките държави и средните сили. Той се концентрира върху добре дефинирани полета на действие, като насочва всичките си ресурси към тях, за да получи възможно най-голяма възвръщаемост, както и широко международно признание.

Чрез нишова дипломация Доха изгражда имидж на национален бранд и международна разпознаваемост. Катар се стреми да придобие репутация на неутрална държава, приятел на всички, "добър международен гражданин", модерен, отворен към Запада, като същевременно остава верен на своята арабско-мюсюлманска идентичност.

Трети притежател на газови ресурси в света и първи износител на втечнен природен газ, емирството сега има един от най-високите БВП в света. Като индикация, той нараства от 8,1 милиарда долара през 1995 г. до 44,5 милиарда през 2005 г., за да надхвърли 100 милиарда от 2010 г. Това е възможно главно благодарение на неговия суверенен инвестиционен фонд, основан през 2005 г., Qatar Investment Authority (QIA).

Инвестира масово в чужбина, особено в големите столици. По този начин финансовата криза от 2008 г. представлява възможност да стане незаменим, като освен това консолидира своите съюзи.

Образованието (с Катарската фондация), спорта (със закупуването на Пари Сен Жермен, излъчването на много събития чрез канала Bein Sports и разбира се следващото Световно първенство по футбол), културата (с много музеи, престижни изложби, изложбите на най-великите художници или закупуването на майсторски картини), посредничеството (в Ливан, Дарфур или по-скоро между Съединените щати и талибаните), а също и новинарският канал "Ал- Джазийра", са нишите, които той използва, за да се утвърди. Последният е по-ясно описан от телеграма на Wikileaks като "дипломатически инструмент", обслужващ интересите на Доха.

Обвинения в корупция и критики

На катарския активизъм, който е попресилен, не му липсват и неуспехи. Катар често е обвиняван в участие в корупционни дела. Видяхме го, по-специално с присъждането на Световната купа, което в момента е обект на многобройни призиви за бойкот.

Критиците на отношението към чуждестранните работници, които са построили неговите стадиони, екологичните разходи, както и самата организация на състезанието през ноември и ограниченията, наложени на чуждестранните привърженици, които ще дойдат на обекта, са аргументите, изтъкнати от неговите противници.

Приемането на това състезание изглежда само по себе си се управлява от форма на хеджиране. Силното катарско ръководство, което получава организацията, трябва да съобразява избора си да се отвори към чужбина с едно много консервативно общество, където обикновеното събиране на мъже и жени на едно място не се разбира от само себе си и където религията диктува ежедневния живот, с риск от дестабилизиране на режима.

Образец за други малки държави или уникален случай?

Примерът с Катар позволява да се замислим за възможността за еволюцията на малките държави на международната сцена. Ако такава грандиозна траектория не е невъзможна, "експресното" появяване на тази страна остава уникално. То се обяснява със стратегическата визия на нейното ръководство, почти неограничените финансови ресурси и благоприятните регионални и международни условия. Катар успя да придобие статута си на регионална сила само доколкото интересите му се сляха с тези на други сили, преди всичко на Съединените щати.

Постоянен ли е този статут на регионална власт? В случая с Катар Световната купа представлява голямо предизвикателство за бъдещето. Тя ще подейства като катализатор за развитието на спортната икономика и пряко ще допринесе за растеж и диверсификация.

Ако се проведе успешно, въпреки сегашната пагубна атмосфера, очакваните ползи ще бъдат свързани не само с турнира, но и с различни инвестиции и привличането на иновативни компании, да не говорим за развитието на местния туризъм. И накрая, тъй като емирството разчита на непрекъснато подобряване на имиджа си в чужбина, способността му да организира най-чаканото събитие в света представлява само по себе си доказателство за сила.