Притеснително е, когато въпросите след едно интервю са много повече от отговорите.

Притеснително е и когато въпреки вълната от възмущение, коментарите и анализите, поредният скандал ще отшуми само за дни. А въпросите ще останат без отговори. Проблемите ще останат нерешени. До следващия път. А те са безброй и все сериозни. Дори симптоматични.

Скандалът е ясен - интервю с депутата Антон Тодоров в "Здравей, България" в ефира на Нова телевизия. Водещ - Виктор Николаев. Но това е само повод. Няма да обвинявам, няма да соча с пръст кой е крив, кой е прав, кой какво е казал и какво е било разбрано и кое е останало неразбрано.
Ще споделя обаче въпросите, които остават без отговор след този скандал.

Питам се колко къса е паметта ни за лица и събития от политическия живот. И кога политическото номадство спря да ни прави впечатление изобщо.
Чудя се кога по пътя сетивата ни се притъпиха толкова, че да не реагираме на причините, а да регистрираме само последствията. Почти механично и помежду другото.

Интересува ли се изобщо българинът от политика или само по избори преглежда изборните листи, за да види къде са разместванията. Да наплюнчи пръст, да разгърне дългата бюлетина и да намери номера. Кръстче в празното квадратче не е гаранция за реален интерес.
А интересът към политиката като че ли отдавна се изгуби - дали защото е отблъскваща, дали защото й се нагледахме, дали защото едни и същи хора сменят боята и убежденията си като чифт мръсни чорапи и вече им изгубихме края.

Всички крадат, прибират европейски пари, топлят местата в парламента и гледат да уредят роднините до девето коляно на сигурна службица - все твърдения, които се въртят в общественото мнение като мантра до втръсване. И толкова.

Пука ли му на някой изобщо кой ни управлява? Как е стигнал до там и колкоцвята е сменил? Довчера е плюл по едни, а днес ги прегръща. Примери - колкото искате. Но, за да се задържиш в политиката, изглежда, се изисква да си особена порода дебелокож хамелеон.

Питам се до кога политиците ще бягат от отговори, а вместо това ще използват нападки и заплахи. Когато си притиснат в ъгъла, естествените реакции са две - или отвръщаш с агресия, или се криеш. Но политиката иска повече обмисляне, отколкото примитивен инстинкт.

А дали в случая е инстинкт или добре обмислена предварителна стратегия? Планирана ли беше провокацията или обикновен опит да се избяга от отговор? Поредното отклоняване на медийното внимание от друг сериозен проблем или пък задълбах в теории на конспирацията?

Питам се и друго, не по-малко важно.

Защо медиите демонстрират нетърпимост и особена чувствителност към провокативни реплики в ефир, а години наред преглъщат цензурата, влиянието, контрола над собствеността. Ден след ден. А някои дори сами си налагат цензура. От страх, за всеки случай.

България е на 109-то място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на "Репортери без граница" - на дъното в ЕС. Данните са от последния доклад за миналата година. Нямат нужда от обяснения.

През последните дни слушаме само, че четвъртата власт била над всички, свободата на словото е най-висша ценност, която останалите три власти уважават и бранят с пълни сили. Дали? Вярва ли някой в това? Или за пореден път излизаме с едни кухи декларации, равносилни на словоблудство?

Вижда ли някой, че истинската журналистика отдавна си отиде? Дали защото няма качествени журналисти? Или може би защото борбата с вятърни мелници изтощава и е безсмислена? Или пък защото перките на същите мелници са оплетени със свински черва?

Задавам си въпроса дали ще дойде момент, в който и политици, и журналисти ще осъзнаят, че размахването на пръст в ефир, соченето на празни столове и кухите декларации за свободата на словото не водят до нищо. И нищо не струват - загуба на време и празни приказки, които не заблуждават никого.

Питам се дали ще дойде време, в което отговорността няма да се прехвърля по веригата, а проблемите ще се поставят директно на масата. Не за да се крием от тях, а да ги решаваме. Да търсим заедно отговорите на всички въпроси.

Звучи твърде наивно, нали? Това не е реторичен въпрос. Но и останалите отговори оставям на вас.