Когато все още се катереше към политическия Олимп, Той сбираше министрите си по провинциалните кьорсокаци. Сега неговите чрезвичайни антикорупционни прокурори правосъдят по централните столични кръстовища. Спортната палата се превръща в място за неотложни процесуално-следствени действия, в предварителен арест. А къщата на правосъдието с лъвовете отпред остава камерната сцена за многобройните напоследък медийни изяви на държавното обвинение.

За едни кметът Иванчева е "сготвена". За други - хваната със "светнали" ръчички. Улицата все по-често започна да диктува решения на правосъдието. Може би за да не останат по-назад, правораздавателите решиха и те да си вършат работата по улиците. Пред камери и микрофони, масовка. И с невербално погазена презумпция за невиновност, отказ от достъп до адвокатска защита, нарушаване на елементарни човешки права, полагащи се дори на задържан.

Дали началникът на "Младост" е виновна - ако все още сме запазили някакви елементи на правова държава - би трябвало да решава съдът. Не извънредният прокурор със знакова фамилия, оставила дълбока светла диря в историята на силовото законоприлагане до 1944. Още по-малко партийно назначеният антикорупционер № 1, който още чува тихичкото "Ало, Ваньо!" в кошмарните си сънища.

Някога Иванчева направи впечатление на човек, който иска да спаси от бетониране един от все още зелените квартали на столицата. Грешката ù - не остана сред още слаботелесното, но все повече набиращо сили гражданско общество, на което му писна от безобразията на "инвеститорите". Влизайки в системата, тя неизбежно попадна в зъбчатите колелца - ако дадеш на един, трябва да вземеш от друг. В тази управленска мелница чистите помисли залиняват като кокичета в ауспух на трабант. Дават ти - вземаш, искат ти - даваш. Накрая: гонят те - хващат те на някое кьоше. Но както се казва: "Станете, влиза съдът!"

Кому бе нужен циркът на кръстовището? Точно сега. В навечерието на новия политически сезон. На стотния ден от прословутото председателство. Ами на онзи, който напоследък кара влака ГЕРБ, докато неговият патрон е зает да присъединява Западните Балкани и Западно Борнео към ЕС, да помирява Косово и Сърбия, а когато ги сдобри, да се захване с Лилипутия и остров Блефуску.

Цветанов пое голяма част от вътрешното управление на страната (когато Босът не реши да спусне нарочна директива). Той води войните с президента, той дърпа конците на парламентаристите, той влиза в схватка с Нинова, нищо че не му е в категорията, той държи каишката на коалиционните палавници. Правителствените дела си вървят на самотек - но пружинките на машинките са навити и докато Европейският съюз не опре до Японско море, може да се работи и така.

А бившият вътрешен министър Цв.Цв. е показал, че правото му е слабост. Още когато го е изучавал факултативно във ВИФ. Докато нямаше Гешев и той еднолично държеше бухалката за саморазправа с неудобните, при арест едни бивши министри падаха на колене като "абсолютни престъпници"; от трибуната на Народното събрание се произнасяха присъди с авторитета на последна инстанция; силовите операции с цветановски имена, оставящи изпотрошени врати и мебели, заекващи от страх деца, бяха елемент от вечерните новини; полицейските арести за "няма нищо" - в реда на нещата. Кой помни, че после обвиненията падаха, присъдите не се потвърждаваха, а посетените от орлите на правосъдието получаваха извинение с половин уста. А за юридическите активности на Цветанов по делата в Страсбург още дълго ще плащат обикновените данъкоплатци. За гербер № 2 винаги остават само позитивите.

И случаят "Иванчева" ще си замине по своя ред. Добре че след края на многочасовата сага на кръстовището светофарът ù е светнал "зелено" не в посока на стадиона - знаем как се правораздава на спортни съоръжения. Вероятността всички обвинения да се окажат поредният кьорфишек е голяма. Или веществените доказателства ще са събрани в нарушение на процесуалния ред. Ами то пред камери ли да позираш, или НПК да спазваш? Но и дървената брадва е ефикасен инструмент, щом дърварят е железен. И посланието ще достигне до онези, за които е предназначено. Където въпросът не опира до съсипването на поредната квартална градинка, а за едни големи, ама много големи пари. И да се изправяш на пътя на заинтересованите не е здравословно.

Защото управляващите вече си имат не само прокуратура, но и антикорупционен орган, в чийто устройствен правилник е записано: щом ни наредят, нашата работа е да кажем, че Х има сестра - после ще оправяме сестра ли е, брат ли е или джендър някакъв. А дотогава никой не е застрахован от разпит. В Двореца на пионерите, например.