Голяма част от българските предприемачи трябва да развият своите предприятия чрез иновации в сферата на изкуствения интелект. Това стана ясно по време на събитие на b2b Media по повод новите европейски регулации, свързани с AI, които засягат и българския бизнес. Различни бизнес лидери дадоха ключови насоки за трансформацията на компаниите на Първото издание на форума "EU AI Act: Регулации и трансформация в индустриите".
Основите на глобални стандарти за регулиране на изкуствения интелект вече са наложени от Брюксел и както европейският, така и българският бизнес трябва да се адаптират според тях. Част от мерките, които предстоят са разработването на ефективни стратегии за адаптиране и управление на бизнеси, както и идентифицирането на основните технологични заплахи в онлайн пространството в една все по-бързо развиващата се технологична среда.
"В най-скоро време ще бъдат обявени програми на стойност 470 милиона лева. Тяхната основна цел е именно дигитализация", обяви Радослав Ризов, който е главен директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерство на иновациите.
Предстои част от българския бизнес да полеучи допълнителни инструменти за осигуряване на безвъзмездни европейски средства, които са в рамките на милиони евро. Към момента България е усвоила значително по-малко средства от съседна Гърция, затова е крайно време българските предприемачи да се възползват от предоставените им възможности за подпомагане, подчертават експертите.
Стартиращи AI компании
По време на събитието пубриката се срещна с д-р Павол Биелик, който е технически директор на българо-швейцарския стартъп LatticeFlow. Предприемачът разказа за най-новия инструмент за проверка на генеративни AI модели, разработен в сътрудничество с Швейцарския технологичен институт и българския INSAIT.
В ексклузивна демонстрация, той представи функциите на онлайн платформата COMPL-AI, предназначена да улесни бизнеса в прилагането на новите регулаторни изисквания на ЕС. Иновацията бе припозната от Европейската комисия като първата стъпка при практическото налагане на регулациите.
На този фон д-р Ралица Заякова-Крушкова, която е иновационен мениджър към Център за трансфер на знания и технологии на ТУ-София, използва помощта на своите лични AI асистенти, за да обясни за видовете изкуствен интелект и тяхното приложение в ежедневието на хората. Тя обърна внимание на забързаните темпове на технологично развитие, като цитира Илон Мъск, който преди дни посочи, че през 2025 година изкуственият интелект ще бъде по-умен от хората.
Източник: iStock
Дигиталната сигурност
Нуждата от дигитална сигурност е ключова за бъдещите успехи и сигурност на бизнеса, коментираха доц. д-р Николай Крушков, ръководител на катедра "Интелектуална собственост и технологичен трансфер" в УНСС, и Иван Дудин, експерт по киберзащита, базирана за AI. Дудин сравни масовата липса на защита на данните в телефоните на хората с небрежност към опазването на личните им вещи.
Крушков от своя страна коментира европейската директива NIS2, която официално влезе в сила през октомври. Експертът подчерта, че при несъответствие с новите правила за киберсигурност компаниите ще бъдат изправени пред безпрецедентни до този момент глоби за бизнеса.
И докато българските компании трябва да се адаптират към новата реалност, европейското законодателство, свързано с изкуствения интелект, наброява над 500 страници, припомни евродепутатът в мандат 2019-2024 Петър Витанов, който беше докладчик в сянка на закона за AI. Тепърва предстои много работа, както от страна на държавата, така и от страна на българския бизнес за синхронизиране на европейското и българското законодателство, за а се стигне до трансформацията и дигитализацията на компаниите.
USD
CHF
EUR
GBP
