Винарството има дълбоки корени в България, водещи началото си преди създаването ѝ като държава. Траките правят вино по нашите земи 5000 години назад. Днес традицията продължава с участието на нови съвременни технологии за винопроизводство. За това как се промени секторът през последните години, какви са вкусовете на потребителите у нас и какви български вина се търсят в чужбина в предаването Money.bg по Bulgaria ON AIR разговаряме с Деяна Стаменова. Тя е собственик на семейната винарска изба "Манастира" от региона на Пазарджик.

"През последните 10 години можем да кажем, че българското вино премина дълъг път и трансформация. Днес можем да се похвалим с много повече висококачествени вина, както и с един сравнително модерен сектор. Винарските изби днес са повече от 260 регистрирани", обяснява тя.

"Има промени не само технологични, но и в самото земеделие. Има много нови насаждения на лозови масиви, както и много от старите са изкоренени и са засадени нови, тъй като са повече от 30 години. Производителите експериментират с нови сортове, за да бъдат по-атрактивни на пазара. Също така влагат много повече техника в самото производство на вино. Т.е. експериментират с различни съдове на ферментации, за отлежаване на вината. Защото самият съд дава отражение на самото вино как ще се получи", добавя тя.

Днес популярни у нас се оказват сортове, които са популярни в световен мащаб. Но интересът и към традиционните български такива се завръща.

"В последните години много се залага на местните сортове, като последните години имам предвид последните 4-5 години. Защото те някак си бяха останали на по-заден фокус преди това. Но и ние като винопроизводител се стараем да наблягаме на българските сортове, защото това е нещото, което ни прави уникални и различни спрямо другите страни производители на вино", смята Деяна.

По нейните думи в България има много насаждения от популярните сортове, като каберне совиньон, мерло, шардоне, совиньон блан. Все по-атрактивни стават и сортове като сира и пино ноар. От българските такива интерес има към мавруд, рубин и тамянка.

Заедно с промените в производството, вкусовете на българските потребители също се изменят. И ако доскоро червеното вино е било доста по-предпочитано у нас, то бялото вече почти го настига като консумация.

"Забелязват се промени във вкуса на потребителите, например много вече по-интересни са елегантните вина, добре балансираните, плодовите, където не се усеща толкова високия алкохол. Розето е нова световна тенденция и като такава се налага и в България. Ние като производители също правим розета, даже едно от розетата ни е от българския сорт мавруд, защото така показваме още едно различно лице на този сорт", посочва Деяна.

За българските потребители е трудно е да се посочи един сорт, който е най-предпочитан. Все пак може да се каже, че откъм червените харесвани са е каберне совиньон и мерло, защото са по-стандартни. При белите совиньон блан е най-широко разпространеното и харесвано вино.

Все още по-голямата част от произведеното у нас вино е за вътрешния пазар. Родните марки все още остават по-разпознаваеми за хората, които професионално се занимават с вино и не толкова за крайните потребители.

"Масовият консуматор все още не е толкова запознат с българските вина и въобще, че България е страна производител. Но качеството на нашите вина и имиджа през последните години доста нараства и доказателство за това са многото награди, които български вина печелят на международни конкурси. Заради това все пак вървим в една положителна насока и смятам, че малко по малко българското вино се популяризира", посочва Деяна.

Тя е на мнение, че е необходимо местните производители да работят повече над маркетинга. Тук тя има предвид не маркетинга на всяка една изба по отделно, а цялостния маркетинг на българските вина. По нейните думи е важно браншът да излезе като обща марка. Държавата също има роля в това, като трябва да подпомогне индустрията. Това е и нещото, което различава индустрията в България от производителите на съседните пазари в Централна и Източна Европа. При тях обединените усилия водят до по-добри резултати.

"В никакъв случай, не мога да кажа, че българските вина са по-лошо качество например от румънските, словенските или молдовските, но ето там го има това, че те се представят, като румънски вина, като едно цяло са. Няма го отделното позициониране на всяка една от избите. Т.е. маркетингът им е много по-силен и много по-работещ, отколкото при нас в момента. Затова и румънците 70% от произведеното им количество го изнасят", казва експертът.

По думите на Деяна Стаменова интерес към българските вина има не само в Европа, но и на двата най-големи потребителски пазара в света. А особен интерес за чуждестранните потребители представляват родните сортове.

"Ние специално изнасяме за Чехия, за Дания, за Белгия. Щатите са един голям пазар, който винаги е отворен към нови и нови продукти и производители. Българско вино се изнася и за Китай, който също е голям пазар. От нашия личен опит мога да кажа, че вината, които са от типични български сортове мавруд, например, са много по-предпочитани, защото те са много по-интересни за потребителите. Както и купажите с тези български сортове. Например нашият мавруд е виното, което най-много изнасяме за страните, с които работим", разяснява тя.

За разлика от преди години, днес българските производители изнасят по-висок клас вина, насочени повече към специализирани магазини, отколкото към големите вериги.

"Най-общо казано не са в супермаркетите, където цената е много ниска, а са позиционират в специализираните винена барове, магазини, ресторантите, които имат отношение към самото вино. И като ценови клас нещата се променят. Ако допреди години са се изнасяли вина, които са били ниско качество и са били позиционирани точно в този сегмент в супермаркетите, сега не е така. Сега се предлага едно много добро качество на една разумна средна цена за бутилка", завършва Деяна.