Новата 2025 година започна на тъмно и на студено за хиляди български домакинства заради авариите и спирането на електрозахранването. В някои села това се случи не за час(ове), а за 5 дни, което е недопустимо за европейска страна, и то без да има особено екстремни метеорологични условия.
Оператори и собственици на мрежите за средно и ниско напрежение, при които се случиха повредите, са електроразпределителните предприятия (ЕРП) - "Еврохолд" (София), "Енерго-Про" (Варна), EВН (Пловдив).
По въпросите защо се случи това, можеше ли да се избегне и какво би трябвало да се направи като цяло за в бъдеще, разговаряме с енергийния експерт инженер Иван Желязков.
Д-р инж. Иван Желязков има дългогодишен управленски опит в енергетиката. Бил е заместник-председател на Съвета на директорите на "Национална електрическа компания" (НЕК) ЕАД и член на СД на ТЕЦ "Марица Изток 2" ЕАД. Той е доктор по икономика, с докторантура по "Енергийна сигурност", магистър по Електроенергетика от Техническия университет и магистър по Международни икономически отношения от УНСС.
Инженер Иван Желязков е член на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България (НТСЕБ) и зам.-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ).
За същността на проблема, разказва инж. Иван Желязков:
"В началото на годината имаше съвместяване на 2 сериозни предпоставки за възникване на авариите - метереологични условия и недостатъчни инвестиции. Аварии има всяка година през зимата - виелици, мокър сняг и т.н. Екстремни зимни условия ще продължат да се случват. Въпросът е какво да се направи, след като има аварии всяка зима.
Изключително много механични сили действат на електропроводите, има обледяване, чупят се включително стълбове и фундаменти на стълбовете.
За да не се стига до там, всеки оператор на мрежата би трябвало на основата на графици да прави оглед и мониторинг на района, вкл. просеки и сервитутни зони, където минават електропроводите.
Въпросът е доколко регулярно се правят огледи. По принцип първо се прави анализ на събитията, след което трябва да се направят стъпки за минимизиране на риска при следващи екстремни зимни условия. Аварийните екипи на ЕРП-тата би трябвало да имат съответната подготовка и да са достатъчно на брой.
Част от железо-решетъчните стълбове са обхванати от корозия - затова трябва да се проверява през топлата част от годината състоянието им и да се подменят при необходимост. Възможно е да се налага и замяна на неизолирани проводници.
За всичко посочено обаче трябва план и предварителна подготовка, вкл. осигуреност с кадри и финансиране. Което с оглед на последните аварии не е станало, или най-малкото не в необходимата степен. Тежките аварии се случиха поради несвоевременни и недобре свършени технически действия по ремонтите", обобщи експертът.
Източник: НТСЕБ
Инж. Жлязков посочи, че би трябвало да има ефективен контрол - от страна на държавната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), от Министерство на енергетиката и от парламентарната Комисия по енергетика.
Обаче явно контролът на КЕВР не е достатъчен.
А парламентарната Комисия по енергетика би трябвало всяка есен да иска информация от ръководствата на ЕРП-тата за подготовката им за зимния сезон, за да не се получават ситуации като тази в началото на годината.
След като хиляди домакинства останаха без ток, и то с дни, това означава, че е засегнат силно обществения интерес, подчерта инж. Желязков, което означава и че би трябвало да се търси отговорност от ЕРП-тата.
Икономиката на страната също можеше да пострада, ако авариите бяха в работни дни, отбеляза инж. Желязков. Той конкретизира, че спирането на електрозахранването може да доведе до неизпълнение на производствени поръчки, което води до неизпълнение на договори за доставка (навреме). Така фирми е възможно да претърпят преки и косвени финансови загуби.
В тази връзка, мерките, които според енергийния експерт би трябвало да се вземат, схематично изброени, са:
-нормативно организационни - оценка на риска;
-модернизация - ремонти, рехабилитация на мрежата;
-инвестиции на мрежовите оператори - в подстанции и/или въздушни електропроводи;
-контрол и отговорност - мрежовите оператори (ЕРП-та), както и КЕВР и парламентарната Енергийна комисия.
Когато се обсъжда въпросът доколко е защитен общественият интерес, трябва да се има предвид следното, подчерта инж. Желязков, а именно: Налице ли са необходимите управленски компетенции, за да се справят със задачите ЕРП-тата и институциите.
В тази връзка енергийният експерт обърна внимание, че е насрочена от държавата проверка на работата на ЕРП-тата, но чак след 3 месеца, което е излишно и необосновано забавяне. А и предвидените по закон финансови санкции спрямо мрежовите електроенергийни оператори за подобни ситуации са твърде малки.
Инвестициите на мрежовите електроенергийни оператори
Всяко от трите дружества подготвя инвестиционна програма за годината, но цифрата е доста обща, обясни инж. Иван Желязков. Често операторите споделят, че тези средства не са достатъчни, защото активите се амортизират.
Но не може да се разчита само на средствата, които идват чрез повишение на цената на тока за домакинствата, необходимо е да се инвестира в модернизация, обновяване и разширяване на електропреносната мрежа и със собствени средства от печалбата, както и с кредити от банки и инвестиционни фондове, подчерта експертът.
В тази връзка ще поясним, че трите ЕРП-та - които са монополисти за съответните райони на страната - независимо колко (не) добре работят, имат осигурена печалба - което не може да се каже за никоя фирма при пазарната икономика. И за - най-общо казано подобряване на електроснабдяването - трите дружества разчитат само на увеличение на цените на електроенергията, без да намаляват печалбата си при недобре свършена работа (меко казано) както беше преди дни, нито правят инвестиции чрез кредити.
За да се разбере поне донякъде какви инвестиции правят ЕРП-тата, инж. Желязков коментира, че би трябвало да се изясни:
-Правен ли е анализ и оценка на риска на електрическата мрежа - и съответно кои стоманно-решетъчни стълбове, фундаменти и проводници трябва да се подменят още през топлата част на годината, тъй като са покрити с корозия и могат да паднат и без снеговалеж.
-С какви аварийно-ремонтни екипи разполат ЕРП - като брой и подготовка и/или имат ли подписани договори с външни фирми за извършване на тези дейности.
-Правен ли задълбочен анализ на есенно-зимната подготовка като цяло на електроенергийната мрежа за съответния регион.
Що се отнася до исканото от ЕРП-тата увеличение на цените на тока за бита с 8,8%, инж. Желязков коментира, че според мнението на експерти в областта, това увеличение е твърде голямо - то би могло да е 3%, максимум 5%.
За да може да разчитаме на сигурно и качествено електроснабдяване - за граждани и фирми - би трябвало да се осъществява ефективен и постоянен контрол на работата и изразходването на средства от трите ЕРП-та у нас, обобщи експертът. Което означава средствата за инвестиции да се увеличат и да отиват точно по направленията и дейностите, където е необходимо.
USD
CHF
EUR
GBP
