Енергийните общности са вид сдружение, основно от граждани, чиято главна цел е да имат възможност да осигуряват (почти) изцяло необходимата им електроенергия и/или топлоенергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това е синтезираното определение на това все още ново в България понятие, което беше дадено от експерти по време на проведена в София конференция на тема "Енергийните общности: двигатели на енергийния преход в България".
Възможностите за създаването на енергийни общности в общи линии са дадени в Закона за енергетиката и Закона за енергията от ВЕИ, в които са транспонирани съответните европейски директиви, уточни Николай Налбантов, директор "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката.
За да има интерес от гражданите да се обединяват в енергийни общности, би трябвало пазарът на електроенергия и за битовите потребители да е либерализиран, което у нас още не се у случило - основно поради очаквания скок на цените на електроенергията при такъв пазар.
От друга страна, у нас няма и държавни финансови стимули за насърчаване създаването на енергийни общности, който въпрос, по думите на Налбантов, е дискусионен. Друг въпрос, който се обсъжда, е дали трябва да се регламентира създаването на енергийни общности и съответно те да имат регистрация. Към момента от енергийното министерство смятат, че това по-скоро не е необходимо, тъй като тези общности у нас сега са съвсем малко, като например енергийната общност, създадена от община Габрово. А в началото на юни стартира пилотен проект за изграждане на енергийна общност в Бургас. Близо 410 хил. лева ще бъдат инвестирани в нов соларен парк на покрива на басейн "Арена ОЗК" в морския град. Повече от 80% от произведената енергия ще се ползва директно за нуждите на съоръжението, което бургазлии използват целогодишно.
Днес беше посочено, че целта на енергийните общности от граждани не е комерсиална, а основно за осигуряване на захранването с електроенергия (на дадена многофамилна сграда), например чрез слънчеви панели на покрива. Ако и когато има излишък на електроенергия, тя би могла да се продава от общността като цяло. А когато произведената от ВЕИ електроенергия не е достатъчна на един или повече членове на общността, те могат да закупуват такава на общо основание.
"Целите на създаването на енергийни общности, според европейските директиви, са екологични и социални, но не и комерсиални", посочи от своя страна юристът Павлин Стоянов. Според него, би трябвало да има регистрация на енергийните общности, най-малкото защото те биха могли да продават излишната им електроенергия (ако има такава) през енергийната борса.
Регистрация на енергийните общности би трябвали да се изисква, и ако има и някакви стимули от страна на държавата - било то пряка финансова помощ, или предоставяне на по-ниски цени за закупуване на електроенергията от членове на енергийни общности. В случай че в бъдеще у нас бъде въведено нещо подобно, то тогава би трябвало да има ясни критерии и изисквания за създаването и функционирането на енергийните общности, за да не се стигне до злоупотреби.
Една от европейските страни с много енергийни общности е Австрия, разказа по време на конференцията Ангела Холцман от Австрийската енергийна агенция. По думите й, за да имат устойчиво развитие енергийните общности, първо би трябвало да се изгради ясна законова рамка и съответните изисквания за създаването и функционирането им. Според нея, именно заради подобрената законова рамка, през миналата година в Австрия е имало голям ръст на броя на енергийните общности. Освен това, в Австрия се предоставят и финансови стимули от Министерството на климатичните промени, за създаване на енергийни общности на граждани - разбира се, когато са спазени всички законови изисквания.
USD
CHF
EUR
GBP
